НЕБЕСНИ И РЕЛИГИОЗНИ НЕЩА

 

По нашите земи за езическия култ към слънцето говорят немалко български и чуждестранни изследователи.

Такъв бог-гръмовержец, съединяващ в свое лице и функциите на единния владетел на света, бил Перун, Дажбог - син на Сварог, е бог на слънцето у източните славяни. Южните славяни, към които спадат славянските племена, населяващи земите на България, също почитали като върховен свой бог Дажбог. С идването си през VII в. прабългарите донасят със себе си добре развити представи за животворната сила на слънцето като обновител на природата и за неговата голяма роля в техния скотовъдчески опит. Под името Тенгри богът на слънцето бил почитан и от тях.

Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята на волжките българи “Джагфар Тарихи” свидетелствува, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който означава “небе” и е широко разпространен сред културите на Стария свят. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропейски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон.

От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец. Седемте небесни светила Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул.

Най - архаичният обред в Странджа е нестинарството. В името на нестинарите се съдържа тракийския топоним “аста”, “асти” или “ести-нари”, което ще означава играещи в огън. Свещенодействието се извършва от девственица – жрица. Християнският празник на равноапостолските светци Константин и Елена, отреден на 21 май и все още почитан в село Агия Елени . Празникът започва привечер на предния ден, когато в Агия Елени се събират анастенарите. Ръководител на обредните действия е телетархът, като през цялата година той поддържа “конака” (светилището) на анастенарите и техния свещен извор. Нестинарската свирня (тъпан и гъдулка) се подхваща една седмица по-рано, за да бъде призована божествената сила към дните на кулминацията. На 20 май телетархът, анастенарите и музикантите се събират в конака. Вечерта две жени с дълга запалена свещ в дясната ръка застават от двете страни на главния северен вход на стаята с огнището, откъдето посрещат и изпращат всички шествия. Първото шествие е с рози и свещи начело с музикантите. Всяко движение на шествието е кръгово в посока обратна на пътя на слънцето. Следват обредните действия при “четирите извора”, телетархът прекадява извора и отваря капака, спуска менче и го пълни с вода, която е изсипвана във всички посоки като се започва от запад. Всички присъстващи се измиват пред входа. Вътре се измиват анастенарите. След като излязат от параклиса, шествието се отправя към определеното за играта върху жарава кръгово пространство, а от там в “конака”. Там свещените предмети се поставят на местата им, с прилежащите обредни действия. Тук започва и танцът на анастенарите. Когато анастенарка започва да “вакха”, тя взема кадилницата и кади иконостаса и огнището. Танцът продължава като някои от участниците носят свещени предмети. Късно след полунощ, когато танцът привърши, иконите се обличат и се връщат в домовете. На следващия ден 21 май иконите отново се донасят в конака със същите обредни действия. Жертвеното животно - три, пет или седем годишен бик (агне) е с венец от рози. Мястото на жертвената яма се определя от телетарха. Към пладне анастенарките започват да играят около мястото на жертвоприношението. Преди да извърши жертвоприношението колячът сваля венеца и го хвърля в ямата, в която се стича кръвта, за да попие в земята. Месото се раздава на участващите и се носи сурово по домовете. Към полунощ започва играта върху жарава на анастенарите, водена от мъж, който държи икона.

По-ярки примери за почитане на слънцето намираме и в най-древната и основна религия на стария Египет,дето слънцето е било почитано в лицето на божеството РА.Известен е от древната история и слънчевият култ в Сирия и Финикия.Също така и в древния Вавилон слънцето е играло централна роля в религията на вавилонците.По -късно,около началото на християнската ера, след като били наслоени и други религии в Месопотамия, от там виждаме да се разнася на запад в Римската империя и да става моден култът на слънчевия бог Митра.И в тези страни, както и между асирийските народи и други племена , митологическият процес е оказал голямо влияние, понеже отношението между слънцето и земята се персонифицира и се появяват в по-късната история митологически божества и техните родословия. Като посветени на слънцето животни са се считали орела, ястреба и други птици, които се издигат високо в небето или някои животни и растения,върху които влиянието на слънцето е било по-забележимо. От почитането на тия животни, някъде свързано с почитане на прадедите в анимистически дух, се явява и тотемизмът. Подобна връзка намираме в някои туземни племена на Южна и Централна Америка, където виждаме и слънчев култ и тотемизъм.

Ра е бога на слънцето според египтяните. Още от древни времена Ра е бил слънчев бог. Легендата за него разказва, че той всеки ден се възражда, за да донесе слънце на Земята. Той всеки ден минава през 12 порти,които олицетворяват 12 часа на деня. След дванадесетата порта богът трябва да умре. Тогава той се превръща в бог Ауф. Задачата на бог Ауф е да премине през 12 порти подземното царство и да донесе слънце на изгубените души на нощта.

Инти – Богът Слънце, е най-почитано божество от Инките заедно с Виракоча – Създателят. Инти е много почитан по много причини. Инките вярват, че той и неговите предци са деца на слънцето. Другата причина за дълбоката почит към Инти е за това, че той дарява светлината и силата да се отглежда храната. Инти е възнаграждаван с много дарове и жертвоприношения. Фестивалът в чест на Инти се провежда по време около зимното слънцестоене (за нас – лятното!) на 24 юни. Фестивалът се нарича Инти Райми, което на кечуа (езикът на инките) означава “възкресение на слънцето”. Инти Райми символизира вечната връзка между Слънцето и неговите синове. Това е най-важният празник на инкската империя Тауантинсую, чиято религия се основава на култа към Слънцето.

Зъболекар