Здравей Гост

Феноменът на електронните гласове

  • 0 Отговора
  • 873 Прегледи
Феноменът на електронните гласове
« -: Август 09, 2013, 09:57:13 pm »
Някои изследователи на паранормалното твърдят, че задгробният свят е по-близо до нас, отколкото можем да си представим. При желание можем да осъществим връзка и да пообщуваме с мъртвите, като използваме достиженията на техниката. Това ни дава възможност да се убедим, че смъртта на телесната обвивка още не означава смърт на душата, духа, и ще ни помогне да се държим по-разумно и „грамотно" на този свят.

  
Фридрих Юргенсон се слави като „баща" на комуникациите с отвъдното.
 С тези неща са се занимавали много учени, като се започне със знаменития изобретател Томас Едисон. Още през 1920 г. Той пише в списание Scientific American, че „аз", преминавайки в оня свят, очевидно съхранява своята способност да въздейства върху материята даже оттам. А ако това е така, то достатъчно чувствителна апаратура може да регистрира такова въздействие, само тя трябва да бъде изобретена. Самият Едисон не успял да направи това, но затова пък по-голям успех имали други след него.

В пресата неведнъж е писано за такива експерименти, провеждани по цял свят. Гласове от оня свят са били записвани на магнетофон, изображения на „безплътни духове" - с видеотехника, а съобщения от преминали в отвъдното днес се твърди, че се получават дори и по компютъра. С други думи, днес електронната техника е помощник и посредник за връзката с починали близки. Явлението е получило наименованието „феноменът на електронните гласове".

Едно от най-известните имена в областта на това експериментиране е шведският кинодокументалист Фридрих Юргенсон. Той случайно записал на магнитофонна лента гласовете на свои покойни роднини, като си мислел, че записва птичи трели. Последовател на Юргенсон става латвийският психолог Константин Раудив. Двамата са провели заедно маса опити, и Раудив скоро разбрал, че най-добрите резултати могат да се получат в този случай, когато по време на записите на „Феномена на електронните гласове" присъстват някакви вълни, фонови шумове. Изследователят решил, че нашите събеседници от оня свят по някакъв начин използват тази звукова суровина, преобразувайки я в звука на собствения си глас.

Първите магнетофонни записи на Юргенсон били направени именно при наличието на естествени странични шумове (пеене на птици, шум на вятър и т. н.). Получавало се така, че спънките се превръщат в теми на фоновите шумове, които представлявали сами по себе си „строителен материал" за „електронните гласове".

Критиците заявявали, че всички записани гласове така или иначе се явяват радиосигнали, но никой не е успял да обясни по какъв начин тези гласове съобщават информация, неизвестна никому, освен на този, към когото те се обръщат. Откъсе тези радиогласове знаят галените имена или прякори на Юргенсон? Или на Раудив? Или на техни роднини? За такива интимни, чисто семейни неща може да знае само този, чийто глас се чува от магнитофонната лента, както и този, към когото се отнася посланието. Такъв род транслации не могат да се получат от случайни комбинации на звукове, тъй като съобщенията са били осмислени и персонифицирани.

Сега такива задгробни гласове може да чуе всеки, който има достъп до интернет. Във февруарския брой на списание Fate през 2001 г. е поместена статия за това, как всеки може да провежда такива експерименти. Има сайтове с окултна тематаки, в които желаещите могат отначало да чуят чужди записи, за да имат предства за това, как, по принцип, звучат електронните гласове. В зависимост от качеството си тези записи са разделени на три групи - най-ясни, средни и едва уловими. Това се прави, за да може всеки експериментатор постепенно да тренира ухото си за възприемането на това, което чува в хода на собствените си опити.

При електронните гласове звукът обикновено вибрира с висока честота, при което се получава впечатление за „фантомните" гласове, като това тремоло се усеща във всяка произнесена дума.

Ритъмът на фразите при електронните гласове също е необичаен, в него има нещо паранормално. Независимо от това, че високите гласови честоти отсъстват, темпото на речта като цяло е по-бързо, отколкото нормалната реч, но не за сметка на паузите, които остават в пределите на нормите, а за сметка на ускореното произнасяне на всяка дума. Друга типична черта на тези гласове - това е монотонността. Рядко може да се чуят някакви емоционални изблици. И въпреки това най-интригуващо е това, че при цялото това своеобразие вие непременно и безпогрешно разпознавате гласовете на свои починали близки.
''Скромността е за тези,които нямат други качества освен нея!''-Оскар Уайлд