Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Един реферат за общуването  (Прочетена 3126 пъти)

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28276
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Един реферат за общуването
« -: Април 05, 2012, 01:57:07 pm »

Тема: "Общуването с другите" - реферат
Студент: Данаил Радков
Дата: Октомври 2004


Въведение
Общуването заема една голяма част от ежедневието на Аз-а. То е една от потребностите заложена в него. Никой човек не е сам за себе си, неговата личност и битие се проявяват посредством другите. Когато той сподели своя вътрешен свят и те направят същото с него, тогава настъпва истинско удовлетворение и пълноценност. Имайки взаимоотношение с другите, ние трябва да го изразяваме и поддържаме чрез общуване.
Живеем в една съвременна действителност, в която отчуждението и самотата са ежедневен спътник. Липсва любов и приемане, което тласка към мисли за безполезност. Дори в църквата, която според Библията е едно голямо семейство, чиито баща е Бог, общуването не е пълноценно. Сякаш всеки мисли, че това се подразбира, че това е нещо, което трябва да ни идва естествено отвътре, но на практика нещата не стоят така. Общуването е нещо, което трябва да се научи, след което да се упражнява докато стане част от ежедневното ни съприкосновение с другите.
Следствие от предходното, пишещия тези редове счете за важно да се задълбои върху този въпрос и затова избра точно тази тема, с увереността, че това знание е помогне както на него самия, така и на другите.
За да сме уверени в истинността на правилния подход към заданието зададено от уважавания Доктор, нека изясним същността на настоящето писание. То носи заглавие “реферат”. Що е “реферат”? Според речника на чуждите думи в българския език, Изд. “Наука и изкуство” – 2000г., стр. 663, реферат е: Кратко писмено или устно изложение на основните положения на тема, учение или научен проблем. В следващите редове ще бъдат изложени основните положения на “Общуването с другите” от книгата “Психология на човека” от доц. Румен Стаматов и Борис Минчев, което ще служи като основа пречупена през съзнанието и жизнения опит на пишещия, като водещо ще остане следствието от работата със самия текст.
Общуването като битийно отношение
Човек не е самотен остров. Неговия живот, мисли, преживявания са свързани с останалите. Той никога не живее сам за себе си. Той изпитва изначална потребност да общува. Така открива и самия себе си. Да общуваш означава да участваш в нечий друг живот, да споделиш неговия вътрешен свят, да съпреживееш неговите скърби и радости, така като че са твои, а и много често те стават твои. Въпреки това обаче в този процес другия си запазва своята другост. Само така общуването е пълноценно и изгражда личността. Общуването трябва да се стреми да изгради, да утвърди другия. То е една изначална заедност, то е необратимо, неизбежно и непрекъснато без ясно изразено начало и край.
Общуване и отговорност
Общуването е основано на избор. Избор да участвам в неговия живот, да поема отговорност за него, да бъда загрижен за неговата участ. Отговорността се заключава и в това да съм посветен дори когато е трудно, когато не ми се иска. Безотговорно отношение е това отношение в което аз не отреждам нужното място на другия в моя живот, когато оставам равнодушен към неговите преживявания.
Общуване и безусловна подкрепа
Безусловната подкрепа е съприсъствие. Аз-а присъства в живота на другия въпреки неговите възходи и падения. Безусловната подкрепа се основава на вярата, че другия има потенциал да избира за себе си това, което е най-добро за него. Безусловната подкрепа, която включва одобрение и приемане не снема отговорността за собствения живот. Всеки сам изживява своя живот и всеки трябва сам да е отговорен за него. Погрешно е когато Аз-а се опитва да снеме тази отговорност. Безусловната подкрепа почива на вярата, че не трябва да се стреми да променя другия, тя може да промени своето отношение, че не може да го промени. Така, когато Аз-а не се стреми да го прави, но приема другия такъв, какъвто е, това стимулира другия да се приеме, сам себе си, и да се променя.
Общуване, приемане, себеприемане
Приемането на другия трябва да бъде безусловно. Другия трябва да бъде приет такъв какъвто е.
Приемането на Аз-а зависи от неговото себеприемане. Има тясна връзка между приемане и себеприемане. Ако някой приема себе си, това го отваря към другите, което е предпоставка и те да го приемат. Самоприемането е оценка на собствените качества и постижения на таланта и собствените достойнства. Откриването на собствения Аз започва със себеприемането. Страхът да приемем себе си е основната причина да не бъдем приети от другите. Това ни води до капсуловане, затваряне, причинени от подсъзнателната мисъл, че можем да бъдем отхвърлени. Самоприемащия се човек е отворен към другите, което от своя страна води и до отвореността на другите към него и тяхното приемане.
Заедно с приемането и себеприемането, важно за общуването е и уважението. Равнопоставеността, уважението са съществени. Уважението заради собствената стойност на отсрещния, заради това което е. не заради това, което има като материални притежания, власт и позиция в обществото, но заради него самия.
Общуване и доверие
Без взаимно доверие не е възможно общуването; без доверие не е възможно и започването на връзка. Доверието почива на убеждението, че с мен няма съзнателно да бъде злоупотребено, че аз умишлено няма да бъда наранен. Доверието е откритост приемащо и възможността за допускане на отрицателното, на лошото в общуването.
Доверието зависи от две неща: от нагласата ми към мен и от нагласата ми към другия. Ако аз не считам себе си за достоен за доверие, няма и да го получавам от другите. Ако искам другите да ми се доверяват, аз трябва да считам себе си достоен за това. Последното много зависи от това, което говорихме по-горе: от себеуважението и от себеприемането. Нагласите ми към другия за да му се доверя, трябва да бъдат като на един “близък, скъп на мен друг”, не враждебен или безразличен към моите скърби и болки, радости и копнежи.
Общуване, чувствителност, откритост
Откритостта дава възможност на другите да научат неща за Аз-а, да проникнат в неговия вътрешен свят. Тя може да намери израз в открито споделяне на чувства и мисли, изповед на скрити неща от миналото, непринуден разговор, и др. При нея, това което научават другите за Аз-а остава завинаги, незаличимо. Тя крие и някои рискове, които са основание за предпазливост., напр. уязвимост, страх от това поверително знание да не стане оръжие, което в определен момент да се използва с цел да се навреди. При всеки човек съществуват открити и скрити области от неговия вътрешен свят: Открит Аз – когато Аз-а открива себе си за другите, без което в определена степен общуването е невъзможно. То може да бъде в положителна или отрицателна страна, като първото е много важно за приемането и изграждането на взаимоотношение, особено в началото му; Закрит Аз – това, което другите знаят за Аз-а, но той самия не. При откриването му обаче това може да доведе до отвореност, която от своя страна да произведе отвореност; Скрит Аз –той включва всичко това, което Аз-а не би искал другите да знаят за него, напр. негативни неща от миналото, които ще предизвикат отхвърляне или пък насмешка. Той винаги говори за другите, никога за себе си. Обект на дискусия са общи неща, никога съкровени, интимни такива; Непознат Аз – това включва всичко онова, което Аз-а и другите не знаят, и което може би завинаги ще остане непознато.
Общуване и самонаблюдение
Самонаблюдението е съобразяване с очакванията и нагласите, които другите имат към отношението и поведението на Аз-а в конкретна ситуация. Има два вида самонаблюдение: силно и слабо. Силно наблюдаващия, се интересува от своя публичен образ,реагира и действа по начин, който да не бъде накърнен. Той е пасивен, затворен, което може да бъде пречка в общуването. Слабо самонаблюдаващия се обратно е незаинтересован от мнението на другите, за него е по важно да изяви себе си, да изрази своите чувства и мисли, той е по открит, което е добре за общуването.
Общуване и атрибуциране
Атрибуциране е обяснение на нечие поведение с някакви причини, те може да са външни (причини извън личността), и вътрешни (в личността). Атрибуцирането е важно за общуването, защото то осветлява мотивите за дадена нагласа и това какво кара другия да се отнася точно по определен начин с А-за. При ваденето на заключения основна роля трябва да играят два фактора: “консистентност” – дали дадено поведение и отношение е еднакво към всички; и “различителност” – поведение и отношение, което възниква само при определени обстоятелства и условия.
Общуване и искреност
Освен загриженост и любов, общуването изисква и искреност. Искреност в показване на грешките и слабостите на другия с цел поправяне на нараняващото или разрушително поведение спрямо останалите. Този процес се изпълнява чрез “конфронтиране”. Конфронтирането цели себеизследване и промяна. То няма за цел да засрами или нарани конфронтирания, но да го изгради, назидае фокусирайки се не върху сегашната ситуация, но върху цялостното отношение. Основно правило при конфронтирането, е че то трябва да става с любов, разбиране, и в момент, когато другия е готов да го приеме. Също така за неговата ефективност е важно колко дълбока е връзката (взаимоотношението) между двете страни, или колко голям е отсрещния авторитет в очите на конфронтирания. Символ веруюто на конфронтирането е: Никога не конфронтирай някой ако нямаш любов в сърцето си към него, и ако не си готов да извървиш с него неговия път до победния му край.
Общуване и разбиране
Общуването намира своето изражение в посланието. Посланието, което отправено към другия дава информация за неговото вътрешно настроение и преживяване. Отправянето на послание в общуването е постоянен процес. То има смисъл не само в миналото и настоящето, но и в бъдещето. Затова то трябва да бъде разбрано правилно. Смисъла на посланието се влияе от мястото и времето, от ситуацията, от моментното състояние на комуникиращите. Посланието не е само вербално, то може да бъде и невербално. Вербалното и невербалното послание се допълват взаимно. Невербалното подсилва вербалното или пък му противоречи, когато изкарва на яве обратно на казаното отношение и настроение. Слушането е едно от най-важните неща за разбирането и общуването. То става не без усилие от страна на другия. Три са причините поради които слушаме: за да изпитаме радост; за да получим разбиране; за да проявим отзивчивост. Слушането започва със съпричастност, със истинска загриженост, с даване цялото внимание; то изисква да застанеш от страната на другия, с емпатийно отношение, така той ще се чувства свободен да споделя, така той ще бъде истински разбран. Внимателното слушане отива отвъд повърхността и достига до дълбоките неща вътре в него.
Значение на общуването
Съзната или неосъзната важността на взаимоотношението с другите се явява битийна за Аз-а. Той не може да самоусъществи себе си Без тяхното присъствие, тяхната помощ. Аз-а ще стане свой за себе си като стане друг за себе си, като се види през очите на другите. Аз-а оценява себе си през оценката на другия; той мисли за себе си така, както другите мислят за него, и неговите мисли за самия него са мислите, които другите мислят за него. Другият придава смисъл на живота. Липсата на смисъл е най-голямата трагедия за Аз-а, смисъл който да осмисли смислите. Безсмислието се ражда със загубата на другия. Всяка форма на себе-осъществяване задължително включва и другия. Отчуждаването от другия е начало на отчуждаване и от себе си, тази липса на съ-участност поражда вина, безпокойство. Изправяйки се пред въпроса “Какво направих с живота си, какво направих с живота на другия”. Другия дарява с признание. Общуването е взаимно признание. Аз-а иска да бъде забелязан и одобрен от другите, което потвърждава неговото съществуване и стойност. Признанието може да има негативна или позитивна страна. Позитивна, когато нашите положителни страни са оценени, когато към нас се проявява любов и загриженост. Негативна, когато към нас се проявява омраза, гняв. Най-големия проблем на Аз-а е да не бъде забелязан. Това не е същото от това да бъдеш отхвърлен. Ти можеш да бъдеш отхвърлен чрез негативната страна на признанието, но си забелязан, оценен.
След като излага същината на общуването, авторът се спира на бариерите и конфликтите в общуването.
Бариери в общуването
Най-голямата бариера в общуването са негативните мисли. Ние си нямаме представа колко голяма роля играят мислите, защото те дават “с-мисъл” на дадено събитие.
Моделът на Алберт Елис описва един повтаряща се парадигма. С “А”, той обозначава даденото събитие, с “Б”, мислите, с-мисъла, който човек му придава и със “В”, чувствата, които изпитва човек. Събитието винаги остава едно и също, това което променя чувствата е начина по който го осмисляме, мислите, които имаме за него, те променят чувствата.
Негативните мисли често са неоснователни, те са импулсивни, и като че ли винаги са били там. Този вид мисли идват от три източника: преживявания в детството, когато на детето (особено от страна на родителите) е говорено негативно; събития и преживявания с негативен смисъл в зрелостта и лоша самооценка.
Една негативна мисъл винаги води до друга, тя винаги градира като създава криза в самия човек, което от своя страна е предпоставка за отчуждаване и бариера в общуването с другите.
Негативните мисли могат да бъдат причинени не само от негативна мисъл, но и от някакво чувство или действие, базово вярване или очакване. Последните две предполагат определено отношение или действие, и когато те не бъдат удовлетворени водят до отрицателни мисли и чувства.
Ето най-честите видове негативно мислене: катастрофизиране, което е преувеличаване винаги в лошо, негативно; поляризиране, което е мислене в крайности (или-или, бяло или черно, добро или лошо); преувеличаване, на негативните и заплашителните страни на ситуацията; свръхгенерализиране, когато въз основата на отделен случай се правят пресилени изводи; пренебрегване на положителното – избирателно мислене, когато се търсят неща, които потвърждават собствените убеждения и опасения; статично мислене, оценяване на нещата по същия начин след като са се променили, и др.
Основните черти на негативното мислене са:
негативните мисли са и-рационални (не се потвърждават обективно);
те са емоционално натоварени;
те са проникнати от различните “трябва”.
Негативните мисли могат да бъдат разпознати и овладяни, като се преосмислят, подложат на съмнение, като се прецени дали са основателни и дали кореспондират с действителността на ситуацията.
Конфликти в общуването
Конфликтите в общуването са неизбежна част от самото общуване. Те засягат отговорностите, разбиране на правата, задълженията, и др. Конфликтите афектират дълбоко преживяванията на Аз-а и другите. Всеки конфликт има положителни и отрицателни страни. Отрицателните страни са, че те могат да наранят другия, да доведат до отчуждаване, враждебност, безразличие, и др. Положителните страни са, че разкриват трудностите в съвместния живот и подтикват към преосмисляне на връзката с другия, съдействат Аз-а да стане по-чувствителен към вътрешното състояние и преживявания на другите; чрез тях Аз-а преоткрива своята същност, вярвания, и др. Стремежът към разрешаване на конфликта говори за това колко много човек държи на дадената връзка и как силно желае да я запази в нейната цялост.
Накрая, след като премина през съдържанието на Общуването с другите, и преосмисляйки казаното, пишещия тези редове е удивен колко много от казаното присъства в съвременната християнска проповед. Човек би се запитал психологията ли присъства в богословието или богословието в психологията. Което и да е, това което изучавахме в настоящия предмет е много по-близо до ежедневието на човека и християнската опитност, отколкото някои други предмети, които се изучават днес в богословските семинарии. Разбира се това, което прави разлика е обекта и същината, научния метод или Начинателя на битието.
Библиография
Р. Стаматов, Б. Минчев, “Психология на човека”, Изд. “Хермес”, Пловдив, 2003г
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците