7 години след тази тема, отново се върнах тук. :) Уау! Изчетох всичко и се убедих, че аз наистина мога да бъда голяма досадница, говорейки за обърканите си чувства и търсейки отговор за терзанията си. А може би просто обичам да говоря за Любов. Благодарна съм на всички, които коментираха, от дистанцията на времето разбирам колко добронамерени и разбиращи бяхте всички, и колко мъдри съвети получих тогава.
Бях забравила за тази тема, но днес се присетих. Мога да дам обратна връзка: 7 години след първата ми среща със Стрелеца, аз вече съм обвързана в сериозна връзка с Козирог и куче. Но той се появи отново и обърка всичко в мен. През април трябва да празнувам с Козито 5 години връзка, а се чудя дали изобщо трябва да останем заедно. Обичам го, но нещо много ми липсва, нещо не ми достига, и не мога да дефинирам какво е точно. А Стрелецът, който само се появява и изчезва от живота ми, през януари се пръкна от нищото развявайки снимки на Северното сияние, за което знае, че мечтая да гледам и аз, подхвърля ми покана да ида догодина пак с него да го гледаме, и ми заявява: "Добре, айде да се взимаме, идваш в Лондон, женим се и имаме деца".
И най-лошото е, че преди две седмици се видяхме и не спирам да мисля за него, и в моменти на лудост си представям как зарязвам всичко и заминавам при него.
За тези 7 години аз порастнах. Прекарах 4 от тях в Дания с моя Козирог. Той ме спаси, бях развалина, когато го срещнах, излекува разбитото ми сърце, подари ми датската приказка, в която бяхме двамата заедно, сами срещу целия свят и семейството му. Но се върнахме в София преди месеци, а аз не се чувствам добре тук.
Искам да съм отговорен човек, но си оставам непоправима романтичка, и сърцето ми все жадува за този пламък, страст, ентусиазъм и наслада от живота, които ми липсват. И тоя Стрелец разклати всичко в мен. Но какъв е сегашният урок? - да обърна гръб на човека, който ми дава обич, сигурност и закрила, с който ме създали нещо истинско с много усилия, за да последвам някакъв импулс и да рискувам да загубя всичко ценно в живота си, или да приема, че е просто фантазия, че вече съм открила човека за мен, че трябва да оценя това, което имам до себе си, а не да забивам в поглед, в онова, което нямам?
Знам, че трябва да вмъкна и моя астрологична интерпретация, но винаги съм акцентирала на самоанализа и как ме кара да се чувствам даден човек: неговата Луна във Везни е това, което търси моята везнишка Луна. Прекарали сме стотици часове в разговори онлайн и едва 4 реални срещи, но всеки път го чувствам ужасно близък. Също така има взвривоопасно физическо привличане, но съм сигурна, че е много повече от либидо, поне от моя страна, защото ми се иска да съм част от живота му. И този пламък в очите. :) Моят въздух иска точно такъв, който да разпали пожар.
Прикачвам синастрията ни и солара ми за 2019-та. Това, което силно ме вълнува е, дали се вижда в солара някаква радикална промяна - връзка/местоживеене/мироглед. Знам, че след толкова години навярно няма кой да се включи с коментар, но дори и това, което пиша сега ще ми е от полза занапред, за да се погледна отстрани и да не допускам старите грешки от миналото. И накрая ще си събера всички теми от форума и ще напиша любовен роман. :)
