Абе сладурке.. Забрави хорарите и картите за първа среща. Бъди себе си и се забавлявай! Веднъж се живее! 
Поздравче http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=RIfy3kQg61o#!
Freya, мерси за поздравчето, песента е страхотна! :) venerra, много си права! Успях да се преборя със страховете и днес на лекции се радваха как съм усмихната и грея
...нямах желание да пиша, просто стоях, рисувах си сърчица и си припомнях...
eaglet, старах се да съм положителна, да се усмихвам, но наистина притеснението надделява винаги... Та,
видяхме се .
Трябваше да дойде с по-ранен влак, но ми се обади, че няма да успее. Дойде със следващия, а аз трябваше да го очаквам на гарата, хах, но имам проблем с точността, почти винаги закъснявам...Та му звъннах и казах да си хване такси, и да дойде пред общежитието...Аз чаках на стълбите и ето, че едно такси се приближаваше, той слезе и аз не смеех да гледам как се приближава, гледах настрани, докато не се озова пред мен и...ъъъ, казах му: "Здравей" и се усмихнах. Набързо му предложих да влезем и да оставим огромния сак, който бе помъкнал. Извърнах се и отидох да отворя входната врата, а той в това време ми е подавал ръка, за да се здрависаме
, а аз въобще не забелязах. Та, пропуснахме тази част. Споделям този момент, защото мисля, че е
ключов, хах.
Иначе накратко: хапнахме лазаня, разходихме се, разхождах го и аз по магазините, за да си търся нова чанта
, и вечерта остана при мен в общежитието. Денят не мина много сполучливо, не говорих много, той ме попита няколко пъти "Какво има?", "Притесняваш ли се от мен?", "Изглеждаш ми нервна", а аз ...ами наистина бях ужасно притеснена, не знаех как да се държа и какво да му говоря. Беше ми приятно и само да го наблюдавам, но той постоянно ми задаваше някакви въпроси. Може би се държах хладно, обръщах му гръб, на няколко пъти той се нацупи и замлъкваше. Вечерта нещата се обърнаха...
Целувахме се и се гушкахме до 3 сутринта, а в 5:30 се събудихме, за да го изпратя до гарата, където да си хване влак за София, да се види с братовчедите. На сбогуване...той ми подаде ръка, ръкувахме се, каза, че му е било много приятно и... не помня какво друго. Не ме прегърна, а ми стисна ръката... Навярно, заради
ключовия момент, но все пак...защо не ме прегърна? Аз исках да го направя, но не помръднах...
След тази нощ разбрах, че щом е до мен - става много горещо, че не съм чак толкова страшна и той няма против да ме докосне или целуне, но...дали иска нещо повече от секс? Защото всеки момент с него ми беше приятен, но така и не му го казах.
А снощи, както си лежахме, той ме попита "Съжаляваш ли, че дойдох?"
Няма как да съжалявам, защото това беше една незабравима нощ и съм щастлива, че се реших.
Слагам карта на първата среща, и ще се радвам, който желае, да погледне как ще се развият нещата и дали показва повторна среща? Виждам нещо като правоъгълник в центъра - за добро или зло е там? :> Спала съм само 2 часа, след което бях на лекции, и сега ми е едно щастливо, опиянено, замаяно...
