Използвам както минерали за носене в себе си и масаж (напр. бронзит и планински кристал), така и активирам водата с клиноптилолит.
Не съм събирал нищо тогава, вероятно може да се каже, че е имало привлекателно учудване и радване на различни камъни, които са ми привличали вниманието - кефел съм им се на вида. :) Не знам доколко е нужен подобен афинитет, за да започнем минералотерапия с цел собственото си облагородяване, но като цяло ме привличат алтернативните лечебни пътища, а по тях винаги можем да поемем. :)
Ако погледна назад в детството си и изхождам от модела, че афинитет към нещо трябва да е наличен още тогава, то може и да заключа, че нямам афинитет към нищо и че не ставам за нищо на тази планета, тъй като нищо от тогава до сега не следвам твърдо като кариера, за която да кажа: "днес съм такъв, започнах еди-как-си още от детството". Афинитети изгряваха и залязваха; някои неща, към които съм имал интерес тогава, днес са изместени в Б група. Тогава не би ми и хрумнало да уча музика и да съставям авторска, камо ли да пиша поезия. По него време се завирах из техническите книги, електрониката и компютрите бяха по-жив интерес от днес, докато сега е по-скоро подкрепителен. Интересувах се от схеми, в техникума бях активен в анализа им и много обичах специалните предмети. Тогава покрай проект си купих специално и една книжка за проектиране на усилватели. Днес едва ли би ми хрумнало нещо такова. В детството бях фокусиран и към шахмата, разглеждах партии и ги анализирах, обучавах се от една голяма книга по история на играта, позиции и дебюти, известно време посещавах шахматен клуб, чийто треньор намираше, че имам потенциал. И сега има известна тръпка като се замисля, но е в Б група - далеч не като преди... и фигура скоро не съм хващал. Университетът пък съвпадна с пика на интереса ми към програмирането, обичах да пиша код, да търся по-оптимални решения и да замислям алгоритми, помагал съм и с курсови работи, но не станах програмист - от една страна, не ми допада идеята да стоя часове наред пред екрана, гледайки и пишейки код, и то в срок, а от друга съм от по-старата школа, за която днес няма много мегдан. Запоследно програмирах преди 2 или 3 години.
Може и да се разпали пак някое по-старо огнище, ако задуха някой вятър. Но като погледна сега назад, сякаш някой по-друг е живял онзи живот.