Нека това е тема за минералотерапията - минерали, предназначения, рецепти, нашият опит с тях.

Опитвали ли сте минералотерапия? Какъв беше ефектът? Ако желаете, споделете каква и защо. Моят интерес влезе скоро в тази сфера, започнах да чета по темата, както и да прилагам минералотерапия.

Как я прилагаш?

Аз нося един рубин на ръката си от много години непрекъснато, а отделно имам много кристали и минерали - намирала съм ги, купувала съм ги, подарявали са ми ги, далеч преди да знам каквото и да било за минералотерапии.

Влечението към такива неща си проличава от детските години, преди да почнем осъзнато да научаваме разни неща за тях. Ще си спомниш ли за афинитет към камъни, минерали и кристали от детството? Не че ако си нямал, не е възможно да се прояви сега.

Използвам както минерали за носене в себе си и масаж (напр. бронзит и планински кристал), така и активирам водата с клиноптилолит.

Не съм събирал нищо тогава, вероятно може да се каже, че е имало привлекателно учудване и радване на различни камъни, които са ми привличали вниманието - кефел съм им се на вида. :) Не знам доколко е нужен подобен афинитет, за да започнем минералотерапия с цел собственото си облагородяване, но като цяло ме привличат алтернативните лечебни пътища, а по тях винаги можем да поемем. :)

Ако погледна назад в детството си и изхождам от модела, че афинитет към нещо трябва да е наличен още тогава, то може и да заключа, че нямам афинитет към нищо и че не ставам за нищо на тази планета, тъй като нищо от тогава до сега не следвам твърдо като кариера, за която да кажа: "днес съм такъв, започнах еди-как-си още от детството". Афинитети изгряваха и залязваха; някои неща, към които съм имал интерес тогава, днес са изместени в Б група. Тогава не би ми и хрумнало да уча музика и да съставям авторска, камо ли да пиша поезия. По него време се завирах из техническите книги, електрониката и компютрите бяха по-жив интерес от днес, докато сега е по-скоро подкрепителен. Интересувах се от схеми, в техникума бях активен в анализа им и много обичах специалните предмети. Тогава покрай проект си купих специално и една книжка за проектиране на усилватели. Днес едва ли би ми хрумнало нещо такова. В детството бях фокусиран и към шахмата, разглеждах партии и ги анализирах, обучавах се от една голяма книга по история на играта, позиции и дебюти, известно време посещавах шахматен клуб, чийто треньор намираше, че имам потенциал. И сега има известна тръпка като се замисля, но е в Б група - далеч не като преди... и фигура скоро не съм хващал. Университетът пък съвпадна с пика на интереса ми към програмирането, обичах да пиша код, да търся по-оптимални решения и да замислям алгоритми, помагал съм и с курсови работи, но не станах програмист - от една страна, не ми допада идеята да стоя часове наред пред екрана, гледайки и пишейки код, и то в срок, а от друга съм от по-старата школа, за която днес няма много мегдан. Запоследно програмирах преди 2 или 3 години.

Може и да се разпали пак някое по-старо огнище, ако задуха някой вятър. Но като погледна сега назад, сякаш някой по-друг е живял онзи живот.

 Мога само да споделя, че до преди няколко месеца не помнех нищо от сънищата си,
да речем по интуиция, под възглавницата започнах да слагам планински кристал, не всичко помня от сънищата си, но  поне вече имам спомен, че съм сънувала 
Имам пръстен с малък брилянт, който преди време оставих на съхранение /бяха ми обрали къщата /, няколко месеца не съм го носила и сега като връщам лентата си мисля, че камъка наистина ме прави по-силна и устойчива.

Ако погледна назад в детството си и изхождам от модела, че афинитет към нещо трябва да е наличен още тогава, то може и да заключа, че нямам афинитет към нищо и че не ставам за нищо на тази планета,

Ей това после сам го опровергаваш, но и да не беше го опровергал, то си е ясно, че не вярно:)

Но по-важно е друго – трябва сериозно да си изследваме и да си знаем към какво от детството имаме афинитет, отдава ни се, привлича ни. Случват се едни периоди в живота, когато тия неща много помагат:)

Обаче как така сега имаш чувството, че в детството си бил друг човек?

Здравейте и тук ...вчера открих силата на планинския кристал - в ъ з х и т е н а   съм...не очаквах чак такъв ефект и толкова скоро..както каза мацката,която ми го препоръча- явно сме го уцелили като мой ...като си го купих  си го пречистих в морска сол, "заредих" го с нужното за мен ,което се надявам да ми донесе и ..ами действа си...държа си го в чантата а при остра нужда в пръстите на лявата ръка/силната женска страна/...зарежда ме с ентусиазъм и бодрост, днес след поредното напрежение в службата го извадих и го държах в пръстите на лявата ръка 10ина мин.и ме успокои напълно ....дето успокои мен,ами успокои и докторката с която работя и която създава напрежението в кабинета  ни..и днес я забелязах,че не е чак толкова материална,както е била до сега, а е една мека и разбрана/да ен й е уруки само  /...вчера и днес имах най-спокойните и дори хармонични дни ,мечтани от дълго време насам....оплакването от куркане в червата и главоболие отзвучаха напълно/ох,само да не дърпам дявола за опашката с тези мои силни думи,ама го пиша това ,щото съм щастлива,че открих този кварц/ , това малко късче минерал озарява  атмосферата в целия каббинет....следващия,който ще си купя е червен яспис, но обработен- сърчице- колие.......... и така с мен и моето  откритие в лицето на   планинския кристал  :blink