Здравей Гост

ЕСЕТА ЗА ПЛАНЕТИТЕ

  • 2 Отговора
  • 4937 Прегледи

*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:ЕСЕТА ЗА ПЛАНЕТИТЕ
« Отговор #1 -: Май 07, 2011, 07:57:42 pm »


Rencause - Essaouira

Днес е маянският ден КИМИ,със значение мост между световете и смърт.

"КИМИ е мостът между световете,който се нарича също смърт.Нейната същност е спокойствието,чрез която тя
освобождава всичко фиксирано и контролирано.КИМИ обхваща всичко,което не служи повече на живота.
Истинската страст разпалена от Ерос се нуждае от всеотдайност.А всеотдайността е смирението пред по-голямата
свобода,която означаваме също като смърт.
Както в много други култури,така и при маите Ерос и смъртта вървят
ръка за ръка."


« Последна редакция: Февруари 27, 2013, 02:08:12 am от Синухе »

*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:ЕСЕТА ЗА ПЛАНЕТИТЕ
« Отговор #2 -: Юни 08, 2011, 10:06:45 pm »
СФЕРА НА ЛУНАТА

Георги РАДЕВ

Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените небесни тела. Не само защото материалът, с който разполагат – многобройни митове за нея, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, оскъдните вести на езотеричната традиция – е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като по такъв начин са сгъстили още повече тайната около това небесно тяло, тъй дълбоко и неразривно свързано със Земята, което днес се върти около нея като неин спътник.

Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип – а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него – е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни колебания.

А какво да кажат астрономите? Те имат може би най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за астрономията. И днес определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдаваните нейни положения се явяват значителни разлики. Луната – с бързо променливите елементи на своята орбита около Земята: перигей, възли, наклон на плоскостта на въртенето й спрямо еклиптиката, ексцентрицитет на лунния диск и пр. – непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията й в точни числа. Въртейки се около Земята по своята тъй променлива орбита, Луната описва около еклиптиката, т.е. орбитата на Земята около Слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около 13-те синодични обиколки на Луната около Земята в течение на една година.

Може би не е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод – изчисления, които разкриват тънките връзки, съществуващи между спътника на Земята и стария бог на времето и съдбата – тайнствения Хронос.

Известно е, че има няколко лунни месеци, т.е. обиколки на Луната около Земята: звезден (сидеричен), с продължителност 27 д. 7 ч. 43 мин. 11,55 сек.; тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следващо преминаване), с продължителност 27 д. 7 ч. 43 мин. 4,78 сек; синодичен (от новолуние до новолуние), с продължителност 29 д. 12 ч. 44 мин. 2,68 сек.; аномалистичен (от перигей до перигей). с продължителност 27 д. 13 ч. 18 мин. 33,1 сек. и драконичен (от възел до възел), с продължителност 27 д. 5 ч. 5 мин. 36 сек. Нарочно приведох числата, които дават дължината на месеците, за да се види, че тя е различна за различните лунни обиколки. Лунният цикъл, който в случая ни интересува, е така нареченият синодичен месец. Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около Земята и на Земята около Слънцето. Той е и най-дълъг – 29 дни 12 часа 44 мин. 2,68 сек. От едно до друго новолуние протичат толкова дни и те представляват продължителността на лунния месец, който лежи в основата на лунния календар.

Без да се впущам в подробности, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават изчисленията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето. Знае се, че последната брои 29 години 166,95 дни, т.е. 29,46 години.

Оказва се именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. 29,46 години, Луната прави 365,3 синодични обиколки. А това е приблизително (до няколко стотни) броят на дните, съдържащи се в една земна година. Ясно е, че една синодична обиколка на Луната по отношение на една година на Сатурн (= 29,46 земни години) представлява същото, каквото представлява един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представлява един ден от Сатурновата година. 365-те синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата година, са нейните 365 дни.

За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл само още веднаж подчертава познатата интимна връзка , която съществува между Луната и Сатурн. Защото тя се подсказва не само от очевидното съвпадение на числата 29,5 (синод. месец) и 29,46 (звезд. обиколка на Сатурн), но и при изчисляване на прогресиите в хороскопа. За всеки, който се занимава с астрология става ясно, че един какъвто и да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон или една квадратура, продължава да съществува и при движението на тия два астрологични фактора – прогресивно на Луната и сидерично на Сатурн – защото то става в еднакви по време цикли.

В зодиака Луната, която владее знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, който владее знака Козирог. Тия две планети, тия две течения в аурата на Земята се явяват полярни и допълнителни.


Луна-Сатурн – това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната – това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн – това е типичното ядро па съдбата в живота на човека В това ядро се крие цялата негова наследственост, резултат на неговото минало, неговата карма. Луната – това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма.

Споменах по-горе, че Луната в движението си около Земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към външните планети – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към вътрешните планети – Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва ролята, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята – да бъде един вид събирателна леща на влиянията както на външните, така и на вътрешните планети, които влияния да предава и разпределя на Земята според циклите на различните планети. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от Слънчевата система – идва в съвпад с тях, отделя се, а след това образува всички видове аспекти. През време на месечната си обиколка около Земята Луната като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва обаче да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" Земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на Земята като жив организъм.

Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа, с основните биологични функции. Всички вегетативни процеси – размножаването, растенето с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушене – са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува законът на периодичността.

Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето на настоящия човек, а и паметта на миналото, както индивидуална, така и колективна. Ето защо Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича несъзнателно или подсъзнание. В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целият родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. В своите статистически изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната покрай хоризонта (асцендент-десцендент) представлява главен фактор на наследствеността.

Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата, привързана към бащата на децата й и към семейното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития – жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия – лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящите, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от Сатурн. Ето защо и Пития – един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура" – е била за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания често са били изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата, или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.

В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките народни маси, чиято психика – лунна по естество – е предмет на днешната психология на масите.

Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят „по лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди – не само по отношение на външното облекло, но и на вътрешното, т.е. възприемането и „обличането" с ония общоразпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека.

Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идващи отвън. За това загатнахме и когато говорехме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към външните, ту към вътрешните планети. Луната изобщо силно се влияе от другите планети. Под влиянието на Марс, Юпитер, Сатурн и пр. тя бива „настроена" или „тонирана" марсово, юпитеровско, сатурново. Ето защо и масите под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво. Те лесно се поддават на хипнозата на т. нар. силни личности, които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действа принудително, налагащо се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното влияние на юпитеровите религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино – една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството, – за да изпита какво е Луна в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува – присъстващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера – сферата на емоциите.


В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните планети върху Луната. Това не е само символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.

Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме планети, зодиакални знаци, аспекти и които са фиксирани в даден момент в една небесна карта или хороскоп.

На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична планетна схема и събитията в индивидуалния и колективен живот – това е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията.

Аз няма да се спирам върху светлите и тъмни влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана – сестрата на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, дръзнал да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи – и, от друга страна, от Хеката – „нощната царица", към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания. Накрая ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от д-р Гастон Дюрвил и д-р Андре Дюрвил:

„У лунните типове черепът и лицето са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е с кръгла форма, изпъкнало. Черепът е на средно интелектуално ниво. Веждите са дъговидни, без да има нужда да се намръщва челото, за да станат такива – което показва, че у лунните типове учудването не е само временно положение, а морфологична особеност. Окото също изглежда учудено, както веждата. То е голямо, кротко, мечтателно, добро. У нисшите лунни типове то е глупешко. Носът е обикновено разширен накрая и вирнат. Той прилича на венериния нос, ала е по-широк. Устата също прилича на венерината, но не е така красива: тя е голяма, с пълни устни, добре очертана като венерината. Не е освободена от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни", прекарва ги през ума. Брадата е обла, тлъста, мека – липсва й енергия.

Лунните типове са преди всичко хора на въображението — имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Общителни, любезни към другите, весели, те приличат на деца.

Това не са хора, създадени за люти борби в живота – те са съзерцателни натури. Доб¬ри са за чиновници – приятни, послушни, честни, добросъвестни. Те добре изпълня¬ват, но лошо управляват, защото им липсва решителност.

Жената-Луна е очарователна. Тя сладко се усмихва, старае се да ви се понрави, макар че си остава все свенлива и сдържана. Погледът й е пълен с поезия. Той разказва ония приказни блянове, с които е пълна душата й. Боязлива, често суеверна, тя обича да се притиска до мъжа, когото чувства силен. Винаги религиозна, тя чувства Бога в природата, вълнува се от хубавата музика, от хубавите картини, от хубавите момци. Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармонията. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си" (Льодо). Психически тя се различава от венерианката, на която прилича понякога и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси.

Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си дори когато ги обичат. Невинността им е престорена, животът им е лошо играна комедия.

Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина, затова се подслоняват под чадъри; вместо да помургавее, тя се зачервява от слънцето. Те не могат да използват добре облагите на слънцелечението както марсовите, слънчевите, меркуриевите и земните типове. Домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и когато станат от сън, чувстват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър черен дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите. Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва, най-сетне, да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре подпомогнат, се делимфатизира и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите ви хора от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност."

1939

ЦЕНТРАЛНАТА МОНАДА

И така, централната точка, която виждаме в центъра на йероглифната Монада, образува Земята, обкръжена със Слънцето, Луната и другите планети, следващи пътя си. Слънцето обладава висшата добродетел и е представено като кръг, които има видим център.


Макар полукръгът на Луната, разположен над кръга на Слънцето, да ни изглежда по-високо, все пак знаем, че Слънцето е Цар и Господар. Виждаме, че Луната, заради външното сходство, се опитва да се сравнява със Слънцето, и в това прилича на обикновените хора, но лицето й, или полусферата, винаги отразява слънчевата светлина. Тя така жадува да приеме слънчевите лъчи и да се превърне в Слънце, че от време на време съвсем изчезва от небосвода и след няколко дни се появява отново, затова я изобразяваме като Рог (Cornucopia).

Наистина, аз дадох завършена идея на Слънчевия кръг, като го допълних с полукръга на Луната, защото утрото и вечерта съставят ден първи, и така в първият ден е била създадена светлината на философите.

Джон Ди (1527-1608),
астроном, астролог, математик,
един от основоположниците на „кабалистичната алхимия"