Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Философията на астрологичните елементи  (Прочетена 4009 пъти)

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30532

Автор: Diyana


Първите философски представи за природата на веществата и произхода на техните свойства се зараждат практически едновременно в различни цивилизации около 7 в. пр.н.е. В Китай това са Конфуций и Лао Дзъ, в Индия – Буда, в Персия – Заратустра, в Гърция - именно философите от Милетската школа.

Всички тези учения имат общи черти:
1.   Космологически подход – Учението за природата на нещата и свойствата им се явява част от учението за мирозданието като цяло, тоест свойствата на веществата са следствие на свойствата на Вселената.
2.   Дуализъм - най-важен елемент на всяко натурфилософско учение е е съществуването на две противоположни начала – Ян-Ин, светло-тъмно, активно-пасивно, любов-омраза и т.н.

Отличителната особеност на древногръцката натурфилософия, която оказва най-силно влияние на западната астрологична традиция, е нейният светски, нерелигиозен характер. Тя не обслужва идеологически мотиви и няма нужда от въвеждане на „божествена искра, присъствие, промисъл, действие” в описанието на Космоса. В нея има две течения, които се определят посредством отговор на въпроса за делимостта на материята – континуализъм и атомизъм. Атомиците смятат, че материята е дискретна и се състои от множество неделими частици – атоми, движещи се в пустота, в празно пространство, в „черна дупка”. Континуализмът изхожда от предположението, че материята е в непрекъснат континуум и се дели  практически безкрайно, тоест всяка микроскопична частица от материята е тъждествена с цялото, от което е получена, отделена. Тази традиция сякаш надделява и оцветява практически развитието на цялата европейска философска и научна школа по-късно. Тоест, и на астрологията, която е схващана като наука, занимаваща се само с една част от науката за мирозданието, заедно с астрономията, физиката, математиката и т.н.

Но да кажем, че Аристотелевата традиция има най-много последователи, най-запазена е, най-лесно е да се позовем на нея. Там ги има четирите елемента - въздух, вода, огън, земя, там ги има и пракачествата и въобще до логическо съвършенство системата за четирите стихии е доведена именно от Аристотел (384-322 пр. н.е.), но той за астрология не е известно да е писал, поради което и се пропуска от съвременните астролози. Четирите известни стихии-елементите не са материални, отделни субстанции, архиелементи и прочее, а са просто различни проявления/състояния на една, единна първична материя. Първоматерията се изявява посредством едновременното проявление на едно от двете двойки противоположни свойства – студ и топлина и влажност или сухост.

ТОПЛИНА + СУХОТА = ОГЪН

ТОПЛИНА+ ВЛАГА = ВЪЗДУХ

СТУД + СУХОТА  = ЗЕМЯ

СТУД + ВЛАГА = ВОДА

Съществуването на две двойки противоположни елементи, явяващи се носители на двете биномни двойки качества Аристотел представял графично във вид на квадрата на противоположностите, който Лили пусна тук онзи ден.

В резултат на съединяването на елементите в различно съчетание е възможно образуването на сложни тела с различни свойства. Образуването на ново тяло с различно съчетание на елементите е възможно в резултат на миксис  - истинско, същностно смесване, в отличие от механичното. Важен момент в учението на Аристотел е способността на елементите към превръщане един в друг, доколкото всеки елемент представлява само едно от състоянията на единната първоматерия – тоест, изявява определено състояние на биномните качества. Именно това схващане за превръщането на един елемент в друг е основата на алхимическата идея за възможностите за взаимно превръщане на металите – трансмутация.

Още един момент от учението на Аристотел – предположението за съществуване на пети елемент - (quinta essentia; ефир, етер или първична сила/движение), от който се състоят небесните тела. Доколкото на небесните тела са присъщи вечност и съвършенство, те не могат да бъдат образувани от същите елементи, от които са съставени земните тела – телата в подлунния свят, които са преходни и изменчиви. За вещите, съществата, хората и стихиите на Земята обаче този пети елемент е нерелевантен – той е неприсъщ и не се употребява за описване и анализ на хората, животните, и т.н. на Земята!. Пак казвам, тук липсва единният Бог, липсва монотеизма. Основната пораждаща сила в космоса е движението, несъвършенството - търсенето на баланс между качествата.

Според Аристотел, видимата Вселена и Разумът се подчиняват на едни и същи закони. Затова учението му е построено в точно съответствие със законите на формалната логика. Именно неговата система е имала извънредно важно от гледна точка на натурфилософията достойнство – тя е вътрешно непротиворечива, нито едно от следствията й не се намира в противоречие с изходните предпоставки. Поради което учението на Аристотел станало особено популярно именно при арабите, чрез които по-късно се завърнало и в средновековна Европа.

Обърни внимание на разликата сега между въздух, вода, земя, метал, дърво, етер, огън и съответно сухо, топло, студено, влажно. Едното е елемент, другото е качество. Пракачествата, за които тук се говори от известно време, са градивните "елементи" на праелементите. Те са сухо-влажно, топло-студено и са нищо повече или по-малко (според Аристотел и от там - в традицията на цялата западна астрология) от различно проявление, различни състояния на една единна праматерия, от която се състои Космоса. На запад, на изток, при индийците, качествата са същите - студено, влажно, топло, сухо. При китайците качествата са същите, биномните двойки са същите - студено, топло, влажно, сухо, в аюрведа са същите, в медицината от Авицена и Парацелз насам са същите. То точно в това е красотата на идеята за пракачествата, че навсякъде са все същите.

Елементите са друга работа. При елементите има наслагване от различни философски идеи, от различни идеологии. При Аристотел също го има петият елемент, но той не може да съществува в поднебесния свят, той е съвършен и от него са съставени небесните тела. Тук, на земята, за целите на съществуването на нашия свят, са достатъчни четирите - въздух, вода, земя и огън. При тях има постоянно движение, преминаване от едно в друго състояние, квинтесенцията - петият елемент, етера, ефира и т.н. е елементът, в който двете биномни двойки са в постоянен, пълен, неразрушим баланс, именно поради това петият елемент се смята неразрушим, съвършен и вечен. Това е философското основание на съвременната западна астрология.

За съжаление в съвременните астроучебници, школи и прочее, никога не се започва от там.
Почва се направо от описание на Планета в Знак.
Почва се от десети етаж. Слънце в Овен е такова и такова. Ама защо? Ами така!
Отговорът защо така се крие назад в античността, в пракачествата, но вече дори не се осъзнава, камо ли да се преподава.

А табличката на Аристотел, ако се вгледаме в нея и на мястото на въздух напишем Асц./Изток, на мястото на Огън напишем МС, на мястото на земя - Дсц., а съответно ІС на вода - ще получим фигура много подобна на квадратния модел, по който са изчертавани хороскопите в древността. За астролозите тогава тази картинка и разполагането на планетите в различните части/квадранти е било най-естественият начин за онагледяване на есенциалните качества, на природата, с която всяка планета се е сдобивала в конкретната космограма.


Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

priya

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1263
Re:Философия
« Отговор #1 -: Март 11, 2011, 10:15:30 pm »

.
« Последна редакция: Юни 11, 2011, 06:38:44 am от priya »
Активен
"По-умният винаги отстъпва" - това обяснява господството на глупостта в света!

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
« Последна редакция: Януари 12, 2013, 11:30:58 am от Asol »
Активен