Здравей Гост

Изгорени планети

  • 5 Отговора
  • 5557 Прегледи
*

Asol

  • ***
  • 4140
Изгорени планети
« -: Януари 16, 2011, 12:25:52 am »
*Изгорени планети*
автор: Lillie

И понеже в темата за Венера повдигнахме въпроса за ретроградността и изгореността й, с долунаписаното бих искала да направя кратък преглед  /да се надяваме, и обяснение/ на този астрономичен и астрологичен феномен...

Характерната особеност на изгорената планета е, че планетата сякаш губи способността си за обратна връзка, т.е. *feed back*, споменато вече в друга тема тук  /за аспектите на Венера/.

Исторически личности с изгорена Венера: Рузвелт - с изгорена Венера - не приемал и не искал да чуе никаква критика, и не се допитвал до общественото мнение, устремен  като "кон с капаци" напред към целта. По същия начин Бернард Шоу с пиесите си внася смут в английското общество, а и за какво може да си мечтае човек с изгорена Венера освен да бъде забелязан, оценен и обичан? Още една известна личност с изгорена Венера - Херман Хесе.

Първото впечатление от изгорена планета  /а в случая това е Венера/ е, че ни прави донякъде слепи и глухи  като внася известни затруднения в опитите ни да установим връзка с вътрешната си Афродита. Налага се да положим специални усилия, за да "включим" планетата на вълна приемане-предаване*, т.е. въпросната feed-back връзка. С други думи, при изгорена планета е налице обратна връзка в затворена окръжност, т.е. "от мен към мен самия". По същия начин можем да интерпретираме всяка друга изгорена планета  като вземем под внимане основната идея, че функцията й се обръща към Егото /Слънцето/ и се получава своего рода "центриране" върху планетната функция и всичките й аналогии, което от една страна се превръща в самоцел, а от друга - може да бъде източник на творческо вдъхновение... По този начин при изгорена планета имаме *хипертрофирана соларна функция*, която се наблюдава във всички възможни проявления и активности на индивида, които добиват "привкус" и биват "оцветени" от тази планета, и по този начин функцията на изгорената планета излиза на преден план навсякъде - и където трябва, и където не трябва.
Пример: Мерилин Монро е с изгорен Меркурий. Напоследък много се говори и се пише за нея, но тя надали е осъзнавала какъв ще е  конкретният резултат от нейната дейност. Нострадамус /още един пример с изгорен Меркурий/ също не е видял резултата от всичко, което е сътворил... Изгорен Марс може да попречи на притежателя си да усети или да даде "шанс" на свободната воля на другия/другите, което ще го кара  /при преобладаващи отрицателни вибрации!/ да  гази хората като танк, докато друга, по-силна и могъща от неговата воля не го спре. От друга страна,  индивидът с изгорен Марс може да усети известно затруднение в опита си да се противопостави, да се бори, да се налага, тъй като фактически му липсва чувство за съпреничество; самият той лесно може да бъде предизвикан, защото се пали от само себе си.
Въпросът за изгорена висша планета обаче е нееднозначен и изисква по-внимателно разглеждане. Всъщност досега не съм чувала  /това обаче не означава, че не съществува такъв феномен в астрологията/  за "изгорен Сатурн", "изгорен Плутон", "изгорен Нептун", "изгорен Нептун", понеже се приема, че по-бързо движещата се планета в съединение с друга, по-бавна /особено със Сатурн или планета отвъд Сатурн/ се "оцветява", попивайки част от характеристиките на тази планета. Тук може да се направи паралел с т.нар. "скаут" и "дорифорий" планети, т.е. тези, които изгряват непосредствено преди Слънцето или Луната или тези, към които се приближават светилата. Но това вече е въпрос на друга тема...
И да обощим горенаписаното с това, че планета непосредствено преди Слънцето /източна/ му "доставя" енергия и се явява един вид "проводник".
Не можем да отречем обаче факта, че много от притежателите на изгорена от  Слънцето  Венера се отличават с особен чар и магнетизъм за околните. Аналогичен е случаят с изгорен Меркурий, който нерядко дава на човека блестящ интелект, стига да съумее да изгради feed-back посредством активна "комуникация" и интеграция на меркуриевата енергия с останалата част от хороскопа.
Изгорената планета създава впечатление, че Слънцето  /Егото, индивидуалност/ е "попило" част от характерните качества на планетата, с която е в точен съвпад. Например, напълно възможно е човек с изгорена Венера да се възприема по следния начин: "Аз съм Венера, самото очарование съм, обичам хората и хората ме обичат", или този с изгорен Меркурий да каже "Аз съм въплъщение на интелекта в най-чистия му вид" или "Мисля - следователно съществувам". Какво да кажем тогава за изгорен Сатурн, Нептун...? Човек си "присвоява" основните и характерни качества на изгорената планета. Той не може да се отдели, да се откъсне от нея и да я възприеме по друг, по-различен начин...
Срещат се немалко жени с изгорена Венера с бурна, но трагична или поне донякъде драматична съдба  /много мъже, много обожатели, но липсва постоянство, стабилен дом, семейство/. Разбира се, проблемът не се корени само с една-единствена изгорена Венера, но и тя оказва съществено влияние.
По тази логика, изгорен Меркурий, да речем, ще имаме, ако съединението му със Слънцето е в границите на 4-градусова орбиса. В случая  себевъзприемането на индивида  /от чисто субективна гледна точка/ ще бъде "подчинено" на слънчевия принцип. По този начин Меркурий ще е "оцветен" от енергията и светлината на Слънцето, което най-вероятно ще намери изява в активна мисловна дейност, много мисли, идеи, планове. Възможностите обаче са много, а ни е трудно да се концентрираме на една-единствена, и в резултат често шансовете сякаш ни подминават поради неспособността  /или нежеланието?/ ни да направим задълбочен и детайлизиран анализ на текущата ситуация.
Венера, изгорена от Слънцето, понякога може да бъде и индикация за недостатъчна искреност или, да се изразим по-точно, откритост в чувствата, т.е. чувствата не се афишират и се изживяват вътрешно  /донякъде аналогично на ретроградна Венера, макар че тук проблематиката е друга, а интерпретацията й - двойнствена и нееднозначна, както по принцип е при всички ретроградни планети, а също и интерсептирани знаци и планети/. Или по-скоро това може да загатва за това, че индивидът не е способен  /или е затруднен, възпрепятстван по някакъв начин/ да направи точна преценка на чувствата на другите, на заобикалящите го хора. Именно тази "особеност" на изгорената планета често поражда илюзията за изолираност, която периодично ви обзема... Най-често срещаното външно  /и вътрешно/ проявление на изгорена Венера е своего рода комплекс на непълноценност в областта на чувствата: "Толкова съм студен и жесток, не съм като другите". Или - за тези, които разбират малко руски - "а я такой холодный, как айсберг в океане". Но това е само видимата част на айсберга... Проблемите на изгорена Венера обаче се "лекуват" сравнително лесно - отдайте се на изкуството  /и най-вече скулптура или приложни изкуства/, за която цел съвсем не е задължително да сте творец, а може да сте само страничен наблюдател, макар че бихте могли да постигнете добри резултати като се постараете сами да сътворите нещо стойностно, което заслужава внимание - и не е задължително това да е вниманието на широката общественост, на публиката, а може би просто на близките ви и обичани хора…

При изгорена планета не е толкова важна външната оценка на личността доколко е чаровна, красива, магнетична /Венера/  или умна, интелигентна, ерудирана /Меркурий/, колкото нейната вътрешна самооценка, т.е. нейното себевъзприемане, себеусещане. При изгорена Венера влюбеността и способността да изпитваме любов не се разглежда само като "доказателство" на нашата атрактивност, привлекателност и чар, а по-скоро е субективно отношение  /а и самото чувство, наречено "любов", е най-напред субективен феномен/, свързано с редица други фактори.

И, конкретно, кога една планета се приема за "изгорена"? Планетата е изгорена, когато се намира в съединение със Слънцето с орбиса от 17' до 2,5*. С орбиса от 0* до 17' се счита, че планетата е "в сърцето" на Слънцето, което й дава особени достойнства и сила. И всичко зависи най-вече от това как е аспектирано въпросното съединение, т.е. изгорената планета.

Нека разгледаме феномена "изгорена планета" от гледна точка на астрономията и астрологията. В хороскопа това изглежда просто като съединение, съюзяване, обединяване на проекциите, т.е. енергиите, качествата  на двете участващи в аспекта планети. При изгорена външна планета Слънцето се намира между планетата и земната повърхност. Вибрациите на планетата се сливат в едно цяло с вибрациите на Слънцето. Да не забравяме обаче, че Слънцето само по себе си е носител, т.е. обединява функциите на всички останали планети в слънчевата ни система, докато ситуацията с вътрешните планети е по-специфична. Меркурий и Венера могат да бъдат "изгорени" като се намират както след  /западно от/ Слънцето, така и преди  /източно от/ Слънцето. Тоест планетата фактически се намира между наблюдателя  /земната повърхност/ и Слънцето. И изглежда, че в този случай "изгаряне" като астрономичен феномен не е налице, а по-скоро планетата ще е ретроградна, което от своя страна ще промени нейните свойства и начина й на изява.
И в заключение да направим едно сравнение: диаметърът на Слънцето и този на Луната от гледна точка на земния наблюдател се "измерят" с един градус. Два градуса и половина, т.е. орбисата на "изгаряне" на планетата от Слънцето, символично се представят като 2,5 диаметъра на Луната, която се наблюдава в небето от Земята. И това е доста голямо разстояние...


Публикувано на 29.12.2005.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re:Изгорени планети
« Отговор #1 -: Януари 16, 2011, 12:32:13 am »
"Изгорена планета"
(в превод от Денис Кутальов)

За изгорена се приема планета в съединение със Слънцето с орбиса  /според различни автори/ от 3 до 8,5 градуса. Характеристиките на изгорената планета са най-силни и очевидни, когато планетата се намира на разстояние, по-малко от 3* от Слънцето  и особено, ако е западна  /изгрява след Слънцето/. Известни астролози от древността и средновековието приемат този феномен за "слабост" на планетата, освен може би случая с изгорен Марс, чиито качества при това положение стават по-силни и интензивни. Предполага се, че изгорената планета е смес, съставена от най-характерните свойства и качества на самата планета и тези на Слънцето, като планетата не подлежи на независим контрол, а се превръща в неразделна част на самосъзнанието на родения и част от слънчевата му съдба. Например, изгорен Меркурий ще даде на човешкия интелект способност за пълна концентрация върху съществените за индивида проблеми по пътя на реализиране на съдбата, за сметка на което ще му отнеме възможността да се отклонява от целта. На родения няма да му липсват шансове да постига това, което е в границите на неговите възможности, но най-вероятно той донякъде ще бъде склонен да игнорира всички аргументи, които според субективната му преценка са в разрез с неговите виждания и представи. По този начин човекът става по-малко гъвкав и по-невъзприемчив към всичко, което по някакъв начин се разминава със сегашните му схващания и мироглед. Изгорен Меркурий има в наталните карти на Едисън и Кант. Според някои автори изгорена Венера "намалява волята за предприемане на активни действия, а при много точно съединение със Слънцето може да даде дори и нимфомания". Изгорен Марс ще "произведе" индивид, който винаги ще се бори за това, към което се стреми; и т.н. в зависимост от природата на изгорената планета.
Наблюдава се съществена разлика между този, чийто Меркурий е неаспектиран, което най-вероятно ще го кара да търси начини за бягане от действителността,  и този, чийто Меркурий се намира в съединение със Слънцето с орбиса от 5 до 10*, чиято психика се отличава със стабилност.
Дж. Уилсън смята, че държавите, в чиито карти Меркурий е изгорен, нямат стабилно държавно управление, но затова пък преуспяват в бизнес сферата. На ниво човешка съдба според Уилсън "геният на предразположеността зависи от разстоянието между Меркурий и Слънцето: ако Меркурий е изгорен, роденият не се отличава с мъдрост, дълбочина на мисълта и разсъдливост, за сметка на което обаче може да преуспява в светските дела". Негативите на изгорен Меркурий могат обаче да бъдат туширани посредством благоприятен аспект с Луната, особено ако тя се намира във фазата си на първа четвърт.
Гуидо Бонати пише, че изгорена планета "няма сила в предсказанията. Дори планетите-бенефици, бидейки изгорени или в лъчите на Слънцето, не дават нищо или почти нищо добро, а планетите-малефици в този случай  /почти/ нямат силата да вредят или да предизвикат болест".
Феноменът *изгорена планета* не бива обаче да се отъждествява с положението й *в лъчите на Слънцето*, когато орбисата на планетното съединение със Слънцето е по-широка от тази при изгорените планети. Астролозите от античността изглежда, че не са разграничавали обаче тези два варианта (hupaugos). Например, орбисите на "изгаряне" според Ф. Матернус са следните: Сатурн - 15*, Юпитер - 12*, Марс - 8*, Венера - 8*, Меркурий - 18*. Според античните гръцки източници орбисата за Луната е 12*. И въобще има ли такова понятие "изгорена Луна", не е ли съединението Луна-Слънце просто една от нейните фази, известна като "новолуние" или "балсамична Луна"?
Според Уилям Лилли орбисата на изгаряне е от 0*17' до 8*30'  /при по-тясна орбиса планетата е "казими", а при орбиса до 17* - "в лъчите на слънцето"/.
Според Н. Девор планетата ще е изгорена, ако се намира на разстояние, не по-малко от 5* от Слънцето…

Литература:
1. deVore N. Encyclopedia of Astrology.
2. Lilly W. Christian Astrology Modestly Treated in Three Books.
3. Хулдинг Д. Время, египтяне и календарь./ Пер. с англ.// Урания. - 1995. - N4.
4. Project Hindsight. Companion to the Greek Track./ Compiled by R.Schmidt & R.Hand.



Публикувано от Lillie
30.12.2005.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re:Изгорени планети
« Отговор #2 -: Януари 16, 2011, 12:35:25 am »
Позицията на планетата  "в сърцето на Слънцето" се смята за особено силна, т.е. когато орбисата на съединението й със Слънцето е до 30'. В този случай Слънцето сякаш се "разтваря", попивайки характеристиките на планетата. Тази ситуация обаче се среща сравнително рядко, по-често е налице "изгаряне" на планетата или когато същата се намира “в лъчите” на Слънцето, т.е. в същия знак в широко съединение със светилото. Всъщност въпросът, разглеждащ съединенията на Слънцето с планети, е доста нееднозначен. В класическата астрология се разграничават три фази на съединението Слънце/Планета, а именно: планета "в сърцето на Слънцето"  /точно съединение/, "изгорена" планета  /с малко по-широка орбиса/ и планета "в лъчите на Слънцето"  /с доста широка орбиса/. Имайки предвид фактическата позиция на планетата - преди или след Слънцето, т.е. източна или западна, получаваме шест фази на това съединение: навлизане в знака на Слънцето, приближаване към точната орбиса, точно съединение в апликация, точно съединение в сепарация, напускане  /на орбисата/, излизане от аспекта. И да се обърне внимание на това дали Слъцето "догонва" бавна или ретроградна планета, и кога бързодвижещата се планета "догонва" Слънцето. Голям избор от варианти, нали? И всеки се опитва да дава собствени *самодейни* интерпретации и тълкувания и често без оглед на това как е "нюансирано", "оцветено" въпросното съединение, приемайки само факта, че то е налице. За тази неизясненост допринася и наличието на различни и доста вариращи орбиси за всяка от фазите в различните астрологични източници. Така например, според Глоба планета на разстояние 25' от слънчевия диск вече се приема за "изгорена", а на разстояние 4* от него вече не. Според други автори разстоянието  /орбисата на аспекта/  25' все още се счита за "в сърцето на Слънцето", а разстоянието от 4 чак до 7* - за все още "изгорена" планета... Приема се, че към този въпрос трябва да се подхожда от астрономична гледна точка, както са правили  древните, които всъщност са и въвели тази класификация. Тогава "в сърцето на Слънцето" очевидно ще бъде тази планета, която фактически се намира в аурата на Слънцето, т.е. вътре в слънчевия диск. И тук отново трябва да разграничим два варианта:  бързите планети могат да се окажат както СЛЕД  Слънцето, така и непосредствено да минават през неговия диск. Докато останалите *физически* планети  /освен бързите астероиди/  могат да се намират само ЗАД, т.е. да вървят след Слънцето. А спрямо фиктивните планети очевидно тази система на "изгорени" планети и планети "в лъчите на Слънцето" въобще не се отнася.
 И тук на дневен ред идва въпросът: ако Слънцето с огромната си маса "засенчва" планетата  като я прави трудно видима от гледна точка на земния наблюдател, защо тогава астролозите считат, че в този случай Слънцето астрологически бива "погълнато" от тази планета? Може би това има приложение в някаква степен само в случай на преминаване на планетите непосредствено ПРЕДИ диска на Слънцето? И конкретно, феноменът "изгаряне", изглежда,  означава, че  планетата се намира вече не на една права със слъвчевия диск, а в слънчевата корона, когато всъщност планетата по никакъв начин не може да бъде видяна от Земята. И ако преминаването през слънчевия диск или позицията на планетата непосредствено зад диска на Слънцето е наистина рядкосрещано явление, то вероятността планетата да се намира в короната на Слънцето е доста по-честа. И накрая, може да се приеме,  че планетата е "в лъчите на Слънцето", ако същата може да бъде наблюдавана от астрономическа гледна точка с телескоп, т.е. когато планетата е или току-що излязла от короната на Слънцето или предстои да се "разтвори" в нея. Известно е, че още в древността астролозите са придавали изключително важно значение на появата на нова Луна след фазата на безлуние или т.нар. "дни на Хеката". Но може ли да се приеме това излизане на Луната от орбисата на съвпада със Слънцето  /Новолуние/  за фактическо съединение между двете светила? Въз основа на общоприетите в наши дни орбиси  отговорът очевидно по-скоро ще бъде "не". Между другото, антични астролози по същия начин са споменавали и за "изгорена Луна"... Така че въпросът е наистина интересен, макар и доста сложен, и в такива случаи се изисква и доброто познаване на астрономията...


Публикувано от Lillie
01.01.2006.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re:Изгорени планети
« Отговор #3 -: Януари 16, 2011, 12:37:45 am »
В астрологичните среди се срещат доста противоречиви тълкувания не феномена *изгорена планета*. Мисля, че тази "особеност" на планетата е  много съществена от гледна точна на психологическата и персонално центрирана астрология, защото в случай на "изгаряне" роденият /най-вероятно/ ще възприема по твърде субективен начин тази планета в хороскопа си, нейния архетип и психологическата символика, която носи. За другите, т.е. обкръжаващите ни хора изгорената планета е своего рода "визитка" на родения. Донякъде го казвам и от личен опит, познавайки двама души с изгорена Венера, като и в двата случая налице е "видимост" на планетата във всичките й проявления, т.е. индивидът донякъде бива възприеман от другите в светлината на изгорената от Слънцето планета  независимо от факта, че може и да не е носител на тези качества  /и двата примера са с изгорена Венера/. Докато при по-личен и непринуден контакт  /необусловен, да речем, от изискванията за "социална приемливост", "професионална култура" в поведението и начина на държане или пък от чисто субективното желание "да се харесам на всички ~ или на когото трябва"/ се усеща една...безсъдържателност, т.е. ефектът на "празна опаковка". Тук, разбира се, е много важна както знаковата позиция на изгорената планета, така и аспектите й с други радикални точки!
Всъщност какъв е принципът на действие на механизма на "изгаряне" от Слънцето? Слънцето, което е нашият енергиен център и, тъй да се каже, "диспечерско бюро" на обективната действителност, т.е. на това, което реално ни се случва,  губи водещата си централна позиция  /но не и роля с оглед схемата за интерпретация на триединството Слънце-Луна-Асцендент!/. Централизиращото "всички и всичко"  Слънце "потъва" в субективната идея, представяща принципа на изгорената планета, която властва и управлява  /включая и Слънцето!/ по изключително субективен начин *от свое име и за своя сметка*, т.е. предимно за да "угажда" на себе си и в полза на личните си интереси  /на изгорената планета/.
Както вече бях споменала, планетата ще е "изгорена", ако се намира в короната на Слънцето, т.е. не самата тя, а нейните координати и проекцията им върху еклиптиката. В случай, ако планетата се намира във вътрешността на слънчевия диск, тя ще е "в сърцето на Слънцето". Обсегът на диска е приблизително 17 минути, а неговата корона се простира на не повече от 3 градуса от центъра на Слънцето.
На пръв поглед може дори да ни се стори, че няма съществена разлика в проявленията на трите "вариации" на съединението Слънце/Планета, т.е. "изгорена" планета, планета "в сърцето на Слънцето" и  планета в широк съвпад със Слънцето. Ако вземем по-широка орбиса - да речем, 7* и повече - тук, както е в повечето случаи с широки орбиси, двете планети достатъчно свободно се проявяват, т.е. въпреки че се приема, че има съединение, двата принципа могат да "работят" и поотделно. Докато при точно съединение човешката воля е тясно свързана с принципа на планетата. Например, да вземем съединение Слънце/Марс: в момента, в който роденият реши, че трябва да направи нещо, веднага и мигновено се ентусиазира да го направи сам.
Руският астролог П.Глоба твърди, че планетата "в сърцето на Слънцето" може да бележи особен талант. Получава се своего рода "чиста" планета, с почти "ангелска", без нищо злонамерено проява. Но ако планетата е изгорена, според автора това загатва за егоизъм, защото планетата функционира в полза и подкрепа на Слънцето, т.е. с цел да подхранва неговото Его.
Разбира се, в хороскопа няма унифицирани правила и индикации, определящи дали роденият е "егоист", както не съществува и астрологична "скала" за измерване на степента на човешкия егоизъм или егоцентризъм, макар и да има определени констелации и акценти... С други думи, изгорена Венера в Лъв още не класифицира родения като "егоист", нито пък една, да речем, рибешка Венера, изгорена от Слънцето  да е индикация за безкраен алтруизъм и безкористна любов. Въпросната Венера в Лъв може, да речем, да има аспект с Нептун, докато тази в Риби - твърд аспект със Сатурн или Уран, макар че и това не може да бъде прието за "измерител" на душевността... Всеки хороскоп може да принадлежи както на закостенял егоист, така и на средностатистически /и средноинтелигентен/ човек или на много талантлив и надарен индивид.
И отново ще повторим, че планетата се приема, че се намира "в сърцето на Слънцето" /лат. In corde solis/, когато нейните координати се отличават от тези на Слънцето с не по-малко от 15’, при това планетата се намира зад видимия диск на Слънцето  /макар че някои планети могат да се "проектират" върху слънчевия диск/. Положението на планетата "в сърцето на Слънцето" се счита за едно от най-силните планетни достойнства, които многократно усилват, подчертават нейното влияние в хороскопа.
Арабският термин, използващ се като синоним на центъра на слънчевия диск, е *казими*. Според Н.Девор "планета в казими" ще е тази, която е в съединение със Слънцето с орбиса не повече от 0*17' /спред други автори - 30'/. Древните астролози са считали, че положението на планетата "в сърцето на Слънцето" усилва характеристиките й  дотолкова, доколкото същите биват "изкривени" в резултат на нейното изгаряне. Н.Девор споменава, че много от авторите игнорират това положение на планетата "в сърцето на Слънцето" и я отъждествяват с изгорена планета. По този начин, Дж.Уилсън не вижда необходимост да се прави разграничене между "планета в казими" и "изгорена планета", която разлика самият той смята за незначителна, и пише, че "планетата в сърцето на Слънцето манифестира най-негативните характеристики на изгорена планета". Н.Девор обаче приема, че благоприятното и/или неблагоприятното въздействие на позицията "в сърцето на Слънцето" върху планетата в голяма степен зависи от индивидуалните качества на тази планета с оглед статуса й наталната карта...


Публикувано от Lillie
01.01.2006.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re:Изгорени планети
« Отговор #4 -: Януари 16, 2011, 12:44:08 am »
Няма "добри" и "лоши" зодиакални знаци, а тези, които са незаети от планети и други важни астроточки в наталната ни карта, независимо от всичко ни изправят пред предизвикателството да ги интегрираме като неразделна част от Цялото, представено чрез астрологичната мандала. И когато се сблъскваме с понятието "поразени/ранени" планети или знаци, в повечето случаи се има предвид наличието на напрегнати аспекти. Макар че това не е най-адекватната дума, защото напрегнатите аспекти са своего рода *императив*, т.е. те ни карат, предизвикват ни да търсим изход, намирайки се в сложна ситуация, и като се справяме в кризисни моменти ние всъщност израстваме. От гледна точка на кармичната астрология  Душата еволюира чрез мъки и страдания, преодолявайки ограниченията на физическото тяло и реалната действителност, а не окъпана в шампанско и рози... Затова си представете натална карта с преобладаващи тригони, която е статична, т.е. образно казано може да ни "накара"  /разбира се, не фактическото наличие на определени планетни конфигурации и акцентът върху определени стихии, а по-скоро устремът на душата активно да се развива или да се носи по течението на живота/  да пропилеем живота си във фотьойла пред телевизора с пуканки, бира и дистанционното в ръка...
И всъщност каква е разликата между *изгорена* и *ретроградна* планета?
За изгорена се приема планета в близко съединение със Слънцето, докато тъй нареченото ретроградно и директно движение - от астрономическа гледна точка - е илюзорен феномен, наблюдаван от Земята. Аналогично е и посланието на ретроградната планета: нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. От тази гледна точка разгръщането на потенциала на ретроградната планета зависи от нас самите и тук отново е налице двойнственост и особена специфика в проявлението на характеристиките на планетата във всичките й или някои аналогии... По този начин и конкретния зодиакален знак не би трябвало да се разглежда откъснат от другите и, на първо място, се обръща внимание на срещуположния знак, т.е. в опозиция.
Във връзка с феномена "изгореност"  да разгледаме специфичните качества и характеристики на съвпада Слънце/Планета.
Съединението на планета със Слънцето бива три вида. Ако е налице съвпад с орбиса от 1 до 17', се счита, че планетата се намира *в сърцето* на Слънцето. Това означава, че качествата на планетата са силно изразени, акцентирани.
Когато разстоянието между Слънцето и планетата варира в границите от 17' до 2,5*, такава планета се нарича *изгорена*. Функцията на изгорената планета се "ограничава"  /нарочно го слагам в кавички, тъй като би трябвало вече да сте останали с впечатлението, че интерпретацията на изгорените планети при различните автори придобива различна "окраска" по черно-бялата скала с всички вариации и оттенъци на сивото/ само в областта, в която се проявява въпросната планета /вероятно тук се имат предвид най-вече знакът, домът и мажорните аспекти на изгорената планета?/. От тази  /донякъде твърде категорична/ гледна точка се приема, че функцията на изгорената планета бива "блокирана", "капсулирана". Например, ако Меркурий е изгорен, авторът предполага човек с донякъде ограничен интелект. В какъв смисъл обаче "ограничен"? Според автора изявата на изгорената "добра" планета просто се блокира или, ако трябва да сме по-точни и не така крайни в преценката си, може би по-скоро се "неутрализира".  И тук отново е налице разграничаване на *добри* и *лоши* планети: "зла изгорена Венера", "добър изгорен Нептун" и т.н.
Понятието *планета в лъчите на Слънцето* се използва при планетно съединение със Слънцето с отклонение от 2,5 градуса за границите на орбисата. Такава планета се "захранва" от Слънцето и изявата й става по-ярка и забележителна.
Какъв всъщност е принципът на съединението? Съединението е аспект с "ден"-ска природа, т.е. неутрален  /"ян" - мъжко начало, Слънце, Ден; "ин" - женско начало, Луна, Нощ; “ден” – андрогинно начало, алхимичен съюз между два и повече елемента/. Съвпадът между две планети обединява, съюзява техните качества и характеристики, като при това често планетите се "оцветяват" една друга, т.е. взаимно. По правило един или два ключови съвпада често формират символичното "ядро" на космограмата, т.е. хороскопа, което съдържа най-важните характеристики на личността…
И отново ще повторим, че за изгорена се приема планета в съединение със Слънцето с орбиса не повече от 3 и не по-малко от 0,5 градуса, макар че фактически не съществува единно и общовалидно мнение относно орбисите, в границите на които се приема, че е налице този феномен. Счита се, че при орбиса до 3*  /а още по-добре до 2*/  влиянето е особено силно изразено, някои астролози обаче приемат по-широки орбиси  до 8-10*, но... наистина все още сме изправени пред безброй въпроси и съмнения.
Според редица автори, например, за основни ключови качества на изгорена Венера се приемат "добронамереност", "любов към обществото/към ближния", "усет за хармония", "копнеж по прекрасното" - все венерини аналогии... От друга страна, т.е. успоредно с това  е възможно тези ключови характеристики да бъдат "капсулирани" - и само от свободната воля на индивида зависи дали и доколко те ще бъдат "пробудени" и "изживени" в реалния живот, или - поради субективната "невъзможност" на индивида да ги реализира - да бъдат проектирани, т.е. прехвърлени върху някой друг съобразно принципа на огледалото...


Публикувано от Lillie
05.01.2006.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re:Изгорени планети
« Отговор #5 -: Януари 16, 2011, 12:49:06 am »
*Via combusta*

Дотук направихме скромен опит да обясним феномена "изгорена планета", астрологическото му значение и принципа на действие в хороскопа. Да обобщим само, че принципът на изгорената планета на първо място е субективен, т.е. тя функционира най-вече съобразно интересите на Его-то, представено чрез Слънцето по знак, дом и аспекти в хороскопа. Независимо от оценката на околните  /заобикалящия свят/  и начина, по който възприемат посланието на изгорената планета, тя винаги ще иска да блести, окъпана в светлината на Слънцето, чийто принцип да не забравяме, че е преди всичко егоцентричен, затова дори и в случай на проекция принципа на планетата  нейните функции и качества са неразделна  /макар и понякога сенчеста/ част на индивидуалността...

Изгорените  /лат. combusti/ планети, както вече изяснихме, са тези, които са разположени непосредствено преди или зад Слънцето, т.е. на разстояние по-малко от 4 градуса от точно съединение със светилото. В този случай се счита, че качествата на аспекта донякъде се "изкривяват", а влиянието на изгорената планета се "ограничава", т.е. планетата функционира *предимно* в сферата на личността, символизирана от Егото, и *сравнително* рядко приема видима, външна форма. Съединението в границите на по-малко от 30 минути приема се, че отново "предизвиква" символично изкривяване: планетата попада *в сърцето* на Слънцето и нейното влияние добива *преимуществено* доста специфичен и дори "болезнен" характер. Арабите наричат това положение "ал-казими", затова в европейската астрология то често е аналог и на феномена *изгорена планета*. В различните астрологични школи се приемат обаче различни орбиси за изгорена планета - до 3, 4, 8 и дори 10 градуса.
В тази връзка, при положение на планетата е на разстояние до 17 градуса от Слънцето в същия знак,  се счита, че тя се намира *в лъчите на Слънцето*. Тази позиция донякъде тушира, отслабва изявата на планетата , но не по начина, по който го прави нейното изгаряне от Слънцето.

Наред с понятието "изгорена планета" в астрологията съществува тъй нареченото *Via combusta*, което в превод означава "изгорен път". Древните астролози са използвали този термин като аналог на струпването на неподвижни звезди в първите градуси на съзвездието Скорпион. Неговият център е Антарес. По еклиптиката изгореният път се простира на 10 градуса от двете страни на центъра.
И, за да сме по-точни, това е съзвездието Змиеносец, намиращо се между Скорпион и Стрелец. В астрологията този сектор се нарича "изгорени градуси" и се приема, че попадналите там планети се проявяват или отрицателно, или поне нетипично, нехарактерно, т.е. отново е налице известна специфика в тяхната изява в хороскопа.
Изгореният път via combusta  се простира от 15* Везни до 15* Скорпион. В традиционната хорарна астрология е прието, че ако Асцендентът или Луната попадат между тези две точки, т.е. в тези "изгорени" градуси, не е препоръчително да се правят каквито и да било изводи и заключения, и редица авторитетни средновековни астролози твърдят, че всеки сигнификатор, попаднал в границите на този интервал, става неефективен.
Единствено изключение прави градусът на благотворната неподвижна звезда Спика в 23*19' Везни. Тази позиция се счита за най-благоприятна.


Феноменът "изгаряне" в хорарната астрология:

Както споменахме вече, планетата се приема за "неефективна" в случай, ако е изгорена, т.е. когато се намира в границите на 8,5 градуса от точен съвпад със Слънцето, - тогава енергията й се счита за "възпламенена" от слънчевите лъчи. Уилям Лилли казва, че когато управителят на Асцендента  /в хорарната карта/ е изгорен, тогава или въпросът не е зададен разбираемо, т.е. не дефинира същността и смисъла на запитването,  или просто не е формулиран сполучливо. Авторът изказва своето съмнение обаче относно това, че правилото е приложимо във всички случаи, и според него, от емпирична гледна точка наличието на "изгорен" управител на 1-ви дом все още не определя картата като "неподходяща" или "нерадикална". При всички положения обаче функцията на изгорената планета е отслабена, "засенчена" от Слънцето. Приема се, че положението е по-сериозно, когато планетата се приближава, т.е. прави апликиращо съединение със Слънцето, докато на сепариращото съединение се отдава не толкова съществено значение. 
Според традицията се приема, че когато планетата е в *казими*, т.е. се намира на разстояние до 17 минути от точно съединение със Слънцето, тя е изключително силна. Така твърдят и древните астролози, макар че съществуват разногласия относно степента на обоснованост и аргументираност на това твърдение, затова на всеки астролог се предоставя правото да се ръководи от собствения си опит.
Съединението на двете светила, т.е. Слънцето и Луната, известно като "новолуние", в хорарната астрология се счита за изключително неблагоприятно, особено ако е в апликация  /сближаване/. Но дори и тези условия не са достатъчни, за да възпрепятстват интерпретацията на картата.

И да се върнем към  *via combusta*. Локализацията на "изгорения път" се свързва със съзвездието Змиеносец, т.е. от 23 до 30 градуса Скорпион.
Друг источник сочи, че хипотетичното *via combusta*  /лат. "изгорен път" или понякога дори "път на гибелта"/ заема сектор от Зодиака, простиращ се от 13* Везни до 13* Скорпион. Според митологията това е пътят, начертан от Фаетон в момента, в който той паднал, поразен от гръмотевицата на Зевс, след като се е опитал максимално да се доближи до Слънцето и не съумял да се справи с колесницата на Хелиос.
Всъщност Via combusta няма връзка със съзвездието Змиеносец. Срещат се и други хипотетични интервали, отбелязващи via combusta, но в хорарната астрология се използва предимно този интервал.
   
Тези градуси се приемат за много активни точки в хороскопа - при условие, че са активирани от попаднали там планети. От една страна те са възможност за развитие потенциала на човека, от друга страна обаче това става по пътя на трансформацията, съпроводена с много загуби, символична смърт, разрушение и възраждане към нов живот…

Публикувано от Lillie
07.01.2006.