Според определени източници - визирам Френската школа , чиито последовател е Люмиер Сатурн в знака на Рибите е в радост...
Пак ми четеш мислите! Чаках това да напишеш, за да кажа къде му е грешката. 
Предполагам, че е направил това гениално заключение, изхождайки от класическата концепция за радост на планетите в определен дом. Счита се, че Сатурн е в радост в 12 дом, но това не превръща автоматично мунданния знак Риби в място на неговата радост. Същото важи и за останалите планети. По неговата логика тогава Марс трябва да е в радост в Дева, Венера в Лъв, Меркурий в Овен, Луна в Близнаци и т.н.
Понякога е добре да се мисли преди да се публикуват такива неща:
Наскоро ми попадна статия за произхода на знаците на екзалтация в астрологията. Понеже всички теории до момента са повече или по-малко спекулативни, тази ми се видя най-логична, защото отново има астрономическо обяснение. Според нея екзалтацията на планетите идва от древна Месопотамия, като първоначално не е свързвана със Знаци - такива все още не са били "назовани", а със съзвездия. Практически мястото на екзалтация на планетите е това, в което те са били в максимална широта - най-отдалечени от еклиптиката.
На тази основа се поражда една интересна концепция - че подобно на останалите динамични астрологически фактори местата на екзалтация на планетите се променят през вековете, с което се обяснява и промяната на обществените ценности.
Така например втората половина на 20 век Венера и Марс за северното полукълбо екзалтират във Водолей - нещо говори ли ви това за сексуалната революция и промените в обществените норми за мъжка и женска красота и сексуалност.
От края на 20/началото на 21 век Венера екзалтира вече в Овен. Сатурн си е все във Везни за северното полукълбо, но Юпитер тогава е бил в Рак, а сега е вече във Везни.
Слънце екзалтира там, където попада в деня на пролетното равноденствие, а Луна - там, където попада първото новолуние след пролетното равноденствие, тоест те си запазват знаците на екзалтация, и до днес, ако не отчитаме прецесията.