Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...  (Прочетена 2584 пъти)

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140

“Ерос и Афродита” от Ерин Съливан
превод: Lillie

В "Теогония", датираща от VIв. преди Христа, произходът на гръцката йерархия и теокрация е установен. Хезиод започва прекрасната си поема с възникването на света от Хаоса. "Хаос" буквално означава "празнота", "зейнала бездна", точка на оживено очакване. Гръцката интерпретация на хаоса  означава необвързаност, т.е. едно отворено, недиференцирано състояние на битието. В други митологични първоизточници се прави паралел - в египетски, шумерски и вавилонски предания и легенди, както и в преданията на местните жители на Северна и Южна Америка, Африка, Тибет, Индия, - съществува едно първично състояние на хаос, което поражда материя. От тази първична материя се раждат разнолики божества - в повечето случаи, представящи природни сили и стихии или неизбежни предвестници на зараждащия се Живот. Следователно, Хаосът е многообразие от природни сили, събрани в едно цяло, но без форма и диференциация.
В първоначалния си контекст Хаосът обединява всички неща в безкрайната бездна в състояние на съзнателно очакване... Това е жизненоважен компонент в творческия процес - във всеки съзидателен акт. Юнг нарича този феномен "pleroma" или "пълно освобождаване". В състояние на "pleroma" или, както го наричат в Тибет, състояние bardo,  е налице перфектно  взаимодействие на космически сили,  като при разделянето на света чрез необикновени процеси във времето и пространството събитията се случват и изместват едно друго... Този тип случайна развръзка или синхронизация е неразделна част  на предтворческия хаос, което кара събитията да се случват...
В тази митична първопричина, след състоянието на хаос, наречено "pleroma", елементите започват спонтанно да се диференцират, т.е. разделят, образувайки по безбройни начини реални форми и същности като Любов, Тартар, Нощ и т.н. Плероматичното състояние е т.нар. "ennoia" преди Логоса -  източник на Божествена прана /ennoia/ с инска природа,който предхожда в съществуването мъжкия Логос.
Ранната поява на Ерос в първоначалния мит не само измества мрачните аналози на Тартар, но също така утвърждава функцията му с цел по-нататъшно съзидание. Ерос е първопричината, породила Любовта и Творчеството, а оттам и целия Живот.
От изворите на съзнанието човечество се е стремяло да разбере мистерията на Сътворяването, на Живота - в митовете Космически Създател  /Бог-Творец/ приема фантастични форми като тук, ако използваме понятието "ерос" в контекста на нашия език, ще трябва да разберем първоначалното значение на Ероса.
 В първоначалния мит възникването на "нещо от Нищото" е аналог на нашето индивидуално състояние  на очакване, застой, за да поемем загадъчната Божествена прана, която  да претърпи след това естествен инкубационен период. И когато се почувстване цялостни и завършени и сме готови да приемем Промяната,чувстваме се готови за нещо ново, налице е изява на функцията на Ерос в чистия му вид.
Дискомфортът, който съпровожда това чувство на завършеност в копнежа ни да дадем нов живот - независимо дали става въпрос за ново виждане, еволюция на нашето развитие или на конкретна връзка или идея - трябва да бъдем съзнателно готови за предстоящата ни нова опитност, въпреки което  несъзнателно оставаме в "капсулирано" състояние, т.е. на инкубация, което от своя страна е източник на вътрешна фрустрация и дискомфорт. Например, чувството за  потиснатост или дискомфорт може да бъде предзнаменование, предвестник  на творческа експлозия - често творческият акт се предхожда от някаква форма на депресия  /символично "раздуване" и след това "повръщане" на творческото потомство от Сатурн/. Или, от друга страна, може да се усети чувство на тревога или силно вълнение, възбуда без очевидна за това причина. Предтворческото "раздуване" може да създаде сложни и объркани симптоми, всички от които са в основата на творческата сила.
Състоянието на "самоооплождане", "инкубация" и символично "раждане" е част от вътрешния ни творчески процес. Психологически нещо се разпада и трансформира във всепоглъщащо пълно, завършено освобождаване. Астрологически това се бележи чрез своего рода "гранични" периоди, маркиращи началото на този процес. Тези периоди на прага на нещо или в предверието на предстоящата промяна често се изживяват като опитност по време на ретроградни цикли; сатурнови транзити през ъглите в хороскопа /понякога в посока към и от ъгъла/; прогресивни лунации; затъмнения; периоди на завръщане на Луната, Марс, Сатурн и т.н. А също и циклите на външните планети като, например, когато те транзитират в аспект с натални планети от три до пет пъти в интервала на 18 месеца,  са  несъмненно  гранични и забележителни, като често бележат периодите на хаотично творческо "зачеване". Всички тези астрологични периоди са "заплодени" от семето на Ерос, т.е. от Божествената прана, без която е немислим творческият процес, както и всеки акт на сътворяване. Ерос е "deus ex machina" - той се появява очевидно като въплъщение на зрелия опит, като божествена искра в момента, в който сме готови за това...
На пръв поглед Ерос може да се яви под формата на конкретно събитие, но в действителност това е продължителен процес. Актът на творчество и любов е изпълнен с потенциално нещастие или дискомфорт, дължащ се на това, че много хора забравят за риска, който съпровожда любовта и творчеството. Ерос в качеството си на Бог е първичен, аморален и напълно необуздан - той има присътствие навсякъде в ролята си на Космическо семе. Боговете са твърде могъщи, за да бъдат манифестирани чрез някой простосмъртен, без посредничеството на трансформатор, преобразовател. Напрежението е твърде високо. Този посредник или представител е необходим на Ерос, за да преобразува и фокусира силата му.
В легендата за появата на Афродита Урания виждаме този посредник, проводник на първичната сила на Ерос. Афродита е могъща богиня в смисъла, в който Ерос е бог, но с тази разлика, че тя е дефинирана като  форма, същност, докато първичният Ерос не е реална фигура, а по-скоро сила. Посредникът Афродита, която се свързва с астрологическата Венера, е канал, проводник на творческия изблик на Ерос. Ерос присътства във всички планети в качеството им на определен творчески прицип и агент, посредник между духовния и материалния свят /Духът, затворен в материята/, при все това, че в митологията Ерос е любимец на Афродита, дарен със силата й да трансформира  първичната си сурова мощ в реални, достъпни форми. Аспектите на Венера с другите планети в хороскопа представляват само едно последващо въплъщение на творческия ерос, и Венера в аспект с планета/планети ангажира планетата в творческия акт.
Ерос не винаги обаче се съгласява да бъде  канализиран - импулсът му да вилнее, представен като "Амок", също е налице - имаме много опитности,  когато творческият импулс ни тласка, образно казано, към обезумял лов на гъски, което ни кара напразно и безсмислено да прахосваме време, пари, любов или енергия, тоест по непродуктивен начин.


*Еротичен копнеж*

Предвербалната фаза на сближаване е заложена в сърцевината, основата на всяко зряло чувство, познато като любов и привързаност. Първичният спомен за пълно сливане с другия е скрит дълбоко в психиката ни. Метаморфозата и трансценденталността са прерогатив на боговете, и трансформацията, която настъпва още в утробата, представлява човешко, простосмъртно копие на Бога вътре в нас. Тази интраутробна метаморфоза е следствие на човешка еволюционна и божествена "морфоза". Вътреутробната памет често определя романтиката, която се опитваме да пресъздадем, възпроизведем във връзките си. Това се случва тогава и там, където две сърца бият като едно. Желанието да пресъздадем това състояние на пълно сливане с любимия е толкова първично - присъщият ни копнеж към сливане е нормално явление, но може да се превърне и в натрапчив импулс. Това е сантиментален феномен, а не физическа, нито пък психологическа реалност.
Хороскопът - в момента, в който изживяваме първия си творчески акт, дори като сътворяване и интегриране на собствения ни Аз - има няколко основни индикации за вида посредник, медия, която ще транслира, канализира принципа на Ерос. Самият акт на раждане ни изпъжда от безкрайните владения на Ерос /напускане на утробата, изгонване от Рая/ в жестоката реалност на самостоятелния, обособен живот. Това ни изправя пред необходимостта да търсим начини да обособим /и интергираме/ първичната сила за живот като част от Егото и индивидуалността.
На първичното, инстинктивно ниво Нептун и Луната имат силна връзка с Ерос, докато но по-индивидуализирано екзистенциално ниво Венера осигурява на Ерос въплъщението на неговата нужда от съзнателни, очевидни резултати.


*Нептун и Луната: космически Ерос и смъртен /човешки/ Ерос*

Въпреки че все още не съществува еднозначна и общовалидна доктрина относно реинкарнацията, има нещо, което Душата е донесла като спомен още от преднаталната си фаза на съществуване, че ние не сме "tabula rasa", кармичният съд не е празен...Разказът на Платон за Ер - мъжът, който умира и се връща с ясен спомен от владенията на Хадес, е увлекателно и интересно четиво. В царството на Отвъдното, Ер отива на брега на Лета - реката на забвението /Oblivion/, от която произлиза коренът на думата "летален". При реката Душата, в своето транзитно сътояние, бива предупреждавана "да не се опива", колкото и да е ожадняла след пътуването си през нагорещената като Аризона през лятото равнина на Забвението. Ако Душата се опие от водите на Лета, тя се преражда в състояние на пълна забрава, забвение, което е летално. Ако Душата само си утоли жаждата, тя ще премине в новата си инкарнация с възможност за припомняне, т.е. анамнезия. Това е основен източник на творческо откровение, и Забвение. Реката Лета се свърза с Нептун - и с Нептун се свързват с всички забравени предишни опитности на Душата, и по този начин с всички неща, така необходими за творческия живот като предстояща нова опитност.  Нептун също е символ на поколенията, на даването на живот, на космическата Вода на Забвението...
По този начин, Нептун като астрологичен символ на Космическа Утроба - първичният извор, където се генерира Живот и става реалност, излиза на повърхността в нашия сатурнов свят. Идвайки от Нептун в поредната си инкарнация, влизаме във връзка със следващия си посредник и това е физическата утроба, чийто астрологичен символ е Луната. Луната символизира биологичната майка, която ни подслонява и храни в своето тяло, и по този начин представя нашето чувство за защитеност, топлина, сигурност и душевна памет. При връзка или аспект между Луната и Нептун много често може да усещате дълбочината на копнежа да се върнете към това мистично място и трансцендентно преживяване, където две сърца бият като едно - нептуновата страна на вътреутробния живот.
Първичният Ерос /Нептун/ е представен чрез инстинктивния копнеж да се завърнем в това състояние на абсолютно и пълно сливане с природата... Състоянието, към което така копнеем да се върнем, е споменът за забравения Ерос, с чийто принцип сме свързани, докато еволюираме в утробата на майката /Луна/. Безкрайната космическа утроба е символизирана чрез Нептун, а Луната е символ на майчината утроба - физическо /тоест като биологичен феномен/ въплъщение на Нептун. Ние всички търсим сливане с Космическа Утроба - посредством Нептун и архетипната връзка с Несъзнателното - чрез духовност, изкуство, музика и други разнообразни трансцендентни изживявания.  Всички ние несъзнателно търсим сигурността на първичното /преднаталното/ сливане, спокойствието и безкрайната любов на майчината утроба - изживяваме този си устрем във връзките си, в дома си, в своята вяра и в навиците си.
Космическият копнеж за творчество и съвършенство, подтикнат от ерос в най-първичната му форма, се свързва с наталния ни Нептун, докато по-човешкият и по-лесно постижим стремеж към свързване, "творческият отдушник" и "сигурното място" са силно лунарни и се символизират от Луната. И този екзистенциален копнеж е не само чисто физически/соматичен феномен на преднатална памет, изразена в подсъзнателния ни спомен за вътреутробното състояние на пълно сливане с Абсолюта, но лежи в основата на архетипа на Ерос. Архетиповете в своето първично състояние са опасни и в повечето случаи имат доста комплицирана външна изява, те резултират, т.е. се изразяват в натрапчиво поведение, както и в тяхното принизено, твърде индивидуализирано
/отделено/ състояние; архетиповете са в основата на организираното човечество /групи, народи, цивилизации.../, на сърцевината на егото, съзнанието /и самосъзнанието/ и идентичността.
По този начин еротичният архетип, символизиран от Луната, загатва за това, че фигурата на Великата Майка стои в основата на нашите копнежи, творчески импулси и нуждата ни от свързване и интимност - и връзката ни с майката е в основата на този феномен – да превърнем магията в нещо осезаемо, реално... В този смисъл тъй нареченият "mother complex" може да бъде превърнат и в нещо позитивно, защото той ни подтиква да потърсим дълбоко в подсъзнанието си вечния творчески извор; същият този комплекс може да се изрази и негативно, когато той ни кара да търсим този извор у другите или извън психическата ни реалност или да търсим безкраен комфорт без да полагаме усилия.
Лунният ерос има физическа, телесна, органична проява, докато нептуновият ерос е трансцендентен, той е в съзнанието ни. Някои хора се нуждаят от /аспектна/ връзка между Луната и Нептун, за да свържат трансцендентното, имперсоналното със земното и по-индивидуализирано  измерение, да въплътят креативната еротична сила /първично либидо/ в реалния живот, под формата на такива феномени като "любов", "свързване" и "творческа реализация". Психика-Сома, Тяло и Душа - тясната и неразривна връзка помежду им олицетворява висшата проява на Ерос...


Публикувано: 06.12.2005
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
« Отговор #1 -: Декември 29, 2010, 05:13:23 pm »

"Ерос и Афродита"
(продължение)
превод: Lillie

*Платонична любов*

Копнежът за единство и въплъщение на Неосъзнатото - ментално и духовно - е присъща на човека вътрешна характеристика. Различните автори наричат този феномен по различен начин; Гьоте нарича тази сила "избирателен афинитет". Древните виждат Ерос като божествено привличане, сливане и изграждане на връзка, изразено във взаимодействието и баланса на нещата. Последователят на Сократ, Платон мисли, че сливането на Ерос с човешката психика е форма на "божествено безумие" - и в позитивен, и в негативен смисъл. В тази връзка той казва: "Това е най-добрата форма на божествена обсебеност - едновременно за субекта и за тези, с които се свързва, асоциира. И това се случва, когато той бива докоснат от това безумие, защото човек, чиято любов е събудена от прекрасното у другите/другия, се нарича "влюбен" или "любим". Това, което Платон е разбирал под "влюбен" и "любовник" не съвпада напълно със смисъла, който придаваме на този феномен днес. Това понятие означава човек /мъж/, който е обзет от божествения Ерос, и по този начин един философ би могъл да бъде наречен "любим/любител на мъдростта. “Любим” и “любов” не в контекста на физическо притежание.
Независимо дали Ерос представя по-високо равнище на съзнание и допринася за абсолютното спокойствие и хармония на душата, или тласка човека към безумие или сексуален хедонизъм,
това бива повлияно изцяло от съзнателния стремеж на обсебения от Ерос индивид. Очевидно една такава атака на Ерос не винаги донася желание да четем класика или да напишем ария или новела. Напротив, устремът да "прегърнем" някаква форма на свобода или вяра е една от атаките /а понякога и кризи – когато творческият потенциал не може да намери външна изява и признание/ на Ерос. Еротичният копнеж се изразява в опита да придадем на трансцендентното изживяване по-осезаем, физически облик. Това се случва, когато Афродита - едновременно явявайки се с двете си лица - Урания и Пандемос, трябва да придаде форма на това чувство.
Афродита Урания - безполова и с янска природа - нейната сфера е Божествена любов, безсмъртна и философска... Докато Афродита Пандемос, родена от Диона и Зевс Диос, е богиня с човешко лице на простосмъртен, богиня на сексуалната любов. Всички знаем, че любовта към приятел не се заключава в "сексуален териториализъм", тя е по-цялостна и не така лична, обсебваща. Докато сексуалната и романтична любов - независимо до каква степен "опитомена", "задомена" или поставена в определени рамки, - има своята скрита сенчеста страна, при което е налице заплаха за Егото, за цялостността и индивидуалността, която подхранва страстта и желанието. Платонична любов понастоящем наричаме любов, в която не присътства сексуална активност и въобще сексуалният контакт като такъв. Ерос присътства във всички връзки и взаимоотношения, изпълвайки ги с креативната си сила за живот и творчески импулс, но най-натрапчивата и силна платоническа връзка, колкото и учудващо да ни се стори на пръв поглед, често е приоритет на
урановия тип хора - например, с Венера във Водолей или в твърд аспект с Уран. По-земният и човешки облик на Венера е представен от Афродита Пандемос - например, Венера в земен знак, акцент върху Рак/Скорпион в наталната карта, аспекти Венера/Плутон с посредничеството на Марс като приемник на силата на Ерос, чийто импулс нерядко намира изява не само в начина, по който изразяваме енергията си и се налагаме, а и в сексуален аспект.


*От Урания към Пандемос*

И понеже не можем да издържим натиска на абсолютната и първична сила на Ерос, налага се да се изправим срещу неуправляемата му и разрушителна енергия на разделяне, разчленяване, диференциация - и понякога без очевидна причина. Скритата заплаха на този път "навътре" /символичното слизане на Ищар в Ада/ е с дуалистична, двойнствена изява - такава, каквито са платоновото търсене на Вяра, Красота и Мъдрост в чистия им първичен смисъл, в какъвто са отдавна загубени. Деликатният баланс между идеала и реалността е трудно постижим, но и така необходим. Балансът между Афродита Урания и Афродита Пандемос трябва да бъде постигнат и запазен.
Всъщност Платон казва, че всичко в Природата е само "дефектно копие" или "бледо подобие" на идеалната първична форма. Понятията като любов към мъдростта и философията са олицетворение на живото въплъщение на Ерос посредством Урания и функциониране на неговото най-висше равнище. Влюбването в Идеала ни свързва с категориите "съвършенство", "вяра", "красота" и
"мъдрост" стига да го пожелаем достатъчно силно, с цялото си сърце и душа.
От философска гледна точка Платон е прав, но в действителност той се е докоснал само до една малка част от Цялото! Според разбиранията му Ерос е бил едновременно тъмен демон и екзалтация,
издигане на душата, но това по-скоро прилича на съзнателно усилие в рамките на смъртното, човешко битие да интегрираме и използваме първичната сила на Ерос за любов към Непостижимото - и по този начин се счита, че любовта на добър човек по-скоро би трябвало да ни стимулира да се издигнем на по-високо духовно ниво и дори да стигнем тавана на своите възможности,
отколкото да ни повлече към бездната на първичния хаос, изразена във физически план чрез безразборен секс, секс като самоцел и "творчески отдушник". Същата първична сила събужда желанието от една страна да изследваме ефирните, фини полета и измерения на Битието, а от друга - физическото измерение на биологическата ни обвивка, т.е. тялото, в което живеем. Способността да поемем отговорност за тази неосезаема идея и да я превърнем в конкретна, дефинирана, материална субстанция е най-великото постижение на човешката същност, интегрирала като своя
неразделна част онази искра на Божествена Любов, на първичния Ерос, която ни прави безсмъртни…


Публикувано: 08.12.2005
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
« Отговор #2 -: Декември 29, 2010, 05:16:51 pm »

"Ерос и Афродита"
(продължение)
превод: Lillie

*Творчество - мостът между идеала и реалността*

Състоянието, в което няма връзка между тялото и съзнанието, психиката и душата, се нарича от френските митолози participation mistique - "мистично съ-участие". Това е становище, основано на принципа на първичното и демоничното начало, при което връзката между Човека, Боговете и Природата запазва елемента на символичното обсебване/обладаване от боговете, или състоянието ethios, когато богът се въплъщава в тялото на простосмъртен посредством обсебване на неговата психика. Понятието enthios е в основата на феномена "ентусиазъм", което означава да усещаш Бога в себе си, да бъдеш изпълнен с неговата креативна сила, и се свързва със състоянието на participation mistique.
Способността на Ерос да завладява и налага първичната си воля се вижда в случаите на спонтанно божествено обсебване. Истинското първично обсебване и еротичният копнеж са трансцендентни в своето проявление. Нима поне веднъж не сме се почувствали ентусиазирани и обсебени от творчески импулс? Спонтанно получаваме брилянтни идеи, вдъхновение да рисуваме, да пишем, да композираме, да творим - всичко това се твори и получава искра живот от Безкрайното Всичко, което Е...
Творчеството като дейност, процес се свързва със света на въображението и изисква богата фантазия от една страна, а от друга – мистична връзка с невидимия и неосезаем свят на божественото, на идеалите - и тогава се създават творения толкова съвършени, че хората биват изумени и трансформирани от досега си с прекрасното. Еротичната функция на Урания се канализира и добива реални форми и измерения посредством Пандемос. Творчеството като процес изиксква сатурнова намеса, изисква полагане на усилия и труд - и Кронос/Сатурн е посредник на Афродита Урания... Това е онзи Сатурн, който “се издига в митологичния пантеон от божества със стоманения си сърп, подкрепян от майка си Гея и кастрирал впоследствие баща си Уран и прегърнал Гея в копнежа си за любов". Астрологически, ние имаме нужда от Сатурн да канализира и придаде реална форма на нашата "родена от морската пяна" креативност /Афродита/. Без дефинирана форма божествената идея ще остане в сферата на непостижимото и неуловимото, в небесата и без възможност да бъде манифестирана на земята, в реален и осезаем, т.е. който може да бъде "почувстван" с посредничеството на сетивата, план.
Кръвта на кастрирания небесен бог се разпилява по земята, давайки живот на Еринеите – трите фурии, които стават сивмол на кървава разплата и оттогава се превръщат в метафора на нашата съвест - или вина, чийто астрологичен символ е Сатурн. И от семето, попаднало в Кипърско море, се ражда Афродита - "златната", "родена от морската пяна, която се явява от морето", "жената от океана". Неслучайно астрологическата Венера екзалтира в Риби, а Риби са символ на великия океан /Посейдон-Нептун/. Морските богове и богини обикновено са способни да променят образа си, затова в Спарта богинята на любовта била наричана Морфо, "променливата". Многоликата богиня на Спарта често била рисувана окована във вериги. Този талант за метаморфози се комбинирал с въображаемите вериги, които подсказвали, че тя е проявление на първичната Велика Богиня. Тук се прави паралел между Афродита и Евринома, родена от първичния Хаос и танцуваща по океанските води и флиртуваща със змея Офион, който се увива около нея и дава живот на Космическото яйце - символ на всичко сътворено - оттук идва изображението на богинята във вериги. Във фигурата на "жената душа" или anima mundi, която танцува, обкръжена от гирлянди в картата Свят от колодата Таро, можем да разпознаем Евринома, която танцува с вълните, увита от Офион.
Точно Венера, богинята на любовта, е онази, която танцува по водите на колективния ум или световната душа - колективното Неосъзнато на Юнг. Тя се явява от този океан, тя е "медиатрикс" - водач към най-дълбоките нива на подсъзнанието.
Забележимо сатурново присътствие в качеството му на проводник се усеща и в позитивен, и в негативен план - творчеството, за да добие реална форма, е невъзможно без Сатурн, но той е и в основата на вината, болката и ограниченията...
От архаични времена във всички последващи персонификации и митове за Афродита/Венера, предания и легенди Ерос се явява в качеството на задължителен неин спътник, любовник или син. Римската легенда за Ерос и Психея, за пръв път спомената в новелата на Апулей, Златното магаре, е пълна с метаморфози и трансмутации, и легендата за Ерос и Психея хвърля светлина върху свещения брак между Психея - земното въплъщение на Афродита - и нейния син Ерос! От колективното Неосъзнато изплува вечният копнеж за свързване, представен като свещен брак между Небето и Земята, между смъртното и безсмъртното - съюз между архетипното и човешкото.
Поради тази причина боговете се нуждаят от нас, хората, за да проявят силата си, и както Психея е въплъщение на Афродита или нейна дъщеря, така Амур/Ерос е същевременно и бог на Любовта и син на Венера... Образите са различни, но смисълът е един и същ: божественото, безсмъртното се трансформира и проявява посредством смъртното и простосмъртните. Тази идея се манифестира отново и отново като проекция в хороскопа, символизиращ наталния потенциал, върху непосредствените прояви на човешка опитност.
Колективният ни стремеж към свързване, съюз наред с първичната воля за живот се манифестират по безбройни начини в мистична връзка с всички митове и архетипни образи - от първичния Хаос към Ерос, Афродита и накрая - астрологичният символ Венера в хороскопа с нейните аспекти, позиция по знак и дом с проекция върху психиката и земния, физически живот.


*Аспекти на Любовта и Творчеството*

Ерос е първичната мотивираща, движеща сила, чийто посредник е Афродита/Венера. Животът е необятна сфера на опитност. Какво е проявлението на богинята Афродита в нашия хороскоп? На първо място, трябва да обърнем внимание как наталната ни Венера "комуникира" и се свързва с останалите планети в картата, за да бъде Идеалът, т.е. архетипната сила, чиято персонификация е Венера, индивидуализиран и персонализиран. Да определим как взаимодейства Венера на различни нива с другите планети в хороскопа е само началото. Архетипните сили са в основата на всичко, като на ниво човешки живот биват персонализирани посредством астрологичната карта.
Художникът в момент на на предтворческа депресия се чувства потиснат, измъчен, обсебен, разгневен и обезверен от призванието си понякога - и това е присъщото на творческата дейност архетипно затруднение да въплътим идеала в нещо реално, осезаемо. Позицията на Венера в картата ще покаже как въображението намира изява в реалността. Творчеството винаги подразбира тежък труд, и тук Сатурн помага на Афродита да придаде на рожбите си реално измерение.
Скулпторите казват, че превръщат в осезаема, видима форма затворената в prima materia идея. Завършената скулптура всъщност *хипотетично* се приема, че предхожда материята, тоест камъка, от който е направена. Материята е живо въплъщение на Идеята.
Художниците казват, че са посредници на образа, който транслират в действителността; писателите се чувстват ограничени от неадекватността на думите, т.е. невъзможността им да станат въплъщение на идеята в първичния й вид. И тук отново се изправяме пред Ерос, чийто могъщ потенциал трудно намира адекватна изява или бива разпилян, ако не бъде канализиран чрез друг посредник...
Творчеството е безкраен изследователски процес, а не само проектиране и скициране. То е невъзможно без Любов, защото не е само автоматично възпроизвеждане на първичната Идея и неслучайно попада под влияние на Афродита, тъй като в основата на творческото вдъхновение стои първичната енергия на Ерос. Изворът на творческа енергия е безкраен и неограничен, но нейното канализиране е задължително ограничено и рафинирано - и крайният резултат зависи както от свободната ни воля да изпълним тази конкретна задача, така и от реалното въплъщение силата на Ерос посредством измеренията на Венера в хороскопа...


Публикувано: 18.12.2005
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
« Отговор #3 -: Декември 29, 2010, 05:20:36 pm »

"Ерос и Афродита"
(продължение)
превод: Lillie


*Йерархията*

И така, първичният творчески импулс се трансформира и персонализира посредством Афродита. Всичко, което ни заобикаля, се появява от Хаоса, преминавайки през състояние pleroma или full void - "пълно освобождаване", и след това с посредничеството на Афродита в нейната най-висша форма - Афродита Урания /да не забравяме и за Нептун като висша октава на Венера/. Да видим как йерархията се проявява в Битието:

ХАОС - ЕРОС
ГЕЯ - УРАН
АФРОДИТА ПАНДЕМОС - АФРОДИТА УРАНИЯ


*Двойнствената Богиня: ВЕНЕРА*

Склонни сме да придаваме на нещата различни форми и да ги разглеждаме на различни нива, докато не стигнем до първоизточника, до първичната Идея. Именно астрологичната функция на Венера и връзката й с други радикални точки в картата ни помага да въплътим идеята от caelo, т.е. от сферата на нематериалност и неосезаемост в mundo - всекидневния ни живот в земно, физическо измерение.
Творчеството, разбира се, не се ограничава само с изящните изкуства, и да бъдеш творец не означава задължително да си художник, писател или да композираш арии или подредени математически формули, - това е спонтанно и непосредствено себевъзпроизвеждане, когато една безсмъртна част от нас живее в творенията ни.
Това е най-основното и фундаментално живо творение на човешките същества - да еволюираме по пътя към Цялостност, Завършеност и Пълнота на Егото. Понякога смисълът на творчеството се ограничава с факта, че сме тук и сме живи... Може да се каже много за видовете творчество, които нямат нищо общо с изкуството, и в тази връзка все още същесвуват много стереотипни модели. Имиджът, който проектираме в обкръжението си, често се изкривява от общоприетите рамки на социална приемливост, т.е. *да бъдем като всички*, *да го направим по нормалния начин*, *да следваме примера на еди кой си* и т.н. все в същия дух...
В процеса на еволюционно развитие - не само в духовен план, а и във физически - по пътя на израстването ни посредством разширяване на хоризонтите, когато придобитият опит и умения добиват материална форма във вид на конкретни постижения, - се налага да се изправим пред немалко казуси и дилеми.

Да вземем един хипотетичен пример: човек с Венера в Козирог, 5-ти дом си мисли, че Сатурн е този, който "блокира" енергията на Венера. И да приемем, че същевременно Венера е в квадрат с Нептун или, да речем, в квадрат с мидпойнта /а защо и не съединение?/ Сатурн-Нептун, позициониран във 2-ри дом.
- На пръв поглед това е типичният "complex of relationships going on", т.е. да се реализира връзка, изразена чрез реално /без проекции и прехвърляне на вина/ свързване между двама равностойни партньори. В случая Венера е диспозитор на Сатурн/Нептун, при това Венера и Сатурн са във взаимна рецепция, а Сатурн се намира в дома, чийто сигнификатор е Венера. Тип "кръвна връзка", в която всички планети са оплетени в една feed-back мрежа, чийто буквален смисъл е "обратна връзка" или "какво получавам в замяна?". Докато Нептун копнее за пълно сливане и взаимна отдаденост, Сатурн нищо не дава даром! Това всъщност ни помага да разберем защо понякога се чувстваме толкова непроизводителни и "безплодни" в опитите си да се "свържем" с другия. Защото получава този, който дава без да обмисля и пресмята бъдещите си "дивиденти".
Тази планетна конфигурация сама по себе си не ни "лишава" от креативност и творческа сила, но в редица случаи наистина затруднява, възпрепятства способността ни да видим какво всъщност сътворяваме и какъв е резултатът от положените усилия, разбирането за което, т.е. *да положиш усилия* в повечето случаи е твърде различно за всеки от нас, и може да бъде манифестирано както във вид на "действие", така и на "бездействие". Творчеството е начин на живот, а не само изкуство.

И да се върнем на конфигурацията Венера-Сатурн-Нептун.
В конкретния случай може да се направи паралел с детството на индивида, символизирано от 5-ти дом, което най-вероятно е било ощетено откъм емоции, детето е страдало от "емоционален глад" - и затова чувството му /впоследствие като зрял индивид/ за стойност, ценност, полезност никога не е било признато и не е изключено индивидът да се е чувствал като един вид "инвестиция" на родителите, които са очаквали той да бъде точно като тях, тяхно копие и подобие, и особено на бащата. Вероятно на такъв човек впоследствие ще му е трудно да осъществи връзка с творческата си същност и да приеме, признае таланта си, защото не е изключено този талант, проявен още в ранно детство, да не е намерил подкрепа от страна на родителите и да кара индивида непрекъснато да търси feed-back и да се чувства някак си отхвърлен, "дефектен" и "с липса на цел"...
Подобни ситуации се пораждат в някои случаи и при хармонични /най-вече тригони/ сатурнови аспекти спрямо личните планети - Слънцето, Венера, Меркурий - особено, ако е намесен Нептун или планетата-управител на 12-ти дом /но това вече е друга тема/. В случая повлияната от Сатурн
Венера в Козирог/5 дом /или, хипотетично, Венера в твърд аспект или в конфигурация със Сатурн/ си налага самоограничения като се мисли за "непроизводителна" и "не-творческа", дължащо се на сатурновия стереотип за *запазване на статуквото*, който най-вероятно сте асимилирали, приели от опита на родителите си, следвайки техния пример и цел, и не на последно място детерминирани от общоприетите културни норми на обществото. В интерес на истината, напълно е възможно да сте невероятно конструктивна и творческа личност - особено в проблемни ситуации - при решаване на
неосъзнати и неизяснени проблеми и подреждането им по важност. Когато сте изправени пред няколко алтернативи и се чувствате объркани да помогнете или да дадете адекватен съвет на приятел в сложна ситуация, дали и доколко се чувствате способни на обективна и дистанцирана оценка и да дефинирате най-оптималния от всички вариат на действие/реакция? Венера в Козирог /или силно повлияна от Сатурн/ е продуктивна по много практичен начин - помнете, че Сатурн е посредникът между Ерос и Венера, и най-вероятно вашата креативност ще намери "отдушник" по много земен, практичен начин с проекция върху материалните и осезаеми/овеществени форми. Това е перфектният резонанс между Венера-Афродита Пандемос - нейното земно, практично, осезаемо и ясно дефинирано измерение, и Афродита Урания - особено при наличие на аспект Венера-Уран...
Да предположим, че Уран е в опозиция с Венера и всъщност формира Тао-квадрат с Венера и Сатурн/Нептун. И, за да има още по-акцетирано ураново присътствие, да приемем, че Слънцето е във Водолей.
Тук е налице драматична връзка между Урания и Пандемос - в случая е налице същевременна аспектация на Венера от Уран, Сатурн и Нептун: Сатурн - "реалистът", Нептун - "романтикът" и Уран - "елитарният идеалист" /б.а.: нерядко съм чувала жена със силно поставена Венера в предизвикателен аспект с Уран или във Водолей да казва "аз съм идеална" или "той е идеален", макар че в повечето случаи е налице директна или индиректна намеса от страна и на Нептун - а какво всъщност е "Идеалът" и да си "идеален"?/. И какво се получава? Странна смес между "практично" и "несигурно", "идеалистично"... Това предполага префинено въображение и романтизъм, но най-вероятно ще сте изправени пред предизвикателството да развиете и изградите себевъзприемането си /и чувството си за лична стойност и обособеност/ с полагане на повече усилия.
Ако случайно откриете такъв аспект или конфигурация в наталната си карта, от вас зависи доколко градивно и творчески ще реализирате потенциала в перспектива. А Сатурн изисква дългосрочна стратегия и дефиниране на приоритетите - това, което "Аз съм" и "Аз не съм", и което "Искам да бъда"... И когато сме изправени пред необходимостта да вземаме комплексни решения в определена проблемна ситуация, най-голямото предизвикателство е да спрем да мислим за себе си като "оковани в сатурнови вериги" и неспособни на адекватна реакция. Креативността, промяната и въображението се изправят срещу ограниченията и общоприетите "рамкови" модели.
Креативността обаче не може да се разглежда като абстракция, откъсната от мисловната функция. Всички ние сме обзети от един имплус - първичният копнеж за сливане, свързване в едно цяло и да сътворяваме, да даваме живот, - но в различни форми на проявление във физически план, наречен "действителност". Този неистов устрем да бъдем творци и да творим се свързва с еротичния копнеж и първичното либидо, който ни кара да се чувстваме живи, да живеем и да даваме живот... И двете - Творчество и Сътворяване, даване на Живот - са мотивирани и повлияни от Ерос. Независимо дали и доколко реално реализираме тази творческа сила, в случаите, когато обичаме човек/идея/дейност, ние манифестираме и въплъщаваме в реалността съзидателната сила на Ерос. Ерос ни мотивира, стимулира и "запложда" с божественото си семе като "подхранва" нуждата ни да знаем, да разбираме и да учим. По какъв начин ще индивидуализираме енергията и творческия импулс на Ерос ще покаже позицията на Венера в хороскопа.
Основното и най-важното е да въплътим тази "неосезаема" идея в сатурновата реалност - в един свят, в който всичко е дефинирано и структурирано.
Функцията на астрологията е да изгради мост между Идеала и Реалността, и да въплъти архетипните сили и образи в света на триизмерното пространство, в който ние "функционираме" във физически, материален план. По този начин при анализ на картата "в дълбочина" астрологът може да изпълни ролята на медиум, посредник между могъщите архетипни сили и божества и човешката душа - и да позволи на Ерос да манифестира присътствието си във всички човешки деяния – в любовта, обвързването, творчеството, работата и обучението!


Публикувано: 20.12.2005
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
« Отговор #4 -: Декември 29, 2010, 05:24:46 pm »

*Дуализмът 1-7 дом – Аз и сянката на Аза*
(Gwynne Sonnen-Mayer)
превод: Lillie


Планетен архетип: Марс-Венера /като сигнификатори на първи и седми дом; Слънце-Сатурн /Его и сянката на Егото; екзалтация на Слънцето в Овен, екзалтация на Сатурн във Везни/. Асцендент-Десцендент – “линия на взаимоотношенията”, “Аз-Ти”, “Аз и интеграция на Аза”.

…Тук ще фокусираме вниманието си върху опозицията 1-7 дом, за да дискутираме темата за Сянката на личностната ни индивидуалност и нейните измерения, как се свързва тя с вътрешния ни растеж и способността да видим как ни влияе сянката на другите в наталната карта.
Сянката е неразделна част от индивидуалността ни и трябва да се търси в Индивидуалното Неосъзнавано в опозиция с най-дълбокото Неосъзнавано или колективното Неосъзнавано. Много от последователите на Юнг вярват, че може да добием такова виждане и да потърсим отговор в сянката на Съзнанието в случай, ако развием периферно виждане на нещата... Сянката е тази част от индивидуалността, която бива потискана, но всъщност тя е неделима част от Личността, представена чрез 1-ви дом. Първи дом представя нашата личност, ролята, маската, с която излизаме на житейската сцена и тази част от нас, която е белязана от момента ни на раждане и годините, формиращи растежа ни, през които ние научаваме коя роля е приемлива за нас да я ИГРАЕМ или да БЪДЕМ. Сянката, дори ако е представена посредством много други фактори в астрологичната ни карта, в повечето случаи може да бъде видяна чрез задълбочено изучаване на 7 дом… като това е тази част от нас самите, която ние ПРОЕКТИРАМЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ и която става очевидна в нашите ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. С хора от същия пол проекцията на енергията се изживява чрез Сянката, с противиположния пол енергията зависи от РЕАКЦИЯТА ни към сексуалния партньор в опозиция с асцендента /в случай, ако сте жена и става въпрос за вашия съпруг, това може да бъда вашата НАУЧЕНА РЕАКЦИЯ спрямо мъжете съобразно начина, по който сте се учили от майка си или други важни жени в семейството ви, и само да олицетворява тези енергии, които ние ПОТИСКАМЕ/. Има много съществени измерения на личността, които по някакъв начин остават неинтегрирани, и с течение на времето минават в сянката на Неосъзнаваното, защото те биват дефинирани като НЕПРИЕМЛИВИ и ОСЪДЕНИ от нас ДА НЕ БЪДАТ ИЗРАЗЯВАНИ. Постепенно в процеса ни на израстване като зрели индивиди, започваме да виждаме своите ПОТИСКАНИ ВЪТРЕШНИ ИЗМЕРЕНИЯ в другите, които привличаме в качество на партньори, бизнес съдружници, сътрудници и дългортайни приятели. Сянката винаги изплува в сънищата и в съзнанието, представена чрез същия пол. Ако виждате сянката си в противиположния пол, това единствено се дължи на научените ви сексуални реакции.
Преди да фокусираме вниманието върху оста 1-7 дом по реда на зодиакалните знаци, където 1 дом представя Личността, а 7 дом – Сянката, искам да ви напомня, че енергията на Сянката може да бъде видяна чрез взаимовръзката ЛУНА/САТУРН/ПЛУТОН и повечето други планети и астероиди в зависимост от техните транзити,тяхната позиция в картата и позицията на ъглите.
Погледнете върху картата си и вижте кой знак владее вашия 1-ви и 7-ми дом, които се свързват с присъщия ви вид енергийно взаимодействие с другите. Също така помнете, че слънчевата карта, където Слънцето ви се поставя на купсидата на 1 дом, е също приложима в случая, тъй като знакът в опозиция на Слънцето представя вашата Сянка, така че обърнете сериозно внимание на тази двойка зодиакални знаци.

Ще започнем с опозицията Овен/Везни като по реда на знаците ще опишем 12-те знака по двойки. Овенът е олицетворение на човека-войн, агресора, независимата личност, чиято сянка Везни е нерешителният, колеблив, зависим във връзката, “миролюбив на всяка цена” тип личност. Запомнете, че СЯНКАТА не е най-приемливата част от нас, съществуването на която бихме искали да признаем с лекота и откровеност. Така че някои от нейните измерения могат да бъдат негативни, макар че съществуват и много позитивни качества, които по-нататък ще наричам ЗЛАТНАТА СЯНКА, като архетип от легендата за Светия Граал и келтската митология…
Следващата двойка е представена чрез Телец/Скорпион. Телец е земна, реалистична, с фундаментални ценности и чувствителна натура, докато скорпионската му сянка е представена чрез една манипулативна, сексуална, догматична/властна, обсебваща, ревнива част от личността.
Личността Близнаци със сянка Стрелец е представена чрез близнашката приказливост, привлекателност, любознателност, дружелюбност в опозиция със стрелешката авторитетност, бохема, страх от обвързващи ангажименти, честа смяна на интелектуални хоризонти…
Личността Рак е тип закрилник, грижовен, любящ, със силен майчински инстинкт, емоционален и капризен и ще вижда сянката на Козирога вътре в себе си като студен, ограничаващ, емоционално сдържан, свръхотговорен и с началническо държане тип.
Личността Лъв е каризматична, приятелски настроена, драматична, царствена, с лидерски качества/авторитарна. Сянката във Водолей ще се стори на Лъва отчуждена, непостоянна, ексцентрична, непокорна, с бунтарски дух и твърде разпиляна.
Личността Дева е аналитична, аскетична, взискателна, добър събеседник, прекрасен изпълнител, докато вътрешната й сянка в Риби е мечтателен, объркан, променлив, на който не може да се разчита тип, нецеленасочен и непоправим романтик.
Преди да разгледаме следващите двойки зодиакални знаци, искам да акцентирам вниманието ви на това, че всъщност по-скоро бихме могли да наречем 7 дом “дом на личните отношения”, а не “дом на връзките”.
Продължаваме с Везни на купсидата на 1 дом, т.е. на Асцендента и Овен на върха на 7 дом, т.е. Десцендента. МАСКАТА, която си слага личността с акцентирани Везни, трябва да създаде впечатление за гладки и миролюбиви отношения на всяка цена, като Везните често се колебаят и трудно вземат решения поради страх да не се стигне до разрив в отношенията. От друга страна, сянката в Овен създава независима, непокорна и пълна с вътрешни борби личност, която обаче рядко намира изява, освен може би в някой друг тип връзки… Много рядко бихме могли да видим асцендент във Везни да прояви някои от характерните качества на сянката си в Овен, понеже те са проява на лош вкус и неприемливи в очите на венерианеца.
Личността с изгряващ Скорпион на купсидата на 1 дом и сянка в Телец /7 дом/ най-вероятно ще се разкъсва между две крайности. Маската, която си слага един Скорпион, олицетворява интензивност и тайнственост по отношение на всичко, което се случва във вътрешния му свят, което обаче го прави много проницателен в разбулването на чужди тайни, скрити мотиви и конфиденциална информация. Телeшкият 7 дом ще се стори на изгряващ Скорпион прекалено обсебващ, твърде земен, практичен и фокусиран на физическото равнище на съществуване и желанието си да притежава. Всичко това е скрито под повърхността на вътрешните му психологически конфликти…
Личността със Стрелец на асц и сянка в Близнаци, т.е. на дсц е обичащият свободата бохем, непрекъснато на път и в движение, със стил и грация говорещ с всеки срещнат събеседник, често обаче с липса на такт и толкова честен и правдив, което понякога внася известна доза неудобство за обкръжението му. Близнаци на дсц ще олицетворяват за изгряващия Стрелец образа на вечния студент, любознателен, с флиртуваща природа, донякъде повърхностен, хвърлящ се от една връзка в друга поради скука и отегчение да се задържи на едно място и да създаде трайни отношения. Звучи доста менторски, нали така, Стрелци?
Двойката Козирог на асц и Рак на дсц ще изглежда общо взето така: Козирогът ще олицетворява практичния, упорит, реалистичен, отговорен, земен тип на прагматичния мислител, докато Ракът е твърде чувствителен, вслушващ се във всеки глас, поддаващ се на влияние, без емоционални граници и изпадащ в сълзи при всяко хвърляне на шапката…
Асц във Водолей – дсц в Лъв: Водолеят е свободолюбив дух, бунтар с благородна кауза, размирник, приятел с всички и хуманист, с напредничави идеи и блестящ ум, който непрекъснато се стреми към нови знания, Лъвът е величествен, драматичен, претенциозен, прекалено експресивен, индивидуалист и Водолеят го мисли за ексцентричен.
Риби на асц и Дева на дсц: Рибите са сензитивни, чувствителни, медиуми, мистично духовни, романтични индивидуалисти и смятат Девата за критична, контролираща, натрапчива, аналитична и неспособна да види гората на фона на отделните дървета…
Искам да отбележа, че често осъждаме Сянката поради негативния или неуспешен опит да я ПРИЗНАЕМ, макар че срещата ни със сенките може да се превърне в много позитивно и интензивно духовно изживяване, което ще ни помогне да постигнем ЦЯЛОСТНОСТ само обаче, ако позволим това да се случи. И тогава наистина сянката ще се превърне в ЗЛАТНАТА СЯНКА…


Публикувано: 07.12.2005
Активен