Докато доста *професионални преводачи*, на години, с опит и дипломи, които знаят как *може да се правят нещата* и могат да работят качествено, но нямат грам моривация, заради депресията си, ниското заплащане на труда им, етц... Едва ли ще скъсат някога с всичко наслоено в душите си.
С преводи все още никой не е забогатял, особено ако ползваш някой "непопулярен" език, Прия. Същото казват за преподавателите и астролозите, макар че там като че ли има повече възможности за дивиденти.
Отношението към преводаческия труд е изключително неграмотно, защо тогава се чудим, че има неграмотни преводачи? Някой незапознат ще каже "Какво толкова правиш, седиш на компа и редиш думи, за което ти плащат пачки". Де да бяха пачки. А работата далеч не е за всеки - изисква концентрация, желание постоянно да се усъвършенстваш, да търсиш, да се ограмотяваш (никой не се е родил научен), да си стриктен и перфекционист, да издържаш на напрежение и седене в затворено пространство, докато не предадеш поръчката, сроковете те притискат, понякога не ти остава време и да се нахраниш, камо ли да готвиш. Агенциите/клиентите също те притискат - всеки се прави на тарикат и иска да плати възможно най-ниска цена срещу колкото се може по-кратък срок на изпълнение. Много често срещан лаф при нас е "Искам го за вчера!". В редица случаи парите, след свършена и предадена вече качествена работа, са несъбираеми или ги бавят много, хитруват, измислят оправдания (кризата!
)... Не знам, да продължавам ли още. Мисля, че е достатъчно. Затова ще има и преводачи, които да превръщат Виржинските острови в Девствени острови.