Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Астероидите  (Прочетена 1981 пъти)

Nebesna

  • Гост
Астероидите
« -: Юни 13, 2010, 09:28:46 pm »

АСТЕРОИДИ

През първата нощ на XIX в., на 1.1.1801 г., италианският астроном Пиаци случайно открива слаб (7 — 8m) обект със значително денонощно движение, подобно на планетите. Приблизителната му кръгова орбита имала радиус 2,8 а.е. След съединение със Слънцето планетата, наречена Церера, била загубена, което дало повод на Гаус да разработи известния свой метод за определяне на елиптична орбита по малък брой наблюдения. След една година, на 1.1.1802 г., Церера била отново наблюдавана съгласно ефемеридата, пресметната от Гаус. Същата година Олберс открил друга такава планета, Палада, пак на 2,8 а.е. от Слънцето. Още тогава той предположил, че двете планети са парчета от разрушено голямо тяло. През 1804 и 1807 г. са открити още две планети — Юнона и Веста. Петата  Астрея, е открита едва през 1845 г. До края на миналото столетие предимно чрез визуални наблюдения са открити 343 обекта; след 1891 г., когато започва успешното прилагане на фотографията, този брой стръмно нараства, за да достигне днес над 10 000.

По предложение на У. Хершел тези обекти са наречени малки планети или астероиди (планетоиди). Откриването на астероидите е имало огромно значение за астрономията. За тяхното изучаване са издавани множество звездни карти и атласи, разработвани са различни методи за определяне на орбити и пресмятане на пертурбации. По наблюдения на малки планети са осъществени най-точните определения на астрономическата единица в миналото. Масите на Юпитер, Марс, Сатурн също са определяни посредством астероидите. Днес изследването на малките планети продължава да има голямо значение най-вече за астрофизиката на Слънчевата система и за нейната динамична структура.

Източник на имена за астероидите дълго време бе античната митология. По-късно се използуваха предимно женски имена или окончания на женски имена. Мъжки имена се даваха само на астероиди с особени орбити, какъвто е напр. случаят с астероида Ерос. Всички тези съображения и правила вече не се спазват. Българските астрономи Шкодров и Иванова са открили няколко астериода— напр. 3903 Климент Охридски, 4400 Багряна, 4891 Блага. А техните имена носят откритите от американски астрономи астероиди 4364 Шкодров и 4365 Иванова.

Астероидите обикалят около Слънцето в директна посока в зона с хелиоцентрични разстояния между 2,2 и 3,6 а.е. Орбиталните им равнини имат наклонения предимно между 5 и 15°.

Съществуват два световни центъра по изучаване на астероидите — в Санкт Петербург, където се публикуват „Ефемериди на малките планети", и в Смитсоновата астрофизическа обсерватория, където се пресмятат орбитите на новооткритите астероиди. В „Ефемеридите" се дават орбиталните елементи за всички номерирани малки планети, ефемеридите на ярките астероиди, на тези с особени орбити и др. Даден астероид се означава с постоянен номер и име едва след като се пресметне орбитата му и се установи, че наистина е нов, а не отново наблюдаван известен.

Астероидният пръстен има сложна структура. Съгласно изследванията на Чеботарьов неговото население се разделя на две подсистеми — „плоска" с наклонение г < 8° и „сферична" с г > 8°.

Още през миналото столетие е направено предположението, че астероидите с твърде близки орбити може да имат генетична връзка, евентуално съвместен произход, напр., че тези астероиди са части от огромно тяло. Планетните пертурбации обаче, макар и нищожни, оказват силно влияние върху орбитите, тъй като действат продължително време. Ето защо такъв съвместен произход би се „заличил" само за хилядолетие.

През 1918 г. японският астроном Хираяма намери три групи от астероиди, наречени от него семейства, с близки орбитални елементи. Сега се смята, че около половината от известните астероиди са разпределени в около 50 семейства, включващи десетки членове. През 1969 г. Алфен установи, че в някои семейства съществуват групи, наречени от него потоци, членовете на които трябва да са се разделили преди не повече от 105 — 106 години. Съветският астроном Левин в почти всички семейства и потоци намери по един голям астероид с маса 101 — 103 пъти по-голяма от тази на останалите.

Тези изследвания позволяват да се предположи, че семействата са се образували при разпадане на отделни тела, а някои членове от семействата са родоначалници на потоците. Но това изисква малките планети от едно семейство да имат подобен химичен състав, което не се потвърждава от спектралните наблюдения: за около 400 астероида е получено, че дори вътре в потоците отделните тела имат различни спектри.

Произходът на астероидите все още не е изяснен. Днес се развиват два възгледа, които разглеждат малките планети като късове, получени от разпадането на родоначални тела или като резултат от съединяване на малки частици. Втората възможност приема почти едновременното образуване на астероидите и големите планети. Този възглед се сблъсква с няколко трудности — теоретичното разпределение по маси и по периоди не се съгласува с наблюденията. Теоретичните изследвания показват, че съединяването би било ефективно, ако частиците или телата падат върху „зародиш" със скорост V < 1,5 км/s. При по-голяма скорост ще има разпадане, разрушаване, а не сливане. Средната относителна скорост при среща между два астероида в съвременната епоха обаче е 5км/s.

Хипотезата, изказана още от Олберс, за разрушаване на една голяма планета (Фаетон) вече е изоставена, тъй като изучаването на метеоритите води до извода, че те не са могли да се формират в недрата на едно тяло. Сега се предполага, че родителските тела са били поне десетина. Разглеждани са много причини за раздробяване — в резултат на вътрешно газово налягане, приливни сили, въртене с огромна ъглова скорост и др., които са малко вероятни. Най-примамливата възможност е разрушаване вследствие на взаимни срещи (удари).   
Активен