Здравей Гост

Поезия

  • 401 Отговора
  • 79950 Прегледи
Re: Поезия
« Отговор #400 -: Януари 19, 2014, 09:34:38 am »
Такива като мен

Не ми отива болката в очите.
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.

Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от злоба свят.

Васка Мадарова

Re: Поезия
« Отговор #401 -: Февруари 08, 2014, 08:37:11 am »
Кой кръстил го e Дявол аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник.
( Във превод значи "Всичко ми е ясно").
Разплакал е поне стотина бивши,
и за любов сърцето му е тясно.
Признавам си, че ме заинтригува -
затуй до него аз се доближих.
Да видим колко точно ще му струва
появата във този кратък стих.
Навярно моя поглед няма превод
(нито е влюбен, нито безразличен),
и тъй нареченият Дявол в него,
плах и объркан - взе да криволичи.
А аз се забавлявах от сърце,
премигвах и от Ева по-невинно...
Не бяхме в Рая. Нямах във ръцете
ни ябълка, ни даже чаша вино.
Целунах го. И той се разтрепери...
Сълза видях очите му да дращи...
През ум ми мина "Майстор си намери!".
Не му го казах. Всичко беше ясно.
Обърнах се... (И гърбом съм красива).
Усмихнах му се (дяволски почти).
За пръв път аз от някой си отивах
без грам вина, без сълзи на очи.

... А Дяволът? ...
Той падна на колѐне
(за миг на ангел даже заприлича).
Отвърнах само: "Пито и платено!
Сега разбра какво е да обичаш!"

Павлина Соколова