Нека повторим:
• Нямам контрол върху своя затвор
• Нямам контрол върху своята болест
• Нямам контрол върху своя насилник
• Нямам контрол върху своята пристрастеност
Към този списък аз бих прибавила и Аз нямам контрол върху моята любов. 12-ти дом е много тясно свързан с любовта, не само заради управлението на Нептун над Риби, а и заради екзалтацията на Венера в този знак. Но темите за любовта тук са по-специфични – те са свързани предимно със страданията и саможертвата в любовта, както и с изневярата. Много хора с планета в 12-ти дом (независимо лична или не) са изневерявали или са ставали жертва на изневяра. Много често началото на извънбрачна връзка е свързано с някакво астрологично влияние по оста 6-ти – 12-ти, а не в 5-ти или 7-ми дом. Какво се случва в тези триъгълни връзки? Ситуацията е много подобна на мита за преследването на Афродита и Ерос от Тифон. Имаме един очевиден насилник или преследвач – тази роля се пада на изкусителя, на този, който застава между двойката и разкъсва връзката между двамата като поглъща емоциите, вниманието, а понякога живота и бъдещето му. Имаме и очевидна жертва – този, на когото изневеряват. А какво се случва с изневеряващия – той е раздвоена или разкъсана душа. От една страна той е активен в изневярата си, а от друга страна може да бъде жертва както на съблазнителя, така и на партньора си. Самото разкъсване, както вече споменахме, е една типична за 12-ти дом тема. Изживяването на това разкъсване е изключително болезнено – обикновено и за тримата във връзката.
Но ако се вгледаме малко по-внимателно в ситуацията ще забележим едно любопитно противоречие: да вземем изневеряващия. Той или тя са избрали свой постоянен партньор, но с течение на времето във връзката се натрупва напрежение, което няма как да бъде разредено, ако участниците са само двама – няма равновесна трета точка, която да завърти емоционалната енергия по по-балансиран начин. Всички тук много добре знаем как тече енергията в една опозиция и как тече в един голям тригон. Изневеряващият изпитва увлечение, силна емоция, любов към друг човек – съзнателно или не, той търси удовлетворение на някоя своя гладна нужда. Разкривайки изневярата, неговият постоянен партньор се чувства предаден и изоставен. Защо? Защото любовта, която е получавал само той сега не е изкючителна негова собственост – неговият партньор обича и някой друг. Или само някой друг! Какъв ужас! А урокът на Риби и Нептун не е ли любовта в един по-голям мащаб: любов към човечеството, към бог, а защо не и към друг човек или други хора. Нима не можем да обичаме повече от един човек, нима любовта е точно определено количество и когато обичаме повече от един човек това означава ли, че едната любов я делим на две или че взимаме едното и го даваме на друг и така там, където е имало едно вече има нула. Любовта не е математика. И не можем да я контролираме. А когато се опитаме, често ставаме нейни жертви. Но въпреки, че не можем да я контролираме, ние носим отговорност за нея.
«Аз много обичам мъжа си. Искам да умра с него. Обаче…. той ми изневерява, тормози ме, пие, не носи пари в къщи, унижава ме и ме обижда.» Сигурна съм, че консултиращите астролози често чуват подобни реплики. Когато на мен ми се случи, попитах клиентката: “А след всичко, което ми каза, ти сигурна ли си, че го обичаш?” Надали въпросът ми е довел до някакво внезапно прозрение, че това нейното (на клиентката) не е любов, но поне в мен цялата тази ситуация провокира много мисли. Дали това е любов или не е любов? А заболяване, синдром, страх от самота, безпътица, страх от поемане на отговорност за собствения живот. Защото очевидно е, че такива жени са жертви на съпрузите си, като при това разпалено и фанатично се самоубеждават колко силно ги обичат и как искат това мъчение да продължи до края на живота им. Много извисена ли е тази любов или е много самоунищожителна?
Със сигурност отговорът не е само един, тъй като става въпрос за ситуация по 12-ти дом, където както вече знаем, нищо не е ясно и категорично, въпреки острата нужда от яснота и граница. Нека не забравяме и простия факт, че във взаимоотношенията си с другите ние разиграваме напълно несъзнателно ситуации от детството си, а там – потопени в онова несъзнавано детство са нашите първи любовни обекти: майката и бащата.
Нека не забравяме и още нещо — на другият полюс на любовта стои омразата. Ако една любов е отхвърляна и малтретирана, тя ще прерасне в своята противоположност и със същата сила човекът, който е обичал може да се превърне в могъщ и отмъстителен враг-унищожител. И да «погълне» по един разрушителен, но типичен за 12-ти дом начин, своя любим. Или бивш любим.
За щастие напоследък не само творците се занимават с темата за любовта, а и учени – психолози, психиатри, социолози, антрополози. Теориите или прозренията им съдържат своите противоречия – ако за едни истината е в това, че любовта е мозъчна химия, за други истината е в способността съзнателно да изберем да се посветим на друго човешко същество. За всички обаче е ясно едно – между влюбването и любовта има разлика. Едното не е равно на другото. Влюбването е изключително силна проекция, при която его-границите падат и обектът на влюбване нахлува (или е погълнат) във вътрешния свят на влюбения със сила, която носи усещането за изключителност, сливане и трансцендентност. Точно това Нептуново състояние сме изживели в майчината утроба! То ни очарова и поглъща, превзема, кара ни да се чувстваме разтворени в другия или да копнеем да се почувстваме разтворени. Рано или късно границите се вдигат и тогава се изправяме срещу реалността. Налага ни се да се изправим срещу Сатурн.
Една моя приятелка – Дева с Асцендент Риби веднъж каза: “За да има щастлива любов трябва да се влюбиш два пъти – веднъж в илюзията си за човека и втори път в реалността.”
Лесно е да се влюбиш в илюзия, много трудно е да се влюбиш в реалността. Загубата на илюзии също причинява болка – познатото разочарование в любовта е именно загуба на илюзии. Обичаме някой и го смятаме за идеален, за добър, за красив. Но той прави нещо – наранява ни, изоставя ни, предава ни. Постъпката не е нито идеална, нито добра, нито красива. Това влиза в директно противоречие с нашите очаквания, въздушните кули рухват, реалността ни залива или по-скоро ни захапва и ние се просваме върху болничната кушетка и крещим за бърза анестезия, която да спре болката. Другият насилствено е отнел илюзията ни. А ние си я искаме обратно! Или искаме нова илюзия! Нептун – под формата на лекаркство, наркотици, алкохол, любов или секс – е универсалната анестезия, която ни отвежда от реалното в илюзорното, където нещата са по-хубави или поне по-поносими.
Вредни ли са илюзиите?
Аз не бих дала категоричен отговор. Те не са нито вредни, нито полезни, но са ни крайно необходими. Преди време присъствах на една лекция по бхакти йога – това е йога на сърцето или на любовта към бога. Лекторката с блага усмивка и тих глас каза на събраните и насядали в поза Лотос слушатели: “Бхакти йога е йога на преклонението пред Бог. Бог няма нужда от нашите молитви и нашата любов. Ние имаме нужда да се молим и да го обичаме.”
Да, стремежът към Бог е един от начините да постигнем така жадуваното сливане. Но това е само един от пътищата – наркоманията и алкохолизма са може би също толкова широко практикувани пътища към Бог както йога, християнството или будизъм. Пътища много. Но по който и да поемем в един момент ще стигнем до единствените два: поглъщане или разтваряне. Но в началото, по-важно е да признаем на себе си, че имаме нужда от Пътя, от това да даваме любов, от анестезия и от илюзии.
Едно изследване на жертви на войната, които са били затваряни за дълго време в килии без никакъв човешки контакт разкрива следното: онези, които са запазили пълно съзнание за случващото се, за това че са сами, затворени и изолирани, след излизане на свобода са загубили способността си да общуват с други хора и да завързват и поддъжат емоционални връзки. Докато онези, които временно са “полудели”, получавали са видения и халюцинации и са загубили ясна представа къде се намират, след излизане на свобода функционират като нормални човешки същества, завързват и поддържат емоционални връзки. Следователно илюзиите в една ситуация могат да бъдат спасителни, докато в други – унищожителни. Такъв е парадоксът на 12-ти дом, Риби и Нептун. Това, което убива може и да спаси. Лошото, разбира се е, че не е много ясно точно какво се случва, докато… то не се случи.
12-ти дом е свързан с илюзиите и с фатазиите. И пак по същата парадоксална логика фантазиите могат да се превърнат в първокласно изкуство, което докосва и лекува душите, и в унищожителни и деструктивни сили. Малко известен е фактът, че голям процент от изнасилвачите са преследвани от фантазията за престъплението, което по-късно ще извършат. Фантазия, която ги завладява и задушава, натрупва невероятно напрежение комбинирано с невъзможността да се сподели абсурдността на фантазията с друго човешко същество поради риска да се категоризира като ненормална, и изглежда така сякаш само извършването на акта на насилие може да освободи напрежението и да спаси самия извършител.
“Трябваше да приключа с това, беше страшно чувство за мен. Трябваше да го извърша, трябваше да побързам и да се отърва. Самият секс не беше много приятен. Но изглеждаше като отдушник за това, което чувствах, изход от моя вътрешен гняв, начин да го предам другимо и след това да избягам, да ги оставя.”
“Хората говорят за сексуален нагон. Не мисля, че сексуалният порив ме накара да извърша това. Мисля, че се чувствах толкова отвратителен, толкова долен и такъв мръсник, а имах толкова много тайни за себе си, че се бях оплел в множество фантазии.”
Преодолими ли са проблемите на 12-ти дом?
12-ти дом е парадоксален, защото обединява два взаимно-изключващи се принципа: от една страна силни страсти, любов, а от друга страдание. Върховен екстаз и черно отчаяние.
Етимологичният произход на думата passion (страст) лежи в Християно-Латинското passus, (с корен pati, patior- страдам). За пръв път е изплазвана през ІІ-ри век, за да опише страданията на Исус (познати ни като Страстите Христови). Com-passion означава съ-страдание – дума, която категорично можем да отнесем до 12-ти дом, Риби и Нептун.
Значи… страстта е страдание, опит на плътта да се одухотвори.
Очевидно е, че ако не потърсим нишката на символите, на посланията на несъзнаваното, много трудно бихме могли да примирим тези парадокси и да разрешим проблемите на 12-ти дом.
«Човекът е програмиран да пропукса инстинкти и духовни импулси поради факта, че притежава съзнание.»
Мари Луиз Фон Франц
По-късно точно пропуснатите инстинктивни или духовни импулси се обръщат срещу нас и ни нападат изневидалица, поставят ни на изпитания, изправят ни пред истината за самите нас. Случайно попаднах на заглавие на книга за 12-ти дом: The end of hope, the beginning of truth (краят на надеждата, началото на истината) Пътят до тази истина не е рационален. Трябва да заглушим съзнанието, за да дадем път на енергиите на планетите от12-ти дом да стигнат до тялото ни по моста на символите.
Конкретни, практични неща, които бихме могли да практикуваме, за да подпомогнем в акуширането на този процес са:
Дневник на сънищата
Медитация
Активно въображение
Арт терапия
Психотерапия
Психодрама
Астродрама
Хомеопатия
Откриване на личния мит
Джоузеф Кембъл говори много за търсенето и откриването на личния мит – за необходимостта от това търсене и откриване. С тази задача се е занимавал и Карл Юнг. Самият той в процеса на изследване на несъзнаваното е бил воден от терапевт. Това е жена – Тони Улф, негова пациентка и любовница. Историята е интересна, но малко известна. Самият Юнг, чиято работа е била посветена на изследване на Несъзнаваното (има управител на 12-ти – Сатурн – в първи дом) е попаднал в типична за 12-ти дом Нептуново-Рибешка триъгълна ситуация. Поддържал е връзката си до смъртта на Тони, но не само това. Той е настоявал връзката му да бъде приета от съпругата му. Според техни близки и тримата много са страдали. В някакъв момент Юнг решава, че несъзнаваното може да бъде организирано и започва да търси своя мит. Юнг започва да прави това, което най-много го е привличало като дете – а именно да си играе с камъни. Само че ако като малко момче си е играел с малки камъни, сега (като голямо момче) започнал да си играе с големи камъни. Така се появява имението Болинген. Някои казват, че на един от тези камъни пише: «Ема, основите на моят живот» (Ема е съпругата му), а на друг камък пише: «Тони, уханието на моят живот».
Така Юнг открива за себе си мита за Пигмалион – скулпторът, който се влюбва в статуя, която сам е сътворил и който дълго се молил на Венера, богинята на любовта да я съживи. Венера се смилила над любовта му и вдъхнала живот на статуята – Галатея, която става съпруга на Пигмалион. Последователите на Юнг са предимно жени, на които той помага по един метафоричен начин да се съживят, да се освободят от оковите на комплексите си и очакванията на консервативното общество, да променят живота си като водят свой собствен (той подпомага тяхната професионална кариера в психоанализата).
Вторият мит е този за Дионисий, Дивият мъж. Култът към Дионисий е бил следван предимно от жени, а кръгът на Юнг е женски, наричан от много Валкириите на Юнг. Самият той е имал способността да се отпуска и да вилнее, оставяйки се на силата на архетипа, но винаги след това се е връщал към ежедневието си, свалял е маската на Божеството. Често е бил упрекван за това, че последователките му са жени, на което той отговарял: «Психоанализата е наука за душата. Аз не съм виновен за това, че душата е жена!»
Джим Морисън – вокалистът на групата Доорс – е бил асоцииран със същия този Дионисиев мит, но той не е успял да свали маската, продължил е да я носи в ежедневието си и алчната сила на Афродита е поглъщала всички удоволствия (секс, наркотици, алкохол), които му предлагал живота. Което довело до превръщането му в жертва на архетипа, той е погълнат – загива от свръх-доза.
Ако решите да потърсите своя личен мит, не трябва да забравяте следното:
- този мит е само една маска на Божество, която ви приляга в този момент;
- на различни етапи от живота могат да действат различни митове;
- ако се окажете оковани в разрушителен или деструктивен мит – пренапишете го.
Противоречията между съзнанието и несъзнаваното никога няма да бъдат ликвидирани, изхода е в търсенето на баланс между тях.
http://astroconsultbg.com/?p=27
Автор
Тема: Пътешествие през 12-ти дом (Прочетена 16441 пъти)