Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ  (Прочетена 20348 пъти)

тъжен

  • Гост
СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« -: Септември 25, 2009, 03:01:50 pm »

                                                                    Странджа крие тайната на Бастет

                                                                              Елена ДИМИТРОВА

          Чуят ли непознат да пита за Мишкова нива, хората в Малко Търново млъкват и многозначително сключват вежди. В очите им се чете зле прикрит страх и явно нежелание да се забъркват с поредния пришълец, дошъл да търси "онова нещо". Под "онова нещо" тук се разбира подножието на връх Градище и всичко свързано с легендата за египетската богиня с глава на котка и тяло на жена - Бастет.
Историята започва през 1980 г. с откриването на древна карта. Научните сътрудници бързо установили, че документът датира от няколко хилядолетия пр.н.е., и побързали да докладват на Людмила Живкова, която го отнесла на пророчицата Ванга. Гадателката видяла извънземна раса, пристигнала преди сто века на Земята. Живкова изпраща спешно експедиция за разкопки в местността. Тя попада на вход, водещ към дълбок тунел, в който открива камъни от черен гранат с гравирани мъжки профили и един сферичен с 12 стени. За последната находка археолозите твърдят, че е информационен носител, подобен на днешните микрочипове. Находките били изпратени незабавно по разпореждане на Живкова в ГДР за лабораторен анализ, но там изчезват безследно.
Най-голямата мистерия обаче е случилото се в началото на април 1981 г. Още първата нощ лагеруващите в подножието на връх Градище стават свидетели на необяснимо свръхестествено явление. Върху скалата се появяват две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж, а другата - втора мъжка фигура зад него.
Експедицията приключва веднага след ненадейната кончина на Людмила Живкова. Службите за сигурност незабавно прекратяват всички проучвания и дори забраняват достъпа до района. В серията публикации, прокраднали се, преди да се наложи абсолютна цензура по случая, изследователите описват, че върху скалите на връх Градище са открили странни знаци, геометрични символи и йероглифи, идентични с тези върху древния пергамент. Именно по тях те се уверили, че Ванга е открила точното място. Тези знаци обаче са били заличени след прекратяването на проекта.
Местни жители твърдят, че щом доближат до мястото, усещат силно негативно енергийно излъчване. Необяснимата енергия е била засечена и със специални уреди от изследователския екип на Живкова в началото на 80-те. Според работилите по проекта лъчението идва от вътрешността на връх Градище. Именно с енергийното излъчване те обясняват и доста големия терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Площта стои оголена, въпреки че почвата е плодородна. Тайната остава затворена в гробницата на Бастет, твърдят изследователите. Те не изключват и версията, че в нея се намира и библейският кивот със скрижалите. Както и вариантът това да са просто изоставени рудни галерии.
    Гробницата на египетската богиня в Странджа   крие уникални знания за Земята, Космоса   и произхода на човечеството

                                                     Светилището на Бастет в Странджа

                                                     Автор Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА


През пролетта на далечната 1981 г. експедиция на тогавашния отдел “Културно наследство” към БАН започва разкопки в местността Мишкова нива в близост до Малко Търново.

Соларното светилище

Непосредствено след пристигането си, учените стават свидетели на мистично събитие. В мига, в който Луната застава в една осева линия със западната стена на хълма, се появяват отражения на два фосфоресциращи, хуманоидни образа. Единият от тях постепенно заема контурите на седнала в кресло царствена фигура, вторият е изправен плътно зад нея. Участниците в разкопките остават вцепенени от ужас по местата си, докато фигурите не изчезват по същия енигматичен начин, по който се появяват. По-късно на същото място са открити няколко соларни кръга с неясен произход, формиращи триъгълник. 
Сред очевидците на окултното събитие са племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова (египтолог, журналист, понастоящем главен редактор на вестник “Родово имение”), професионални археолози и историци. На следващата сутрин изследователите се връщат на мястото и продължават разкопките. Попадат на своеобразен вход, напомнящ минна галерия. Находките, които откриват в тунела – сечива и два камъка от черен гранат – изпращат за лабораторен анализ. Учените смятат, че поради уникалната си форма камъните представляват интересни носители на информация. Другата необичайна находка, на която попадат, е дупка с формата на окръжност, разположена в близост до входа и запълнена с каменни късове. Странните указателни стрелки и знаци, открити върху скалите на самия връх, напомнят древна писменост.
Повод за изследването в подножието на Градище (най-високия връх в българската част на Странджа) става появата на старинна карта с все още неразгадани чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Нейният притежател остава анонимен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век той предоставя находката си на група историци в БАН, които по-късно сформират изследователския екип. Картата предизвиква сензационен интерес в научните среди и достига дори до феномена Ванга. Пророчицата е силно заинтригувана и споделя на учените уникални факти за соларното светилище. Според Ванга мястото е сакрално. Там е разположена гробница на египетска богиня, “която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си”. Пак според пророчицата в същата местност са закопани “несметни богатства” от множество златни предмети, накити, оръжия, книги, в които “има написана история и за миналото, и за бъдещето на света”.

Дъщерята на Ра

Днес местността Мишкова нива не подсказва с нищо уникалната находка, която лежи в подножието на хълма. Единственото, което напомня близо двадесетгодишните изследвания, е тракийският комплекс, открит на източния склон и датиращ от V в.пр.Хр. Комплексът представлява куполна гробница, светилище с жертвени корита, крепост и древен римски некропол, което допълва сакралния характер на мястото както за римляните, така и за траките.
Предположението, че в странджанската седловина се намира гробницата на египетската богиня Бастет принадлежи на историка Кръстьо Мутафчиев. Според местните жители изображението на богинята може да се види в скалите над галериите след кратко съзерцание.

  Баст или Бастет е едно от най-почитаните божества на Древния Египет.
  Известна е като дъщеря и жена на бога на слънцето Ра.
  Изобразявали я като жена с котешка глава.
  Първоначално образът на Бастет се свързвал с войната.
  Едва по-късно тя е почитана като богиня на Слънцето,
  плодородието, веселието.   Именно Бастет е причината за съществуващия и до днес
  култ към котките. 
На територията на древната египетска държава преклонението пред тях ескалирало до степен, довела до фатални последици. Легендата разказва, че през 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз решава да превземе долината на река Нил. След като войските му претърпели поражение пред стените на град Пелусия, на Камбиз хрумнала стратегическа идея: всеки от воините прикрепил към гърдите си жива котка. По този начин, защитени от живия щит, воините на Камбиз завладели египетското царство и поставили началото на 27-ата династия.
Център на култа към богинята Бастет бил древногипетския град Бубастис,
  pазположен на изток от делтата на река Нил.   Летописите на Херодот разкриват, че именно в Пер-баст   
  (египетското название на града) 
  бил съграден най-внушителния храм на територията цялата древна държава. В центъра му била разположена статуята на богинята-котка.

Астрономическата гробница

Една от най-смелите хипотези, свързани с дешифрирането на старинната карта и разкопките в местността, принадлежи на Кръстьо Мутафчиев и е подробно разработена в книгата му “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс”. Авторът твърди, че след смъртта на Бастет, тялото й било пренесено в Странджа по море. Едно от доказателствата, които той превежда, определя Бастет като фараонка, не като божество, което обяснява и физическата й смърт. Мутафчиев прави още едно твърдение, което предизвиква широка дискусия по отношение на достоверността си. Той тълкува изображението от старинната карта като астрономически архитектурен план на гробница. “Ребусът”, както го нарича по-късно, е създаден на базата на звездното разположение на съзвездието Цефей, предполага той.
Днес уникалното светилище е почти разрушено и разграбено. Ясно се очертават единствено двата соларни кръга. Не са запазени нито каменните надписи, нито статуите, което усложнява допълнително работата на археолозите.

                                                        Богинята Бастет и тайнствената Странджа планина

                                                                                 Автор Таня Динева


Бастет (Баст) е богиня от Египетския пантеон. Тя е покровителка на радостта, любовта, плодородието и веселието. Покровителка е на бременните жени. Според едни източници тя е Слънчево божество, сестра-близнак на Хор, и следователно дъщеря на Озирис и Изида.
Според други е дъщеря и жена на бога на Слънцето Ра. Обикновено е изобразявана с тяло на жена и глава на котка. На Баст е дадено и едно от божествените очи на Ра във формата на Урей – змията на мъдростта.
Център на култа към Бастет бил град Бубастис, намиращ се на изток от делтата на река Нил. Там според Херодот се намира и един от най-хубавите храмове със статуя на богинята.
Името на тази богиня се свързва с една област в седловината Градището, близо до Малко Търново, в Странджа.
Всичко започва в началото на 1981 година с една карта, незнайно как попаднала в ръцете на иманяр от района. Според Красимира Стоянова, Ванга проявила интерес към тази карта и споделила някои неща свързани с нея. Пророчицата разказва за каменен ковчег от черен гранит, скрит дълбоко под земята и изписан с непозната за нас писменост. Донесен е приди хиляди години.
"Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.
Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат надълбоко и зарит с огромно количество пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност."- добавя Ванга.
Тя описва мястото, където трябва да отидат – близо до Малко Търново в седловината Градище в Странджа планина. Красимира Стоянова с още четирима спътници намира това място и го посещава на 4 и 5 май, както и казва Ванга. Там през нощта срещу 5 май, с появата на първия лунен лъч те имат мистично преживяване. На скалата пред тях се появява холографско изображение на две големи човешки фигури, които те определят като мъже. Единият е застанал прав, а другият, който и прилича на фараон е седнал. Картината е изумителна и се запечатва дълбоко в съзнанието и.
Това е скалата, на която в определена нощ от годината се виждат странните фигури. Някои хора твърдят, че на мястото за което говорим има гробница на богинята Бастет и нейно изображение може да види. Пенсионираният учител по история Янко Харбалиев разказва:
"Това е богинята Бастет. Изобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени, както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята, с една педя надолу и една на дясно. Като се загледа човек , може да види главата на богинята Бастет".
Според писателят Н.Фъртунов Людмила Живкова още по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те години се среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. Той и съобщава, че с помощта на британските СДВ станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) в близост до седловината Градище в Странджа планина са открили кухина с удивително правилна кубична форма, което навежда на мисълта, че е от естествен произход.
В началото на април 1981 година под покровителството на Людмила Живкова е сформирана експедиция от петима души, между които ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова. Скоро след това Людмила Живкова почива при странни обстоятелства и работата по разкопките е прекратена.Красимира Стоянова прави повторен опит да продължат с разкопките, но за съжаление - неуспешен. Скоро след това Кръстю Мутафчиев е осъден за злоупотреби и всичко приключва. След години двамата с Красимира Стоянова издават книги, но версиите им доста се различават. Според авторът на "Хомо сапиенс за хомо сапиенс" по време на разкопките са открили находки с извънземен произход. Той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място. Говори за ръкопис, наречен "Ребусът". Според Красимира Стаянова пък никога не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя твърди, че са изкопали само една дупка и нищо повече. Казва, че истината за онова, което се намира скрито дълбоко под земятя ще излезе наяве тогава, когато му дойде времето. Когато хората са готови да приемат тази информация.
Сега вече почти всички участници в тази експедиция не са сред нас. Дали седловината Градище е свързана по някакъв начин с египетската богиня Бастет и дали и какво са открили участниците в злополучната експедиция, няма как да разберем. Тайнствената планина Странджа продължава да крие своите тайни.

                                                                  Мистериите на Странджа
                                                                               От SeaGull

Едно лято по редица случайни и не чак толкова случайни стечения на обстоятелствата отидох в Странджа планина. Почти месец живях в село Кости. Поводът за престоят ми там бяха археологическите разкопки, в които участвах. Долмените, които местното население нарича "Змейови къщи"; параклисите на Света Марина, които наподобяват на езически храмове закътани сред гънките на планината; легендите за гробницата на египетската богиня Бастет, издирвана както от иманяри така и от някои авторитетни учени - всичко това поражда усещането за нещо древно, първично. Слабата населеност на планината и дивата природа подсилват духът на мистицизъм, витаещ на това място. Имах щастието да наблюдавам на живо нестинарски игри в селото. Кости е известно като едно от последните села в Странджа, където нестинарството е запазено в своя автентичен вид. Този древен езически обред, произлизащ от древнотракийските култови игри няма нищо общо с бутафорията, която се предлага по доста от южните ни морски курорти. Още от ранният следобед на мегдана се струпва огромна купчина дърва. Запалват се и до вечерта остава купчина жарава, която се разстила в кръг. Някои от учените, които имат самочувствието, че са разгадали смисъла на този обряд, свързват пламтящия кръг от жарава с древен тракийски символ на слънцето. Може и да е така - не споря. За мене обаче нестинарството е тайнство, нещо като древните елински мистерии, за който традицията е забранявала да се говори. Смятам, че не е необходимо на всяка цена да се търси обяснение и да се прави анализ на подобни елементи от човешката култура. Свеждането им до сухи факти ги лишава от тяхната тайнственост, сила и същност. Вечерта възбудата у всички присъстващи нараства. А публиката е многобройна - летовници от Царево и близките курорти, жители от околните села, потомци на гърците живели в селото до войните, журналисти, авантюристи, обикновенни зяпачи… Около 22,30 изгасват трите улични лампи на мегдана. Всички се скупчват около жарта. Глъчката утихва. Беше ми много интересно да наблюдавам тези неясни човешки силуети, огрени от отблясъците на жарта. Имах чувството че съм се върнал с цели епохи назад във времето. Някъде от тъмнината подобно на далечен планински гръм се разнасят дълбоките удари на тъпан. След него се заизвива и гласът на гайда. Искам да ви убедя, че тези ритми нямат нищо общо с гайдите и тъпаните, който могат да се чуят навсякъде другаде. Аз съм любител на етно музика на различните народи по света - такава обаче още не бях слушал. Една от хипотезите за феномена нестинарство е, че участниците в ритуала изпадат в особен вид транс под въздействие точно на тази музика. Дори съм чел, че ритъма на тъпана съвпадал със сърдечния ритъм на нестинара и отмервал неговите стъпки. Въпреки, че стоях най-отпреде близо до пламтящата жарава, в един момент настръхнах целия. В тези ритми се долавяше нещо древно, непознато и малко плашещо. Появи се процесията на нестинарите. Отпреде вървяха тези, които носеха иконата на Св.Константин и Елена, покрита с кърпа. Този елемент от ритуала отново ми напомни на елинските мистерии - в тях задължително присъства покрита с платно кошница, в която се съхраняват мистичните дарове. След тях идваха самите нестинари - на пръв поглед обикновенни мъж и жена на средна възраст облечени целите в бяло. Осветени от жаравата, фигурите им се открояваха в тъмнината. Последни идваха музикантите. За миг имах усещането, че съм свидетел на някаква странна сватбена процесия, в която огънят ще съедини двамата нестинари. Цялата процесия обиколи три пъти жаравата. Музиката се промени - това беше прочутото “нестинарско хоро” Двамата започнахад да обикалят около жарта с икона в ръце, изпълнявайки странен танц, нямащ нищо общо с традиционните български хора. В един момент жената премина през кръгът от горящи въглени. Естествено не се разхождаше спокойно, но факта си е факт. От мястото, където стоях достатъчно силно се усещаше огнения полъх. Мъжът също премина през жарта. Това се повтори няколко пъти. След това започнаха да обикалят пламтящия кръг от вътрешната му страна. Иконата на Св.Константин и Елена неизменно беше в ръцете ту на мъжа ту на жената. Наблюдавах ги внимателно. Телом те се намираха на мегдана на селото, но духът им сякаш наистина беше някъде другаде. Взирайки се в иконата, която държаха високо над главите си те танцуваха върху огнедишащата жарава, без да усещат присъствието на стотиците “простосмъртни” зяпачи около тях. Според думите на местните хора в този момент нестинарите ги “прихващало” - светиите влизали в тях. Дали обаче нестинарите вършеха това под закрилата точно на Св. Константин и Елена - императорът и неговата майка, който бяха обявили Християнството за официална религия? Не беше ли това по - скоро проява на древните и забравени тракийски божества? В древногръцката религия приемането на божествения дух в човешкото тяло се е наричало "ентусиазмос". В такова състояние човек можел да извърши невроятни дела...
Омагьосан от това зрелище загубих представа колко време продължи то. Когато се опомних ритуалът вече беше свършил, нестинарите си бяха отишли а откъм естрадата до кметството се носеше чалга, примесена с миризма на кебапчета. Някой беше полял жаравата с вода, но въздуха наоколо все още беше горещ. Не пожелах да се включа в "народното веселие" - в ушите ми дълго време отекваха древните ритми. Опитах се да снимам, но фотоапарата ми нямаше достатъчно мощна свекавица. При добро въображение неясните изображения върху снимките могат да се приемат за душите на участниците в този ритуал. За всички, който се интересуват от феномена нестинарство препоръчвам книгата на проф. Ал.Фол - Огън и Танц. Обаче пак казвам - сухата теория и анализ не могат да заместят непосредствените впечателения. Нестинарските игри се провеждат в село Кости в края на м. Юли. До там се стига с автобус от Царево. В селото няма хотел, но има достатъчно добри местни хора, които предлагат нощуване.


Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #1 -: Септември 25, 2009, 03:06:20 pm »


                                                      Секретна разработка от 20 г. стряска жителите на Малко Търново

Търсят гробница на египетска богиня.Изследователи твърдят, че светилището е врата към Космоса
В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище, има египетска пирамида. В нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет са заключени огромни знания за земята, космоса и произхода на човечеството. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а врата към звездите.
Истерията около египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова. Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" на Кръстю Мутафчиев. Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел "Културно наследство" е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той твърди, че след като занесли картата на Ванга, пророчицата казала: "Мястото е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там има несметни богатства - злато на буци, предмети, книги, оръжие. Оръжието им е особено. Има написана история за 2 хилядолетия назад и предсказание как ще се развие светът 2 хилядолетия напред. Нещата са закопани на 6 места. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било построено от роби, пролята е била много кръв." Прозрението на Ванга накарало Живкова да действа. През пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново експедиция, която започва разкопки. Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това хукнали обратно към града. Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. "Нещото" се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни. Още на следващия ден изследователите се върнали на хълма и започнали разкопките. Попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити полуизгнили дървени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в ГДР. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.
Мястото било свещено за траки и римляни
Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под своя опека. Дълго време районът е бил отцепен от военните. Внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната "зад мрежата". Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. - тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.
Археолози и историци отричат легендата
В книгата си "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" Кръстю Мутафчиев излага версията на изследователите, изградена на базата на дешифрираната старинна карта и разкопките. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. Пришълците дошли от съзвездието Цефей. Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа, като пренесли тялото й с кораб по море. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друга планета. Още по-смела е версията му, че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите. Тези твърдения се приемат с насмешка от водещите ни археолози и историци. Те твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й. Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират. Екипът на Живкова обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване. Засега обаче никой не смята да хвърля пари за нереални теории и мистични легенди.
                        Статията е на в-к "Стандарт" от 2004 г.


Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели.

    Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и бил притежание  на прочутия в района иманяр Мустафа. Той занесъл картата на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация - парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет. Некрополът се намирал в местността "Седлото", между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район.
   Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.
    Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава чули странни думи: “Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред.”
   Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.
     Въпреки предупреждението на Ванга, Людмила Живкова възлага на екип от 5 човека  да започне разкопки в седлото под връх Градище, над Малко Търново.
В състава на експедицията влизат: Кръстю Мутафчиев( ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура), Красимира Стоянова (служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга), Иля Прокопов(ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей), Цеко Етрополски ( вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София ), Георги Пантов (главен механик на Рудник "Странджа").
     Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав.
     Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът  изпада в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо "Строго секретно! Държавна тайна!" и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго.
      Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
    Проклятието
      Вярва се , че над некропола на Египетската богиня – Бастет лежи проклятие. Първа жертва на проклятието  стават войниците, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
    През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
    След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: "Инж. Стаменов е починал!".
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи.
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта


ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ: ЧОВЕК НА БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ Е РАЗКРИЛ НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА!

Висш служител на МИ6 подхвърля на Татовата щерка свръхсекретната информация, докато тя е на специализация в Оксфорд

Валентин Фъргунов е роден през 1957 г. в Бургас. Завършил е Английската езикова гимназия в родния си град и специалност "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист на свободна практика, кореспондент, редактор, директор на издателство, управляващ директор на английска фирма за директен маркетинг. Живее и работи в Бургас. Семеен, баща на три деца.
Дебютната му книга "Операция Vох Dei", появила се на нашия пазар това лято, е първият български трилър. Критиката "написа" шестобална оценка на романа и нарече автора "българския Джон льо Каре". Всеки момент ще излезе от печат вторият трилър на Валентин Фъртунов - "Бастет". Книгата има всички изгледи да стане супербестселър, и то не само у нас, защото по нищо не отстъпва на трилърите на майстори в жанра като Джак де Брюл, Дан Браун, Клайв Каслър.
Специално за народното издание бургаският културтрегер разбулва мистериите около гробницата на тайнствената египетска фараонка Бастет в Странджа, "забъркани" от няколко световни разведки.

- Предстои да излезе от печат новият ви трилър “Бастет”. Известно е, че Бастет е богинята-котка от пантеона на Древен Египет. Защо точно това екзотично и древно божество стана тема на български роман, при това трилър?
- По същата причина поради която италианецът Леонардо да Винчи стана тема на американски трилър, а българинът Виктор Крум(ов) - на британски трилър. Ето ги плодовете на глобализацията... Това, разбира се, в рамките на шегата! Вижте, аз съм отдавна и безвъзвратно обсебен от всевъзможните тайни и загадки на нашия свят. Една от тях е египетската загадка. При цялото ми уважение към традиционната египтология, тя продължава да мълчи гузно по въпроса - защо древноегипетската цивилизация е единствената от ярко изразен регресивен тип в известната ни история на света. Цивилизация от регресивен тип ще рече, че се развива наопаки - първоначалните й постижения във всички области, примерно - строителство, технологии, култура, са изключително високи и впечатляващи, след което с всяка изминала година, век, хилядолетие се представя все по-слабо и на все по-ниско равнище, сякаш губи цивилизационната си памет. Въпросът “Защо?” години наред не ми даваше мира. Докато един ден не попаднах на публикациите за странните разкопки под връх Градище и легендата за Бастет в Странджа. Тогава ми хрумна един от възможните отговори на египетската загадка. Така се роди сюжетът за трилъра ми "Бастет" като литературна версификация на тази гигантска енигма, простряла се във времето на почти пет хилядолетия.
- В поредицата си “Хомо сапиенс: за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев дава изключително много подробности и се аргументира защо Бастет е погребана в Странджа, вашият коментар?
- Кръстю Мутафчиев, без съмнение, е човек с широка осведоменост в областта на древните култури. По тази причина за масовия читател, който няма задълбочени познания в тази област, книгите му са изключително интересни, дори вълнуващи. Обективният прочит обаче се сблъсква на всяка страница и даже по няколко пъти на страница с абсолютно неоснователни и с нищо неподкрепени "истини". Ще дам един пример: в първото томче на цитираната трилогия той говори през цялото време за гробницата на "богинята" Бастет в Странджа. Във втория том Бастет вече не е богиня, а "царица", принадлежаща към Давидовото коляно от клона на Авесалом. В третия том Бастет става дъщеря на Худоносор, когото Мутафчиев смесва с фараона от двадесет и трета династия Петубастис... Извинявайте, това е просто несериозно. Същото се отнася и за парадоксалното му невежество по отношение на древноегипетската космогония. Навсякъде в книгите си той титулува Бастет като "лунна богиня", което е дълбоко погрешно и се явява късна гръцка измишльотина (обсебват Бастет, като я асоциират с Артемида). Както е добре известно, основната функция и място на Бастет в египетската космогония е, че тя е Око на Ре (Бога-слънце). Ще обидя интелигентността на читателите, ако довърша извода... Още повече, в представите на древните египтяни Луната винаги е била свързвана само и единствено с божество от мъжки род - Херу. Далеч по-неприятен обаче е фактът, че Кръстю Мутафчиев гради цялата си схема върху някакъв странен източник, който той нарича "преданието", и го цитира под път и над път, без да даде каквото и да било обяснение какво е това предание, откъде го е взел, на какъв език е, има ли някаква датировка. Не превежда дори един-единствен аргумент за неговата научна и историческа достоверност! Това е точно толкова несериозно, колкото несериозна е и дешифровката на наричания от него "астрономически архитектурен план", за който поне посочва, че всъщност е прерисувана на лист хартия иманярска карта. Кръстю Мутафчиев отделя десетки страници, за да опише на читателите си какво би трябвало да има в т.нар. гробница на Бастет според въпросното "предание", но почти нищо не казва за реалните открития на ръководената от него археологическа експедиция в периода април - септември 1981 г.
- Значи ли това, че цялата история за тайнствените разкопки на гробницата на Бастет, или каквото е имало, е измишльотина?
- Напротив! Мистерията съществува и вероятно е много по-значителна, отколкото можем да си представим. Само че тя започва от съвсем друго място и по съвсем друго време...
- Искате да кажете, че под връх Градище все пак има нещо?
- И още как! Проблемът е в това, че истината за артефакта. скрит под върха, е много грижливо прикрита с класически дезинформационни и контрадезинформационни мероприятия на поне три тайни служби. Говорим за минимум два митологични пласта, които изкривяват и насочват естествения обществен интерес към тази загадка в различни фалшиви посоки.
- Какво целят тези разработки на тайните служби? Какво прикриват?
- Истината, както обикновено... Всичко започва от Людмила Живкова. По време на специализацията й в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя има среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. По време на разговора той й съобщава, че с помощта на британските СДВ-станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) под връх Градище, в българската планина Странджа е засечена огромна кухина с изумително правилна форма на куб, за която няма съмнение, че е от изкуствен произход. Людмила Живкова е силно впечатлена от тази информация. После я забравя и чак когато получава стабилни позиции като председател на Комитета за култура, възлага на екип от най-близкото си обкръжение да започне разкопки на мястото в условията на пълна секретност. Забележете, експедицията не е възложена на Археологическия институт към БАН, а на хора от собствения й екип. Трудно е да се направи пълен анализ на събитията от онова време, но вероятно разговорът на тема "кухината в Странджа" с човека от МИ6 е бил доста по-обстоятелствен, а и очакваната находка в гази каверна е била толкова шокиращо невероятна, че се е наложило пълното засекретяване на разкопките... Нещо повече, съществува много сериозна версия, че Людмила си е взела белята с разкриването на тази мистерия...

Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #2 -: Септември 25, 2009, 03:09:22 pm »

- Намеквате за възможна връзка между гробницата ма Бастет и смъртта на Людмила Живкова?
- Има всякакви версии, включително и че отварянето на некропола е прекият повод за кончината й...
- И все пак, нещо по-определено?
- Вижте, аз съм човек, изкушен на тема конспирации, но все пак държа на обективността, а чистата обективност в случая ни казва, че вероятно никога няма да научим за смъртта на Людмила повече от това, което знаем и до момента... Друг е въпросът какви спекулации можем да градим, опирайки се на косвени доказателства, недомлъвки на бивши хора от службите, мотивация, геополитически интереси...
Няма да се впускам в детайли по отношение на странната смърт на Людмила - по този въпрос в последните
години беше писано достатъчно. Ще добавя само още един напълно неизвестен на широката публика факт. Четири дни преди кончината й на 16 юли 1981 г. бъдещата дясна ръка на Горбачов, академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава... Къде мислите? Ами, в ...Малко Търново!
- Невероятно! И смятате, че тази визита хвърля светлина върху края на Татовата щерка?
- Няма да коментирам, но съм от хората, които не вярват в случайности. Почти неизвестни на българите са и други потресаващи факти. Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена. За съжаление тази информация е почти невъзможно да се допълни и детайлизира. Само може да се предпололага до какъв мащабен егополитически сблъсък на интерес е довел този акт, като се има предвид, че една от най-бесните и кървави надпревари сред световните секретни служби е за сдобиване с ДНК на праотците (творците?) на нашата цивилизация. Подобно развитие напълно обяснява иначе озадачаващата свирепост на на удара, който се стоварва върху почти всички членове от екипа на Людмила Живкова.

В тази връзка е нужно да се допълни, че споменатият хероон край Мишкова нива не е съвсем обикновено тракийско светилище. Вътрешният гранитен кръг камъни датира отпреди повече от 6000 години, което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх.
Друг дълбоко впечатляващ факт е, че по това време Странджа, която е една почти обезлюдена планина, изведнъж се насища до немислими предели с авангардна наука - филиали на Института по ядрена физика. Институт по техническа кибернетика и роботика. Лаборатория за подводно заваряване. Институт по ботаника... Звучи като в научно-фантастичен роман! Но е факт - там, до Бастет! Защо? Струва си човек да се поразмисли. Истината е, че каквото и да има под Градището, то продължава да си седи дълбоко под земята и не е далеч от ума, че дали ще бъде разровено, не зависи от София. Британските тайни служби имат достатъчно респектиращо реноме, за да допуснем дори и за миг, че ще развържат чувал, който не знаят как да вържат отново!
- Ще намерят ли читателите цялата история на мистериозния некропол в книгата "Бастет"?
- Използвал съм огромна част от събрания материал по този казус, дългогодишните си изследвания за Египет, проучванията си на място, на платото в Гиза, както и в делтата на Нил. Познавам отлично Странджа, проучил съм в детайли терена в района на връх Градището. Разбира се, трилърът е художествен жанр. Роман, а не документален текст. Въпреки това, с удоволствие се придържам към новите правила в жанра, въведени от Майкъл Крайтън и, както виждате, твърдо следвани от автори като Дан Браун - максимална автентичност на излаганите факти, придържане към социално и исторически достоверни хипотези и най-вече предлагане на обществото на версиите, които официалните власти не могат и най-вече не искат да признаят! Специалистите смятат, че литературната ми версия за Бастет и Странджа далеч надхвърля всичко, известно до момента по темата.
                                  Едно интервю на Жана АРСОВА

ДОСИЕ НА ЕДНА СЕКРЕТНА ЕКСПЕДИЦИЯ
Цялата история започва през пролетта на 1981 г., когато секретна експедиция на Комитета за култура в състав от 5 човека е изпратена от тогашния шеф на Комитета Людмила Живкова да извърши разкопки в седлото под връх Градище (710 м), досами границата над Малко Търново. В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)
- Иля Прокопов - ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей (НИМ)
- Цеко Етрополски - вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София
- Георги Пантов - главен механик на Рудник "Странджа" (Не е е ясно дали това е петият основен член на експедицията, или има още един).
Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът на "дамата с тюрбана" изпада, меко казано, в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо "Строго секретно! Държавна тайна!" и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго. Първа проговаря Красимира Стоянова през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно започват да излизат една след друга дузина книжки на Кръстю Мутафчиев, като загадъчното съоръжение в пазвите на Странджа е главен герой в повечето от тях. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в експедицията показва, че и двамата премълчават изключително важни фрагменти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща версия. Като се има предвид, че целият екип на Людмила Живкова се е състоял от висши офицери от Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), можем условно да приемем, че тази версия за разкопките е и версията на ПГУ (днес НРС). Междувременно беше пусната в активна употреба и друга версия, представена с подозрителна настойчивост в някои медии от хора, косвено съпричастни към експедицията. Тази версия с различни наюанси, общо взето, внушава следното: няма никакви мистерии, няма никакви "фараонски" погребения в Странджа, има древни рудници, от които още траките, а след тях и римляните, са вадили медна или желязна руда. А т.нар. гробница на Бастет под Градището е именно
такъв рудник. Толкова. Това е по-характерно за стила на някогашното Второ главно управление на ДС.

БРИТАНСКА СДВ-СТАНЦИЯ ОТКРИЛА НЕКРОПОЛА
Първоначално свръхдългите радиовълни СДВ се използват от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй като се оказва, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем. Впоследствие се установява, че свръхдългите вълни проникват без проблем не само през тлъст воден слой, но и през земната кора. Това довежда до активното им използване за дълбочинно сканиране на земните недра и регистриране на всякакви кухини в тях, както празни, така и пълни с нефт или газ. Тъкмо такава британска СДВ-станция "напипва" каверната във формата на абсолютно правилен куб в Странджа.

ТАЙНСТВЕНИТЕ СМЪРТИ
Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: "Инж. Стаменов е починал!".
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. "Който много се рови тук, умира!", казали му те.
Преди време специално за седмичника на народа Мутафчиев разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Той го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. Няколко години по-късно Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на "фараонската болест".
Материалните доказателства за същестуването на некропола били иззети от тайните служби и заключени в секретен сейф в бившето Главно следствено управление. За тях е знаел само генерал Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев.
По свидетелства на бивши ДС служители чак до "нежната революция" обектът бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и "жива ограда" от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре през "съскащия" плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.


Проклятието на египетската богиня от Странджа - Людмила Живкова била увлечена от историята с гробницата в горите на Странджа
                             Източник:  Мария Михалева, исторически музей Малко Търново
Загадъчни находки изумяват гостите на планината

Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели. Ванга предупредила да не се пипа мястото, където подозирали, че е погребана жената-котка Бастет.
Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие.
Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Именно той е в основата на редица събития, които едно след друго се нижат през тази знаменателна година. Казват, че иманярят предприел рискована стъпка и занесъл картата не на кого да е, а на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация - парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет.
На пръв поглед такава информация изглеждала, меко казано, невероятна. Иманярът посочил точното място и защо то е покрито с мистично обаяние. То било в местността "Седлото", между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район. Именно мистиката направила впечатление на Людмила Живкова. Още тогава бродели легенди за интересите на дъщерята на Първия към окултното, посещенията й в Индия, връзките с Рьорих и увлеченията по тайни учения.
Така че информацията за гробница на египетска богиня в Странджа предизвикала изключителен интерес у тогавашната Първа дама на България. Твърди се, че тя дори прибрала картата в личния си сейф. Тук е мястото да кажем, че Бастет е сред най-почитаните божества в Древен Египет. Богинята е смятана за дъщеря на бога на слънцето Ра. Египтяните почитали изображенията й във вид на жена с глава на котка.
Повечето учени се отнесли твърде скептично към иманярската находка. Местните хора разказват, че дори били правени опити за каузата да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука. Някои от приближените на Людмила Живкова взели присърце загадъчната информация. Още повече, че като оставим настрана мистиката, близо до споменатото място в местността Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките.
Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.
Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи:
Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.
Това очевидно е било съвсем навременно, защото започнали да се случват неприятни неща. Иманярът Мустафа, който открил и занесъл картата на Людмила, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и не след дълго умрял. Така той е първият застигнат от жестоката съдба, която изпраща проклятието на Бастет, за което предупредила и Ванга.
Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила - Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков.

Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на "светлината в мрака" и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.
Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.
Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #3 -: Септември 25, 2009, 03:13:09 pm »

За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.
В този смисъл не може да се твърди за каквото и да било научно покритие и резултати от търсенията през 1981 г., казва директорката на музея в Малко Търново Мария Михалева. Тя е убедена, че цялата работа е ненаучна измислица, която се е ползвала с покровителството на увлечената по мистични явления Людмила Живкова.
Мълвата си е мълва. Тя раздухва странностите около експедицията, които не свършват дотук. През 1981 г. по мистериозен начин умира Людмила Живкова. И до днес се водят спорове и бродят слухове за причините, довели до кончината на дъщерята на Живков. По селата в Странджа ще намерите хора, които отдават това на странното проклятие на Бастет и предупреждението на пророчицата Ванга.

Нещо повече - през 1981 г. се случват и лоши за България неща. Тогава страната е замесена като организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II, а тежките последствия от това продължават с години. В това привържениците на легенди пак виждат дългата ръка на египетската богиня.

След смъртта на Людмила експедицията светкавично е прекратена. Върхушката на БКП гледала с огромно недоверие на странностите на височайшата дъщеря. Освен това иманярството не било на почит, а експедицията твърде много напомняла на него. В добавка, още от самото начало тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов изразил неодобрението си от чудатите хрумвания на дъщерята на Първия.
С прекратяването на експедицията следва и жестока разправа с Кръстю Мутафчиев. Разкопките в местността Седлото са прекратени, а той отзован в София. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото.
Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз.
Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае - в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно.


Строго секретно: Светилище на египетска богиня в Странджа
● Експедицията била изпратена от Людмила Живкова с антична карта и инструкции от Ванга
● Военните и граничарите не били допускани до обекта
● Археологът бил тикнат в затвора, намереното прибрали от ДС
Пламен Петков, bTV репортерите
с бележки от българския Индиана Джоунс - Любомир Цонев
През 1981 въоръжени с карта, нарисувана върху кожа, и с инструкциите на баба Ванга, висши държавни служители, близки до Людмила Живкова, организират строго секретна експедиция в Странджа планина. Те търсят гробница на египетската богиня Бастет – жената-котка. 22 години след тайната експедиция, завършила със затвор за нейния ръководител, екип на bTV и част от участниците в тогавашните събития посетихме секретния обект. Освен за него и за богинята Бастет ще ви разкажем и за други мистерии на Странджа - Странната планина. За тази Непозната територия на България, в
която християнството и езичеството се сливат.
Странджа е може би най-странната ни планина. Дори при туристическа разходка на това място могат да се видят неща, забравени или непознати за останалата България. Тук християнството е дошло, без да къса връзката с езическото минало, а над 60-годишната гранична изолация е допринесла районът да остане в своя автентичен вид.
Пътуването ни из Странджа ще започне с разкриването на тайна, пазена две десетилетия - строго секретната експедиция за издирване на мистична египетска гробница в близост до огромна тракийска могила.
“Дланите, според нас, които ги откривахме там според тогавашните мнения на археолозите означават: “Спри недей влиза! До тук!”, разказва учителят по история Янко Харбалиев. [СТАВА ДУМА ЗА ФРОНТОНА ОТ ХЕРООНА В МИШКОВА НИВА, КОЙТО СЕГА Е В МУЗЕЯ В МАЛКО ТЪРНОВО – бел. Л. Ц.]
Годината е 1981, началото на април. Експедицията, организирана с благословията на Людмила Живкова, е от петима души, водени от ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев. Участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. В един момент на строго пазеното място се появява и министър от тогавашното правителство.
Малцина са информирани какво всъщност се търси.
Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Той е един от посветените.
"По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис 3000 г. пр. Хр. Същевременно е имало сказание по отношение на бъдещето  - 3000 г. след Хр. Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от нея (представителката на групата), че разговорът между нея и мене трябва да остане поверителен", спомня си Илия Петков.
Групата получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисувана на кожа карта, на която имало някакво изображение. След години в свой труд Мутафчиев ще нарече това изображение "ребусът" и ще го разшифрова като астрономически архитектурен план на гробница, създаден по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей. Месеци преди експедицията обаче никой не могъл да разшифрова свитъка кожа, за който предполагали, че е иманярска карта. Отчаяни отишли при Ванга и тя им разказала следната легенда:
"Много, много отдавна високи стройни хора с черни коси и маски на лицата дошли по вода от Египет. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства - злато, книги, оръжие - много! Има написана история и за миналото и за бъдещето на света. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено."
Ванга посочила и къде се намира това светилище - до Малко Търново. В седловината Градище в Странджа планина, според легендите в една от камерите се намира гробница на богинята Бастет, жената-котка. Някои твърдят, че и сега нейно изображение може да се види в скалата над галериите. Един от запознатите е пенсионираният вече учител по история Янко Харбалиев, който навремето е водил проф. Велизар Велков, а по-късно и Александър Фол по местата с антични руини в района.
„Това е богинята Бастет. Идобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята с една педя надолу и една на дясно. Като човек се загледа може да види главата на богинята Бастет”, разказва Янко Харбалиев.
Бастет или Баст е едно от най-почитаните божества в древен Египет. Богинята е била дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Почитали изображенията й във вид на котка или на жена с глава на котка. Първоначално богиня на войната, в последствие Бастет се утвърждава като богиня на слънцето, плодородието, радостта и веселието. Бастет е причината и до днес в Египет котките да са на почит.
Преклонението пред котките в древен Египет било толкова силно, че през 525-та година преди Христа, както гласи преданието, довело до ужасни последици. Персийският цар Камбиз решил да превземе долината на Нил. Персите не умеели да щурмуват градове, затова били спрени при град Пелусия. На персийския цар обаче му хрумнала блестяща мисъл: по негова заповед всеки войник прикрепил към гърдите си жива котка, така че добре да се вижда. Армията тръгнала напред, защитена от живия щит. Египтяните се уплашили да не ранят или убият свещените животни, ако се отбраняват. И се предали. Така Камбиз завладял Египет и основал 27-мата династия.
Център на култа към Бастет в древен Египет бил град Бубастис - на египетски -  Пер-баст, на изток от делтата на Нил. За този град Херодот разказва, че там се е намирал най-прекрасният храм на Египет, а в центъра му е имало статуя на богинята. В следващите векове гърците отъждествявали Бастет с Артемида.
Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново петимата, от групата имали окултно преживяване.
“ Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон”, разказва за случката Янко Харбалиев.
Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е видял, разбрали, че са видели едно и също.
Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.
“Мнението на министъра, както ви казах, беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласието си Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, все пак да бъде изследвана докрай", спомня си Илия Петков.
Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.
“Тогава по странични пътища се разчуха неща, които тогава не се казваха за какво беше, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна”, разказва Григор Михайлов, председател на Изпълнителния къмитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.
“После се пусна слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема оттука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително. Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да ви кажа нищо.
Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата”, спомня си Янко Харбалиев.
“Информацията, която получих, е следната - че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. А от (...не се разбира – бел. ред.) научих, че са открили камъни колкото една войнишка каска гранат - черен, който при извличането на масата се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите. Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден”, казва Илия Петков.
Според археолози, този обект е обикновен рудник от тракийско или от римско време, но легендите около него продължават да се наслагват.
“След приключването на работата, която стана, дойде министърът на природните ресурси Стамен Стаменов, председателят на ОНС в бургас.. Отидохме на мястото и вече тогава се разкри какво всъщност се е търсило.
Там действително е имало разкопки, може би навътре траншеи за руда. Самите специалисти коментираха тогава, че се касае за работа, за минни разкопки, не за нещо друго. Самият министър така внимателно разгледа тия разкопки, начина на работа. Тогава се оформи и другото мнение”, допълва разказа Григор Михайлов.
“При всички случай смятам, че трябва да се продължи да се довършат разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се изясни този въпрос. От друга страна да се види има ли нещо или няма и най-важно да се провери да не би да е предварително ограбено всичко и след това затрупано”, казва Илия Петков.
От мястото, където според някои се намира гробница на богинята Бастет, започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.
Когато през 1981 Александър Фол започнал разкопки на тази гробница. Той предполагал, че тук е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията. [ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ СТАВА ДУМА ЗА ХЕРООНА НА МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е БИЛ РАЗКОПАН МНОГО ПРЕДИ ФОЛ, А ДНЕС Е ИЗОСТАВЕН – ДАЛИ ОТ ФОЛ ИЛИ ОТ ДРУГИ? - В РАЗХВЪРЛЯНО СЪСТОЯНИЕ! – бел. Л. Ц.]
Днес уникалната гробницата е разкопана. Ясно се виждат двата перфектни кръга, които я оформят. За съжаление през вековете е разграбена и на това място не е останал нито един каменен надпис, нито пък статуя, и сега не знаем кой е бил положен на това място. От тук първо са минали гръцки монаси, след това немци, жителите на Малко Търново, а последни дошли руснаците. Още се говори как ръководена от инженер Лебедев българо-съветска геоложка експедиция през 1949 открила надписи и статуи. Натоварили ги в сандъци и с волски коли на местните хора ги откарали до Бургас и от там с кораб за Сталинград.
“Това е било свещено място, предполага се че е погребан тракийски вожд, херой, който общува с отвъдното”, казва Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.
Това място представлява част от археологически комплекс, който включва крепостта на градището, античния рудник, водопровод, който е свързвал градището с гробницата... И римска вила има. Има и долмени.[СЕГА КАКВИ ДОЛМЕНИ ПЪК ОКОЛО ГРАДИЩЕТО, ЗА БОГА? ТАЗИ ИГРА НА КРИЕНИЦА МЕ НЕРВИРА! НА НАС НИЩО ТАКОВА НЕ НИ КАЗАХА ТАМ!!!– бел. Л. Ц.]
Корените на античността все още са живи в тази планина. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Има и приемственост. Например в манастирчето “Св. Георги” до местно село [ПРИ ЗАБЕРНОВО – бел. Л. Ц.] в олтара, вместо икона на светията е вградена оброчна плоча на тракийския конник.
Още по-впечатляващ е случаят в друго местно село [БРЪШЛЯН – бел. Л. Ц.], където в най-святото място на черквата “Св. Димитър” - в олтарната маса е вградена мраморна колона на древен жертвеник. Надписът върху нея е на старогръцки и гласи: "Аз, Ликомед, син на Херст, жрец на великия бакхион, издигнах в чест на бога Зевс-Дионис тоя жертвеник, заради своите деца, заради честта, която получих по жребий и заради собствените си мисти. Тях спаси блажени Дионисе."
"Предполага се, че на това място през ІІ-ІІІ век след Христа се е намирал храм-жертвеник на бог Зевс-Дионисий и че именно тази колона е останала от този жертвеник", казва Керка Кехайова, касиер на църковното настоятелство.
Два от свещниците също са изградени върху останки от древни колони. Местните хора вярват, че около този храм има силно излъчване - като в Рупите. В него християнството и езичеството са преплетени, но в други боязливо се дистанцират. В този параклис [В КОЙ?! – бел. Л. Ц.] например доскоро е имало истински жертвеник, който сега е покрит с цимент, а тук камъните от древно оброчище са разположени около параклиса, а не вътре в него.
Древността е все още жива в Странджа планина и чрез нравите и вярванията на местните хора. Например вярата в скали или извори. Едно от тези мяста е трудно достъпно, но ежегодно стотици хора идват тук седмица след Великден и изпълняват специален ритуал за да оставят болестта си на скалата над лечебния извор. Наричат го Индипасха.
"Индипасха е старо тракийско светилище", пояснява Димитър Нанчев.
Друг древен езически ритуал, който е оцелял в Странджа, като се е преплел с християнството, е танцът върху огън.
В местното село Българи се намира единственият Конак на нестинарките. Всяка година на 3 юни тук се обличат кумизмите - иконите с дръжка с изображенията на на Св. Константин и Елена, които водят шествието преди нестинарските игри. За параклиса на нестинарките се грижи леля Дукина. Сред малкото останали жители на Българи, няма и 70 възрастни хора, никой не играе върху огън, а за празника идват наследници на нестинарите, които вече живеят в София, в Созопол или в по-далечни странджански села. Нестинарките се преобличат в конака, "прихващат" и скачат върху огъня.
"И като им обличаме кумизмите и тъпанът тупка и тия най-така, най-така - рипкат като прихванати, както казваме ние, влизат в огъня, та им мине", разказва Дукина Димитрова, стопанка на Конака на нестинарките.
Леля Дукина от малка е свързана с нестинарството, но признава, че танцът върху огъня за нея все още е мистерия:
"Ние си приказваме вечер с моя дядо Митко: как така газиш в огъня, толкав огън и да ти не става нищо. Това си е или наследство, или болест. Такава страст, която да влиза в огъня, чудно ни е и на нас, дето го гледаме всяка година.”
Нестинарството е само една от мистериите на Странджа планина. Странна и мистична. Това, което ви показахме е може би само повърхността на тайните, които крие тази древна земя.
В продължение на десетилетия Странджа бе затворена и забравена територия. Това я е съхранило но е довело и до нейното обезлюдяване. Малко са тези, които са останали тук, но те са много по-близо до нашите общи корени. Заедно с вярата и суеверията си, те се опитват да намерят своето мястото в новия свят.
След дългата изолация сега Странджа е достъпна, но остава все още непозната.



Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #4 -: Септември 25, 2009, 03:14:53 pm »

                                                                      Странджа: вратата на времето 
                                                                          Автор Красимира Стоянова

В мартенския брой ви разказах как направихме експедиция в Странджа планина, за да открием скрития саркофаг на древните египтяни. За разлика от Индиана Джоунс обаче, ние не открихме нищо и експедицията ни завърши съвсем безславно. Остана ни само предсказанието на Ванга и хилядите въпроси, на които трябва да търсим отговорите, защото това познание е важно за всички нас.
Изречено от Ванга
Януари, 1981 г. е завръзката на тази история. Тогава непознат човек носи на Рупите карта и иска от Ванга да му я разчете. Пророчицата обаче е категорична, че това не е лъжица за неговата уста и прави така, че да запази картата, за да инициира експедиция в Странджа, в която попада и Красимира Стоянова. А това са напътствията на Ванга към нея:
“Тази иманярска карта не е глупост!Тук става дума за огромно нещо,което не е лъжица нито за устата на иманяра, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази иманярска карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете, защото не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег от черен гранит, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно, защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време /Ванга има предвид времето преди Христа - б. а./ и още толкова след това.
Този саркофаг е положен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет по вода. Вървели са камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци от невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
Трябва да отидете на посоченото/от мен-б.а./ място на 5 май,за да наблюдавате първите лъчи на слънцето и луната.”
На въпросната дата малкото участници в тази експедиция наблюдават странната игра на първите лъчи на слънцето и луната, които описват светлинни триъгълници в горния край на скалата, а вечерта върху нея се появяват две триизмерни фигури, чието послание така и не е разбрано.
Кога човек скрива най-скъпото нещо, което притежава, на най-сигурното място?
Когато го очаква някаква голяма трагедия, някаква фатална загуба. За Древен Египет това е времето след 332 г. пр. Хр., когато великият Александър Македонски разбива персите и завзема Египет. След девет години умира, а властта на неговата огромна държава се поделя между неговите военачалници. Управител, а после цар на Египет, става Птолемей, който поставя началото на династията на Птолемеите, управлявала до 30 г. пр. Хр. След това Египет бил покорен от Рим, а в VII в. сл. Хр. - от арабите. Това бил един предизвестен край за залеза на великата египетска цивилизация.
Жреците знаели за тези бъдещи събития
На около 20 км северно от град Мемфис се е намирал легендарният град Ану (Хелиопол), който бил седалище на могъщото духовенство. Жреците попечителствали Школата на мъдростта и пазели религиозния държавен култ. Тази школа била прочута и по времето на Птолемеите, за нея с огромна почит разказва и Херодот. Но тези жреци не били само “духовници”, по-скоро  високообразовани избраници, едно научно затворено общество, запознато не само с религиозните идеи, но с най-древните познания, с науката за небесните тела, вероятно с изкуството на символната архитектура и йероглифите. Има съмнения, че дори и пирамидите в Древен Египет са проектирани по указания на жреците.
С две думи, тези жреци-учени били съвсем наясно каква е бъдещата съдба на Египет и се опасявали за опазването на хилядолетните познания. Египет вече не бил сигурно място за съхранение на тези знания, защото предстояли още войни, кръвопролития и промени в целия регион. Трябвало да се търси сигурно убежище, но къде?
Още през VII в. пр. Хр., по време на управлението на фараона от XXVI династия Псаметих I, 664-610 г. пр. Хр.) гърците основали своя колония на територията на Египет - в делтата на река Нил, югозападно от Саис. Тук възникнал големият гръцки град Навкратис (възприеман като предшественик на Александрия), който изиграл голяма роля за сближаването на египетската и гръцката култура. Египетското влияние се разпростряло в страните от Средиземноморието, а по-късно и върху Римската империя, в чийто състав освен самият Египет влизали още Балканите, Италия и други страни от Западна и Източна Европа. Наред с египетските култови предмети в тези страни прониквали и египетските религиозни представи, така че нашата територия не е била непозната за жреците.
Каменният саркофаг
Ванга казва: ”Историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди след него, е изписана от вътрешната страна на голям каменен саркофаг от черен гранит, на непозната досега писменост.” Това не е необичайно. Царските книги за отвъдното се срещат изписани в Древен Египет по късните каменни саркофази от времето на персийското владичество и Птолемейският период. За първи път такава книга е пренесена върху саркофаг още по времето на Мернептах (1213-1203 г. пр. Хр.). По време на Средното царство също са използвали саркофази с изписани отвътре свещени текстове. Обикновено те се изработвали от черен или червен гранит. Повечето от откритите досега саркофази са датирани от периода на XXVI-та династия (около 500 г. пр. Хр.). Тогава в Гиза често нахлували външни лица и жреците от онова време явно предпочитали идеята за изписани каменни саркофази, които да се полагат в гробници, слизащи дълбоко под земята, с широки правоъгълни шахти, като тези в Сакара, например.
Но да се върнем на казаното от Ванга
Според мен тайнственото и необикновено пътешествие на древните египтяни до Балканския полуостров в земите на траките (бъдещите български земи) е станало по времето на Птолемей I (ок. 323 г. пр. Хр.). Както вече уточнихме, това не е било невъзможно, защото и двете земи са били част от Римската империя. А преди това, по времето на Александър Македонски, са били части от неговата “Световна македонска държава.” В многоезичната македонска армия се сражавали и много траки, които после се заселвали по долината на Нил.
Ванга дава указание,че египтяните са ”дошли по вода”. Те били добри мореплаватели. По времето на Птолемеите Египет водил войни за морски пътища и бил признат за Средиземноморска държава. Значи не е било проблем да се организира пътуване от Египет, през Средиземно море, Дарданелите, Мраморно море и да се достигне югоизточния бряг на Черно море, откъдето започва да се извисява Странджа планина. От тази страна тя се издига полегато и е удобна за изкачване.
Остава да отговорим на въпроса защо саркофагът е донесен и скрит в тази планина.Тя се намирала в територия, която се превърнала в отдалечена северозападна провинция на Римската империя и изпаднала в изолация, довела Тракия до упадък през III-I в. пр. Хр. Голяма част от населението на укрепените тракийски селища и на високопланинските крепости започнало да слиза в равнините, по-близо до производителните центрове.
Странджа в по-голямата си част се намира в днешна европейска Турция
В българската част заедно с друга по-малка планина, намираща се близо до западните й склонове, образуват ниската заоблена планинска верига Странджа-Сакар.
По билото на Странджа минава границата на България с Турция, а най-високият връх на планината в българската част е висок 710 м и се нарича Голямо градище. Някога тук е имало тракийска крепост. Под нея тече река Резовска.
Под този връх е поляната и тайнствената скала, на която наблюдавахме чудното явление с изображението на двете фигури.
Странджа планина е известна със залежите от медни и железни руди, затова още от древни времена тук е било развито рударството и има прокопани галерии на древни рудници под планината. Това са важни уточнения, защото те ще ни помогнат в по-нататъшните разсъждения.
Според някои версии думата “странджа” е одриска по произход
и идва от името “Тонзос” (река Тунджа), “Тра-Тонзос” (на изток, отвъд реката) - “Транзос” - “Транза” и “Странза” при българизацията и грецизацията, т.е.от одриска гледна точка на изток от Тонзос, към черноморския бряг. Зоната Тра-Тонзос е била огромна и е достигала чак до т. нар. Делта на Босфора. Според друг тракийски топоним думата означава “връх, защита, шлем, височина”, а според старобългарския корен “стран”, означава отстранена, затворена територия - с две думи защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно.
Но Странджа върви редом със Сакар
и докато за първата планина можем да намерим някакви обяснения за името, не така стои въпросът със “сакар”. Откъде идва, какво означава? Аз поне не можах да открия никаква следа освен тази на древните египтяни и смятам, че е привнесено от тях. Защото те нищо не са правили случайно. Всяко тяхно действие, да не говорим за важната им мисия в Странджа планина, се е подчинявало на определени магически и религиозни ритуали, свързани с определено божество, с цел то да покровителствува и пази направеното в негово име.
Древния бог на мъртвите
Сакара се наричала в Древен Египет местност до платото Гиза в Мемфиския некропол. Тя има голямо значение в историческо отношение, защото тук са представени всички основни династии - от Първата до епохата на Птолемеите и управлението на персите. Названието Сакара идва от името на древния бог на мъртвите - Сокар. Първоначално вероятно е бил бог на земята и плодородието. По време на празника му по полетата е теглен камък (неговото култово изображение?) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук около вратовете си. Тъй като култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в бог на мъртвите. В уподобяването на божествата на царя Сокар приема образа на небесния сокол и започват да го изобразяват стоящ върху камък. Основните обекти на култа към Сокар били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на Древното царство Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на металообработването.

Отъждествяван е с бог Озирис - бог на плодородието, подземния свят и възкресението. По време на Средното царство е известен като синкретичен (общ) бог Сокар-Озирис,тъй като между двете божества има тясна връзка и действията и ролите им често пъти са взаимозаменяеми. По времето на Птолемеите празникът му е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, когато като Озирис символизира възкресението и обновлението на природната сила. Празникът се е провеждал през петия месец по време на новолуние с издигането на свещената колона “джет” като символ на възраждането на духовното.
Според древната свещена египетска книга Ам Дуат-Книга за отвъдния свят, Сокар се вижда в изображението на четвъртия и петия час. Тази книга била белег на царската гробница и на познание,недостижимо за обикновения египтянин. Била разделена на 12 части, които символизирали 12-те часа на нощта. Четвъртият и петият час са Четвъртата и Петата област на подземния свят, като Петата, където властва бог Сокар, има изключително важно значение - това е най-дълбоката и централната част на отвъдния свят, където настъпва преобразяването на покойника, където ”тленното се превръща в нетление”.
Изображението на Петата област в древните египетски текстове представлява тунел, пълен с вода, който води от изток на запад и се изкачва към голям Сфинкс, чиято задница е затрупана с пясък. Този Сфинкс, наричан “Акер”, сякаш пази входа към странна елиптична камера, в която стои Сокар, изобразен тук като човек с глава на сокол...
Известно е и друго изображение: Сокар е застанал в могилата си, в нещо като хълм, увенчан с някакъв черен коничен символ.
Спомняте ли си как описах “фараона” на скалата при експедицията в Странджа?
Той беше увенчан с някаква конична царска корона, за която тогава нямах никаква представа какво означава.
Сфинксът Акер
Според древните египтяни той е бил бог, въплъщаващ земята. Изобразяван е като тясна ивица земя съответно с човешка или лъвска глава в двата края или просто като два обърнали си гръб лъва. Едното животно гледа на Запад, където залязва слънцето и започва нощния му път и където се намира царството на мъртвите. Другото животно гледа на Изток, където всяка сутрин слънцето се издига от царството на тъмнината. Двата лъва пазят входа и изхода на подземния свят.
Казаното от Ванга е напълно възможно
Възможно е египтяни да дойдат по вода, да се изкачат на известно, но скрито място в планината, да донесат изписан отвътре със свещени текстове саркофаг от черен гранит и да го закопаят дълбоко в земята! Защо обаче трябваше да отидем на определеното от Ванга място и да наблюдаваме първите лъчи на слънцето и луната точно на 5 май? Защо тази дата е била толкова специална? Колко иманяри и псевдоархеолози ходиха след нас на мястото и го разкопаха надлъж и нашир, но нищо не видяха и не откриха!
Празниците на Сокар-Озирис
като период на възраждането на природата и духовността са се чествали през май по време на новолуние. На 5 май 1981 г. луната е била в новолуние и е преминавала през Кит, Овен и Бик! Древните египтяни са вярвали, че тяхната цивилизация е създадена в ерата на Телеца/Бика,затова и в Старото царство са се прекланяли пред бика. Някои съвременни астрономи датират тази ера през 4630-2200 г. пр. Хр. Значи на тази дата сме получили едно древно, четирихилядолетно послание и потвърждение - това едва ли е случайно. Древноегипетските писмени паметници съобщават, че Ростау (отвъдният свят) трябва да бъде търсен в нощното небе: ”Аз изминах пътищата на Ростау по вода и по суша. Това са пътищата на Озирис и те са в небето.”
Слънцето на този ден
То е преминавало през съзвездието Овен, изгряло е в 6,17 ч., залязло е в 20,31 ч. и в лъчите му няма нищо особено, освен че триъгълникът, който очертаваха върху скалата, се повтори вечерта с лунните лъчи. Но според египетската митология слънцето и луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня - слънцето, а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи “расте” и “намалява” в течение на лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на символа на Уаджет (Окото). Събирането му означавало завръщането на пълната луна като символ на хармония и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи общо взето ние сме били във времето, указващо този порядък.
Високообразованите учени-жреци са владеели до съвършенство
езика на символите, названията и символната архитектура. Името на нашата планина Сакар едва ли е случайно съвпадение с името на местността Сакара, посветена на бог Сокар; той е древен бог, изобразяван като сокол, небесната птица, каквато се среща в Странджа; бог е на мъртвите и подземния свят и владее една от най-важните области - тази, в която материалното се превръща в духовно. Какво по подходящо място да съхраниш древните световни познания, изписани на саркофаг? Нали те са ни дадени от боговете? А дали пък там, под скалата, където стояхме, има такова място за преобразяване? Сокар е покровител на рудниците и на металообработването, на дълбоките минни галерии и шахти, с които е опасана цялата Странджа планина. На това място е имало стар меден рудник,а съвсем близо до него, до Малко Търново има още действаща мина. Освен това Ванга неведнъж споделяше: ”Всички говорят за пирамидите в Египет, но древни пирамиди има и у нас”.
Пътя на откривателите
Когато настъпи определеното време и саркофагът с тези древни познания бъде намерен, си представям пътя, по който ще вървят откривателите: вероятно дълга подземна галерия ще завършва с дълбока четвъртита шахта (нали в такива през 500 г. пр. Хр. жреците в Гиза са заравяли изписаните саркофази, за да ги запазят от чужденците), след това ще достигнат до тунел и овална пещера пълни с вода, където в средата, върху някакъв постамент, камък или скала (“хълм”) ще се намира саркофагът. Центърът, в който материалното придобива нематериален израз по някакъв начин, какъвто не мога да си представя.
Ванга е права като казва, че не става дума за “съкровища” в нашето материално разбиране на думата. Но едва ли е толкова лесно да влезеш вътре, ако не си допуснат и определен свише, ако не е отворена за теб портата на подземния свят, както се казва в един текст от пирамида: ”Отворени са за теб портите на Акер”, защото лъвовете пазят и на входа и на изхода.
Първите хора, населявали земята, били хората-лъвове
според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак “Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Възможно е древното познание, за което говори Ванга, да датира от това време, но за мен е интересен и един друг факт: защо древните египтяни са предпочели да скрият древното си познание в нашите земи и защо ние почитаме толкова много лъва или лъвовете и даже ги изписваме и в съвременния ни държавен герб? Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и керамични съдове. Защо древните българи не са поставили на герба си конската опашка, а са оставили лъва? Повлияни ли са от вярванията на древните египтяни или са имали свои познания за първите човеци-лъвове и за началото на човешката история? Или пък имат с египтяните някакви общи, древни допирни точки? Това са все въпроси, на които отговори ще търсят бъдещите изследователи. Аз със скромните си познания, като се опирах на казаното от Ванга и написаното в древните паметници на Египет, се опитах просто да ръзсъждавам на глас и да се опитам да обясня истинската цел на експедицията ни в Странджа планина.
Със своята дарба да вижда и чува “отвъдното”
Ванга беше вестителят на древния бог Сокар-Озирис и ни предаде неговата покана да се уверим, че “онзи” свят съществува, че древните познания не са легенди и че в Странджа съществува “врата на времето”, през която се преминава в друго, нематериално битие. Но фигурите, които видяхме на скалата, ни внушиха, струва ми се и друго послание - аз си ги спомням много добре: по-възрастният, стоящият отляво, древен “библейски” старец протягаше към нас с дясната си ръка нещо кръгло - като топка, като уред, като... земното кълбо. А горе вдясно седеше богът-“фараон” на царствения си трон, като символ на божествения ред, който определя и движи световните събития в изначално определен ред: от смърт към живот, от материалното към духовното. А ние, уплашените до смърт от видяното, стояхме в краката им и мечтаехме да открием “съкровище”, та да си оправим материалното положение - бяхме ужасно дребни и жалки и не разбрахме посланието. Инак щяхме да знаем, че ни е нужно друго битие и че дребните ни житейски страсти нямат никакво значение, нито влияние върху божествената подредба на света. Но това е тема за други публикации.
Древните египтяни са вярвали още, че Бог Тот, създателят на писмеността е укрил много от записаните божествени текстове в различни тайни места по света и че когато е необходимо, тези текстове ще бъдат открити. Аз вярвам, че такъв ден ще дойде, защото пак си спомням казаното от Ванга: ”Науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Ще бъдат разгадани много тайни. Ще се открият много старини.”


Активен

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #5 -: Септември 25, 2009, 04:29:28 pm »

Тази Неделя щях най-накрая да отида на Бастет,но се отложи типично за ретро Меркурий.Разбира се следващата седмица вероятно ще стане и тогава ще кажа какви са ми впечатленията от енергията там,иначе знам какво ще видя  ;)
Активен

Helo

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #6 -: Септември 25, 2009, 06:12:27 pm »

Тя Ванга и за Царичина била казала, че там ще открият рижа маймуна, която крие тайната за произхода на човечеството, но така и не са я открили. Сигурно и това е поредната лъжа. Не на Ванга, а на този, който лъже.
Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #7 -: Септември 26, 2009, 03:45:45 pm »

                                                          
                                                            ОЩЕ ИНФО  
                                                        
                                                 Как се роди митът за Странджа?
                                                   Автор Красимира СТОЯНОВА

ПРЕДИ 25 ГОДИНИ МОЯТА ЛЕЛЯ ВАНГА МЕ ИЗПРАТИ НА ЕДНО МЯСТО В СТРАНДЖА ПЛАНИНА,
където с още неколцина души преживяхме събитие, необяснимо с днешните познания и човешка логика. Оттогава аз непрекъснато пиша за това преживяване. Има го и в десетте ми книги и в многобройни публикации в печата. Разказвам от първо лице като свидетел, пряк участник и причината да се организира т. нар. “експедиция” в Странджа планина. Правя го не толкова заради сензацията, колкото да съхраня истината в изреченото от Ванга и да опиша нашите действия в търсене на тази истина. Съзнавам,че нося голяма отговорност.

ВАНГА МНОГО РЯДКО ДОВЕРЯВАШЕ ГОЛЕМИТЕ ТАЙНИ,
защото виждаше “какво има отвън и вътре в човека” и видяното явно я караше да бъде предпазлива и пестелива на думи. Фактът, че избра именно мен и ме дари със своето доверие (роднинството ми с нея не ни даваше никакви привилегии), ме задължава да го оправдая не само по морални причини: ние и без това не разбрахме защо беше нужно присъствието на Ванга между нас и не осмислихме познанието, което ни донесе; не разгадахме пророчествата й... Но ще дойде ден, нали ”няма нищо тайно, което да не стане явно”, когато ще се появят истински изследователи, въоръжени със знания, с висок морал и съзнание, които ще стъпят на Вангините указания и ще разгадаят тайната на Странджа планина. Вярвам в това, както вярваше и Ванга.
Нашата задача явно е била само да видим, да се уверим и да дадем гласност на това познание. Дотук са стигали силите и възможностите ни. Не случайно духовните знания са скрити и се дават на малцина избраници на земята, които са извисили съзнанието си до висотата на тези знания. Не случайно и Библията предупреждава: ”Не хвърляйте бисери на свинете!” Но в далечната 1981 г.беше немислимо да тръгна сама по планината, без средства и без разрешение на съответните държавни органи - Странджа е граничен район, да търся доказателства на казаното ми от Ванга. Така стигнах до отдел ”Културно наследство” към тогавашния Комитет за култура, с ръководител покойният Кръстьо Мутафчиев, икономист по образование, който прегърна идеята и за кратко време организирахме експедицията. Бяхме само няколко души и между нас нямаше нито историци, нито археолози. По-късно дойдоха за кратко време, един след друг, двама млади историци, които обаче гледаха скептично на цялата работа и присъствието им беше повече от формално. Ние имахме само изреченото от Ванга, голям ентусиазъм, висок авантюристичен дух и познания по древна история от общата ни култура. Така “екипирани”тръгнахме за Странджа. И естествено нищо не открихме, освен че намерихме мястото, описано от Ванга. Това беше нашият, повече от скромен принос.
НО КАКВО СТАНА ПОСЛЕ, СЛЕД ЕКСПЕДИЦИЯТА?
Някои от участниците подходиха към познанието, дадено ни от Ванга, рационално и по нашенски: без да са наясно за какво става дума, без да разбират информацията, която имахме, без да имат нужните исторически и археологически познания, но с тайната надежда да спечелят от тази работа. Започнаха да огласяват и да си приписват несъществуващи заслуги за някакво голямо “откритие” в Странджа планина, което съществуваше само във въображението им. Нещо повече: омаловажаваше се ролята на Ванга до обикновен консултант, въпреки че тя беше първопричината за всичко случило се, преиначаваха се думите й или й се приписваха чужди.
В печата и в книги даже се появиха сензационни заглавия за открито светилище на египетската богиня Бастет в Странджа, за някаква гробница, която притежава знания за Земята и космоса и още куп такива небивалици, които се бяха родили в главата на Кръстьо Мутафчиев по време на последващия му дългогодишен престой в затвора заради злоупотреби с държавни средства и участие в незаконна търговия зад граница с антични предмети. Ако знаех тогава в какво е участвал, никога не бих отишла нито при него, нито в службата му, за да искам съдействие за организиране на експедиция. Но всичко това се разбра по-късно, когато го арестуваха и осъдиха. Дано Бог да му прости всичките измислици, с които изопачи казаното от Ванга и подведе и изкуши много хора да повярват в несъществувашите му открития.

Помня, че много се ядосвах на тези публикации и непрекъснато пишех опровержения. Каква Бастет, какви жезли, какви извънземни материи? Ванга никога не е споменавала такова нещо, в речника й въобще пък нямаше думата “извънземен”? Откъде дойде това? Обвиних в пресата Мутафчиев заради непочтеното му отношение и завинаги го зачеркнах от живота си. Но виждам,че наследството, което остави и до днес дава плодове. Продължават да излизат публикации за археологическото богатство на Странджа, позоваващи се на “откритието” на Мутафчиев и неговите “доказателства”, които всеки може да прочете в популярните книжки по история.

НА ТАЗИ МАНИПУЛАЦИЯ ТРЯБВА ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ.

Всеки знае,че територията на България е много богата на археологически находки, но и на духовни богатства, които ще бъдат открити в нужното време и от нужните хора. От нас, днешните българи, се иска само да съхраняваме грижливо и почтено дадената ни информация, за да я предадем нататък, докато достигне в определеното време. Тук дребните сметки за облаги и материални богатства не важат. Остава голямата отговорност на всеки свидетел на познание, защото бъдещето не прощава и ”въздава всекиму според делата му”.
И за да не бъда обвинена в пристрастие или злонамереност във всичко по-горе написано, ще се защитя, като припомня накратко истината за отиването ни в Странджа и какво се случи там...
ЯНУАРИ, 1981 Г.
Както е известно, при Ванга идваха всякакви хора. Идваха и иманяри, които носеха пръст от различни местности или омачкани карти и искаха Ванга да им каже къде има закопани съкровища. Ванга не обичаше да разговаря с такива хора и винаги ги отпращаше с възмущение, защото искаха да станат богати, без да са се трудили.
В началото на 1981 г. при майка ми на Рупите беше дошъл един възрастен човек с молба да му ходатайства да се види с Ванга. Мъжът казал, че иска да разговаря за нещо важно и показал на майка ми един омачкан лист хартия, на който били нарисувани някакви писмени знаци и криволичещи линии като на географска карта. Майка ми веднага се досетила, че това е иманяр, който ще пита Ванга дали на тази карта има обозначено съкровище и къде се намира. Тя добре знаеше, че Ванга не приема такива хора, но понеже човекът беше дошъл отдалече и за да не си отиде съвсем без нищо, изведнъж я чух да му казва, че дъщеря й /т.е. аз/ е завършила турска филология и може да погледне тези знаци, за да ги разчете. Като всяка майка, много ме беше надценила.
Майка ми ме извика и аз излязох на двора. Времето беше необичайно топло и слънчево за януари, затова седнахме с мъжа отвън на пейката пред Вангината къщичка. Той отново ми разказа как носил тази карта в София, но никой от “професорите” не можал да разчете знаците, даже му казали, че това са глупости, защото не приличат на никое писмо, което да им е познато. И понеже професорите не успели да прочетат картата, беше дошъл при Ванга – тя да му я “прочете”. Подаде ми да видя какво представлява: на смачкания лист хартия бяха написани, по-точно много несръчно преписвани, десетина реда с някакви йероглифни знаци. На пръв поглед имаха някаква прилика с арабското писмо, но между тях бяха изписани и знаци, наподобяващи геометрични фигури. Над знаците бяха нарисувани като от детска ръка криволичещи линии, които според моя събеседник трябваше да представляват карта. Естествено, нито един знак или черта не ми говореха нищо. Изпитах досада. Не само защото се провалих като преводач, но и защото никога не съм вярвала на иманярски легенди.
Чудех се как да се измъкна от разговора и да си отида, когато чух Ванга да ме вика в стаята си. Както всички незрящи хора, тя имаше изключително развит остър слух и беше чула разговора ни на пейката. Помогнах й да се облече и тя извика възрастния човек. Няма да описвам наново разказа на човека, но Ванга му каза, че първо тази карта не е вярна, защото е преписвана от много хора и отпреди много години и почти няма нищо общо с оригинала; след това му обясни, че в тези знаци и линии няма обяснения за никакви съкровища и той напразно е бил толкова път, за да дойде на Рупите; накрая му предложи да отиде и да си направи една баня в минералната вода и после да си тръгне;поиска докато се къпе да остави “картата” при нея.Човекът излезе.
Когато останахме сами, Ванга ми нареди да намеря някакъв прозрачен лист хартия и да прекопирам картата. Стори ми се малко нередно, но Ванга ми каза: ”Иманярите са хора подозрителни и този човек никога няма да ти даде да препишеш листа, въпреки че на него няма да му послужи за нищо. И на теб няма да ти послужи, но тази “карта” е знак да поговорим за нещо сериозно, което е свързано с теб.”
ПРЕРИСУВАХ ЗНАЦИТЕ НА ЕДИН ПРОЗРАЧЕН ЛИСТ ХАРТИЯ
от кутия с бонбони и заминах с майка ми до Петрич, защото трябваше да направим някои покупки. Докато пазарувахме, забравих за срещата с човека, защото и без това мислех, че е някаква измислица.

Следобяд, когато се върнахме на Рупите, Ванга ме извика. Разпита ме къде сме ходили и какво сме пазарували, а след това изведнъж пак ме попита какво мисля за иманярската карта. Казах й, че това е някаква глупост, за която е излишно да говорим. Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време и после изведнъж каза: “Да, ама не е глупост! Тук става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята. Тези знаци и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете.И тук не става дума за скрито съкровище,а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег, направен от черен гранит, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди ходини. Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.
Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет. Вървели са камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат надълбоко и зарит с огромно количество пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.”
СЛУШАХ СМАЯНА И ПРОСТО НЕ ВЯРВАХ НА УШИТЕ СИ.
Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямах никаква причина да не вярвам на казаното от Ванга, но това, което чух, надминаваше и най-големите фантазии.
Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги-специалисти и преводачи, но те всички установиха, че тези знаци не могат да бъдат разчетени и всичко нарисувано представлява някаква измислица.
Аз бях съгласна с тях и реших повече да не се занимавам с тази история.
След около два месеца отново отидох да се видя с Ванга на Рупите. Водихме обичайния разговор между роднини - кой къде е ходил, какво е правил, какво е работил... По едно време Ванга ме попита дали си спомням за картата и дали съм я показала на специалисти в София. Усетих, че темата й е интересна, затова и разказах подробно какво се е случило. Тя ме изслуша внимателно и изрече: ”Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не му е дошло времето!” Съжалих за това, защото докато разисквахме с колеги в София, се почувствахме много ентусиазирани от казаното от Ванга и въпреки че не бяхме археолози и нямахме нужните познания, бяхме готови да организираме археологическа експедиция, стига да знаем къде да отидем.
Докато разговаряхме с Ванга, дойдоха други наши роднини и прекъснахме темата. Тя започна да приказва с тях, но аз почувствах, че е някак напрегната, като че ли се заслушва в нещо, а под спуснатите й клепачи очите й се движеха насам-натам, все едно наблюдава някаква картина.

« Последна редакция: Септември 26, 2009, 04:29:28 pm от Христо »
Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #8 -: Септември 26, 2009, 03:48:12 pm »

Когато отново останахме сами, Ванга отново подхвана предишната тема. Изведнъж, след кратко мълчание, започна много бавно да ми описва с подробности някаква планинска местност и поляна. Имах чувството, че самата тя е там и ми разказва в детайли за всичко, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито растенията, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки, реката... След това спомена, че на поляната има голяма скала и че трябва да отидем на това място на 5 май. Когато я попитах защо точно на тази дата, тя отговори лаконично: ”Заради небесните тела - трябва да гледате първите лъчи на слънцето и луната.” /Запомнила съм тази дата много добре, защото това е рождения ми ден!/
Накрая Ванга уточни, че ми говори за планината Странджа, която се намира в югоизточната част на страната, на границата ни с Турция.
Когато се върнах в София се събрахме петима души - колеги и решихме да отидем на посоченото от Ванга място. Наистина, както тя по-рано заяви, така наречената “карта“ не ни свърши никаква работа, защото ние не разбрахме въобще какво пише в нея. Информацията ни идваше единствено от разказа на Ванга.
БЯХМЕ В ПЛАНИНАТА ОЩЕ НА 4 МАЙ.
Приличахме на следотърсачи, които търсят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите скоро ме измори, а и не бях сигурна какво точно търсим, затова няколко пъти предложих да се откажем и да се върнем в Малко Търново, откъдето всъщност започна нашата експедиция. Колегите ми обаче, бяха по -упорити и към обяд открихме поляната със скалата. Ванга толкова точно ми я беше описала, че беше невъзможно да я сбъркаме и да не я открием.
Разпънахме палатка, оставихме връхните си дрехи и храната и огледахме внимателно цялата околност. Не забелязахме нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето планински треви, из чистия въздух се носеха пеперуди и мушици, над нас трептяха листата на големи широколистни дървета.
Следобяд небето неочаквано потъмня и заваля проливен дъжд. Скрихме се под клоните на дърветата, но след час всички бяхме мокри до кости. Намокриха ни се и връхните дрехи и храната, защото палатката не можа да спре силните струи дъжд. Валя повече от два часа. След това дъждът спря внезапно, но небето си остана облачно. Запалихме буен огън, за да се изсушим и да се подготвяме да слезем в хотела в града. Докато говорехме и прибирахме багажа, взе да се стъмва. Тогава колегите предложиха да не се прибираме, а да останем край огъня до сутринта. Да си призная откровено, идеята не ми хареса. Намирахме се в планина на най-високата й част откъм българска страна. Малко по-нагоре минаваше границата ни с Турция. Около нас нямаше жив човек, нямаше никакво селище, само гъста гора и още по-гъста тъмнина, в която вероятно бродеха диви животни. Не по-малк страшна беше и тишината, която се нарушаваше само от шума на листата на дърветата. Най-сигурното място беше до огъня и аз гледах да не се отделям от него, след като се съгласих с колегите да останем в планината. Продължавах да мисля, че решението ни не е много правилно, защото през цялата нощ небето остана облачно, не се появи нито една звезда и аз съвсем не бях сигурна, че на другата сутрин - 5 май, ще видим първите слънчеви лъчи, както ми препоръча Ванга.
ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА НОЩ БОДЪРСТВУВАХМЕ ОКОЛО ОГЪНЯ
и разговаряхме за какво ли не. Някъде преди зазоряване неусетно съм задрямала, така както седях край жаравата. Когато се разсъних, видях, че небето се е изчистило от облаците и всеки момент трябва да се появят слънчевите лъчи.
Станахме и петимата,отидохме на поляната и застанахме пред скалата, която се извисяваше на южната й страна. Не знам защо, застанахме точно пред нея, стана някак естествено. Това беше скалата, за която ми спомена Ванга, затова ние я огледахме предишния ден. Като скален материал не се отличаваше от другите скали наоколо. Беше висока около 3 м, със заострен връх и широка основа. Северната й страна, която гледаше към поляната, беше гладка и по форма приличаше на равнобедрен триъгълник. На горния й край забелязахме много отдавна издълбани три “соларни” кръга, с диаметър около 20 см - един горе и два под него на равни разстояния, които сякаш образуваха втори малък триъгълник, повтарящ формата на скалата.
Стояхме на поляната срещу нея и я гледахме, но около половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе малко по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях последователно от дясно на ляво и да описва светлинен триъгълник. Беше много впечатляващо. Наблюдавахме тази игра на светлинния лъч около 20 минути, след което цялата стена на скалата беше огряна от слънцето.
През целия ден се чудехме дали е случайна тази игра на светлинния лъч или сме свидетели на някакво природно явление, но фактът, че Ванга ми беше казала на тази дата да наблюдаваме слънчевите и лунни лъчи и че наистина се случваше нещо, ни изпълваше с голяма възбуда и необяснимо вълнение от предстоящото.
Почти целия ден прекарахме на поляната около скалата в очакване на вечерта. Следобяд се повтори картината от предишния ден. Както беше слънчево, за много кратко време небето потъмня и рукна пороен дъжд. Отново се измокрихме до кости. Около 5-6 часа следобяд дъждът спря, но небето остана облачно и тъмно. Започна да се стъмва. Ние отново застанахме пред скалата, на 2-3 метра от нея, но нямахме голяма надежда, че облаците ще се разнесат и ще можем да видим нещо. Но с падането на мрака облаците започнаха да се разчистват бързо и след около половин час видяхме и първата звезда на небето.
Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
БЕШЕ ОКОЛО 21 ЧАСА.
Навсякъде около нас беше съвсем тъмно. Лъчът докосна върха на скалата, после слезе малко по-надолу, докосна соларните кръгове и започна да очертава светлинен триъгълник. Колко време сме наблюдавали, н езнам. Може би 15-20 минути, колкото сутринта. След това лъчът изчезна. Ние, петимата бяхме толкова впечатлени, че продължавахме да стоим пред скалата в непрогледния мрак и никой не смееше да наруши тишината.
И ТОГАВА СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ПОМНЯ ЦЯЛ ЖИВОТ,
ЗАЩОТО НАДМИНАВА И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА....
Северната страна на скалата, пред която стояхме, изведнъж светна някак отвътре, като екран на телевизор. Открои се съвсем ясно на фона на тъмнината в светлосив цвят. И миг след това, в открояващо се бяло се появиха две фигури... Бяха големи, изглеждаха триизмерни, а не плоски и заемаха цялата площ на скалата. Гледахме се, както се казва, ”очи в очи” и ни делеше не повече от 2-3 м разстояние. Имах чувството, че всеки момент ще се отлепят от скалата и ще тръгнат към нас.
Мисля си, че каквото и да преживея занапред, едва ли ще изпадна повторно в състоянието, в което се намирахме тогава. Очите ми виждаха нещо, което разумът ми категорично отказваше да приеме. Напрежението беше толкова голямо, че в един момент мозъкът ми изключи и изпаднах в някакво вцепенение. Нищо не усещах. Имах само очи, които попиваха всички детайли на стоящите пред нас фигури. Толкова добре съм ги запомнила, че сякаш и сега ги виждам пред себе си...Бяха фигури на мъже. Единият, който стоеше прав от лявата страна на скалата спрямо нас, беше много възрастен, заприлича ми на библейски старец – така, както художниците рисуват Мойсей. Имаше бяла, спусната до раменете коса и бяла брада. Облечен беше в дълга бяла роба. Лявата му ръка беше спусната покрай тялото, а дясната беше протегната към нас. В дланта си държеше нещо кръгло, като топка, като уред...
По-вдясно и по-горе, почти до върха на скалата се виждаше втората фигура. На мен ми заприлича на фараон, според представата, която тогава имах за древните египетски царе. Изглеждаше млад. Седеше на трон, но това не е много точно. По-скоро беше нещо като изящен стол с лека конструкция, с тънки крака и с облегалки за ръцете. Противно на моите представи фараонът не беше кръстосал ръцете с царските отличия пред гърдите си, а ги беше поставил на облегалките на стола. Краката му - плътно един до друг, бяха спуснати пред него. На главата си имаше коронаили нещо подобно - представляваше някакъв конус, разширяващ се от главата нагоре.
И КОЛКОТО И ДА Е НЕВЕРОЯТНО, ФИГУРИТЕ НЕ МИ СЕ ВИДЯХА СТРАШНИ.
Имаха сериозни, но нормални изражения и симпатични лица.
Изображенията стояха на скалата около 20 минути - достатъчно време, за да ги разгледаме добре и да ги запомним. След това скалата”угасна”, стана отново тъмна и всичко се покри с непрогледна тъмнина.
Когато се посъвзехме, се втурнахме към палатката, събрахме си светкавично вещите и без да говорим, заслизахме по пътечката към града, като си светехме само с едно фенерче. Движехме се като насън и не усещахме, че клоните на храстите и дърветата ни драскат по лицата и ръцете. Когато забелязахме първите светлини на града, започнахме да се отпускаме и да се успокояваме. В хотела вече можехме и да говорим.
Какво беше това чудо? Масова психоза или нещо друго? Ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала. Ванга не ми каза, че ще наблюдаваме фигури. Каза ми само да внимаваме за лъчите на слънцето и луната.Поради роднинството ми с Ванга човек може да допусне, че аз съм повлияна от нея и ми се привиждат разни изображения. Но ние бяхме петима души - различни по години, по образование, с нормална психика - дано не са ме лъгали, и останалите ме уверяваха, че са наблюдавали това, което съм видяла и аз. Това как да го обясним? И защо Ванга ни изпрати на това място? Чии са тези изображения и защо се появиха?На другия ден потеглихме за София с натежали от въпроси и емоции глави. Веднага отидох на Рупите да разкажа на Ванга за видяното. Беше й много интересно, но не ми каза нищо повече, не направи никакъв коментар.Поведението й ми се струваше странно, след като тя ме изпрати на това вълнуващо приключение.
МНОГО ПРИЯТЕЛИ МЕ ПИТАТ ЗАЩО ТОЧНО МЕН ИЗПРАТИ ВАНГА В СТРАНДЖА?
И аз често се питах на какво ли дължа тази голяма привилегия? Сега мога да отговоря: Ванга ме изпрати да наблюдавам едно необяснимо явление, за да мога после да го опиша подробно и така да остане като свидетелство за видяното и преживяното. Явно е разчитала на това, че ще запомня картината, която ще видя, и ще разкажа за нея коректно и вярно - все пак като нейна племенница, аз бях по-устойчива на “чудеса” от останалите в групата.
Решихме да поканим нужните специалисти и да се върнем отново на мястото. Докато организирахме новата експедиция, ние, неспециалистите, четяхме книги по древна история, а Кръстьо Мутафчиев направо стана “новатор”. От картата, която ми даде Ванга и аз прерисувах на прозрачна хартия, той по памет, защото копието беше у мен, я рисуваше, после прегъваше някоя част и я копираше под индиго. Така се получаваха две огледални части на някаква геометрична фигура. Беше направил цяла колекция от такива”чертежи”. После ги видях публикувани като приложения в книгата му “Хомо сапиенс за хомо сапиенс” под наименованието “Ребусът”, а читателите се дивяха на “космическите му кораби” и на невероятните му познания. Жалка работа! Затова и втора експедиция не ни беше дадена от небето. По време на подготовката й, през м.юли, почина Людмила Живкова, тогавашна председателка на Комитета за култура, която знаеше за нашите издирвания и не ни пречеше. След нейната смърт начинанието рухна. През м. август отидохме отново в Странджа, след като получих подкрепата за разкопки и техника от близката мина на Стамен Стаменов, министър на тогавашното Министерство на минералните ресурси, но още щом пристигнахме в Малко Търново, разбрахме, че докато сме пътували, е починал и министърът - експедицията ни завърши съвсем безславно. Появи се отнякъде проф. Александър Фол, който тогава отговаряше за археологическите разкопките в този регион и просто ни изгони. А после, след като се върнахме в София, арестуваха Мутафчиев и запечатаха отдела му. От голямото разочарование и омерзение, които ме обзеха, след като разбрах за какво става дума, един ден събрах всичките си записки от Странджа, дневника, който водех, картата, струпах ги на купчина на балкона и ги запалих. Дори пепел не остана от тях. ”Каквото е дадено на царя, не е дадено на гол Хасан!”
АКО ТЕГЛИМ ЧЕРТАТА СЛЕД ВСИЧКО СЛУЧИЛО СЕ, СЕ ПОЛУЧАВА СЛЕДНОТО:
намерихме местността,която Ванга ни описа, наблюдавахме едно необяснимо явление на скалата и изкопахме една голяма дупка пред нея. Но сега и тя не съществува. Благодарение на изявленията на моите колеги по експедиция, че под скалата има големи съкровища, иманярите са разкопали цялата околност и са изравнили всичко със земята.
След това изречение трябва да напиша “край”както се пише в пиесите и да спусна завесата. Но нека това да я краят на мита за “откритието”на Мишкова нива в Странджа планина. Нека това да е краят на лековерните и поддаващите се на манипулации читатели. Нека да е урок за всички ни! Планината Странджа наистина крие големи древни тайни и един ден те ще бъдат разгадани от истински сериозни учени и специалисти. За себе си нямам никакво съмнение, че ще стане така, защото помня какво ми каза Ванга: ”Дойде времето на чудесата и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Ще бъдат разгадани много тайни!”
При Ванга идват какви ли не хора с най-невероятни въпроси, искания и проблеми. Идват дори и такива, които искат да им каже кои цифри ще се паднат от следващия тираж на тотото, за да спечелят много пари, разни иманяри, настояващи да им каже къде има закопани съкровища, за да ги открият. Някои от тях носят писмена и карти, мислейки, че като ги подържи в ръцете си, Ванга ще се ориентира по-лесно и ще им каже къде е точно мястото. Такива хора Ванга отпраща с възмущение, защото не признава придобиването на пари без честен труд.
   Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа й някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи.
   Отгоре имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза, че представлявали карта.
   Не вярвам и не се отнасям сериозно към този вид преживявания, слушах с половин ухо и с нарастваща досада, защото много хора ни притесняват с молби за ходатайства, а освен това трябваше да отидем до Петрич.
   Човекът надълго и нашироко й обясняваше, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не могъл да му разчете писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което им е било познато. Та човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите.
 

Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #9 -: Септември 26, 2009, 03:52:04 pm »

  Понеже майка ми много добре знаеше, че Ванга не обича да приема такива хора, реши да го накара да се откаже от тази среща и тъй като е отзивчива към проблемите на всички Вангини посетители, за моя най-голяма (неприятна, признавам си) изненада, я чух да казва, че дъщеря й, т. е. аз, е изучавала и се е . занимавала с йероглифи и може би ще може да му го разчете. Като всяка майка естествено тя много ме бе надценила.
   Човекът дойде при мене - аз седях на пейката до Вангината къщичка - и отново най-подробно ми разправи всичко.
   Вече съвсем притеснена, не го слушах изобщо и съвсем бегло погледнах омачкания лист хартия, който ми подаде. Къде ти! Как ще го разчета, след като отдавнашните ми университетски познания по арабското и старо-турското йероглифно писмо са, меко казано, оскъдни. Това бе непосилна за мене работа. Освен това „професорите от София” като че ли бяха прави. Наистина много от знаците приличаха на арабските йероглифи, но между тях имаше и съвсем непонятни за мен знаци, които по-скоро представляваха някакви дребни геометрични фигури, отколкото йероглифи.
   Разбрах, че усилията ми са безнадеждни, но след като вече бях обявена от майка ми за „капацитет по йероглифите”, предложих на човека да ми разреши да препиша този текст и в София да го покажа на някои специалисти и преводачи, може би те щяха да се домогнат до тайнственото писмо.
Човекът се съгласи и след като се уговорихме след време да се обади на майка ми за резултат, си отиде.
   Аз, разбира се, на часа забравих и него, и разговора, който водихме, защото още от началото бях убедена, че цялата тази работа е някаква измишльотина или плод на болна фантазия.
   Отидохме с майка ми в Петрич, пазарувахме, свършихме си и спешната работа и следобед отново се върнахме на Рупите. По едно време Ванга ме извика при себе си в стаята, където си почива, и след като си поговорихме, се оказа, че тя е чула целия разговор, който водихме с този човек. Разказах й за картата и йероглифите, които разглеждах, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим.
   Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време, после малко помълча и каза:
   - Да, ама не е глупост! Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години назад от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето.
   Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, войни и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
   Слушах Ванга удивена и смаяна и не вярвах на ушите си. Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямам никакви причини да не вярвам на казаното досега от Ванга, но това ми се стори повече от невероятно.
   Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги - специалисти и преводачи, - но те всички установиха, че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица. Тъй като продължавах да мисля, че цялата тази работа е невероятна и невъзможна, един ден просто накъсах листа и го унищожих. След време, когато отново отидох в Петрич, съвсем неочаквано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”, за което става дума в нея. На Ванга й беше интересно да разговаря на тази тема. Имах чувството, че самата тя се удивлява на думите, които изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз й казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече:
   - Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му!
   Казах й, че е много жалко, защото съм споделила казаното от нея пред неколцина приятели ентусиасти, които веднага изразиха готовност да тръгнат накъдето и да било, стига тя да ни каже накъде да вървим.
   Ванга не отговори нищо, после дойдоха други хора и тя разговаряше с тях. Наблюдавах я и ми се струваше, че на моменти се заслушва в нещо, а после като че ли вижда някакви картини, защото спуснатите й клепачи се разтваряха и очите й се движеха под тях, като че ли проследяваха нещо.
Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор Ванга ми заговори на предишната тема. Много бавно и отчетливо, много образно и като че ли четеше по книга - започна да ми описва подробно някаква местност в планината. Имах чувство, че самата тя е там и ми рисува с най-малки детайли онова, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито дребната растителност, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки. Накрая спомена за някаква голяма скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми каза само:
   - Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната.
   И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос.
   Въобще не разбрах какво означава последната й реплика, но ние вкъщи сме свикнали да не задаваме излишни въпроси и аз се задоволих с това неясно обяснение.
   Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на „следотърсачи”, които дирят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите по-скоро ме притесняваше, отколкото да ми доставя удоволствие. На моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха на това издирване и неколкократно предлагах да се откажем и да се върнем в града. За моя най-голяма изненада обаче към обяд открихме мястото. Толкова точно и подробно ми го беше описала Ванга, че беше невъзможно да допуснем, че сме се заблудили. Видяхме и скалата, която се беше разпростряла на северния край на малка поляна. Огледахме внимателно цялата местност, но не забелязахме в нея нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето различни треви и билки, из чистия планински въздух се гонеха пеперуди и мушици, трептяха на слънчевата светлина листата на големи разперени дървета.
   По едно време следобед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд. Потърсихме подслон под короните на дърветата, но след около час всички бяхме мокри до кости. На едно равно удобно място бяхме опънали и палатка, където бяхме оставили връхните си дрехи и храната, но и брезентът не устоя на силните дъждовни струи и водата проникна в пакетите. Всичко се намокри. Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно. Стъмни се. Запалихме буен огън, за да се изсушим, и решихме край него да прекараме нощта. Това ми се струваше доста лекомислено, още повече че бяхме само петима души в непрогледната нощ, наоколо нямаше хора, а и всичко, което носехме, беше подгизнало от вода. Приятелите ми обаче настояха да не спираме посред път, да положим усилия да дочакаме тук идващия ден, за да видим дали нещо ще се случи. Непрекъснато ме глождеше мисълта, че идването ни в това съвършено непознато място е напразно, защото небето си остана облачно през цялата нощ, не се виждаше нито една звезда и аз искрено се съмнявах, че на другия ден ще наблюдаваме слънцето.
   Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
   Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята.
   Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
   Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда.
   През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже слънчевата посестрима - луната.
Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и първата звезда на небето.
   Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
Беше около 21 часа.
   Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.
Но най-невероятното започва сега.   Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх...
   Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
   На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
   Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти.
Когато се посъвзехме и осветихме с фенерче часовниците си, установихме, че сме наблюдавали видяното около двадесет минути.
   След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за броени минути събрахме светкавично багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след около два часа видяхме първите светлини на града.
   Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго...   Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: „Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.”
   Поради роднинството ми с Ванга някой може да помисли, че аз съм била предупредена и психически подготвена за някакво събитие, дори и да не съм знаела какво е то. Добре, но другите хора? Бяхме различни по възраст и образование и по разбирания. А за Вангините видения относно поставянето от някакви същества на двете невидими за нас скулптури тогава въобще не ми мина през ума. Не ми минаваше и до днес, когато започнах да пиша за Ванга и извадих от папките си записките, оставени в библиотеката ми още през 1979 година. Значи не можем да говорим и за внушение. Какво беше тогава? И защо Ванга ни изпрати на това място?
   Веднага на другия ден отидох при Ванга и й разказах всичко подробно. Беше й много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар.
   Но това, което видях тогава, не ми дава мира и досега. За какви фигури става дума - дали за тези, които е видяла Ванга, или за някакви други? Дали това е мястото, което тя знае, но не го казва, или то е някакво друго място? Какви са тези фигури, кой ги полага тук и защо, с каква цел?
   След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин, и вечер, но повече не видяхме нищо.
   Решихме да не споделяме с никого за това необикновено преживяване, защото ще прозвучи като разказ от фантастичен роман. Спомних си думите на Ванга: „Ще дойде времето на „чудесата” и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. До 1990 година ще бъдем свидетели на изумителни археологически открития, които коренно ще променят познанията ни за света от древни времена. Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Това е определено!”
   Дълбоко вярвам в казаното от Ванга за бъдещите открития на съвременната наука. Надявам се един ден тя да открие ключа към тази странна загадка, която беляза живота ни с докосването до „нещо свръхестествено” и така категорично промени представите ни за много неща...

Активен

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #10 -: Октомври 02, 2009, 01:12:25 pm »

Активен

marushka

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 575
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #11 -: Октомври 02, 2009, 06:57:07 pm »

Наистина много интересно,че гробницата на древноегипетската богиня Бастет се намира в Странджа планина. Колко сигурно неоткрити неща има още по нашите планини,както в Странджа планина.

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #12 -: Октомври 03, 2009, 08:36:17 am »

 Синухе ,благодаря ти за снимките  :)Тази дупка пълна с вода не е точното място.По описанията на Ванга гробницата е засипана с тонове пръст и ще е нещо като могила близо до скалата.А МОЖЕ ДА ИМА ПОДЗЕМНИ ПЕЩЕРИ ПОД СКАЛАТА.Знам,че в Странджа има много пещери,но почти всички са претърсени от иманяри и дори да е имало нещо то вече взето :(


Още малко инфо по темата;


 

                                                    Дъщерята на Ра

Днес местността Мишкова нива не подсказва с нищо уникалната находка, която лежи в подножието на хълма. Единственото, което напомня близо двадесетгодишните изследвания, е тракийският комплекс, открит на източния склон и датиращ от V в.пр.Хр. Комплексът представлява куполна гробница, светилище с жертвени корита, крепост и древен римски некропол, което допълва сакралния характер на мястото както за римляните, така и за траките.

Предположението, че в странджанската седловина се намира гробницата на египетската богиня Бастет принадлежи на историка Кръстьо Мутафчиев. Според местните жители изображението на богинята може да се види в скалите над галериите след кратко съзерцание.
 
 Баст или Бастет е едно от най-почитаните божества на Древния Египет.
Известна е като дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Изобразявали я като жена с котешка глава.
Първоначално образът на Бастет се свързвал с войната.
Едва по-късно тя е почитана като богиня на Слънцето, плодородието, веселието.

Именно Бастет е причината за съществуващия и до днес
  култ към котките.

На територията на древната египетска държава преклонението пред тях ескалирало до степен, довела до фатални последици. Легендата разказва, че през 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз решава да превземе долината на река Нил. След като войските му претърпели поражение пред стените на град Пелусия, на Камбиз хрумнала стратегическа идея: всеки от воините прикрепил към гърдите си жива котка. По този начин, защитени от живия щит, воините на Камбиз завладели египетското царство и поставили началото на 27-ата династия.

Център на култа към богинята Бастет бил древногипетския град Бубастис, pазположен на изток от делтата на река Нил.
Летописите на Херодот разкриват, че именно в Пер-баст   (египетското название на града) 
бил съграден най-внушителния храм на територията цялата древна държава.
В центъра му била разположена статуята на богинята-котка.

Астрономическата гробница

Една от най-смелите хипотези, свързани с дешифрирането на старинната карта и разкопките в местността, принадлежи на Кръстьо Мутафчиев и е подробно разработена в книгата му “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс”. Авторът твърди, че след смъртта на Бастет, тялото й било пренесено в Странджа по море. Едно от доказателствата, които той превежда, определя Бастет като фараонка, не като божество, което обяснява и физическата й смърт. Мутафчиев прави още едно твърдение, което предизвиква широка дискусия по отношение на достоверността си. Той тълкува изображението от старинната карта като астрономически архитектурен план на гробница. “Ребусът”, както го нарича по-късно, е създаден на базата на звездното разположение на съзвездието Цефей, предполага той.

Днес уникалното светилище е почти разрушено и разграбено. Ясно се очертават единствено двата соларни кръга. Не са запазени нито каменните надписи, нито статуите, което усложнява допълнително работата на археолозите. Въпреки многобройните набези на свещения комплекс, корените на античността в местността Мишкова нива край Малко Търново продължават да пазят тайните си и до днес.

Странджа заема стратегическо място в Югоизточна Тракия.
Географски, икономически и социално-политически е свързана с многообразен комплекс: от крайбрежието на Черно море, западната страна на Мраморно море, южната на Егейското крайбрежие, Северозападната част на Мала Азия и Галиполския полуостров, наричан още Тракийския Херсонес.   

Интересът към древните паметници на Странджа е провокиран най-вече от факта, че поради своята изолираност като гранична зона, местността е успяла да запази самобитността си. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. 

Проклятието на египетската богиня от Странджа

Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели. Ванга предупредила да не се пипа мястото, където подозирали, че е погребана жената-котка Бастет.

Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие.

Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Именно той е в основата на редица събития, които едно след друго се нижат през тази знаменателна година. Казват, че иманярят предприел рискована стъпка и занесъл картата не на кого да е, а на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация - парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет.

На пръв поглед такава информация изглеждала, меко казано, невероятна. Иманярът посочил точното място и защо то е покрито с мистично обаяние. То било в местността "Седлото", между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район. Именно мистиката направила впечатление на Людмила Живкова. Още тогава бродели легенди за интересите на дъщерята на Първия към окултното, посещенията й в Индия, връзките с Рьорих и увлеченията по тайни учения.

Така че информацията за гробница на египетска богиня в Странджа предизвикала изключителен интерес у тогавашната Първа дама на България. Твърди се, че тя дори прибрала картата в личния си сейф. Тук е мястото да кажем, че Бастет е сред най-почитаните божества в Древен Египет. Богинята е смятана за дъщеря на бога на слънцето Ра. Египтяните почитали изображенията й във вид на жена с глава на котка.

Повечето учени се отнесли твърде скептично към иманярската находка. Местните хора разказват, че дори били правени опити за каузата да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука. Някои от приближените на Людмила Живкова взели присърце загадъчната информация. Още повече, че като оставим настрана мистиката, близо до споменатото място в местността Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките.

Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.

Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи:

Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.

Това очевидно е било съвсем навременно, защото започнали да се случват неприятни неща. Иманярът Мустафа, който открил и занесъл картата на Людмила, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и не след дълго умрял. Така той е първият застигнат от жестоката съдба, която изпраща проклятието на Бастет, за което предупредила и Ванга.

Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила - Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков.

Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на "светлината в мрака" и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.

Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.

За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.

В този смисъл не може да се твърди за каквото и да било научно покритие и резултати от търсенията през 1981 г., казва директорката на музея в Малко Търново Мария Михалева. Тя е убедена, че цялата работа е ненаучна измислица, която се е ползвала с покровителството на увлечената по мистични явления Людмила Живкова.

Мълвата си е мълва. Тя раздухва странностите около експедицията, които не свършват дотук. През 1981 г. по мистериозен начин умира Людмила Живкова. И до днес се водят спорове и бродят слухове за причините, довели до кончината на дъщерята на Живков. По селата в Странджа ще намерите хора, които отдават това на странното проклятие на Бастет и предупреждението на пророчицата Ванга.

Нещо повече - през 1981 г. се случват и лоши за България неща. Тогава страната е замесена като организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II, а тежките последствия от това продължават с години. В това привържениците на легенди пак виждат дългата ръка на египетската богиня.

След смъртта на Людмила експедицията светкавично е прекратена. Върхушката на БКП гледала с огромно недоверие на странностите на височайшата дъщеря. Освен това иманярството не било на почит, а експедицията твърде много напомняла на него. В добавка, още от самото начало тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов изразил неодобрението си от чудатите хрумвания на дъщерята на Първия.

С прекратяването на експедицията следва и жестока разправа с Кръстю Мутафчиев. Разкопките в местността Седлото са прекратени, а той отзован в София. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото.

Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз.

Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #13 -: Октомври 03, 2009, 08:37:19 am »


Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае - в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно.

Двадесет и четири години след загадъчната смърт на Людмила хора от най-близкото й обкръжение свързват кончината й с мистерията на некропол в Странджа от времето на египетските пирамиди

Спецовете, посветени в строго секретното ровичкане в местността Мишкова нива, се броят на пръстите на едната ръка. Това са племенницата на Ванга Красимира Стоянова, археологът Иля Прокопов, който по-късно става директор на Националния исторически музей, енциклопедистът Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Екипът е бил оглавен от съветника на Людмила Кръстю Мутафчиев, дипломат в Лондон и ексшеф на служба “Културно наследство” към ЦК на БКП.
Преди смъртта си протежето на Татовата щерка призна, че е получил данни за тайнствената гробница в Странджа от тибетските лами. Това станало в индийския град Кулу чрез семейство Рьорих. Когато се връща в София, Мутафчиев уведомява височайшата си покровителка за “откровението” на монасите.
Племенницата на Ванга Красимира Стоянова има друга версия за мистерията. Тя споделя, че именно леля й “видяла” мястото на “пирамидата” - в района на кльона край Малко Търново, на метри от река Резовска. После Ванга споменала, че не става въпрос за имане, а за важна информация за цялото човечество, която обхваща 4000 години назад и напред във времето. Посланията се намирали във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит и били написани на непознат език. Кивотът е скрит от хора, дошли по вода от Египет, които после са били избити, за да се крие тайната.
ИМА ГРОБ НА ЖЕНА, КОЯТО ДЪРЖИ ЖЕЗЪЛ
Бившият шеф на “Културно наследство” също предприема бърза консултация с Ванга по настояване на “дамата с тюрбана”. На питането му кой е погребан в скалното мегалитно съоръжение великата гадателка отговорила след кратък размисъл:
“Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя!”
Мутафчиев открехна, че освен пророчеството на ламите от Кулу и на нашенската Касандра е ползвал и секретни военни топографски карти. След доста безсънни нощи отбелязал три обекта. И за да се убеди кой от трите мегалита има предвид прорицателката от Рупите, заминал за Малко Търново през март 1981 г.
Археологът на експедицията Иля Прокопов си спомня, че разкопките протичат в условия на тотална секретност. “Беше ни казано: “Дори и от службите да ви викат, нищо не знаете. По нареждане на Людмила и толкоз. Те да се оправят”.
На 5 май 1981 г. доверените спецове на Татовата щерка стават свидетели на странно знамение. Видението било толкова смайващо, твърди племенницата на Ванга, че “търсачите на изгубения кивот” си помислили, че са превъртели. На скалната стена пред тях като на екран се откроили образите на двама беловласи фараони. От тях струяла неземна светлина. Единият им заприличал на библейския Мойсей. Когато дошли на себе си, вече били сигурни, че на това място е пъпът на света.
Според Кръстю Мутафчиев и днес невидими енергийни щитове охраняват гробницата на египетската царица Бастет. В случай на посегателство от нечисти ръце се задвижват тайни механизми от времената на фараоните. Обектът се охранява от неразличими с човешко око сили, които предизвикват смут, страх и… смърт.

ПРОКЛЯТИЯ ПАЗЯТ СЪКРОВИЩАТА

За да бъдат преодолени те, както и проклятията, свързани с това място, където са се пролели потоци невинна кръв, трябва да се извършват определени ритуали в определени години, съответстващи на космически цикли, убеден е бившият съветник на Людмила.
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до “кивота със скрижалите”. На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: “Инж. Стаменов е починал”.
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на Людмила бившият шеф на служба “Културно наследство” сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел.
ГОСПОД ИМ ПРАТИЛ ЗНАК ДА СПРАТ С РАЗКОПКИТЕ
Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. “Който много се рови тук, умира!”, казали му те.
Специално за “Врачка” Мутафчиев сензационно разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Човекът на Людмила го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. През 1995 г. Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на “фараонската болест”.
Мистериозното заболяване покоси преди година и самия него.
Секретният обект чак до 10 ноември бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и “жива ограда” от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56-о постановление, в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако някой имал неблагоразумието да се опита да се провре през “съскащия” плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.
ДУХОВЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТРОВЯТ ЖИВОТА НИ
Духове на траки били причината за наводненията и бедствията в Пловдивско и Пазарджишко, твърди самоукият археолог от село Брани поле Петър Филипов. Чрез изобретена от самия него “система” той можел да намира древни зидове и предмети на дълбочина 20 м под земята. Благодарение на умението си открил, че по времето на траките Пловдив е бил свързан с Марково и Гълъбово посредством тайни подземни галерии. Те минавали под Марица, която пък по това време имала два успоредни ръкава. Когато през 251 г. готите нападнали Тримонциум, населението му тръгнало да се спасява през въпросните коридори. Лошата вентилация на съоръженията обаче обрекла на задушаване хиляди жители. Костите им още са там, твърди чешитът.
- Странни неща се случвали и с археолозите, ръшкали най-голямото тракийско светилище у нас - в местността Палеокастро на 2 км южно от Поморие. Изкопните работи стартират още през далечната 1959 г., но поради внезапната смърт на хора от екипа спират за дълъг период от време. Култовото съоръжение е ограбено още в древността, после е “доизчистено” от иманяри. Днес там се мъдрят само три пукнати грънци. Обектът е отворен за посещения едва наскоро. Говори се, че пазачите полудявали или се пропивали. Затова общината гледа да цани за летния сезон, когато има туристи, предимно студенти, непосветени в мрачната тайна на светилището.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРСКИЯТ ГРААЛ И КЪДЕ ТОЧНО СЕ НАМИРА ТОЙ е открил бившият шеф на Централния военен архив във Велико Търново Пейчо Тодоров. Той е описал всички изводи, до които се е добрал, в книга „Аз разгадах тайната на българския граал”. Г-н Тодоров е категоричен, че информацията, закодирана в граала, ще спаси света и страната ни от предстоящите катаклизми, описани в Библията и в предсказанията на древните египетски шамани. Според тях сериозното изпитание за човечеството ще дойде някъде между 2055-2060 г.

На пет сигурни източника се е доверил Пейчо Тодоров за книгата. Първият е леля Ванга, вторият е монахинята - преподобна Стойна, третият е бургаският писател Никола Странджански. Търновецът е ползвал и наследството на канадски учени, както и пророчество на перуански шаман.

ЦИФРОВ КОД ПАЗИ ТАЙНАТА ПОД СКАЛА

ВСИЧКО ОБАЧЕ ЗАПОЧВА ОТ ТАЙНСТВЕНАТА СТРАНА ЕГИПЕТ И ЕГИПЕТСКИТЕ ЖРЕЦИ. Те са били изключително силни шамани, събирали са информация за минали времена и са правили предсказания за бъдещето. Техните пророчества приключват до 2055 г., което е поредното доказателство, че тогава Земята ще бъде изправена пред изпитания. По времето, когато жреците били в стихията си, някъде преди 2300 г., Александър Македонски завладял Египет. Той властвал в тези земи 300 г. Тогава била създадена и прочутата Александрийска библиотека със 7000 папируса. „За шаманите обаче това бил краят на Египет, затова те решили да разпръснат това знание по света. Част от информацията написали върху каменен саркофаг, който по море бил пренесен в България. По-точно в Странджа планина до Малко Търново. Там бил заровен под някаква скала, където престоява вече 2000 г.”, разказва Пейчо Тодоров. Единственият знак, че под скалата съществува съкровище, който според бившия шеф на Военния архив е именно българският граал, са шест цифри – 186681. Те са изсечени вероятно върху скалата и носят магическа сила, защото, както и да ги четеш, значат все едно и също число.

ДУМАТА ГРААЛ НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ОТ ПЕЙЧО ТОДОРОВ

За първи път тя се появява в пророчеството на перуанския шаман, който казал, че България я чака велико бъдеще, стига българите да намерят своя граал. Воден от тази страст, Пейчо Тодоров започнал да чете книги за шамани, пророчества и сбъдвания и постепенно да подрежда пъзела за граала.

През 1933 г. монахинята преподобна Стойна получила видение. То й дало информацията, че след около 60 г. в България ще се роди бяла птица и тя ще може да бъде открита край извор, до който има скала. Монахинята видяла и магическите цифри. После г-н Тодоров се натъкнал на статията на бургаския писател Никола Странджански, който през 1990 г. публикувал в сп. „Паралели” спомените си от своето детство. В тях разказвал за баба си, която четяла често Библията и веднъж извадила от книгата карта и числата на белодрешкото. „Тези числа били пак онези шест, а белодрешковци казвали на египтяните, защото те носели бели дрехи”, уточнява г-н Тодоров. Канадски учени пък преди много години открили стари предсказания, почти идентични с тези на египетските жреци. Тези предсказания свършвали до 2055 г.

ЛЕЛЯ ВАНГА, КОЯТО БИЛА СЪЩО МНОГО СИЛЕН ШАМАН, Е МОЖЕ БИ НАЙ-ЛЮБИМИЯТ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕЙЧО ТОДОРОВ. През 1981 г. пред къщата й спрял старец, който носел лист хартия, нещо като иманярска карта. Пророчицата никога не приемала иманяри, защото не харесвала въпросите им за скрити иманета и делви със злато. Сестра й заговорила човека и докато двамата си приказвали, леля Ванга излязла и наредила на племенницата си Красимира Стоянова да прекопира картата. „Тя казала, че информацията, която листът съдържа, няма да послужи на човека. Но може да се окаже от съдбовно значение за България”, коментира случката Пейчо Тодоров. Част от историята на българския граал е описана и в книгата на Красимира Стоянова „Ванга и последното време”, казва още г-н Тодоров.

ТОЙ ОБАЧЕ Е УБЕДЕН И В ТОВА, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА ТРЪГНЕ ДА ТЪРСИ ГРААЛА след провала на експедицията в Царичене. „Хората вече не вярват, а и това е наистина странна информация. Пък има и нещо друго, може да не му е дошло времето граалът да бъде открит, както е казала леля Ванга, че това ще се случи, когато трябва. Важно е да го намерим, защото информацията, изписана на каменната плоча, ще спаси света”, признава г-н Тодоров. И допълва, че много го смущават две неща – притесненията на много световни учени, че глобалното затопляне е сериозен проблем, и описаният в Библията Апокалипсис. Освен това Нютон, който също е сред известните изследователи на Вечната книга, има информация, че някъде през 2060 г. нещо ще се случи.

Полк. инженер Пейчо Тодоров е посветил книгата си „Аз разгадах тайната на българския граал” на леля Ванга.
Преди да се заеме с тази тема, той дълги години се е занимавал и с това дали е възможно да бъдат предсказани земетресенията. Насочил е вниманието си към Горна Оряховица, защото смята, че там има опасност. Но: „Ако направят кучкарник и стриктно наблюдават поведението на кучетата в този град половин- един час преди труса, биха могли да предупредят хората. Същото важи и за конната база в Долна Оряховица. Конете са изключителен барометър за това, което се случва в природата”, категоричен е полковникът.

С идеята си да сложи под контрол каналите за антики и иманярството обаче Людмила Живкова удря не само партийните върхове, но и интереса на почти всички управления на Държавна сигурност – активни участници в същия процес и съответно си създава още врагове.

Сама не съзнавайки, създава сериозна интрига между няколко управления на ДС, като се обляга и работи предимно с 14 отдел РИК на Първо главно управление на ДС, и не подава никаква информация за това какво става нито на политическата полиция – 6 Управление на ДС, нито на останалите.

Една от версиите гласи, че в отговор службите решават да подведат нея и хората от близкия им кръг, и им подхвърлят уж пристигнала от чужбина странна старинна карта на съкровище, скрито в гробница в Странджа, и че нейната кухина с формата на правилен куб е засечена по сателит и от руснаци, и от американци, че дори и от британци откъм Гърция.

„Нещото” е толкова важно по преценка на Людмила, че човек от екипа прави непрекъснати совалки чак до вътрешния министър Димитър Стоянов.

Изпратен от нея екип заминава за Странджа и става свидетел на странни събития там. Един от екипа обаче, човек на службите, последователно отклонява от точното място.

 Струва ми се, че "мястото"  не е точно там където се смята сега. Май някой друг се е докопал до истинското съкровище.

Интересът обаче към това какво има в Странджа и дали хората от кръга на Людмила или пък от службите на Държавна сигурност са го открили се подновява официално през 1999 г. и то от американци.


Активен

тъжен

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #14 -: Октомври 03, 2009, 08:39:43 am »

Макар и никой никога да не е виждал конкретни изследвания на факта дали в Странджа има действително кухина с формата на правилен куб, то е хубаво да се отбележи, че в момента в България има достатъчно точна апаратура и е въпрос на елементарно изследване, за да се даде категоричен отговор. Със сигурност българските иманяри са правили такива изследвания след 1990 г., когато тази гранична зона вече не е била толкова строго охранявана. Всъщност, геоложката структура на Странджа съдържа неизбухнали вулкани, които са се издигнали, но не са избили над земята, а под повърхността са останали жили от метални руди, които са застинали потоци лава и имат формата на правилни кръгове с диаметър 15-40 км. Тези образувания се наричат плутони. В тях би могло да има и въздушни камери, а освен това Странджа планина е един от районите на България със сравнително мощен карст, в който пък има много естествени кухини. В района на Малко Търново има няколко такива пещери, едната е на самата граница и преди да се срутят по естествен път някои от коридорите и залите й, е излизала отвъд границата на турска територия. Може да се предположи, че има множество големи естествено образувани кухини, но досега не е констатирана нито една с формата на правилен куб. Археологът Петър Балабанов, който е извършвал археологически разкопки в района на Малко Търново и е картирал пещерите там, обяснява.
Всъщност за Странджа са работили достатъчен брой геолози и археолози, които могат точно и много просто да отговорят на всички поставени въпроси. За мен като археолог, който работеше в района на Странджа през 70 - 80-те г., от самото начало беше очевидно, че приказките за богинята и подземните кухини са измислици на софийски чиновници, които нямат нищо общо с истината. Геологическата структура на Странджа е доста специфична. Тя съдържа т.нар. плутони, т.е. неизбухнали вулкани, които са оставили по периферията си големи залежи от различни метали, главно цветни метали, които са разработвани от къснобронзовата епоха до наши дни. Останките от стари рудни галерии са достатъчно добре проучени, известни са, но в очите на хората, които не са специалисти по археология и стара история, те и до ден днешен представляват някакви много тайнствени явления. В същото време Странджа е районът с един от най-мощните карстови пластове. Карстът е съставен от органични скали, в които се появяват естествени пещери по хода на водата, която тече между основната скала и карста. Подобни пещери в Странджа в края на 70-те г. бяха документирани от експедиция на ЮНЕСКО и Пещерен клуб „Академик” в София. Някои от галериите на тези пещери и до ден днешен не са проучени, защото от времето са обрушени стените и е прекъсната връзката към по-нататъшния вход на пещерите. От геологически, хидроложки и други изследвания е ясно къде се намират. В района на Странджа планина могат да се предполагат кухини, но те са от естествен произходи повечето от по-големите от тях, са известни на специалистите много отдавна. Археологическите разкопки в Малко Търново и района, аз съм правил сондажи край село Младежко, но официалният научен ръководител, който и до ден днешен е ръководител на този обект и доц. Петър Велев от Софийския университет. Какво всъщност той е проучвал на Мишкова нива? На тази поляна са разкрити останките от тракийска гробница, която е с изключително оригинална конструкция, представлява много сериозен научен интерес, но никакви тайнствени неща, никакви извънземни сили и никакви свръхестествени явления там няма и никога не е имало.


ДОСИЕ НА ЕДНА СЕКРЕТНА ЕКСПЕДИЦИЯ
Цялата история започва през пролетта на 1981 г., когато секретна експедиция на Комитета за култура в състав от 5 човека е изпратена от тогашния шеф на Комитета Людмила Живкова да извърши разкопки в седлото под връх Градище (710 м), досами границата над Малко Търново. В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)
- Иля Прокопов - ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей (НИМ)
- Цеко Етрополски - вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София
- Георги Пантов - главен механик на Рудник "Странджа" (Не е е ясно дали това е петият основен член на експедицията, или има още един).
Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът на "дамата с тюрбана" изпада, меко казано, в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо "Строго секретно! Държавна тайна!" и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго. Първа проговаря Красимира Стоянова през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно започват да излизат една след друга дузина книжки на Кръстю Мутафчиев, като загадъчното съоръжение в пазвите на Странджа е главен герой в повечето от тях. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в експедицията показва, че и двамата премълчават изключително важни фрагменти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща версия. Като се има предвид, че целият екип на Людмила Живкова се е състоял от висши офицери от Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), можем условно да приемем, че тази версия за разкопките е и версията на ПГУ (днес НРС). Междувременно беше пусната в активна употреба и друга версия, представена с подозрителна настойчивост в някои медии от хора, косвено съпричастни към експедицията. Тази версия с различни наюанси, общо взето, внушава следното: няма никакви мистерии, няма никакви "фараонски" погребения в Странджа, има древни рудници, от които още траките, а след тях и римляните, са вадили медна или желязна руда. А т.нар. гробница на Бастет под Градището е именно
такъв рудник. Толкова. Това е по-характерно за стила на някогашното Второ главно управление на ДС.

БРИТАНСКА СДВ-СТАНЦИЯ ОТКРИЛА НЕКРОПОЛА
Първоначално свръхдългите радиовълни СДВ се използват от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй като се оказва, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем. Впоследствие се установява, че свръхдългите вълни проникват без проблем не само през тлъст воден слой, но и през земната кора. Това довежда до активното им използване за дълбочинно сканиране на земните недра и регистриране на всякакви кухини в тях, както празни, така и пълни с нефт или газ. Тъкмо такава британска СДВ-станция "напипва" каверната във формата на абсолютно правилен куб в Странджа.

ТАЙНСТВЕНИТЕ СМЪРТИ
Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: "Инж. Стаменов е починал!".
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. "Който много се рови тук, умира!", казали му те.
Преди време специално за седмичника на народа Мутафчиев разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Той го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. Няколко години по-късно Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на "фараонската болест".
Материалните доказателства за същестуването на некропола били иззети от тайните служби и заключени в секретен сейф в бившето Главно следствено управление. За тях е знаел само генерал Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев.
По свидетелства на бивши ДС служители чак до "нежната революция" обектът бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и "жива ограда" от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре през "съскащия" плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.

Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена.
 
ИМА ЛИ ПИРАМИДИ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА НА БЪЛГАРИЯ

Докато споровете относно произхода на различни и, меко казано, странни находки по българските земи продължават, в недрата им чакат да бъдат открити и изследвани още стотици предмети или цели постройки и съоръжения, носещи тайните на легендарни епохи.

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида. Това твърди в книгата си “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев. Съветник на Людмила Живкова и шеф на отдел “Културно наследство” по време на нейното управление като министър на културата, Мутафчиев е участник в археологическата експедиция, която се отправя към Малко Търново през 1981 г., за да изследва загадъчната гробница.
Мутафчиев има както привърженици, така и противници. Нормално за подобна теория, която в случай на достоверност би преобърнала представите ни за света и човечеството. Тези, които го поддържат, смятат, че в гробницата в подножието на връх Градище в Странджа е погребана богиня с глава на котка. Отнасят строителството към VIII в. пр. н. е. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет били заключени огромни знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството. Това била заявила Ванга, според Мутафчиев, когато й занесли картата на мястото. Пророчицата от Петрич уточнила, че погребаната жена държи жезъл от извънземна материя. Много отдавна били дошли по вода от Египет строителите на пирамидата. Високи и стройни, с черни коси, те носели маски, подобни на кукерските.

ПРОЗРЕНИЕТО НА ВАНГА
Дали това прозрение на Ванга е накарало Людмила Живкова да организира експедицията за проучване на гробниците в района на Малко Търново? Публична тайна са пристрастията на дъщерята на тогавашния първи през определен период от живота й към тайните и загадките на отвъдното и мистиката на религиозни системи като будизма например. Доколко те отвеждат до истината за произхода ни днес е важно не само за личната биография на Живкова, но все повече и за България.
Колкото и да ни се иска легендите и слуховете, както и т.нар. разкази на очевидци, да изяснят нещата - какво точно лежи под Странджа в района на Градище може да стане ясно само след мащабно археологическо проучване. Защо ли след толкова години обаче никой не се е решил да инвестира в подобно начинание? Първи и единствени засега си остават опитите за разкопки през пролетта на 1981 г., откъдето тръгват и всичките митове и легенди около загадъчното място.

ВИДЕНИЕ ВЦЕПЕНЯВА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ
Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление – след изгрева на луната на фона на планината се появяват две фосфоресциращи човешки фигури - едната на трон, а другата изправена зад него. Мутафчиев и колегите му се вцепеняват от ужас. При последвалите разкопки експедицията им открива вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. Сред обявените находки вниманието привличат два камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. На около 2 м след входа откриват и дупка в пода с формата на окръжност, която прилича на кладенец. Толкова засега.
Независимо от секретността на проекта и протекциите на Живкова, не закъснява и намесата на Държавна сигурност, която взима обекта под своя опека. Факт е, че каквото и да има или да няма на това място, то дълго време е било зорко пазено от военните. Внезапната смърт на Людмила слага край и на каквито и да било проучвания.

ДРЕВНИ КАРТИНИ И КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ
В началото на юни 1972 г. изследователят Райко Сефтерски проучва предоставени му от двама специалисти от Института за български език при БАН 160 фотоснимки на изображения от врачански пещери.
Най-късните рисунки, носещи следи от религиозни култове и всекидневни битови сцени, датират от периода ХIII-ХVIII в. Сред най-стария културен пласт (IV и III хилядолетие пр. н. е.) Сефтерски забелязва мотиви, които по думите му “стоят извън битието на предшестващите ни етнически културни пластове”. Той отъждествява странните рисунки с космически технологии и различава на една от графиките, издълбани с тънко острие, излитаща ракета с контейнер и приземяващо се парашутоподобно съоръжение с въжета, възел и товар. Сефтерски открива и композиция на загадъчна писменост, издълбана върху едрозърнестия пясъчник на скалата, и рисунки-таблици, които според него наподобяват електронноизчислителни схеми. Изследванията показват, че графитните изображения, подобни на тези от с. Градешница (Врачанско) и с. Караново (Новозагорско), са едни от най-старите в Европа.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ
За изпреварили с хилядолетия достиженията на съвременната астрономия познания свидетелстват и откритията в разположената край Исперих (Североизточна България) местност Сборяново. В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания са разкрити над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия. Изумителните познания за всемира на нашите предци се потвърждават и от проучванията на специалисти от Националния астрономически институт, открили върху каменното плато Белинташ на 30 км югоизточно от Асеновград “най-старата звездна карта в света” с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни тепсии древните инженери са “картографирали” всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския сфинкс.

КАКВО Е “СТРАЖЪТ НА СВЕТИЛИЩЕТО”?
Монументът е наречен “Стражът на светилището”. Предполага се, че мегалитният комплекс е съграден от тракийското племе беси в чест на бога на живата природа Сабазий. И днес очевидци уверяват, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора.




Активен

marushka

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 575
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #15 -: Октомври 05, 2009, 07:41:42 pm »

Наистина е невероятно да има гробница на др.егип.богиня Бастет в Странджа.
Ако искате да попитам за това моят висш космически духовен учител Иеова.
Но моят коментар е че има в някое от градовете или селата на Странджа превъплътената др.ег.богиня Бастет. Но все пак ще попитам за това моят духовен учител Иеова.

marushka

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 575
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #16 -: Октомври 09, 2009, 08:25:05 pm »

В разговор с мойта висша космическа духовна сила Иеова ми каза,че Бастет е племенница на Изида и Озирис и са били от Сириус,както вярват много древноафрикански народи преди,че са дошли от Сириус. Ами в настоящето племето догони и сега вярвали,че са дошли от тази звезда Сириус. Бастет също е била от
Сириус. Още ми каза,че била изобразена с котешка глава,защото била с маска така при техните космически пътувания. Или пък ми каза,че и под влиянието на Сатана има също така,които пък са вършели лоши действия на нас човешките индивиди.
Също така ми каза,че имало от съзвездието Лъв със същите имена Изида и Озирис.
А Хермес Трисмегист бил също няколко личности.  И Хермес бил от звездните хора и е превъплътен в човека Хермес Трисмегист,който е др.ег.мъдрец.

лилид

  • Гост
Re: СТРАНДЖА КРИЕ ТАЙНАТА НА БАСТЕТ
« Отговор #17 -: Октомври 12, 2009, 11:58:35 am »

тази пролет бях на екскурзия до това място в Странджа... екскурзоводката ни разказа за Бастет... докато стояхме около дупката, усетих че ме побиват тръпки, студено някак си ми стана... не можах да видя образи в скалата ...

Странджа е пленителна...
Активен