Истината е, че този човек го познавах до толкова, че като се видим веднъж месечно във входа, да се поздравим.
Никога не съм имала каквото и да било специално отношение към него.
Странно, че преди 2 седмици почина съседът ни над нас в старото ми жилище при родителите ми....
Отплесвам се прекалено... :ph34r:
Смърта.
Не ме плаши. Моята собствена смърт е нещо много интересно за мен. /по-скоро това, което ще последва.../
И това го мисля и казвам най-сериозно.
Това, което ме плаши е страданието и неразбирането на другите.
Знам, че ако с мен се случи нещо майка ми и баща ми няма да искат да живеят повече и това ще е началото на техния край.
Аз знам също, че ще страдам много, когато дойде този миг на раздяла - т.е. знам че точно онова, което сънувах ще го изпитам наистина.
Всъщност в последния сън от трилогията

майка ми вече я нямаше. Аз страдах безумно и дори виках от мъка.
Успокоих се, когато усетих присъствието на духа й.
Виждах как се затваря прозореца и знаех, че тя ми дава знак за да знам че е при мен.
Т.е. сънят имаше сравнително добър завършек.
И ако трябва съвсем точно да отговоря на въпроса ти АН:
смъртта не ме плаши изобщо и я разбирам прекрасно от окултна гледна точка.
Плаши ме страданието и начинът по който се реагира на естествения ни край. Как хората се променят трайно поради него също.
Аз страдах половин година за баба си.
После още толкова треперих за това как майка ми се чувства и каква насторйка към живота има...
И нещо весело за завършек :D
Късно снощи, като посягах към ключа на лампата за да светна в стаята, си представях как духът на починалият ми възрастен съсед ще стои спокойно поседнал насреща ми и ще ме гледа кротко за мой голям ужас.
И излиза, че нямам нищо против смъртта, но един призрак би ме шокирал :D :D :D