Темата наистина пое в интересна посока. :)
Да, по време на общуването в интернет излизат на преден план други черти и сензори. Първо, поради прикритостта човек може да разкрие повече дълбините си, но и да лъже по-свободно. Второ, когато човек е лишен от възможността да възприема сигналите на живото общуване, сетивните му възприятия от шести вид може да се обострят - досущ както човек с увредено дадено сетиво е с обострени други или пък както наостряме слух, когато не можем да чуем нещо. При общуване с някого в интернет (чат), ако си изчистя мислите, понякога може да се получат точни визуализирани впечатления за общите външни характеристики на човека, а дори и за подредбата в помещението. Допускат се и тотални грешки, естествено, но съвпаденията понякога може да бъдат впечатляващи. А и аз не съм ясновидец.
По този начин съм надушвал и лъжливи снимки - профилът на човека, с когото общуваш, не съвпада с излъчването на снимката. Възможно е разбира се и да се случат доста близки, при което различаването става по-трудно.
Когато бях студент, макар и инженерна специалност, имахме в програмата Иконимика. Отидох един - два пъти в тези часове и повече не стъпих, понеже не само че ми беше безинтересно, но и се чувствах некомфортно в едно помещение с тази преподавателка - зареждаше с някакво напрежение атмосферата. Луксът да не посещавам тези часове си платих с изпитване, за да получа заверка.
Asol, да, и аз бих казал, че този процес обикновено се включва на по-сетивно ниво, но и всеки има различна гъвкавост и чувствителност.