След общуване с определени хора така ме цепи главата,че звезди ми се виждат посред бял ден..Усещам похвалите им като урочасвания...Не винаги мога да избегна котактите с тях,но нямам и стабилна самозащита да избегна лощотията,дето ми я прикачват...Само един десетчасов сън ме прави като нова...И аз съм забелязала,че по-мазните,по-сладкодумни хора,изглеждащи безобидни,са най-опасни...Май в такъв случай се пиеше вода от лъжица,после тя се хвърля зад гърба,процедурата се повтаря,докато падне обърната...Или се пишка върху камък,който се обръща... ;DТова ми го е казвала преди години баячка,от чиито умения бях изумена...