Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ  (Прочетена 111498 пъти)

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #40 -: Февруари 05, 2010, 01:12:07 pm »

Откъси от "ДАО ДЕ ЦЗИН "   Канон за пътя и неговата сила

Постижимото ДАО
 не е истинско ДАО.
Произносимото име
не е истинско име.
Безименното е начало
на Небето и Земята,
Именуемото - на всички неща.
Свободният от страсти
вижда дивната тайна ДАО.
Подложеният на страсти -
само неговата проява.
И едното и другото
са от един и същи корен.
Те са наречени различно.
И едното и другото
са най-дълбоката дълбочина.
Пътят от едната дълбочина към другата е
неизповедим
.


Когато разбрали, че красивото е красиво,
се появило безобразното.
Когато разбрали, че доброто е добро,
се появило злото.
Затова
битието и небитието
се пораждат едно от друго.
Трудното и лесното
се създават едно от друго.
Дългото и късото се сравняват.
Високото и ниското се съизмерват.
Звуците образуват мелодия.
Началото и краят се редуват.
Затова мъдрият действа
в бездействие.
Учи се безмълвно,
Предизвиква промени безучастно,
Твори безкористно.
Започва без усилия.
Завършва, без да се гордее.
Не се гордее и не го отбягват.


Небето и Земята
са вечни.
Небето и Земята
са вечни,
Защото съществуват
за себе си.
Затова и съществуват дълго.
Мъдрият отстъпва
на всички.
И затова се оказва пред всички.
Не се грижи за живота си,
затова и живее.
И защото не мисли за делата си,
те сами се уреждат.



Ярките цветове притъпяват
                               зрението.
Красивите звуци притъпяват
                               слуха.
Лютивата храна притъпява
                               вкуса.
Ездата и ловът възбуждат
                               сърцето.
Скъпите вещи водят до
                               престъпления.
Мъдрият търси препитание,
                               а не скъпи вещи
От тях се отказва,
               с препитанието се ограничава.




Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #41 -: Февруари 12, 2010, 10:02:37 pm »

ДЖОРДЖ КАРЛИН

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа от долу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!”
Активен

Kali

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1411
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #42 -: Март 09, 2010, 10:11:27 am »

Истинско и фалшиво достойнство

Достойнството във външен план, изразено чрез уважението от страна на околните, е качеството да бъдеш почитан и да вдъхваш респект. То се основава върху придържане към скромните, добродетелни и неегоистични влияния. Това са характеристиките на Дъ. Достойнството във вътрешен план, изразяващо се чрез самоуважението, е качество да възприемаш себе си правилно, тоест без да надценяваш собствената си значимост, да заемаш мястото, което ти се полага, и да не претендираш за повече. Истинското достойнство се изразява в живот, основан на принципите на Дао и Дъ.

Самоуважението е нещо различно, дори коренно противоположно на самопревъзнасянето. То се основава върху хармонията и баланса, докато самопревъзнасянето показва само липсата на уравновесеност в характера.

Не е изненадващо, че истинското самоуважение и достойнство е основано върху правилното самовъзприемане, докато самовъзвеличаването се основава върху хипертрофираната собствена представа за Аза. Егото никога няма вярна представа за Аза. Затова самоуважението може да предизвика уважение, а самоизтъкването – само присмех. Себеизтъкването представлява нестабилно състояние на психиката, което се изразява в потребност от непрекъснато самоутвърждаване, доказване на собствената ценност поради вътрешна неувереност в нея. То възниква вследствие на изкривена представа както за света, така и за собственото място в него. Движещите му сили са егото, както и някои етнически, социални, материални и други псевдоидентификации на личността. Когато е контролирано от егото, поведението излиза извън рамките на приемливото в духовен план себеосъществяване.

Онзи, който счита само себе си за прав, никога не получава уважение. Дао Де Дзин 24:1


Лозунгът „Аз на първо място!” обикновено е породен най-често от комплекс за малоценност, неправилно възпитание и самовъзпитание. Човек, който изживява себе си по такъв хипертрофиран начин, не би могъл да се изяви пълноценно (дори и да иска), с най-доброто от себе си, защото робува на фалшиви, а не на истински ценности. Добродетелните, нравствени и морални действия изискват придържане към съответните житейски стойности и ценности. Любовта към себе си не трябва да бъде по-голяма от тази към всичко останало. Универсалната любов, която е основата на следване на Дао чрез Дъ, не би могла да се прояви чрез комплексирана персона, чиято вътрешна настройка е тясно егоцентрична. Цялостната личност не би могла да съществува извън рамките на изявените добродетели, като искреност, състрадание, съпричастие, доброта и т.н. Тези качества са естествен израз на мъдрия човек, чийто житейски принципи почиват върху осъзнатото следване Пътя на Дао.

Из книгата „Тайното учение на Дао Дъ Дзин” от Мантак Чиа и Тао Хуан
Активен
Ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим в света.

nerealna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #43 -: Март 11, 2010, 11:06:09 pm »

Животът се измерва не по това колко пъти поемаме дъх,
а по това колко пъти е спирал дъха ни!
 
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: “Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
 
Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко
възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:
 
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”
 
Той се просълзи .. и се отдалечи.
 
Приятели мои и любими! Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!!
 
Казват, че “е нужна минута да намериш специален човек, час – да го можеш да го оцениш, ден – да го обикнеш, и цял живот – да го забравиш”.


Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!!
Активен

nerealna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #44 -: Март 11, 2010, 11:09:18 pm »

ЖИВОТЪТ

От там ще тръгнеш някой ден, и никога повече няма да се върнеш. С години ще разбираш, годините какво са.

И ще крачиш все по-далеч и по-далеч от онзи спомен, който само в тебе още съществува. Ще бродиш, ще страдаш. Ще се отказваш и ще продължаваш. С годините ще разбереш времето какво е, и ще кълнеш доброто си сърце бедняшко. По улиците мъдрост ще събираш и цял нов свят от закони ще си изградиш. Ще се бориш, ще стоиш срещу течението, когато всички други са навели глави и са се оставили да ги носи надолу. Ще водиш, когато всички други само следват, и ще носиш винаги със теб онзи спомен древен, който само в тебе още съществува. И ще те топли, и ще го сънуваш.

Ще изгаряш от изневери и раздяли. Хиляди безсънни нощи прекарани в заблуда зад гърба си ще оставиш и никой няма да ти ги даде обратно. Ще раздаваш сърцето си на дребно и ще останеш като мен – бедняк. Ще чакаш с трепет някой да ти върне поне малко от всичко, което си раздал.
Безброй стъпки в грешната посока ще направиш и с годините ще разбереш, какво наистина му трябва на човек в този свят с измислени от някой правила. Ще гониш своята идея за щастие и свобода и ще прегръщаш и ще мразиш ориста си на борец за красота.

И пак онзи крехък спомен ще разбива сърцето ти.
Герои ще умират и после нови ще се раждат в теб. В трудните моменти от техните слова ще черпиш сила и душата ти ще става отново на крака и нова и все по-нова ярост във очите ти ще блести. Отново и отново..

Ще откачаш, ще блъскаш с юмруци без да чувстваш болка. Ще крещиш когато някой си отива и винаги ще вярваш, че ще видиш тез очи отново... и ще живеят в тебе дълго. Повече от дълго. Ще ги виждаш вечер когато никой друг не знае, че не спиш. Тихичко ще сложиш спомена в кутийка и ще се опиташ да го преглътнеш.
Очите ти ще срещнат много мръсотия, а ти ще се стараеш да прегъщаш, гледайки я отстрани.

Множество капани дявола ще ти постави и ти ще трябва да ги надушваш. Част от теб ще се превърне в куче. Вечно душещо наоколо. И ще дебнеш като звяр, ще се оглеждаш и ще се пазиш, за да останеш цял. До момента в който ще си отново вкъщи. Споменът ще оживее. Още един – последен път. Душата ти ще се втурне към този блян, а тялото си ще оставиш в черна дупка, да гние, заедно със самотата на света.....
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #45 -: Април 06, 2010, 10:16:18 pm »

“Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?

Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.

И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.

И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”

Никос Казандзакис
Активен

kris

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2298
  • (:
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #46 -: Юни 19, 2010, 08:07:07 pm »

Everything should be made as simple as possible, but no simpler. Make things as simple as possible, but not simpler.

Айнщайн
Активен

ligonia

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 233
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #47 -: Юни 20, 2010, 03:49:45 pm »

Лакшми - богинята на щастието, на плодородието, на богатството, е щедра. С едната ръка тя дава, а с другата благославя. И това е важно! когато даваме, да не забравяме, че и благословяме. в двете си други ръце държи розови лотоси. в митологията пише, че розовото е цветът на любовта. а където е любовта, там е и богатството.

Ето една легенда за богатството и късмета, за богинята на богатството Лакшми и за бога на късмета Ганеша.


имало едно време един брахман. той бил много много беден, толкова беден, че не можел дори семейството си да изхрани. не издържал на тежкото бреме и решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река.

отишъл той при реката и що да види, богинята Лакшми и бог Ганеша играят на зарове. той ги видял, ама и те него видели. и го питали, кой според него ще спечели. бедният брахман заложил на богинята Лакшми и тя в радостта си му подарила една златна гривна.

щастлив той отложил слагането на край на живота си и се навел да отпие водица от реката, в този миг гривната се изсулила и цопнала във водата, а една риба само това чакала и я глътнала. отново тъжен бедният брахман потеглил към дома. обаче и дума не казал на жената за случките му от деня.

на следващия ден пак отишъл до реката, и пак там играели богинята Лакшми и бога Ганеша. и историята се повторила. питали го те, казал си той. и пак на Лакшми заложил. и тя не го оставила с празни ръце. със златна огърлица го дарила. радост изпълнила сърцето на брахмана, че ще има парици да нахрани децата. и тръгнал той към дома, но по пътя един орел го набелязал, спуснал се и му отмъкнал огърлицата. прибрал се той с потънали гемии, и пак дума не обелил.

трети ден историята пак същата. отива той на реката. там Лакшми и Генеша. той пак на Лакшми залага, но тоз път с не един или два дара си тръгва, а много такива. цял куп. но тоз път разбойници го нападнали и обрали. и пак с празни ръце се прибрал.

но тук вече не издържал и всичко си казал на жената. а тя акъл му дала, на следващия ден на бог Ганеша да заложи. речено, сторено. брахманът заложил на бог Ганеша, а божеството се зачудило, защо на него залага, като то няма богатство, че да му даде. благословил го в замяна, и му дал една жълтица. а за нея му заръчал, да отиде на пазара и първото нещо дето види, да го купи.

отишъл нашият брахман на пазара и купил една риба. както била заръката. прибрал се той с рибата, а жената се ядосала. в яда си метнала рибата на покрива на колибата им. и светнала ми ти онази риба на слъцето, един орел я видял и се стрелнал към нея. бил същият онзи орел. пуснал той огърлицата, че да грабне рибата. понесал я той високо, а от нея изпаднала златната гривна. бедният брахман пак богат станал, с гривна и огърлица.

по това време по пътя минал един просяк, който се помолил на брахмана за малко парици, че хляб да си купи. брахманът нямал пари, но имал накитите, който късметът току-що му бил върнал, и ги дал на просяка.

но пък просякът не бил просяк, а самият бог Ганеша, който дошъл да провери докъде стига добротата в сърцето на брахмана. и когато разбрал, че нашият беден брахман е озарен от светлина, бог Ганеша го благославил и го направил богат.

а поуката. тя е важна! без късмет, няма и богатство. без да даваме, и не получаваме.
Активен

ligonia

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 233
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #48 -: Юни 20, 2010, 03:51:17 pm »

Гъсеница или пеперуда

Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата, и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят помежду си непрекъснат разговор. Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се прожеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си.

- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.

Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бил много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.

- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.

- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.

- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.

- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили, с това, че спазват обичаите на гората, и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.

- А в какво, всъщност, се състои този дар?

- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.

- Летящи гъсеници, - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.

- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.

- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.

- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма даа пълзиш долу, сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече.

Известно време гъсеницата замислено мълчеше.
- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?

- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.

- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу, за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.

Гъсеницата замълча за миг.
- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.

Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.

Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.

- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?

- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.

- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.

- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.

- Това ми се струва нещо много подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа, за да оцелее.

Гъсеницата помисли още малко и каза на духа: Върви си.
Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори: Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала! На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници, за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.

- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.

Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.
- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само бог и никой друг. – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!

След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт. А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успяли да се възползват, като са преодоляли страха и съмненето си.
Активен

kaily

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5145
    • http://www.kaily.dir.bg
Re:ПУСТАТА ЛОДКА
« Отговор #49 -: Юли 03, 2010, 10:45:32 am »

ПУСТАТА ЛОДКА
(дзен притча)

Лин Чи разказвал:
Когато бяп млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква пуста лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е пуста. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.
В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:
-Тази лодка също е празна.
Затварях очи и се отправях навътре в себе си.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #50 -: Юли 21, 2010, 08:53:57 pm »

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си.

Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

по Саади
Н. Пезешкиан "Търговецът и папагалът"
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #51 -: Юли 21, 2010, 08:58:16 pm »

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин - реч на собствената му седемдесетгодишнина
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #52 -: Юли 21, 2010, 09:03:35 pm »

Любознателен ученик се обърнал към Учителя с въпрос:
-По какъв признак може да се разбере, че човек е достигнал просветление?
-Ето по какъв, - отговорил Учителят - изведнъж си задаваш въпроса:"Аз ли полудях или всички останали?"
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #53 -: Юли 21, 2010, 09:08:53 pm »

ПРИТЧА ЗА ЖЕЛАНИЯТА

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало. Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни.
И веднъж срещнал Вълшебник.
-Чух мислите ти - казал Вълшебникът. - И съм готов да ти помогна. Кажи ми какво искаш и ще изпълня желанието ти.
Мъжът отначало не можел да повярва на щастието си:
-Нима става така? Просто да поискам и всичко да се изпълни! Навярно ще искаш нещо в замяна?
Но Вълшебникът отвърнал, че нищо не му трябва.
-Ти се молиш отдавна и помислих, че точно знаеш какво ти е нужно. Просто поискай и ще се сбъдне!
-Чудесно! - зарадвал се мъжът. - Трябва ми голяма, луксозна къща. Жена - красавица, но да умее и да готви. Нужно ми е още да имам винаги много, много пари!
-Добре! - казал Вълшебникът. - Легни да се наспиш и когато станеш утре, ще имаш всичко това.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, разкошен дом, посрещнала го ослепителна красавица, а закуската вече била готова. Всичко било великолепно. В банката имало открита сметка на негово име и колкото и да теглел от нея, тя непрекъснато се попълвала. Отначало мъжът не можел да повярва, че това се случва с него. Той бил просто във възторг!
Но минавали дни и месеци, в живота му нищо не се променяло. И той не можел да разбере, какво все пак не му достига, какво може още да му е нужно, когато има всичко. Със сигурност чувствал, че така и не е придобил желаното щастие. И отново започнал да призовава Вълшебника.
-Защо не съм щастлив, след като имам всичко? - попитал мъжът Вълшебника, когато той се появил отново.
-Изпълних всичко, което поиска. Наслаждавай се на щастието си!
-Не мога. Чувствам се самотен в този огромен дом. Красивата жена не ме радва, парите не ми носят удовлетворение. Защо? Отговори ми, Вълшебнико!
-Ти поиска дом, но не и топлина и уют в него! Поиска красива жена, но не и любов и разбиране! Поиска пари, но не и свободата, силата и радостта, които могат да ти донесат!
Мъжът се зарадвал:
-Благодаря ти! Стана ми напълно ясно и искам всичко това. Дай ми го!
-Е, след като всичко си разбрал, иди и го създай сам! - казал Вълшебникът и изчезнал.
Мъжът се пробудил в предишния си дом, сам, без жена и пари. Но затова пък притежавал увереността и знанието за това, какво иска наистина.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #54 -: Юли 21, 2010, 09:12:53 pm »

ТОЗИ, КОГОТО ХРАНИШ

Стар индианец открил на своя внук една жизнена истина:
-Във всеки човек се води борба, която прилича на борбата между два вълка. Единият представлява злото - завист, ревност, егоизъм, лъжа ... Другият вълк представлява доброто - мир, любов, истина, надежда, вярност ...
Детето, впечатлено от думите на дядо си, се замислило за миг и попитало:
-И кой побеждава в крайна сметка?
Старият индианец се усмихнал едва забележимо и отвърнал:
-Този, когото храниш!
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #55 -: Август 24, 2010, 07:03:22 pm »

Дар от Сърце


Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.

Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.


Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:


– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.


Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

– Какви са печалбите?

– Добри са – отговорил средният брат.

– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.

Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.

– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.

– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.

Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.

Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.

– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.

Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.

Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
Активен

Haus

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 129
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #56 -: Август 24, 2010, 07:24:52 pm »

Добро? Лошо?

Един стар човек и синът му работели в малка ферма, имали само един едичък кон, който да тегли плуга.Веднъж конят избягал.
-Колко ужасно-съчувствали му съседите. -Какъв лош късмет.
-Кой знае дали това е лош или добър късмет-отвърнал фермерът.
След седмица конят се върнал от планината, като довел 5 диви кобили със себе си.
-Какъв добър късмет!-казали съседите.
-Добър ли? Лош ли? Кой знае?- отвърнал старецът.
На следващия ден докато синът му се опитвал да обязди една от дивите кобили, паднал и си счупил крака.
-Колко ужасно.Какъв лош късмет!
-Лош късмет ли? Добър ли? ...
Дошли военни да отдведат на война младите мъже от всички ферми. Синът на фермера на бил годен,затова го оставили.
-Добро ли? Лошо ли?
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #57 -: Август 30, 2010, 10:25:56 pm »

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
Активен

Divna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #58 -: Август 31, 2010, 02:52:53 am »

Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна". 
Активен

Divna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #59 -: Август 31, 2010, 02:54:15 am »

Аз молих за сила ... животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост...животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство... животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя... животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов...а животът ми даде хора, на които мога да помогна, за да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага...а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Активен