Ох, да ви споделя, че напоследък все по-често сънувам мъртви или сънища, в които присъства (директо или индиректно) смърт и деградация... Донякъде си го обяснявам със започналия транзит на Плутон в опозиция към натална Луна в 8 дом...
Тия дни често сънувам починалия ми дядо и едно отдавна забравено (и изоставено) място, където никога няма да се върна вече... Дядо беше много тъжен, водеше ме някъде, но мълчеше, не казваше нищо... Повечето дървета в някогашната красива градина бяха изсъхнали, всичко бе порутено, сякаш бяха минали не 15, а цели 100 години... Лъхаше на влага и студ...
Буквално преди два дни сънувах друг сън, по-скоро интересен бе само един негов пасаж. Дори щях да пиша в Съновника и да кръстя съня "Замръзнали сълзи".
Та сънувах младо момиче, но от друго време... Приличаше на момиче от простолюдието от епохата на късното средновековие... Беше студена снежна зима, момичето бе измръзнало и гладно. Стоеше пред някаква къща и гледаше тъжно, но никой не я пусна да влезе вътре, макар че пред там влязоха други няколко души. Вратата се затръшна под носа й. Тя остана навън в снега и бавно измръзваше, докато не почина. В предсмъртния миг на лицето й бе изписано... учудване. Учудване от човешкото безразличие. Защото всъщност бе заобиколена от хора, също от простолюдието. Дори имаше някаква кръчма наблизо... всички се веселяха вътре, беше шумно и се чуваха смях и музика...
Най-запомнящото се нещо от съня бе, че в сетния си миг момичето проплаква и от очите й се стичат две сълзи, които се превръщат в ледени кристали и замръзват завинаги върху лицето й... А хората, излизащи от кръчмата, се смеят и я сочат с пръст. Колко смешна била в нелепата си смърт.
Събудих се от това, че плачех със сълзи.
При мен това се случва извънредно рядко - някой сън така да ме трогне, че да се събудя разплакана...
В съня от снощи, т.е. в нощта срещу Коледа, също имаше смърт...
Сънувах някаква двойка влюбени. Всъщност девойката бях аз. Някои фрагменти от съня ми се губят, но се сещам, че накрая сънувам, че момчето е починало. Ковчегът стоеше в стаята и бях сама с него, смрачаваше се, беше страшно...
После сънувам погребение. Но най-интересният момент бе, че преди да го погребат, трябваше да целуна починалия. Много се страхувах, но го направих. Лицето му бе студено като камък... Следващите моменти ми се губят. Но после той изведнъж се пробужда (като в приказката за Спящата красавица), сякаш изобщо не бе умрял... Какво се случва след това не помня. Паметта ми като че ли бе затрита. Но мисля, че това бе човекът, с който наскоро се разделих...
Автор
Тема: Сънищата между Бъдни вечер и Коледа (Прочетена 19186 пъти)