Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: ПОЕЗИЯ  (Прочетена 25133 пъти)

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #40 -: Януари 16, 2011, 10:39:20 pm »

на СИНУХЕ

Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....

Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни  сърца....

И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!


16.01.2011г
Бургас
12:03"
  Komplimenti !!! Pojelavam dylyg i pylen s emozii pyt , ... ne kato avtostrada, zashtoto tq e skorosten pyt, no bez spomeni, a kato vieshto se shose s rqdko sreshtani avtomobili v slynchogledovite nivi i maslinovi hylmove na Toskana!  :blink:


Благодаря! :-[ ;D Мило и красиво....Аз обичам Италия.... ;D ,с нейната история и неповторима красота , както и темперамента и , който много ми пасва....
Сигурна съм , че Вселената е чула посланието ...  :wub:
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

holanda

  • Гост
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #41 -: Януари 19, 2011, 02:06:22 am »

to be continued..
« Последна редакция: Януари 22, 2011, 05:25:35 pm от жълтолилава »
Активен

Инти

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2068
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #42 -: Февруари 02, 2011, 05:14:24 am »

of course  ;)
Активен

Инти

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2068
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #43 -: Февруари 02, 2011, 05:17:38 am »


БЕЗКРАЙНА ТИШИНА


Далеч от изгрева на страха лицето си Аз скрих,
В олтара на звездите положих,Душата си не спяща,
Поисках с теб да се изкъпя в пламък от мечти,
И в сблъсъка на това алхимично стълкновение
между ОГЪН и ВОДА, кажи:
Буден ли си да споделим заедно Нощта?   

Животът ми е дъх от дъхът ти,
Разпален нестихващ огън в океанска падина,
Радостта ми е смях от смехът ти,
Потопяващ ме в приток ромоляща топлина,
Невинност съм в душата на дете.,
Разгаряща се сила в галактическа сърцевина.

Сгушено в шепота на далечните звезди,
Сърцето ти, неугасваща стихия,
Като разтърсващ отглас в мен кънти,
Приюти ме, гнездо в него нека свия,
Потопи ме в извора на благодатта,
Нахрани ме с плодовете на вечността.

С палитра от аурични цветове,   
Любовта рисува магични светове,
Скрила себе си дълбоко в тишината,
Тя намира път към твоите очи,
А безкрайна тишината, към мен лети.   


             ИНТИ
      22.04.2008г.

« Последна редакция: Март 18, 2011, 11:13:55 pm от Инти »
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #44 -: Март 08, 2011, 02:08:37 pm »

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Sevinch

  • Новак
  • Публикации: 1
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #45 -: Март 15, 2011, 07:27:12 pm »

Здравейте!
Благодаря за красивите емоции.
Ето нещо и от мен -
Хайку
Влюбих се в слънцето.
Изгори ме с целувка.
Небето потъмня от мъка.
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #46 -: Март 22, 2011, 06:22:14 am »

Горещо кафе
Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.
...
Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само.

Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо.

Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погaли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам.

Сълза от обич искам да съм в тях,
желана и жадувана с години...
Кафето ли? Не може да е грях!
Ще го оставим бавно да изстине...

кадифе
 ;D
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

romantica

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1637
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #47 -: Март 23, 2011, 04:44:08 am »

Добро утро

Затвори очи.
И не мисли…

Зелени гори.
Цветни пътеки.
Бистри реки.

Слънчеви лъчи.
Ангелски стрели.
Любов струи.

Не се чуди!

За
Мен
Това
Си
Ти!!!

Затвори очи.
И не мисли…

Автор: Виктория
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #48 -: Май 03, 2011, 04:28:14 am »



На теб :wub:

Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....

Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!

И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме  , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...

21:46 мин.
2май2011

Току-що родено с много болка и тишина..

Марая
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #49 -: Май 03, 2011, 06:47:50 am »

На Дани-ит ;D

Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни

опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...

Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...

Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...

Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз  другаде

Не се усмихвам -нека ме боли!

Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...

23:07
02.05.2011

Марая
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #50 -: Май 09, 2011, 01:36:19 am »

На ........

Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.

Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.

И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......

Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....

Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце

Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?

Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....

Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!

19:15
08.05.11

Марая


« Последна редакция: Май 09, 2011, 01:52:55 am от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #51 -: Май 09, 2011, 03:38:23 am »

Нежност...Обречена...
Бяла сянка в платното...
Нарисувани думи....
Вечност....Безнадежност...
Празни спомени....
Тишина и покой...
Студ и дъжд....
Порив , тревога....
Кому е нужен този миг?
В звън на китари и огън...
В пясък заровена шепа надежда...
Гръм от небето , рисува етюди....
Полъх на майски трепети...
В душата-пеперуди!

21:33
08.05.11

Марая






« Последна редакция: Май 09, 2011, 04:03:10 am от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #52 -: Май 09, 2011, 07:44:15 pm »

Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...

Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....

Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....

Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...

И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....

......Откриване.....

13:41
09.05.11

Марая
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #53 -: Май 09, 2011, 10:52:43 pm »

Натисна спирачката и видя , че котката вече агонизираше....Тъжните и очи го гледаха за последно...В тях нямаше нищо друго освен безпомощност....Майка му стара- на мен ли защо на мен?! С яд и страх попита той....
Така е трябвало отвърна тя....Защото смъртта е причина и следствие...Защото тя е начало не е край- промълви тихо тя , загледана в облаците , зареяна далеч....в небесата.....Дървен философ!-троснато отвърна той...Качвай се , какво я гледаш?! Няма да я спасиш!
Но ти можеше.....- , плахо отвърна тя , убедена в думите си....Ти не прецени скоростта , както препускаш и в живота си. Нямаш правилния подход към пътя , към хората , към ситуациите....Ти все бързаш и не стигаш никога на време ,закъсняваш....Вероятно един ден ще закъснееш завинаги....
-Няма ли да млъкнеш?- попита той....
Тя го погледна , почти унесена в размисли за живота и смъртта. Побиха я тръпки от безскрупулния поглед на мъжа до нея....Тъга премина през лицето и като було....Крис Риа огласяше купето на скъпия автомобил....Тя не го чуваше дори...
Мислеше за причината и следствието , за пътя , за това как в един момент за миг един човек може да промени съдбата...Това можеше да бъде човек , не коте....Тишината беше тягосна , залеза гореше с ярките нюанси на природата...Картината бе достолепна творба на вселената....бОГ беше сътворил с любов вечността.
...
Замисли се , защо всички мъже след баща и я наричат дървен философ....Има ли нещо , което не им дава покой?Защо искат да променят , да заменят , да бъдат слушани , да доминират....Всъщност , дали искат да подчинят нея или себе си...Едни такива мисли се мотаеха в прашните кюшета на спомените....Като в  килер се опита да се върне назад в годините , в детските спомени сред куклите и онази много специалната...кукла от сънищата.....Да намериш философията на живота се иска много...много смелост и желание....Смелост , за да тръгнеш по пътя , желание...за да го покориш....Защото пътя е труден , той не е написан като готварската рецепта в тефтера на бабите , той е инпровизация , миг , част , философия.....
На прозореца...едно коте беше втренчило поглед в нея....
 ;D Знаците на Вселената са навсякъде си каза тя....Важно е да ги разчетем....В същността......

16:47.....
09.05.11

П.П. Не се сетих за друго място на тази си публикация....Нека звучи като стих в проза.... :blink: ;)
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #54 -: Юни 07, 2011, 03:07:48 am »

Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o

Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....

Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси.... ;D

21:02
Там някъде където свършва и започва света....

06.06.2011
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #55 -: Юни 07, 2011, 03:24:30 am »

http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U

На една рибка...на керемидка....


И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във  този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена  на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!

21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011
« Последна редакция: Юни 07, 2011, 04:00:26 am от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Fairy

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 559
  • Позитивна, усмихната и амбициозна :)
    • Познание
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #56 -: Юни 07, 2011, 04:33:10 pm »

 :-[ стари дъвки...


Призрак

Погледнах аз към небето,
видях призрак зловещ,
ръка протегнах и ето...
усетих пламък горещ.
Сянка през него премина
дали ме видя, не разбрах.
Небето сякаш загина.
Вцепених се цяла в страх.
Кикот зловещ и грозен
тишината нейде раздра
скитник ням и бездомен
неволно сведе глава.
Денят в нощ се превърна
луната наля се със кръв
пръстта под мен прегърнах,
но уви, уви не бях пръв...
Розата нежно погалих
сякаш от болка се сви...
длан по тревата прокарах
тя във земята се скри...
Ръце към мене протегна
същият скитник сломен,
после и той, и той изчезна
от демона зъл повален.
Отпратих на горе молитва
беззвучно разтворих уста
и вместо зов нагоре политна
с писък моита душа...

1999

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #57 -: Юни 08, 2011, 06:49:50 am »



Мерси Приказна... :wub:
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28272
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #58 -: Юни 09, 2011, 07:35:29 am »

В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...

И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...

И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....

покоя е вечна присъда....

01:30
09.06.2011

М/У гЕРМАНИЯ И бЪЛГАРИЯ...В европа...тОЙ ЗНАЕ ЗАЩО.... :blink:
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30532
Re:ПОЕЗИЯ
« Отговор #59 -: Юни 11, 2011, 06:40:52 am »

И едно от мен, лирично  :blink::

Горещи капки лято стичат се
по росната трева,
мигът застинал е
в перфектния си край.
Очите на зората
се омайват в забързана игра
със светлината,
притваряйки вратата към
нашия изгубен рай.
Където лунната пътека
се среща с вечността безкрайна,
там нежността превръща се
в мистична тайна.
Не ме откривай там, където
няма да ме задържиш в твоя
лабиринт, изпълнен със съмнения.
Изтичам аз през пръстите ти
пясъчна, понесена от вятъра,
потънала в безвремие.
В прегръдката на бездната,
в която свършва твоят
леден и самотен свят...
Неназована и незнайна,
като среднощен блян.
Започваш да ме търсиш ти
в капките дъждовни,
докосвайки дъгата
със забързано дихание.
Ще ме откриеш там,
където любят се с нощта
звездите и луната -
безмълвен миг, в който
срещаме съдбата...


11.06.2011, Варна
Lillie




Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.