Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: ПОЕЗИЯ  (Прочетена 24900 пъти)

Stella

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 7765
Re: ПОЕЗИЯ
« Отговор #100 -: Януари 11, 2013, 07:51:18 pm »

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин
Активен
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 7765
Re: ПОЕЗИЯ
« Отговор #101 -: Януари 11, 2013, 07:53:44 pm »

Писмо от една Емигрантка

И този ден умира натъжен
от бързане, от болка, от умора.
Небето плаче, плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
...

Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.

Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.

Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?

Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,

когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.

Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!

А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!

автор: неизвестен
Активен
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥