Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ  (Прочетена 115970 пъти)

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #50 -: Юли 21, 2010, 09:53:57 pm »

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си.

Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

по Саади
Н. Пезешкиан "Търговецът и папагалът"
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #51 -: Юли 21, 2010, 09:58:16 pm »

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин - реч на собствената му седемдесетгодишнина
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #52 -: Юли 21, 2010, 10:03:35 pm »

Любознателен ученик се обърнал към Учителя с въпрос:
-По какъв признак може да се разбере, че човек е достигнал просветление?
-Ето по какъв, - отговорил Учителят - изведнъж си задаваш въпроса:"Аз ли полудях или всички останали?"
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #53 -: Юли 21, 2010, 10:08:53 pm »

ПРИТЧА ЗА ЖЕЛАНИЯТА

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало. Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни.
И веднъж срещнал Вълшебник.
-Чух мислите ти - казал Вълшебникът. - И съм готов да ти помогна. Кажи ми какво искаш и ще изпълня желанието ти.
Мъжът отначало не можел да повярва на щастието си:
-Нима става така? Просто да поискам и всичко да се изпълни! Навярно ще искаш нещо в замяна?
Но Вълшебникът отвърнал, че нищо не му трябва.
-Ти се молиш отдавна и помислих, че точно знаеш какво ти е нужно. Просто поискай и ще се сбъдне!
-Чудесно! - зарадвал се мъжът. - Трябва ми голяма, луксозна къща. Жена - красавица, но да умее и да готви. Нужно ми е още да имам винаги много, много пари!
-Добре! - казал Вълшебникът. - Легни да се наспиш и когато станеш утре, ще имаш всичко това.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, разкошен дом, посрещнала го ослепителна красавица, а закуската вече била готова. Всичко било великолепно. В банката имало открита сметка на негово име и колкото и да теглел от нея, тя непрекъснато се попълвала. Отначало мъжът не можел да повярва, че това се случва с него. Той бил просто във възторг!
Но минавали дни и месеци, в живота му нищо не се променяло. И той не можел да разбере, какво все пак не му достига, какво може още да му е нужно, когато има всичко. Със сигурност чувствал, че така и не е придобил желаното щастие. И отново започнал да призовава Вълшебника.
-Защо не съм щастлив, след като имам всичко? - попитал мъжът Вълшебника, когато той се появил отново.
-Изпълних всичко, което поиска. Наслаждавай се на щастието си!
-Не мога. Чувствам се самотен в този огромен дом. Красивата жена не ме радва, парите не ми носят удовлетворение. Защо? Отговори ми, Вълшебнико!
-Ти поиска дом, но не и топлина и уют в него! Поиска красива жена, но не и любов и разбиране! Поиска пари, но не и свободата, силата и радостта, които могат да ти донесат!
Мъжът се зарадвал:
-Благодаря ти! Стана ми напълно ясно и искам всичко това. Дай ми го!
-Е, след като всичко си разбрал, иди и го създай сам! - казал Вълшебникът и изчезнал.
Мъжът се пробудил в предишния си дом, сам, без жена и пари. Но затова пък притежавал увереността и знанието за това, какво иска наистина.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #54 -: Юли 21, 2010, 10:12:53 pm »

ТОЗИ, КОГОТО ХРАНИШ

Стар индианец открил на своя внук една жизнена истина:
-Във всеки човек се води борба, която прилича на борбата между два вълка. Единият представлява злото - завист, ревност, егоизъм, лъжа ... Другият вълк представлява доброто - мир, любов, истина, надежда, вярност ...
Детето, впечатлено от думите на дядо си, се замислило за миг и попитало:
-И кой побеждава в крайна сметка?
Старият индианец се усмихнал едва забележимо и отвърнал:
-Този, когото храниш!
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #55 -: Август 24, 2010, 08:03:22 pm »

Дар от Сърце


Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.

Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.


Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:


– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.


Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

– Какви са печалбите?

– Добри са – отговорил средният брат.

– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.

Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.

– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.

– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.

Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.

Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.

– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.

Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.

Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
Активен

Haus

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 129
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #56 -: Август 24, 2010, 08:24:52 pm »

Добро? Лошо?

Един стар човек и синът му работели в малка ферма, имали само един едичък кон, който да тегли плуга.Веднъж конят избягал.
-Колко ужасно-съчувствали му съседите. -Какъв лош късмет.
-Кой знае дали това е лош или добър късмет-отвърнал фермерът.
След седмица конят се върнал от планината, като довел 5 диви кобили със себе си.
-Какъв добър късмет!-казали съседите.
-Добър ли? Лош ли? Кой знае?- отвърнал старецът.
На следващия ден докато синът му се опитвал да обязди една от дивите кобили, паднал и си счупил крака.
-Колко ужасно.Какъв лош късмет!
-Лош късмет ли? Добър ли? ...
Дошли военни да отдведат на война младите мъже от всички ферми. Синът на фермера на бил годен,затова го оставили.
-Добро ли? Лошо ли?
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #57 -: Август 30, 2010, 11:25:56 pm »

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
Активен

Divna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #58 -: Август 31, 2010, 03:52:53 am »

Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна". 
Активен

Divna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #59 -: Август 31, 2010, 03:54:15 am »

Аз молих за сила ... животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост...животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство... животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя... животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов...а животът ми даде хора, на които мога да помогна, за да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага...а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Активен

Divna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #60 -: Август 31, 2010, 04:19:27 am »

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце! 
 
 
 
 
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #61 -: Септември 08, 2010, 05:09:51 pm »

Порция умни мисли за днес.  ;)  


"Този човек, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен. Но ти ме обичай и аз ще стана дори по-добър от себе си!" - Шекспир


"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." - Уолтър Липман


"Всички хора, всички случки в твоя живот присъствуват в него, защото си ги привлякъл ти.
Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях." - Ричард Бах, "Илюзии"



"Най-сладките неща в живота са най-тихи... Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието." - Цицерон


"В половината случаи добрите подбуди творят зло, но и злите подбуди в половината случаи творят добро." - Марк Твен


И от Уейн Дайър - най-хубавото според мен:

Любящите хора живеят в свят, пълен с обич.
Враждебните хора в свят, пълен с омраза.
Същият свят.

« Последна редакция: Септември 09, 2010, 12:23:38 pm от sunrain »
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

vanilla

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1578
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #62 -: Септември 08, 2010, 05:12:15 pm »

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце! 
невероятно...много ми хареса....и ме вдъхнови, обнадежди и т.н.


 
 
 

Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #63 -: Септември 08, 2010, 06:10:03 pm »

"Страстта е чист стремеж за притежание. Истинската любов се състои точно в преобразуването на желанието за притежаване в желание за отдаване." - Октавио Пас
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #64 -: Септември 08, 2010, 06:51:24 pm »

Няколко стиха от Пеньо Пенев
.......
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #65 -: Септември 08, 2010, 07:44:59 pm »

Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират. Карл Юнг.

Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас.

Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око.    Питър Сендж

http://www.spiralata.net/biser.html

Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

romantica

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1637
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #66 -: Септември 09, 2010, 01:52:02 am »

9 НЕЩА, за които БОГ няма да те пита

1.
Бог няма да те попита каква кола си карал през живота си.
Ще те попита колко хора, които са нямали кола, си ги закарал до мястото, където са искали да отидат.

2.
Бог няма да те попита колко квадратни метра е къщата ти.
Ще те попита колко хора си приел да нагостиш в нея.

3.
Бог няма да те попита какви дрехи си имал в гардероба си.
Ще те попита на колко хора си помогнал да се облекат.


4.
Бог няма да те попита коя ти е била най-голямата заплата.
Ще те попита дали ще се промениш, когато я получиш и задържиш.

5.
Бог няма да те попита коя е била най-голямата ти позиция в работата.
Ще те попита дали най-добре си се справил с нея.

6.
Бог няма да те попита колко приятели си имал.
Ще те попита на колко хора си бил приятел.

7.
Бог няма да те кои са ти били съседи.
Ще те попита какво ти е било отношението към тях.

8.
Бог няма да те попита за цвета на кожата ти.
Ще те попита какво всъщност имаш вътре в теб.

9.
Бог няма да те попита защо ти отне толкова време да намериш пътя.
Той направо ще те заведе в Рая.
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #67 -: Септември 09, 2010, 11:34:24 am »

РАЙ И АД
(източна притча)

Един правоверен отишъл при пророка Елиас. Той много искал да научи какво е раят. Този въпрос го вълнувал, защото искал да живее праведно. "Къде е адът и къде е раят?" С този въпрос човекът се обърнал към пророка, но Елиас не му отговорил. Само взел питащия за ръка и го повел по най-тъмните и безлюдни коридори в двореца.
Минали през железни врати и влезли в голяма зала, където имало множество народ, бедни и богати, в дрипи и в скъпи одеяния. В средата на залата, върху пламтящия огън имало огромен казан, в него вряла супа, обикновена супа, която на Изток наричат "ащ". По цялата зала се разнасяла приятна миризма. Около казана се тълпели хора с изпити лица и безумен поглед, стараейки се да получат своята порция супа. Спътникът на пророка Елиас страшно се учудил, когато видял, че всеки от тях държи в ръката си лъжица, голяма, колкото тях самите. Цялата лъжица била от метал и от супата била нажежена, а чак в самия й край имало дървена дръжка. Гладните хора алчно бъркали със своите лъжици в казана. Всеки искал да получи своята част, но никой не успявал да го стори. Те с труд издърпвали тежките лъжици от супата, но тъй като те били прекалено дълги, дори и най-силните не успявали да сложат нещо в устата си. Прекалено усърдните изгаряли лицето и ръцете си и обхванати от алчност, заливали със супа раменете на съседите си. С ругатни те се нахвърляли един върху друг, биели се със същите тези лъжици, с които биха могли да утолят глада си. Пророкът Елиас взел своя спътник за ръката и му казал: "Ето това е адът!" Двамата напуснали залата и скоро вече не чували адските вопли. След дълги странствания по тъмните коридори те влезли в една друга зала. Тук също имало много хора, седящи в кръг. В средата на залата и тук димял котел с ароматна супа. Всеки човек около казана държал по една грамадна лъжица в ръката, същите каквито Елиас и неговият спътник вече били видяли. Само че хората тук били охранени, в залата се чували тихи доволни гласове и звуците от лъжиците, когато загребвали от супата. Хората се приближавали по двойки. Единият бъркал с лъжицата и хранел другия. Ако за някого лъжицата се окажела прекалено тежка, ведната друга една двойка им помагала със своите лъжици, така че всеки да може да яде спокойно. Щом се нахранел един, мястото му заемал друг. Пророкът Елиас казал на спътника си: "А ето това е раят!"
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #68 -: Септември 09, 2010, 12:00:26 pm »

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът
смяташе, че не си заслужава
да губи много време за старата цигулка,
но я вдигна с усмивка.
„Това обявявам за продан, добри хора, —
извика той. —
Кой ще започне наддаването?“
„Един долар, един долар, после два! Само два?
Два долара, кой ще качи на три?
Три долара веднъж, три долара два пъти,
Оставаме на три…“ Но не,
от дъното на стаята един мъж с посребрена коса
излезе отпред и вдигна лъка,
после избърса праха от старата цигулка,
затегна разхлабените струни и
засвири някаква мелодия, чиста и нежна
като ангелски песнопения по Коледа.
Музиката спря и аукционерът
с притихнал и спокоен глас
каза: „Обявявам за продан старата цигулка.“
И я вдигна заедно с лъка.
„Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?
Две хиляди! А кой ще качи на три?
Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти…
Продадено“, каза той.
Хората нададоха одобрителни викове,
но някои от тях питаха,
„Не разбираме съвсем добре
какво промени стойността й.“
Отговорът дойде бързо.
„Докосването на ръката на маестрото.“

И много хора, чийто живот не е правилно настроен,
а разбит и надраскан от грях,
се продават евтино на неразумната тълпа
и твърде много напомнят за старата цигулка.
За паница леща, за чаша вино —
една игра — и той продължава нататък.
Обявяват цената му за първи път, за втори път
и тъкмо да удари чукчето — „Продаден“, —
пристига Маестрото и глупавата тълпа
никога няма да разбере докрай
стойността на душата и промяната,
която настъпва,
щом я докосне ръката на Маестрото.
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #69 -: Септември 09, 2010, 12:05:08 pm »

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка..."

Колийн Маккълоу от "Птиците умират сами"


Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #70 -: Септември 09, 2010, 12:07:54 pm »

Змията, Селянинът и Чаплата
 
Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.

По пътя селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.

Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.

Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.


Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.



 
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #71 -: Септември 09, 2010, 12:28:55 pm »

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
Активен

kris

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2298
  • Аз съм много усмихнат човек :)
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #72 -: Септември 09, 2010, 12:32:59 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 27, 2013, 02:13:41 pm от kris »
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #73 -: Септември 09, 2010, 12:39:01 pm »

Лицемерие
Съществуват думи,които са трудни за разбиране. И не всички разбират тяхното цялостно значение. Ето и някои такива думи:
- лицемерие
- лицеприятие
- лицеприемник
- лицеугодничество
Сега ще се занимаваме с една от тези думи и по-конкретно - лицемерие.
В Новия Завет, Христос набляга много на това. На 39 места е употребена тази дума в Библията. Бог е сметнал за необходимо, да предупреди вярващите от опасността и последствията на думата лицемерие. Явно е, че това е качество, което не е угодно на Бога. Чуйте някои стихове:
Лука 12:1-2 ”Между това,като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един друг се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.Няма нищо покрито, което не ще се укрие,и тайно,което не ще се узнае.”
Матей 6:1-5 ”И когато се молите,не бивайте като лицемерите”.
Матей 23:13 ”Горко вам книжници и фарисеи, лицемерци…”
Когато става дума за лицемерие, трябва да обърнем вниманието си не извън нас,а навътре в нас. Защото лицемерието е взело много жертви. Ако един родител,предупреждава своето дете от опасност, той го предупреждава,защото го обича. Така прави и Господ със своите деца, защото ги обича и иска да ги предпази от хитростите на дявола. Исус сметна това за много важно и каза: ”Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.” Исус наблегна, че „преди всичко” пазете се от лицемерието. Чрез него, дявола иска да ни нарани и да станем неугодни на Бога, така щото Бог да се настрои срещу нас, защото лицемерието е грях.
Много често след някакво благословение, радост, или щастие… идват атаки. Лицемерието не идва отвън, а отвътре… И така, какво е лицемерие?Тук ще цитирам различни страни на това качество.
- Лицемерието е поведение, при което злонамереност (лоши чувства) и неискреност,се прикриват зад маската на любезност, добронамереност и уж чистосърдечие…а всъщност не е така. Това е театър под християнска форма.
-Лицемерието е прикритие, за да не се покаже истинската същност на човека. Пред теб говори благоугодно,а зад гърба ти осъдителни думи.
-Лицемерието е вид лъжа. Не се показват истинските чувства и намерения. Те остават скрити.
-Лицемерието може да бъде и прикрита злоба или завист.
-При лицемерието човек може да има задни мисли, които умело прикрива,като ти се представя за приятел.
-Лицемерният човек прикрива истинската си същност, поради някаква причина дълбоко в себе си.
-Лицемерът не казва истината в лицето, а зад гърба ти. Той има едно на ум за тебе, но не ти го казва, а ти говори така,сякаш няма нищо против тебе.
-Лицемерът е човек, който поставя личните си стремежи и планове,над всичко друго.
-Лицемерието има общо с егоизма.Защото заради някаква изгода,човек проявява лицемерие,като се представя такъв,какъвто не е.Представяш се външно такъв,какъвто не си вътрешно.
-Лицемерът изполва хората около себе си за своя полза. Много хора например, чрез лицемерие проправят пътя си нагоре, като угодничат на другите.
-Лицемерието в съвременното общество,се счита от много хора за нещо нормално и естествено за живота, сякаш е неизбежно и необходимо.Има хора, които смятат лицемерието за път към успеха. Счита се като лесен начин за справяне с живота.
-Лицемерието е двуличие.Човек с две различни лица. С два вида поведение.За такъв човек не е трудно да стане актьор в някой театър. Подмазването и ласкателството заемат важна част в лицемерието.Тогава човек пренебрегва принципите си ,авторитета си.
-Лицемерният човек е човек под прикритие, в засада.
За християнина лицемерието е клопка от дявола.
-Лицемерието винаги е било неувяхващ бич за човечеството.То е качеството,което много хора са възлюбили и даже не знаят,че са паднали в лицемерие. Какво да кажем за себе си?Скоро попадали ли сме в лицемерие?А преди?...Нека да помним,че лицемерие е и това,когато човек иска хората да мислят за него нещо повече.Не е такъв,за какъвто се представя.Тук,пропадат много хора.Колко ли пъти сме били завладяни от такава ситуация?
-При лицемерието човек слага маската на заблуждението, с цел отсрещния да бъде заблуден.
-Лицемерният заблуждава другите с това, което не е. Имайки напредвид от казаното до тук,ние ще можем да познаваме кога сме в лицемерие.В еванг. на Матея, Христос 8 пъти каза:Горко вам, книжници и фарисеи,лицемери...”.Думата „Горко вам” е присъда,осъждане.Божията воля е да угодим на Бога,а лицемерието угажда на човеци.
Марка 7:6-7 ”А Той има рече:Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите както е писано:Тези хора ме почитат с устата си (с думи),но сърцето им отстои далеч от мен, обаче напразно ме почитат”.
Исус нарече фарисеите лицемери,защото те почитаха Бога по неправилни пътища.Тяхната почит към Бога,не беше от любов,а от желание да изглеждат праведни пред хората,а не пред Бога.Лицемерието ги караше да се издигат в обществото по
неправилни начини.Лицемерният дава вид,че е духовен християнин.Така правеха фарисеите.
-Лицемерният обръща повече внимание на себе си,отколкото на характера си и на святостта.Лицемерът осъжда другите ,а той прави същото.
Мат. 6:2 ”И тъй,когато правиш милостиня,не тръби пред себе си,както правят лицемерите...”.
-Лицемерие е,когато християни вършат добри дела само за пред другите,а не от съчувствие или добри подбуди.Християнинът трябва да се запита:Следващото добро дело,ще го извърша ли,ако никой не разбере за него???
-Лицемерният учител ще има и лицемерни ученици. И накрая Мат.23:25”Горко вам книжници и фарисеи лицемерци, защото чистите външността на чашата и на блюдото,а отвътре те са пълни с грабеж и насилство. Слепи фарисеино, очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, та да бъде и външността им чиста.”
Бог да ни дава мъдрост и сили да се пазим от лицемерието. Да го разпознаваме отдалеч! Амин


http://www.stanimir.hristianstvo.net/?%CB%E8%F6%E5%EC%E5%F0%E8%E5
« Последна редакция: Септември 09, 2010, 12:43:55 pm от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #74 -: Септември 09, 2010, 01:34:35 pm »

  
Хората, които протестират срещу войната, не правят нищо друго освен Война.Менис Йосри

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи    Джон Максуел

Хората са също като животните: големите ядат малките, а малките ги хапят.    
Волтер
 
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого.  Марк Твен

Всеки е такъв, какъвто го е направил бог, а често и по-лош.   Сервантес


 

 
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Diyana

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2705
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #75 -: Септември 09, 2010, 02:51:06 pm »

"Компромисът е добър чадър, но лош покрив."
Дж. Лоуел


А следващите са ми от тийнеджърския топ-100

1.Свободата не е за прости хора.
 
2.Не се опитвай да треснеш вратата, ако са те изхвърлили през прозореца.
 
3.Никога не се обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
 
4.Някои хора носят радост където и да отидат, други, когато си отидат.
 
5.Недей да лижеш задници, с надеждата да усетиш сладкия вкус на живота.
 
6.От долината човек вижда големи неща, а от върха-само дребни.
 
7.Всяко нещо ще ти е пречка в краката, докато не го поставиш на правилното място.
 
8.На върха на планината няма да откриеш друга мъдрост, освен онази, която си донесъл със себе си.
 
9.Лудост е всеки път да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.
 
10.Да се мисли, че глупаците ще поумнеят е най-опасната форма на оптимизма.
 
11.Който иска да пее, винаги намира песен.
 
12.Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
 
13. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.

14. Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях: стени или мостове.



Активен
Obscenis, peream, Priape, si non
uti me pudet improbisque verbis
sed cum tu posito deus pudore
ostendas mihi coleos patentes
cum cunno mihi mentula est vocanda

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #76 -: Септември 09, 2010, 03:21:45 pm »

Гарванът, Кобрата и Чакалът
 
Имало едно време двойка гарвани, които си свили гнездо в едно бананово дърво. В хралупата на дънера дремела огромна кобра. Веднъж тя издебнала момента, когато гарваните излетели да дирят храна, пропълзяла нагоре до гнездото и излапала наскоро излюпените гарванчета. Но гарваните не искали да напускат гнездото, където съвсем доскоро си живеели така добре. Затова отишли при техния приятел чакала за съвет. Той им предложил един хитър план. Гарваните тозчас се захванали със залагането на капана.

Женският гарван кацнал на брега на езерото, където пристигнали за утринното къпане жените от харема на шаха – с окичени перли, рубини, диаманти и изумруди по ръцете, по шията, по гърдите си. Всички тези скъпоценни накити заедно със златните и сребърните украшения скоро били оставени на брега, след което жените с викове и смях се потопили в езерото. Женският гарван светкавично се хвърлил към купчината, захапал с клюна си първия златен накит, който му се изпречил пред очите, размахал силно криле и литнал към банановото дърво, сподирен от неистовите крясъци на евнусите-пазачи на наложниците от харема на великия шах.

Щом се добрала до дървото, птицата пуснала накита в отвора, свързващ гнездото с хралупата на кобрата. Запотените, останали без дъх от преследването евнуси се дотътрили до стеблото на банановото дърво и съзрели кобрата, която подплашена от виковете им, побързала да се скрие в хралупата си. Веднага я убили с тоягите си, взели златния накит и се върнали при езерото.

Оттогава двата гарвана продължават да живеят безметежно сред клоните на банановото дърво.




 
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #77 -: Септември 09, 2010, 03:38:06 pm »

ТЪГА И ЯРОСТ
(Из "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай)

В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата... Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма... Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време, да се вгледаме по-внимателно, рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...
Активен

kris

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2298
  • Аз съм много усмихнат човек :)
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #78 -: Септември 09, 2010, 03:49:03 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 24, 2013, 12:12:01 pm от kris »
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #79 -: Септември 09, 2010, 04:09:00 pm »

Обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват.
                                  
Щастието се състои в доброто здраве и в късата памет.

                                  
Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием. Ралф Емърсън
                                  
На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това. Лао Дзъ
                                    
Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо. Сократ

Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен

Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте

Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол. Лихтенберг

Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!


spiralata.net


Не забравяй, че като посочиш някого с пръст, останалите пръсти на ръката ти сочат към теб!
« Последна редакция: Септември 09, 2010, 05:10:54 pm от Asol »
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #80 -: Септември 09, 2010, 04:12:58 pm »

-Докторе в един английски вестник прочетох фраза,която сигурно сте написали вие: ако не сте вие , то тогава е някой , който ви познава и е написал под ваше влияние.
Подаде ми късче хартия, на което пишеше:
ХУБАВОТО НА ЛОШОТО Е , ЧЕ НЕ Е НАЙ-ЛОШОТО.

Из : Писма до Клаудия
Хорке Бокай
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #81 -: Септември 12, 2010, 12:57:03 pm »

"Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее".

"Любовта е в този, който обича."



"На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това".
Лао Дзъ
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #82 -: Септември 13, 2010, 10:19:10 am »

Човек е щастлив, когато притежава това, което сам обича, а не това което другите харесват.

Не намалявайте значението на това, което не познавате. Агни йога, Зов

По-добре с искреност да си спечелиш стотина врагове, отколкото с лицемерие десетина приятели!

Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой би искал да те прикове към кръста и кой - да те прегърне.

Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие.
Шърли Маклейн
Активен

kaily

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5145
    • http://www.kaily.dir.bg
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #83 -: Септември 13, 2010, 10:49:26 am »

"Как по дяволите можеш да си щастлив, когато в шест и трийсет те събужда
будилника и трябва да скочиш от леглото, да се облечеш, да ядеш набързо,
да сереш, да пикаеш, да си измиеш зъбите, да се срешеш, да се блъскаш в
транспорта, за да се добереш до някакво място, където всъщност правиш
...пари за някой друг и от теб се иска да си благодарен, че ти е
предоставена тази възможност?" Чарлз Буковски
Активен

kris

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2298
  • Аз съм много усмихнат човек :)
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #84 -: Септември 13, 2010, 12:26:26 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 24, 2013, 12:03:40 pm от kris »
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #85 -: Септември 13, 2010, 02:08:06 pm »

Лъжецът
“Арменски приказки и басни”

Имало едно време един арменски цар, който бил много любопитен и непрекъснато жадувал за все нови и нови развлечения. Веднъж царят изпратил свои вестоносци из цялото царство със следното послание: “Слушайте царската воля! Който от вас успее да докаже пред нашия цар, че е най-отявления, най-дръзкия и най-хитрия лъжец в цяла Армения, ще бъде възнаграден с ябълка от чисто злато, която нашият велик господар лично ще му връчи!”

Хора от всички краища на царството започнали да се тълпят пред портите на двореца и нетърпеливо напирали да се доберат до тронната зала, където трябвало да бъде проведено необичайното състезание. Струпали се всякакви личности – от най-бедните до най-богатите от абсолютно всички съсловия – селяни и занаятчии, просяци, скитници и крадци, принцове и принцеси, търговци и земевладелци. Очевидно в страната нямало недостиг на лъжци и на царя били потребни много дни и нощи, за да изслуша най-претенциозните от многобройните кандидати.

Обаче царят все не бил доволен, защото още след първите фрази ядосано махвал с ръка и се провиквал, че вече бил слушал тази лъжа за десети път. Владетелят дори започнал да се уморява и да съжалява за неразумното си хрумване, дори се питал дали да не обяви състезанието за приключено, без да е избран победител, когато ненадейно през прага на залата плахо пристъпил един просяк, целият в дрипи, по-окаян от всички други бедняци в царството. В ръката си просякът стискал дръжката на очукана глинена кана. “Какво мога да сторя за теб, нещастнико?” – сърдито попитал царят. “Ваше величество – смирено се поклонил странникът, - не ме ли помните? Дължите ми едно златно гърне и аз дойдох, за да си го взема обратно.” “Ти си абсолютен лъжец!” – изкрещял царят. – Нищо не ти дължа!” “Абсолютен лъжец, така ли ме нарекохте Ваше величество? – попитал несмутимо просякът. – Тогава ми дайте златната ябълка като награда за умението ми да лъжа.” Царят едва сега се усетил, че този хитрец е на път да го изиграе и се опитал да се измъкне с извъртане: “Не, не, сбърках! Ти не си лъжец!” “Тогава ще мога ли да си получа златното гърне?” – попитал мъдрият просяк.

Царят бил принуден да признае, че просякът честно си е заслужил наградата и заповядал да му дадат златната ябълка.



Селянинът и ябълката
(“Басни”, Езоп)

Един селянин решил да отсече безплодното ябълково дърво в градината си, защото за нищо друго не ставало, освен да кацат на него врабчета и други птички. Грабнал брадвата и започнал да сече стеблото. Врабчетата го помолили да не отсича ябълката, като му обещали да му чуруликат всяка сутрин и да възпяват благословените му отрудени ръце. Но той не обърнал внимание и нанесъл още два силни удара с брадвата по основата на стеблото. Но видял скритата вътре хралупа, навел се и измъкнал оттам пчелна пита, натежала от мед. Вкусил от меда, усладило му се и веднага запокитил настрани брадвата.

Оттогава се грижел усърдно за ябълковото дърво, като че ли било свещено за него. Така става в живота – всички хора се вълнуват единствено от това, от което имат полза.



Султанът и неговият велик везир
(Хитроумни уловки, описани в книгата на арабската мъдрост и на най-ловките измами)

Един велик везир служил на своя султан цели тридесет години и бил прочут и много ценен заради своята лоялност, правдивост и упование пред Аллах. Неговата честност обаче му създала толкова много врагове в двореца, че столицата гъмжала от слухове за лицемерието и лукавството на великия везир. Придворните не пропускали нито ден, без да нашепват неуморно в ухото на доверчивия султан да си отваря зорко очите и така се стигнало дотам, че султанът не издържал, окончателно загубил доверие в своя велик везир, макар последният да бил напълно почтен и невинен. Султанът заповядал да го осъдят на смърт, въпреки че трудно би се намерил друг поданик , който да е служил така предано на своя върховен господар.

По онова време обичаят изисквал на осъдените на смърт да им завържат ръцете на гърба и да ги хвърлят в султанския кучкарник, където държали най-злите ловни кучета. Но преди да го хвърлят там, за да бъде разкъсан от озъбените псета, великият везир помолил като последна милост да му бъде разрешено да попита господаря си: “Моля те, о, господарю на съдбите на всички правоверни, дай ми само десет дни живот, за да мога да се разплатя с всички, към които имам дългове, а също и да си събера парите от борчовете на другите към мен. Обещавам да раздам тези пари на хората, които бяха добри с мен. Сетне ще ми се остане само да разпределя имането си сред децата и роднините си, без да забравям щедрите дарове за моите телохранители.” Султанът изслушал уверенията на дворцовата стража, че обреченият велик везир няма къде да избяга и склонил да изпълни последното му желание.

Везирът веднага потеглил към дома си и трескаво събрал стотици златни монети за рушвет на главния пазач на султанските ловни кучета. Но първо предложил на пазача само сто жълтици с думите: “Позволи ми аз да се грижа за кучетата през идващите десет дни.” Пазачът охотно се съгласил и така следващите десет дни кучетата се облажили с невиждано щедри дажби., които великият везир лично им поднасял. На десетия ден те вече захапвали късовете месо направо от ръцете му.

На единадесетия ден великия везир бил извикан при султана. Отново му повторили обвиненията и под зоркия поглед на султана пазвантите вързали ръцете на злочестия велможа зад гърба му и го отвели навън, за да го хвърлят на кучетата. Но щом го съзрели, едрите песове само размахали дружелюбно опашките си, а после го наобиколили и започнали да му се умилкват. Султанът и придворните останали удивени. Накрая султанът не издържал и попитал великия везир, защо кучетата не го разкъсват. Мъдрият везир отвърнал: “Грижих се за тези кучета цели десет дни, и то така, както никой досега не се беше грижил за тях. Сега всички виждате какво може да се постигне с повече доброта, грижовност и щедрост. Като се грижих за Ваше Величество цели тридесет години и каква отплата доживях да дочакам? Бях осъден на смърт, и то само заради лъжливите обвинения на моите най-зли врагове.”

От срам султанът се изчервил като божур. Не само, че отменил присъдата над великия везир, но и го дарил с три ката най-фини дрехи, след което ми позволил сам да се разправи с тези, които са го предали тъй вероломно. Но благородният мъж им опростил греховете и ги пуснал да си вървят по живо, по здраво.
Активен

Stella

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 7764
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #86 -: Септември 19, 2010, 09:33:58 am »

Мини притча

Запитали един пророк-
то било нявга в древността,
какво той смята на света
за най-големия порок-
лъжата, измамата или разврата?
Набръчкал своя древен лик,
като че ли тоз въпрос е чакал,
отговорил мъдрият старик-
ВЛАСТТА в ръцете на простака
Активен
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Vision

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 3523
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #87 -: Септември 19, 2010, 11:37:34 am »

''Лесно е да мразим лошите хора. Спомнете си обаче съвета на Св. Августин да ненавиждаме греха, но да обичаме грешника. Когато разпознаете някого като носител на злото, спомнете си, че от това ви предпазва само Божията милост.
Обявявайки определени човешки същества за носители на злото, аз явно се решавам на сурово критична стойностна оценка. "Не съди, за да не те съдят", учи моят Бог. Тези, така често цитирани извън контескта думи на Исус всъщност не означават да не съдим ближните си. Защото после той добавя: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си." Той е искал да каже, че трябва да бъдем много предпазливи, когато съдим другите, и че тази предпазливост започва от самопреценката.
Не можем да се надяваме, че ще излекуваме човешкото зло, докато не се научим да го гледаме в очите. Гледката не е привлекателна."

от въведението на книгата ''Хора на лъжата" на Морган Скот Пек
Активен


Не се излагай!! Провери си правописа!! Точно ТУК!!
''Не знам'' се пише отделно /за разлика от ''Неграмотен''/..

romantica

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1637
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #88 -: Септември 21, 2010, 12:07:42 am »

Лечебни думи...

http://www.youtube.com/watch?v=ac5SGwRPv0o

Съжалявам!
Моля те, прости ми!
Благодаря ти!
Обичам те!



Активен

romantica

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1637
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #89 -: Октомври 09, 2010, 06:28:34 am »

"Колкото по-малко искате от човека или от себе си, толкова по-малко ще получавате."
« Последна редакция: Октомври 17, 2010, 08:11:13 am от romantica »
Активен

holanda

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #90 -: Октомври 12, 2010, 10:58:15 pm »

Не се опитвай да се стремиш към чужди реалности. Познай своята собствена. Ако си тъжен - бъди тъжен! Не отвръщай поглед от своята тъга. Ако си радостен - бъди радостен! И ако си внимателен, бдителен, ако си постоянно нащрек, ще разбереш, че и радостта, и тъгата са само облаци, които идват и отминават, а това, което нито идва, нито отминава, това, което винаги остава, е небето. То е твоята реалност. И ти можеш да създадеш облаци, но небе не можеш. Можеш да бъдеш небе, Но облаци не можеш. Фалшивите неща винаги Ще си останат фалшиви И тяхното количество няма да ги направи истински. Колкото и много знания да натрупаш, Те ще бъдат безполезни, ако не са подплатени с истинско познание. Тогава в очите на хората можеш да изглеждаш мъдрец, защото хората са склонни да бъркат ерудицията с мъдростта, но дълбоко в себе си ще бъдеш глупак и ще криеш своето нещастие с усмивка, и ще криеш своето невежество със титли и научни степени, лишени от пълнеж. И зад твоята духовност ще прозира лицемерие. В основата на твоя мир ще има кратер на вулкан. А твоята любов ще бъде само дреха на омразата. И ти ще изглеждаш, но няма да бъдеш. Ще си богоподобен, но само подобен – не и божествен. И твоето божествено подобие няма да топли никого. Ще бъдеш като изкуствено цвете – Красиво, но ще ти липсва аромат. И ти можеш да зарадваш нечии очи, но не и нечие сърце. АКО СЪЗНАНИЕТО В ТЕБ НЕ Е СЪЗРЯЛО, АКО ЛЮБОВТА В СЪРЦЕТО ТИ НЕ Е РАЗЦЪФНАЛА....

" Кресчендо на Любовта "
          Б. Русанов
Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #91 -: Октомври 31, 2010, 10:34:05 pm »

Певец и куче
(Валери Петров - "От иглу до кюнец")

Тенорът Пласидо Доминго
си купил диво куче Динго,
отвел го в своята квартира,
но щом решил да репетира,
при солото на Радамес
кротувал новият му пес,
но щом запял и Дон Хосе,
завило дивото му псе,
така че целият квартал
да оглушее замечтал.
  Морал:
  Дори да те е поласкала
  мечта да пееш във "Ла Скала",
  едно е да си диво Динго,
  а друго - Пласидо Доминго


Катарама и ремък
(Валери Петров - "От иглу до кюнец")

- От тебе, Ремък, полза няма! -
една блестяща Катарама
извика тъй.- А ти ма! Ти ма!
От теб каква пък полза има! -
отвърна Ремъкът със гняв.
И почна се. Кой крив - кой прав,
но в миг разпадна се коланът,
преди - безумци те! - да схванат,
че панталонът към шкембето
дъжи се сигурно, додето
те двамата,
и Ремъкът, и Катарамата,
са заедно, а щом не са,
се смъква начаса,
тъй както стана и тогаз.
И бях посраменият аз!
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #92 -: Ноември 01, 2010, 12:15:36 am »

Пътят към ада. Той е постлан с добри намерения.
Пътят за рая… Той пък навярно с много лишения.
Млечният само така е наричан, казано с две думи.
Божите пътища, всички го знаем - те са неведоми.
Пътят към Него: спорят религии за собствеността.
Пътят за вкъщи - всичките пътища вред по света.
Пътят към храма е буренясала всъщност пътека.
Рим? Там не води път ни един вече толкова века!
Пътят житейски отвежда със сигурност в небитието.
Чистата обич е едонопосочния път към сърцето.
Пътят към дъното е към върха, за онези оттатък.
Пътят към истината? Дълъг е, ала няма по-кратък.
"Пътища - много!" - казваме, щом се колата обърне
и пак не смогва никой за себе си пътя да зърне.
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #93 -: Ноември 04, 2010, 06:24:29 pm »

Винаги давай на света и на хората около теб най-доброто, което можеш и имаш...въпреки всичко!


Ключът към щастието е да разберем, че важно е не какво ни се случва, а как реагираме на онова, което ни се случва.


Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.



САМО СЪЗДАДЕНОТО ОТ МЕЧТАТЕЛИ Е ВЕЧНО!


"ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е СЪПРИЧАСТЕН СЪС СТРАДАНИЯТА НА ПРИЯТЕЛ,
НО ТРЯБВА ДА ИМАШ МНОГО ФИНА ДУША,
ЗА ДА СИ СЪПРИЧАСТЕН И С УСПЕХИТЕ МУ."
ОСКАР УАЙЛД
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

kris

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2298
  • Аз съм много усмихнат човек :)
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #94 -: Ноември 04, 2010, 06:35:12 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 24, 2013, 03:23:23 am от kris »
Активен

nerealna

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #95 -: Ноември 18, 2010, 01:32:07 am »

Една притча от книгата на Хорхе Букай, която четох преди време и мн ми хареса.
Не знам дали ще преразкажа точно, но смисъла е важен - за гледната точка.

Младо семейство-  принц и принцеса много се обичали. Веднъж, когато си яли плодове в градината в купата останала само една круша и принцесата започнала да я яде. Принца казал, че и на него му се ядяло и тя веднага му я дала. Той я изял. след това разказвал на претлите си - "тя ме обича толкова много, че веднъж дори ми даде да изям последния от любимите й  плодове".
Минали години. любовта м/у принцът и принцесата избледняла, започнали да се карат и да се мразят.Тогава принцът разказвал на приятелите си - "тя изобщо никога не ме е обичала. дори веднъж ми даде нагризан плод , представяте ли си"
 ;D
« Последна редакция: Ноември 18, 2010, 01:36:37 am от nerealna »
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #96 -: Ноември 24, 2010, 04:39:56 pm »

Уроци за живота


Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула!

Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците...
Състезанието започнало...

Истина Ви казвам:

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например:
"О, пътят е толкoва труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...
... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...

Тълпата продължавала да крещи:

"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...
... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...

Това няма да се предаде!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха!

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:

Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията Ви!
Следователно:
Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко:
Бъдете ГЛУХИ, когато хората Ви казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!
« Последна редакция: Декември 02, 2010, 10:29:24 pm от sunrain »
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Last_Kiss

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 1906
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #97 -: Ноември 24, 2010, 09:23:46 pm »

Тройният филтър на Сократ

Веднъж при Сократ дошъл познат и казал:
- Искам да ти кажа нещо, което чух за един твой приятел.
- Чакай малко – отвърнал Сократ – Преди да ми разкажеш това, трябва да минеш през моя Троен филтър. Трябва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за мой приятел.

-Първият филтър — Истина.
- Кажи ми, ти абсолютно ли си уверен, че това е истина?
- Не – отговорил гостът – аз просто го чух от други.
- Значи, ти не си уверен, че това е истина.
- Сега вторият филтър – Добро.
- Това, което се каниш да ми разкажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво?
- О, наопъки, доста лошо е.
- И така, ти се каниш да ми кажеш нещо,което може да се окаже неистина, и на всичкото отгоре е лошо.
- Третият филтър – Полезност.
- Мога ли аз да извлека някаква полза от казаното от теб?
- Всъщност, не – отговорил човекът.
- В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш не е нито правдиво, нито добро, нито полезно, то за какво ми е нужно да го знам?- казал мъдреца и отпратил госта.
Така Сократ и не научил, че жена му Ксантипа му изневерявала с най-добрия му приятел.
** Оттук извода:
Живей според Тройния филтър на Сократ и ще бъдеш щастлив!
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #98 -: Ноември 25, 2010, 08:28:28 pm »

ЦИТАТИ, МИСЛИ И ФРАЗИ на Виктор Юго:


- На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме - това са гениалността и искрената доброта

- Победата над страха ни дава сили

- Свободата започва с ирония

- Животът е песен, чийто припев е смъртта

- Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят - справедливостта

- Логиката е безмилостна

- Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал

- Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето

- Във вътрешния свят на човека, добротата е слънцето
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

holanda

  • Гост
Re:ПРИТЧИ И МЪДРИ МИСЛИ
« Отговор #99 -: Ноември 29, 2010, 03:08:41 am »

Приказка за двата вълка в нас
Когато бях момиче малко и в село детството прекарвах, най-много вечерите аз обичах и очаквах. Тогава дядо приказки любими трябваше да ми разказва .


- В нас детето ми живеят – веднъж започна дядо да говори
- два вълка – Милият и Злият.Стоят си там така стаени и в тебе тихичко се крият.

Злият е гнева и гордостта ти, а другият добрият – щедростта и любовта ти.

Първият със страх се храни, но и теб изяжда, а другият - мирът и радостта ти, със скромността и вярата се ражда.
Не се срамувай, че са твои, всеки вълците познава и при всеки те живеят стига да ги разпознава.
Вечна битка в теб ще водят и често ще се крият, ту първия ще надделява, ту вторият – добрият.
По силен ще направиш този, който повечко го храниш, ако таиш в себе си омраза – злият побеждава.
Добрият става силен, когато си щастлива, когато обичта откриеш,състрадателна и мила.


- Дядо този първият ме плаши, ами ако го открия?

- Не го ли храниш чедото ми, той се скрива и умира.



ot tuk ..

http://petia-paty.blogspot.com/2009/09/blog-post_06.html
Активен