Astrosite.org - Форуми

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Тайни И Загадки  (Прочетена 2433 пъти)

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Тайни И Загадки
« -: Юни 05, 2008, 12:31:53 pm »

Десетте най-неуместни артефакти


Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни култури. Въпреки, че подобни открития с присъщата им сложност са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все по-„гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия Homo sapiens е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.
 
1. Загадъчните батерии на Вавилон
През 1938 г. австрийският археолог д-р Вилхелм Кьоних открива в килера на музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина, съдържа меден цилиндър с размери 13 на 4 см. Краят на медния цилиндър е запоен с оловно-калаена сплав в съотношение 60:40, равняваща се на най-добрата съвременна сплав. Долната част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с нещо подобно на смола или асфалт. Друг изолационен слой асфалт запечатва върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка изправена в центъра на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от киселина. Имайки познания в областта на механиката, д-р Кьоних се досетил, че тази конфигурация на глиненото гърне не е случайна, и всъщност не е нищо друго, а древна батерия.  

Древната батерия в Музея на Багдад, както и другите такива открити в Ирак, датират от Партианската персийска окупация, между 248-ма г.пр.н.е. и 226-та г.сл.н.е..

Освен това, Кьоних намира в Музея на Багдад посребрени медни вази, изкопани близо до шумерски останки в южен Ирак, датиращи от поне 2500-та г. пр.н.е.. Когато бивали леко потупани, вазите отделяли прах от синя патина, характерна за галванизирано до мед сребро. Оказва се, че притежаваните от персийците батерии са наследени от съществувала преди тях цивилизация на територията на Близкия изток.

2. Странните електронни тръби от Дендера

На различни места в бившия Птолемичен храм на Хатор в Дендера, Египет, има странни стенни гравюри, които египтолозите не могат да обяснят с традиционните религиозно-митични понятия, но за които електроинженерите имат доста съвременна интерпретация.

В една от стаите, No. 17, най-горният панел изобразява Египетски свещеници, намиращи се в близост да нещо като правоъгълни тръби, и извършващи различни специфични манипулации. На всяка тръба има изображение на змия, продължаващо вътре в тръбата. Шведският инженер Хенри Киелсон отбелязва в своята книга „Изчезнала технология”, че тези змии се транслират от йероглифите като „сереф”, означаващо „да свети”, като той смята, че те символизират някаква форма на електричество. В горната дясна част на тази сцена има кутия, намираща се върху изображението на египетския бог Aтум-рa, което отъждествява тази кутия с източник на енергия. Към кутията е привързан преплетен кабел, който инженерът по електромагнетика Алфред Д. Билек определя като точно копие на инженерните схеми, използвани днес за изобразяване на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът излиза от кутията, преминава през цялата основа на рисунката и завършва в тръбните обекти. Всеки от тези обекти е опрян на колона, която Билек оприличава на високоволтов изолатор.

Тръбните обекти доста наподобяват на телевизионни кинескопи, впечатление, което не е далече от истината, тъй като електронният специалист Н. Захариус идентифицира тези обекти като електронни кутии, предвестниците на съвременния кинескоп.

Въпреки, че сцените в горната си част са повредени от вандали в наше време, други рисунки, намерени в криптата под Светилището на Светилищата, са запазени почти напълно и изобразеното на тях задълбочава дори още повече загадката за странните елктронни тръби. Тук тръбите не само са показани в процес на работа, но има и нещо допълнително, което може да предположи за действителното предназначение на тръбите. В няколко от случаите се виждат мъже и жени, сядащи под тръбите с протегнати ръце и събрани длани, означаващо, че са в състояние на приемане. Интересно, какъв вид радиационна операция е била извършвана тук…?


3. Загадката на Колоната Ашока

Свидетелство за древни металургични умения съществува в Делхи, Индия, където се намира така наречената Колона Ашока. Тя е висока около 7 метра, има диаметър 40 сантиметра и тежи около 6 тона. Направената от солидно ковано желязо колона е изградена от експертно споени дискове. Надпис в основата й представлява епитаф към цар Чандра Гупта II, който умира през 413-та г.сл.н.е..

Въпреки, че възрастта на колоната е доста над едно и половина хилядолетие, нейният химически състав е забележително добре съхранен. Гладката й повърхност е като полиран месинг, по който могат да се видят само няколко случайни драскотини и ерозии. Загадката се състои в това, че всеки еквивалент на желязото, изложен на дъждовете, ветровете и температурите на индийските мусони в продължение на повече от 1 600 години, щеше вече много отдавна да се е превърнал в ръжда.  

Производството на желязо и технологиите за неговото съхранение са далеч извън възможностите на човека от 5-ти век. Вероятно колоната е много по-стара, може би на няколко хиляди години. Кои са били загадъчните металурзи, направили това чудо, и какво е станало с тяхната цивилизация?


4. Неуместният компютър от Aнтикитера

Няколко дни преди Великдена на 1900 г. гръцки водолази, събиращи морски сюнгери, открили близо до малкия остров Aнтикитера останките на древен кораб, пълен с бронзови и мраморни статуи, както и с разнообразни артифакти, датирани след това от периода между 85-та и 50-та г.пр.н.е..

Сред находките била малка безформена бучка от кородирал бронз и изгнило дърво, която била изпратена заедно с другите артифакти за по-нататъшно проучване в Националния музей в Атина. Скоро след като дървените фрагменти изсъхнали и се съсухрели от излагането им на въздуха, бучката се отворила, разкривайки очертанията на система от зъбни колела, наподобяващи тези на съвременен часовник.

През 1958 г. д-р Дерек Дж. де Сола Прайс успешно възстановил външния вид на тази машинка и нейното използване. Системата от зъбни колела пресмятала годишното движение на Слънцето и Луната. Подреждането на колелата показва, че предавките могат да бъдат лесно придвижвани напред и назад с различна скорост. Оказало се, че устройството било не часовник, а по-скоро нещо като калкулатор, който може да покаже местоположенията на небесни тела в миналото, настоящето и бъдещето.

Много вероятно е устройството да произхожда от време, много преди това на гърците, и от земя, далечна и неизвестна за нас днес.

5. Полет в древен Египет
През 1898 г. в гробницата на Па-ди-Имен в северна Сакара, Египет, бил открит необикновен крилат обект, датиращ от около 200-та г.пр.н.е.. По времето, когато странният артифакт бил изпратен в Музея на Кайро, на съвременната авиация все още й предстояли няколко години за да се появи, поради което той бил каталогизиран и оставен да събира прах, наред с други разнообразни предмети.

Седемдесет години по-късно, д-р Kахлил Месиха, египтолог и археолог, проучвал музейна изложба на статуетки от птици. Оказоло се, че докато повечето от експонатите били действително скулптури на птици, артифактът от Сакара не бил. Той притежавал характеристики, които не се срещат при птиците, а са част от съвременен самолетен дизайн. Д-р Месиха, бивш ентусиаст по самолетни модели, незабавно разпознал самолетните отличителни черти и убедил египетското Министерство на културата да го проучи.

Направен от много светъл явор, самолетният макет тежи 14 грама и е с прави, аеродинамични криле, простиращи се на около 20 сантиметра. В опашката на самолета, посредством жлеб се вмъква прецизно част, наподобяваща опашната перка на съвремененните самолети.

Нормалната самолетна версия на макета би могла да лети с тежки товари, поддържайки скорост между 72 и 105 км в час. Което не е известно обаче, е какъв е бил източникът на енергия на този летателен апарат. В този си вид, моделът ще е съвършен безмоторен самолет. Въпреки че е над 2 000-годишен, той се рее на значително разстояние само при леко поклащане на дланта. Напълно възстановени копия от материала балса пътуват дори още по-надалече.

Mесиха забелязва, че древните египтяни често са правели умалени модели на всичко, за което са имали познания от всекидневния си живот, и са ги поставяли в своите гробници, храмове, кораби, колесници, погребани слуги, животни и т.н.. Сега, когато е намерен модел на самолет, Mесиха се учудва дали някъде под пясъците на пустинята все още може да се намират останките на безмоторни самолети с действителните им размери.  

6. Реактивен самолет от Южна Америка

През 1954 г. правителството на Колумбия изпратило част от своята колекция от древни златни артифакти за обиколка из САЩ. Възложили на Eмануел Стаубс, един от водещите бижутери на Америка, да направи репродукции на шест от обектите. След петнадесет години един от предметите бил даден за анализ на зоолога и биолог Иван T. Сандерсън. След щателно изследване и консултиране с много експерти, поразяващото умозаключение на Сандерсън било, че обектът е поне хиляда-годишен модел на високоскоростен самолет.

Приблизително 5 см дълъг, обектът е бил носен на синджирче като медалион. Той бил класифициран към съществувалата преди инките култура сину, от 500-та до 800-та г.сл.н.е.. Сандерсън и д-р Артър Пойсли от Аеронавтския институт в Ню Йорк решили, че това не може да изобразява никое от познатите ни крилати животни. Всъщност, малкият артифакт изглежда по-скоро като нещо механично, отколкото биологично. Например, предните крила са с делтовидна форма и са силно заострени – доста нетипично за животно.

Опашната перка може би е най-нетипичната животинска част и е по-скоро самолтен елемент. Тя има формата на правоъгълен триъгълник, плоска е и е право перпендикулярна на крилете. Вертикални опашни перки имат само рибите, но никое животно няма вертикална перка без противоположна такава, която да балансира отдолу. Към загадката се прибавя и това, че на лявата страна на перката има отличителен знак, точно където се намират емблемите на много самолети днес. Отличителният знак е може би толкова неуместен, колкото и самият златен модел, тъй като е бил определен като арамейска или ранно-староеврейска буква - „бета” или „б”. Това може да означава, че оригиналният аероплан не е дошъл от Колумбия, а е бил произведен от много ранна раса хора, обитаваща Близкия изток и знаеща тайната на летенето.

7. Кристален череп от Атлантида

Несъмнено, най-прочутият и загадъчен древен кристал е черепът, открит през 1927 г. от Ф .A. Mичел-Хеджес в разрушен храм на древния град на маите Лубантум, британски Хондурас, днес държавата Белиз.

Черепът е направен от единичен блок чист кварц, с височина 13 см, ширина 13 см и дължина 18 см. Има размера на малък човешки череп, с почти съвършени детайли. През 1970 г. на реставратора Франк Дорант било дадено разрешение да подложи черепа на тестове в лабораториите на Хюлет-Пакард. Разкрити били много аномалии.

Черепът е бил издълбан с пълно незачитане на оста на естествения кристал, процес, нечуван в съвременната кристалография. Не са били използвани никакви метални инструменти. Дорланд не е могъл да намери никакви уличителни за това белези. И наистина, повечето метали биха били неефикасни. Съвременно ножче не може да остави следа по него. От мъничките правилни драскотини близо до гравираните повърхности Дорланд определя, че черепът е бил първо издълбан в груба форма, вероятно използувайки диаманти. По-финото оформяне, изглаждане и полиране Дорланд вярва, че е направено като безбройно количество пъти са използвани вода и силициев пясък. Но ако това е вярно, този процес би трябвало да е отнел 300 години от неспирен труд. Така, че на нас ни се дава избора или да приемем този почти невъобразим подвиг като факт, или да признаем, че е използвана някаква форма на технология, която се е загубила.

Съвременната наука е затруднена да обясни уменията и познанията, които са съчетани за направата на това уникално произведение. Или както Гарвин обобщава:

„Днес, във времето когато човек успя да изкачи планини на Луната, такова постижение на практика е невъзможно да се повтори... И не става дума за умения, търпение или време. То просто не е възможно.”

Или както един от кристалографите на Хюлет-Пакард казва:

„Това дяволско нещо не трябваше да съществува.”.


8. Кой застреля Неандерталския човек?

В Музея по естествена история в Лондон е показан череп на 38 000 години, от ранния Палеолит, изкопан през 1921 г. в днешна Замбия. На лявата страна на черепа има съвършено кръгла дупка, около 8 мм в диаметър. Интересно е, че около дупката няма радиални линии на разцепване, или други белези, които остават след използването на хладно оръжие, като стрела или копие. Срещуположно на дупката, черепът е разбит, и реконструкцията на фрагментите показва, че черепът е бил разбит отвътре навън, като от пушечен изстрел. Всъщност, който и да е по-бавен обект не би могъл да направи нито изкусната дупка, нито раздробяващия ефект. Експерти от съдебната медицина, проучили черепа, са единодушни, че такава черепна повреда не може да се нанесе от нищо друго, освен от метателно оръжие с висока скорост, нарочно изстреляно по праисторическата жертва, с намерение за убийство.

Ако по този човек действително е било стреляно с подобно оръжие, то може да се направят следните две заключения: или екземплярът не е толкова стар колкото се твъри че е и е бил застрелян от европеец в близките векове, или възрастта на останките е правилна и отличният стрелец е древен също.

Но имайки предвид фактът, че палеолитният череп е изкопан на дълбочина 18 метра под земята от основно оловни скали, второто заключение звучи по-правдоподобно. Обаче кой е знаел за барута преди 38 000 години? Във всеки случай не човекът от Каменната ера. Би трябвало да е съществувал друг човешки род, далече по-напреднал и цивилизован, при все това живеещ по същото време. Въпросът е, кое този отличен стрелец с пушка нарича свой дом?

9. Невероятният камък на д-р Кабрера
В един склад в Айса, Перу, се съхранява много уникална капсула на времето, съдържаща различни изображения. Там могат да се видят около 20 000 валчести скали, плочи и камъни с размер на топки за бейзбол, декорирани с поразително разнообразие на картини, в много от случаите неуместни за своето време. Собственикът им е местен лекар, аматьор археолог и геолог, д-р Хавиер Кабрера Даркуеа.

По-голямата част от използвания материал е сив андезит, извънредно твърда гранитна полу-кристална скала, която е много трудна за гравиране. Но според наблюденията на д-р Кабрера, хората са намирали тези гравирани камъни с години в района си. Най-напред те били видяни и регистрирани от йезуитския мисионер Отец Саймън, който придружавал конкистадо?ра на инките Франциско Пизаро през 1525 г.. Проби от тях са били изпратени за Испания през 1562 г..

Рисунките на камъните показват много сложни хирургически умения и медицински познания, като в някои от случаите те са дори по-напреднали и от съвременните. Има сцени на цезарови сечения, кръвопреливания, използване на акупунктурни игли за анестезиране (въведено на Запад едва от края на 1970-те години), деликатни операции на белите дробове и бъбреците, и отстраняване на ракови тумори. Има също така и подробни изображения на сърдечни и мозъчни операции, а на 20 от камъните е показана стъпка по стъпка процедурата за присаждане на сърце.

Това само по себе си е тревожно разкритие, показващо, че някой в неизвестната античност е постигнал ниво на умения, конкуририращо нашето. Но има снимки, които са дори още по-неуместни. Както е било забелязано от д-р Кабрера и проверено от други медицински лекари, там има каменни гравюри, които показват присаждане на мозък. Очевидно, праисторическите хирурзи са притежавали знания и умения за хурургията, които са няколко крачки пред тези на съвременната й посестрима.

10. Произведени метали на милиони години
За последните три десетилетия миньори от сребърната мина Уондерстон близо до Отосдал в западен Трансвал, ЮАР, изваждат от дълбоки скали няколко странни метални сфероиди. До момента са открити поне 200 такива. През 1979 г. няколко от тях биват внимателно проучени от Дж. Р. Mакливър, професор по геология към Университета на Уитуотърстенд в Йоханесбург, и Андреас Бишоф, професор по геология от Университета на Потчестрьом.

Металните сфероиди изглеждат като плоски кълба, с диаметър от 2.5 до 6 см, като външността им е оцветена обикновено в стоманено син цвят с червеникаво отражение, а в метала има мънички петънца от бели влакна. Кълбата са направени от стоманено-никелова сплав, която не съществува в природата, като нейната композиция изключва вероятността тя да е от метеорен произход. Някои от тях имат само тънка черупка с дебелина около 6 мм, и когато тя се счупи се открива странен гъбест материал, разпадащ се на прах при контакт с въздуха.

Което прави всичко това много забележително е, че сфероидите са изкопани от слой на пирофилитна скала, датирана посредством геологични и радиоизотопни методи на възраст от поне 2.8 - 3 милиарда години.

Добавяйки повече загадъчност към загадката, Ралф Маркс, кустос на южноафриканския музей в Kлерксдорф, заболязва, че докато стои заключен във витрината без никакви външни вибрации, експонираният в музея сфероид се върти бавно по оста си от само себе си, от някяква своя собствена енергия. Така, че в тези сфероиди може би има енергия, която все още е запазена и действа, дори и след вечността от три милиарда години.

Източник: atlantisrising.com
« Последна редакция: Юни 05, 2008, 12:34:14 pm от Sinyhe »
Активен

Нинмах

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 54
    • http://
Тайни И Загадки
« Отговор #1 -: Юни 05, 2008, 11:51:07 pm »

Синухеее
Вери Гуууд :lol:
супер:)
За камъните в Ика има много теории , но не ми ся вярва някой да има изгода да произведе такова огромно количество фалшиви камъни и да ги закопае.Иначе доколкото знам общоприетата наука отрича всички находки,които си изброил.Половината са ментета ,а другите-неизвестни.Единствено черепът всвява смут  :D
 :P  
Активен
О hark, let us not think of the morrow
Cherish this moment, far from sorrow
Life is a temporal gift that we borrow
Whether dead for ages, or leave tomorrow

Нинмах

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 54
    • http://
Тайни И Загадки
« Отговор #2 -: Юни 06, 2008, 12:00:59 am »

Учените твърдят, че древните гърци са създали механичен компютър
30 Ноември 2006
Анализът на древния Антикитерски механизъм доведе до потресаващи резултати.
Компютърна възстановка на предната (вляво) и задната част на Антикитерският механизъм.
Компютърна възстановка на предната (вляво) и задната част на Антикитерският механизъм.

Част от механизма /снимки Nature/

Антикитерският механизъм е устройство, открито през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. Сега това устройство отново привлече вниманието на учените.

Механизмът се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100 – 2150 години. Дълго време артефактът не привличаше особено внимание. Първоначално са го смятали за часовников механизъм, а по-късно – за прототип на астролаб.

През 1955 г. обаче, английският историк Дерек де Сола Прайс (Derek J. de Solla Price) изказва предположение, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник.

Антикитерският механизъм е най-сложното открито до момента устройство от древногръцката култура. В него са използвани диференциална предавка (за която се счита, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век.

През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г.  През 2005 г. се появи съобщение за откриването на нови фрагменти от механизма. През лятото на същата година бе обявено, че чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа нанесени върху отделните детайли от механизма.

Тази седмица в Nature бе публикувано изследване на международна група от учени под ръковоството на Майк Едмънтс (Mike Edmunds). То потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен календар.

Учените използват най-новите методи на компютърна томография, с помощта на които успяват да установят вътрешните връзки на механизма. Без съмнение новата публикация ще наложи сериозна корекция на съвременните представи за нивото на развитие на античните цивилизации и влиянието на технологиите в историческото развитие.
Активен
О hark, let us not think of the morrow
Cherish this moment, far from sorrow
Life is a temporal gift that we borrow
Whether dead for ages, or leave tomorrow

Нинмах

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 54
    • http://
Тайни И Загадки
« Отговор #3 -: Юни 06, 2008, 12:02:09 am »

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=9306
ето и линк защото снимките не излязоха
срам ме е :rolleyes:
сега ще потърся и тпва което бях чела за камъните и черепа....
Активен
О hark, let us not think of the morrow
Cherish this moment, far from sorrow
Life is a temporal gift that we borrow
Whether dead for ages, or leave tomorrow

Нинмах

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 54
    • http://
Тайни И Загадки
« Отговор #4 -: Юни 06, 2008, 12:10:26 am »

Колекцията
Камъните от Ика варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите - до 500 кг. и височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на колекцията, имат размерите на диня, а материалът е андезит. Преобладаващият цвят е черен с различни отенъци, но има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са гравирани или релефни, а някои - комбинирани. Маниерът и качеството им са разнообразни. Около една трета от колекцията се състои от камъни с изображения на еротични сцени, което е много разпространен мотив в културите на Андите. Обаче останалата част представлява онзи уникален материал, чието изучаване може да преобърне напълно традиционните представи за човешката история.
След дългогодишно изучаване на колекцията, д-р Кабрера достигнал до извода, че изображенията образуват отделни, ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка. Според развитието на сюжета, размера на камъните се увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф. Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното общество, но наблягали най-много на научно-техническите аспекти. Основните групи, на които е разделена колекцията са:

    *
      Битовите теми;
    *
      Изображения на звезди и други космически обекти;
    *
      Инструменти за изучаване на космоса и микрокосмоса (!);
    *
      Летателни апарати и устройства за изстрелването им (!);
    *
      Хирургически операции (!);
    *
      Човешка и животинска ембриология;
    *
      Карти на земята и други планети (!);
    *
      Календари, зодиак и др.


Динозаври, хирургически операции, космос...
Почти една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и млекопитаещи, които според съвременната наука, са измрели до появяването на човека в Америка (!). Притова, количеството и разнообразието на изобразените измрели животни било огромно. Най-често се срещали рисунки на трицератопси, стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни видове хищни гущери. Но поразяващото е, че в повечето случаи динозаврите са изобразени в тясно взаимодействие с човека. Представени са сцени, в които се ловуват брахиозаври, стегозаври и тиранозаври, при което основно оръжие на човека е метална брадва. Но най-удивителни са изображенията, представящи динозаврите като домашни животни. На едно от тях се вижда човек, яздещ трицератопс. На друг камък, човек лети на птеродактил (!). В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са изображенията на диплодоци с гръбни плочи, като тези на стегозаврите. Едва в началото на 90-те години,Част от колекцията на д-р Кабрера - изображения на динозаври били намерени първите останки на зауропод (който е вид диплодок), с гръбни плочи. На някои камъни са изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на развитие на гигантските гущери. В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, гигантски ленивци (мегатерий), гигантски елени (мегацерос), мамути и др. Популярен мотив, срещан на много от камъните е човек, яздещ кон, без стремена и седло. В много серии били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет за тези серии са операции за трансплантиране на органи - предимно на сърце. При това, на една от тях е показан целия процес - от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от следоперационния, възстановителен период в който пациентът е свързан със система от тръбички към кръвоносната система на бременна жена (!). Още по-смайващи са сцените, изобразяващи присаждането на мозък (!). Такава операция и днес е възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на по-прости операции, като преливане на кръв или цезарово сечение. Освен медицинската тематика, на камъните от Ика са представени обширни сюжети, свързани с изучаването и усвояването на космоса (!). Многочислени изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази цивилизация били на много високо ниво. В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната форма и разположение. Според д-р Кабрера, това са очертания не само на допотопни континенти като Атлантида, но също така повърхности на материци от друга планета.

Послания към идните поколения
Според хипотезата на Кабрера, цивилизацията, създала изображенията от Ика Част от колекцията на д-р Кабрера - общ виддостигнала високо ниво на развитие и имала сведения за други обитаеми планети и галактики. Тя започнала да усвоява активно космическото пространство и в крайна сметка била принудена да се евакуира, непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм. А "каменната библиотека" от Ика била създадена като предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност, д-р Кабрера бил уверен, че преди глобалната катастрофа, на Земята съществувала не просто неизвестна, високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното човечество. Интересен факт е, че в колекцията от Ика има няколко десетки камъка, на които е изобразена пустинята Наска. Платото Наска е разположено на 150 км. от Ика. След десетилетни проучвания на гигантските изображения там, съвременните учени не могат да дадат сносно обяснение за целите и методите на създаването им. Някои изследователи предполагат, че рисунките на платото са дело на същата изчезнала цивилизация, създала камъните от Ика. Но ако е така, каква е връзката помежду им? За сега, официалната наука е безсилна да отговори.

Доказателства за автентичност
И накрая, тъй като същата тази официалната наука упорито твърди, че камъните от Ика са умела фалшификация, нека разгледаме фактите безпристрастно и видим дали е възможно това:

    *
      За да се осъществи подобна мащабна дейност (намерените камъни са около 50000), би трябвало в първата половина на ХХ-ти век, на територията на Перу да се създаде тайна работилница. Да се мисли, че един единствен човек е способен да обработи десетки хиляди камъни, е просто немислимо;
    *
      Тази "работилница" би трябвало да разполага със значителен човешки ресурс, за да транспортира десетки хиляди камъни с тегло до няколкостотин килограма;
    *
      В "работилницата" би трябвало да работят художници, имащи значителен опит в резбата върху камък. Би трябвало също да разполагат с достатъчно съвременна за времето си техника, необходима за механично гравиране на андезит;
    *
      В "работилницата" би трябвало да работят химици, способни да имитират със съответна технология естествена патина върху изготвените предмети;
    *
      В "работилницата" би трябвало да работят квалифицирани специалисти по палеозоология, които биха могли да предоставят не само съществуващите по това време изображения на измрели видове животни, но и според фантазията си, да прогнозират бъдещите открития, както в случая с гръбните плочи на зауропода;
    *
      В "работилницата" би трябвало да работят също и медици, способни да консултират художниците по въпросите на трансплантация на органи - сърце, мозък и други сложни хирургически операции (през 60-те години!!!);
    *
      В "работилницата" би трябвало да присъстват специалисти-археолози, способни не само да откриват древни погребални комплекси, но и да ги отворят, да сложат там някои образци от продукцията на "работилницита", а след това отново да покрият всичко така, че при следващите разкопки, културния слой да не е нарушен;
    *
      Деятелността на "работилницата" би трябвало да бъде толкова дълбоко законспирирана, че полагането на "продукцията" в околностите на Ика, да не привлича вниманието на местното население;
    *
      Организаторите на "работилницата" би трябвало да имат значителни финансови възможности, както за организация на подобна дейност, така и за провеждането й в доста продължителен период.

От всичко това възниква въпросът: "Ако изобщо е възможно всичко това, за какво би била предприета подобна безумна мистификация? С каква налудничава цел, някой би извършил подобна дейност?" И накрая остава да си припомним, че само преди няколко десетилетия, аналогична по своите мащаби и замисъл "операция" била осъществена в мексиканския град Акамбаро. Там "фалшификаторите" изготвили и закопали в земята повече от 30000 керамични статуетки, една трета от които изобразяват динозаври. Може би официалната наука смята, че това е "глобален заговор" за дезориентация" на човечеството?!
Активен
О hark, let us not think of the morrow
Cherish this moment, far from sorrow
Life is a temporal gift that we borrow
Whether dead for ages, or leave tomorrow

Нинмах

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 54
    • http://
Тайни И Загадки
« Отговор #5 -: Юни 06, 2008, 12:18:47 am »


    Първият намерен кристален череп е направен от чист кристален кварц. Хората които вярват в психическата енергия на кристала казват, че черепите са концентрирана енергия и имат силата да увеличават щастието и да подобряват живота, само като се пипне държи или му говориш; други пък казват, че кристалните черепи могат да се използват като кристални топки за врачуване. Твърденията за лекуващите и свръхестествени сили на кристалните черепи не се поддържат от научните среди. Те отричат да са потвърдени необикновените феномени свързани с черепите или за по нататъшна потребност за изследвания в тази област, освен странното в метода на изработката им.
    Може би най-известния и загадъчен череп е този намерен през 1926 година от Анна Льо Гион Мишел Хеджес. Бил е намерен, според нея, заровен под руините на олтара на храма в Лубантун в Британски Хондурас. В писмо собственичката твърди, че "и е било казано от няколкото останали маи и от висшия духовник да предава смърт". Известен е още като "черепа на съдбата". Може би защото е популярен с лечебните си свойства. Черепа е направен от чист кварцов кристал(въпреки че бижутерите го отричат). висок 13 см., 18 см. дълъг и 13 см. широк, като това е приблизителния размер на човешки череп с перфектни детайли. Метода на гравиране е абсолютно необичаен и непознат за човека. Според специалисти черепа е обработван изцяло в разрез с общопознатите техники и не са използвани метални инструменти. Установено е че черепа е на 3600 години и е използван от върховния жрец на Маите при изпълнение на ритуали. Разказва се, че когато е пожелавал смърт тя неотменно се случвала.
    Още два такива черепа са намерени, познати като британския кристален череп и парижкия кристален череп и и двата са купени от търговци в Мексико през 1890 г. Двата черепа са почти идентечни, но за разлика от първия са направени от cloudier crystal.
    Друга двойка кристални черепа са кристалния череп на Маите и черепа от аметист. Открити са през 1900 г. в Гватемала и Мексико и пренесени от маиски свещеник. и двата си приличат много.
    Още един череп е открит и се знае като тексаския кристален череп. Той е само един, тежи 18 паунда и е намерен в Гватемала.
    ЕТ кристалния череп е още един намерен в началото на 20 век в централна Америка и е направен от smoky crystal.
    Единствения познат кристален череп, който прилича на този на Митчел Хеджес е наречен "rose crystal skull". Намерен е близо да Хондурас и Гватемала.
    От неизвестни източници се знае, че черепите са 13 на брой и че крият информация в себе си, но човечеството не е готово за нея.
    Затова и кристалните черепи си остават една от най-големите загадки на света.
Активен
О hark, let us not think of the morrow
Cherish this moment, far from sorrow
Life is a temporal gift that we borrow
Whether dead for ages, or leave tomorrow

marushka

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 575
Re: Тайни И Загадки
« Отговор #6 -: Август 01, 2008, 06:29:29 pm »

Тези находки доказват също така и твърденията на моят духовен учител Йеова, че са съществували на Земята преди нашата по-могъщо високо-развити раси от нашата.