Astrosite.org - Форум за Астрология

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Поезия  (Прочетена 76883 пъти)

Nebesna

  • Гост
Поезия
« -: Февруари 12, 2010, 11:34:55 pm »

Юпитер е в Риби и ще премине много набързо през този знак. Не само, че съм станала състрадателна и плача от умиление пред всяка жива твар и при всяка проява на добро, но и душата ми търси "спасение" и утеха в поезията и изкуството. Какво ли ще става като влезе Нептун в Риби - не смея и да си помисля. Две планети ще ми аспектират Меркурий и Венера в Риби - Плутон в Козирог (секстил) и Нептун в Риби. Секстилът на тр. Плутон с Меркурий вече действа, а тр. Юпитер е в точен съвпад с него в момента.

Това е поезията, която ме впечатлява най-много:

Силните : http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104494

Моето право: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104491

Анонимна: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104505

Стъклена душа: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104492

Две страни: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104650




Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #1 -: Февруари 13, 2010, 03:44:09 am »

има тема за поезия и лично творчество.
 :blink: ;) , а всяко творчество е лично....
нептун в риби ;D ;D ще се удавим в сълзи ,ако сме стигнали до дъното на душата си,ако сме докоснали сърцата си ще станем по-добри ,готови за космическата прошка и любов и това ке бъде спасението ни през 2012......
света ще бъде друг.
нищо не е вечно освен изкуството , а то е космическа любов ! :blink:
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #2 -: Февруари 13, 2010, 08:08:27 am »

Харесвам стиховете на Мадлен Алгафар  http://www.youtube.com/watch?v=yL3f1kE7Bho

А ето и нещо, което може само да ни направи по-мъдри : http://www.youtube.com/watch?v=3_PRgdbIUvc&feature=related
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #3 -: Февруари 13, 2010, 11:57:11 am »

има тема за поезия и лично творчество.


Не ми давай тон в живота. Така съм преценила. Имаме тема и за транзитите, но ти нацвъка хиляда излишни теми...всеки знае, че нито едно събитие не идва само по една планета. Ще бъде най-добре да не пишеш тук с черния си удебелен шрифт. Аман от негативизъм.

Откакто ми каза, че те отвращавам, не влизам в диалог с теб и това е последния път, стой далеч от мен. Аз, ако някой ме отвращава, не се занимавам с него.
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 12:08:27 pm от Небесна »
Активен

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #4 -: Февруари 13, 2010, 12:10:21 pm »

Небесна, много хубава поезия.
Поезия за нежните женски души, които често биват неразбрани.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #5 -: Февруари 13, 2010, 12:14:58 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си. Поезията му също е нестандартна и бунтарска. В никакъв случай не е блудкава, или сладникава, отличава се с огромна дълбочина. Освет това е певец, китарист и актьор, и умира млад.

Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:Поезия
« Отговор #6 -: Февруари 13, 2010, 12:17:12 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 17, 2013, 06:14:28 pm от Asol »
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #7 -: Февруари 13, 2010, 12:24:32 pm »

Активен

supersonic

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #8 -: Февруари 13, 2010, 12:35:53 pm »


Внезапно

Внезапно
Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в приятелството
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)

Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...

Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива като меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...


Станка Пенчева

 
Активен

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #9 -: Февруари 13, 2010, 12:38:46 pm »

Никога не съм вярва, че тази песен може да ме докосне така силно. Но откакто 4 години не съм си идвала в България, често си поплаквам, когато я слушам. http://www.youtube.com/watch?v=Wsut-rR76uc
Активен

marygadje

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 589
Re:Поезия
« Отговор #10 -: Февруари 13, 2010, 12:47:30 pm »

Неразделни Пенчо П. Славейков


Стройна се Калина вие над брегът усамотени,

кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,

и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:

"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,

ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -

грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -

писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -

"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -

тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Активен
Докато дишаш...надявай се!

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #11 -: Февруари 13, 2010, 01:06:08 pm »

има тема за поезия и лично творчество.


Не ми давай тон в живота. Така съм преценила. Имаме тема и за транзитите, но ти нацвъка хиляда излишни теми...всеки знае, че нито едно събитие не идва само по една планета. Ще бъде най-добре да не пишеш тук с черния си удебелен шрифт. Аман от негативизъм.

Откакто ми каза, че те отвращавам, не влизам в диалог с теб и това е последния път, стой далеч от мен. Аз, ако някой ме отвращава, не се занимавам с него.

 :blink:  , много пъти се е случвало това от твоя страна. мислех си ,че не си видяла темата за поезията....

негативизъм от постовете ми към теб не лъха , ти просто яко се заяждаш и ако има нещо ми го кажи на лични ,моля те!
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 01:16:32 pm от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30528
Re:Поезия
« Отговор #12 -: Февруари 13, 2010, 02:02:26 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си.

Как се сетихте за Висоцки при точно преминаване на Юпитер през Асцендента му.  :blink:
Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Uran

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6037
Re:Поезия
« Отговор #13 -: Февруари 13, 2010, 02:08:15 pm »

 Харесвам поезията му. Има дълбочина и голяма самота прозира от нея.

http://www.youtube.com/watch?v=GeC6CF7P4I0#
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:Поезия
« Отговор #14 -: Февруари 13, 2010, 06:15:24 pm »

Философия на Любовта
Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
« Последна редакция: Ноември 18, 2010, 08:14:34 pm от sunrain »
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:Поезия
« Отговор #15 -: Февруари 13, 2010, 06:16:59 pm »

Още нещо от него:

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

***
Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.

Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30528
Re:Поезия
« Отговор #16 -: Февруари 13, 2010, 06:22:02 pm »

Мевлана Джелаледин Руми

Елате, елате всички, които и да сте
пътешественици, поклонници,
всички, които обичате раздялата - все едно.
Елате, даже когато сте престъпили
хиляди пъти своите клетви.
Нашият керван не означава отчаяние -
Елате и още веднъж елате.


***
Историята на любовта трябва да чуеш
от самата любов.
Защото тя е няма и говореща
едновременно.


***
Умът е неспособен да изрази Любовта.
Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта
и какво означава да бъдеш любещ.
Пътят на нашите пророци е пътят на Истината.
Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов;
умри в Любов, ако искаш да останеш жив.


***
Както кръжащите къдрици се вият на вълни по главата ми,
така се движа и извивам в свещен танц!
Танцувай, о сърце, бъди въртящ се вихрен кръг,
гори във пламъка - не е ли Той свещта?

***
Аз казах: "Твърд си като един от тях!"
"Знам, - отвърна той, -
че съм твърд за твоето най-добро,
не от озлобеност и омраза."
Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",
удрям го през лицето.
Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,
това не е овчарник!
Избърши си очите и разгледай
портрета на сърцето."


***
Освободи се от Аза с един замах! Бъди като меч
без следа от меко желязо; бъди като стоманено огледало,
отстрани всичката ръжда с разкаяние.

***
Тази душа получава от душата знанието,
а не от книги, нито от говорене.
Ако знанието на тайните нараства от празнотата
на духа, тогава сърцето е осветено.

***
Довери се на Аллах,
но първо вържи колената на камилата си.

***
Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?
При моята следваща смърт
ще създам крила и перушина като ангел;
после, понасяйки се по-високо -
нещо, което не можете да си представите -
ще стана ангел.


***
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.

***
След всяко "О, Господи!", което изричаш,
стои едно хилядократно "Тук съм".




Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30528
Re:Поезия
« Отговор #17 -: Февруари 13, 2010, 06:31:04 pm »

Поезия
на Мевляна Джелаледин Руми

 
С пръсти устните си докосни

Целуни се от сърце.
Ако в Китай живееш
не поглеждай към Тибет или Монголия.
Ако Красивия да задържиш желаеш,
дръж себе си при себе си.
Щом Възлюбения искаш да целунеш,
с пръсти устните си докосни.
Красотата на всяка жена или мъж
е твоята красота.
Разрошената ти коса
често сянка хвърля върху този факт.
Художник идва да те нарисува,
но стои с отворена уста.
Тази красота от любовта ти е разкрита,
ала ще изчезнат всичките була,
ако само за момент твоята прикритост
пред щедростта ти се изправи и попита:
"Господине, кой си ти?"
В тоз момент
на Шамс лицето,
що живота ти променя,
удостоява те с
намигване.

 

Нощта на съюза

Това е нощта на съюза,
когато звездите се сипят
като ориз върху нас.
Небето се вълнува!
Луната-булка пристига!
Венера не може да спре да напява
нежните песни, които самата твори;
като славей напролет
опиянен от уханната роза.
Виж как Полярната звезда
не спира да гледа влюбено в Лъв.
Виж как Рибите надигат млечен прашец
от океанското дъно.
Юпитер язди на коня си към Сатурн и извиква:
“Старче, скачай зад мен!
Младостта е дошла!
Нека разнесем добрата новина!”
Марс мие своята кървава сабя,
и да гради се захваща
щедро даряващ живот като слънце.
Делвата на Водолея е препълнена с жива вода
и върху Девата щедро разлива.
Плеядите толкоз добри
не треперят от страх пред Везните
и защо Овена да бяга
изплашен от своята майка?
Когато от Луната стрелата на блясъка
прониза в сърцето Стрелеца,
той прекара нощта като Скорпион
страстно взрял се във нея.
На такъв фестивал не мисли - пожертвай Телеца
за да не ходиш с разкривена походка
в калта - като Рака.
Небесата са астролаб,
а реалността е Любовта;
вслушай се в това, което скрито е
във тези думи.
Шамси Табриз, на сутринта щом засияеш
тъмната нощ в ярък ден се превръща
единствено от светлината на лицето ти.

 

Жизнерадостност

Любовта отне всичките ми практики
и изпълни ме с поезия.
Опитах се тихичко да си повтарям:
Няма сила освен твоята,
но не можех,
трябваше да пляскам и да пея.
Аз бях уважаван, добродетелен, стабилен,
но кой би устоял
на този силен вятър
и да помни тез неща?
Планината съхранява ехото
дълбоко вътре в нея.
Така и аз гласа ти пазя.
Аз съм парче дърво хвърлено в твоя огън
и бързо в дим се претворило.
Щом видях те станах пуст.
Тази пустота,
по-красива от самото битие,
заличава битието.
Но все пак, когато битието дойде,
бори се и битие твори.
Небето синьо е.
Светът е сляп човек,
клечащ на пътя.
Но който зърне твоята пустота
вижда отвъд синьото и слепия човек.
Великата душа се крие,
като Исус или Мохамед,
движи се посред тълпата в град,
където от никой не е разпозната.
Да възхваляваш –
това е да възпяваш как някой
на пустотата се предава.
Да възхваляваш слънцето е
да възпяваш своите очи.
Възхвалата – Океанът,
това което казваме е кораб малък.
Така пътешествието ни продължава
в морето…
И кой знае накъде?
Да си носен от Океана
е най-големият късмет,
който може да се случи.
Това е събуждане изцяло.
Защо да тъгуваме, че сме били заспали?
Без значение е колко дълго
сме във несъзнателност живели.
Опиянени сме,
но нека вината си отиде.
Нека почувстваме движенията
на нежността около нас.
Усети движенията на нежността
около теб,
тази жизнерадостност.

 

Изгорял кебап

Неотдавна се възхищавах на вината,
сега скитам се в червения свят.
Неотдавна в огъня се взирах,
сега съм изгорял кебап.
Жаждата ме доведе до водата,
където отражението на луната
аз изпих.
Сега съм лъв, който гледа нависоко,
съвсем изгубен в любов
към това, което гледа.
Не задавайте въпроси за копнежа –
погледнете моето лице.
Душа опиянена, тяло от руини –
двете заедно седят безпомощни,
в кола разбита
и никой от тях
не знае как да я поправи.
А сърцето ми, бих казал,
прилича много на магаре
потънало в кална яма,
бори се и се окалва до уши.
Но чуйте ме:
Поне за миг не бъдете тъжни.
Чуйте как благословиите
сипят своите цветя
около вас.
Бог.



Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

abroad

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #18 -: Февруари 13, 2010, 06:50:32 pm »

http://www.bukvite.bg

Стела Борисова Ташева

Раздел: Гражданска лирика   

Клише
 
I
Тя е на трийсет.
Даже трийсет и две.

Дълго черно палтенце,
хубави ръкавици.
Два пъти седмично
ходи на фитнес.
Тя е свободна
за духовно развитие.
Вечер, много чете
(за да не мисли).
Влюбва се често.
В (богати)
във екзотични мъже.
Женени още по често.

Тя е на трийсет
или трийсет и две.
Много изискана,
тиха и женствена,
със елегантни красиви ръце.
Ползва винаги
скъпа козметика.
Самочувствие-много добро
Има също високи претенции.
Тя не понася други жени
Независимо
колко годишни са.

Не е омъжена,
Не е само с един.
И очаква да бъде излъгана.

Иска да се омъжи.
Все още.


II
Тя е на трийсет.
Даже трийсет и две.

Нокти лакирани
в тъмночервено.
Небрежна.
Захабено лице и усмивка.
Практична.
Спи на пъстри завивки.
С наслада говори
за секс и мъже.
Шефа си мрази
съвсем откровено.

Тя е на трийсет.
Точно трийсет и две.
Работата си пренебрегва.
Нервна е.
Често крещи на мъжа си.
Дъщеря си
облича като нимфетка.

Над несемейните,
тя се надсмива.
Но и брака си счита
не съвсем сполучлив.
Няма време за
сложни диети...
И в очакване на момента,
в който само ще чисти
и готви
като баба на някой,
Търси смисъл и истина
в изневярата.

Иска да е омъжена.
Непременно.

III
И така ще е зле
и обратно е зле:
Няма правилен начин
да живееш в клише.
 
  © Стела Борисова Ташева Всички права запазени.
Публикувано: 2004-03-07
 
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #19 -: Февруари 13, 2010, 08:49:48 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си.

Как се сетихте за Висоцки при точно преминаване на Юпитер през Асцендента му.  :blink:

Защото там е моят Меркурий. Но не само това. Уран ще направи скоро съвпад с неговия Марс (където е и рождения ми Сатурн). Транзитният Меркурий е точно върху неговото рождено Слънце, а тр. Марс в опозиция.
Активен

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:Поезия
« Отговор #20 -: Февруари 13, 2010, 09:04:55 pm »

Мевлана Джелаледин Руми

Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.


Това го има почти едно към едно в ДАО  :rolleyes:

Много са му хубави стиховете,а това просто създаде силен резонанс в мен  :blink:


Ако Красивия да задържиш желаеш,
дръж себе си при себе си.

Активен

Вещичка

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5943
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re:Поезия
« Отговор #21 -: Февруари 13, 2010, 09:06:33 pm »

това е едно от любимите ми на Дамян Дамянов  :blink:

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Активен

 - Бабо, да си барала хапчетата ми, с надпис "LSD" ?
 - Майната им на хапчетата. Иди да видиш к'ви дракони има в кухнята!


http://podaraciunikati.alle.bg/  http://darovenaprirodata.alle.bg/

Вещичка

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5943
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re:Поезия
« Отговор #22 -: Февруари 13, 2010, 09:10:07 pm »

Димчо Дебелянов
***
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...


Тази любовна елегия на Дебелянов излиза за първи път в сп. "Смях", г. III, бр. 15 от 03.IX.1913 г. Посветена е на рано загиналата от туберкулоза учителка Мара Василева-Звънчето.
Активен

 - Бабо, да си барала хапчетата ми, с надпис "LSD" ?
 - Майната им на хапчетата. Иди да видиш к'ви дракони има в кухнята!


http://podaraciunikati.alle.bg/  http://darovenaprirodata.alle.bg/

Вещичка

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5943
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re:Поезия
« Отговор #23 -: Февруари 13, 2010, 09:11:44 pm »

Никола Вапцаров



Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Активен

 - Бабо, да си барала хапчетата ми, с надпис "LSD" ?
 - Майната им на хапчетата. Иди да видиш к'ви дракони има в кухнята!


http://podaraciunikati.alle.bg/  http://darovenaprirodata.alle.bg/

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6708
Re:Поезия
« Отговор #24 -: Февруари 13, 2010, 09:13:11 pm »

Вещичка, Вапцаров и на мен ми е много на сърце! Благодаря!  :clap:  
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 09:29:03 pm от sunrain »
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Вещичка

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 5943
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re:Поезия
« Отговор #25 -: Февруари 13, 2010, 09:13:48 pm »

Христо Смирненски

1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА

В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъга...
Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"
Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."

Активен

 - Бабо, да си барала хапчетата ми, с надпис "LSD" ?
 - Майната им на хапчетата. Иди да видиш к'ви дракони има в кухнята!


http://podaraciunikati.alle.bg/  http://darovenaprirodata.alle.bg/

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #26 -: Февруари 13, 2010, 09:16:34 pm »

А това стихотворение "Прощално" е много нежно и казва толкова много с малко думи.
Активен

Синухе

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:Поезия
« Отговор #27 -: Февруари 13, 2010, 09:16:40 pm »

Даршан Сингх

О, кажи на тъмнината на интелекта да моли за лудостта на любовта,
защото тази лудост е лъч Светлина и нищо друго, освен Светлина.



И малко по Нептун  :P

Само един бърз поглед на божествения Виночерпец е предизвикал преобразяване
-влизайки в неговата таверна,
старите аскети са преобразявани в юноши,
кипящи от живот.


Защо упрекват пияниците за техните копнеещи очи,
когато самото вино танцува тъй пленително в чашата?


Активен

marygadje

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 589
Re:Поезия
« Отговор #28 -: Февруари 13, 2010, 09:53:24 pm »

Утре е деня на любовта и ден за прошка!Прощавайки,ние отхвърляме омразата към другия и отключваме вратата към Любовта.
 
Ти и Аз - Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

Дамян Дамянов
Активен
Докато дишаш...надявай се!

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4134
Re:Поезия
« Отговор #29 -: Февруари 13, 2010, 11:02:44 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 17, 2013, 06:13:49 pm от Asol »
Активен

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30528
Re:Поезия
« Отговор #30 -: Февруари 13, 2010, 11:23:32 pm »

* * *

Я, Своей Майей Себя проявляя,
Пеленаю тебя и ласкаю,
И шепчу тебе нежно: “Иди!
Ты — на Ладони. Не упади!

Мне ты доверься, тебя поведу,
Только не бойся: Я — рядом иду!
Ты Меня за руку крепко держи,
Слиться со Мною всегда ты спеши!

В Дом Мой не каждый может войти.
Но страхи оставь! Ты — на верном Пути!
В радости, грусти, тоске ли, тревоге —
Думай о Боге и помни о Боге!

Сердцем скажи: ЛЮБЛЮ я Тебя!
И в Сердце одно Мы сольёмся тогда.
Мы растворимся в Преме Моей.
Бег остановится суетных дней..."

* * *

Превод на английски:


By My maya Myself manifesting,

I swaddle you and caress,

And whisper to you gently: “Go!

You are — on My palm. Try not to fall!

 

Trust Me, I will lead you,

Just don’t be afraid: I go by your side!

Hold Me tight on My hand,

Always strive to merge with Me.

 

Not everyone can enter this Abode of Mine,

But cast off your fears! You are

on the right Way!

In pleasure or sorrow,

in anguish or anxiety —

Think of God and remember of God!

 

Say — I LOVE You! — with all your heart:

Then into one Heart shall we merge.

We shall dissolve in this Prema of Mine,

And days full of vanity will stop running…"

http://www.religiousbook.net/Lyrics/


Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Vision

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 3523
Re:Поезия
« Отговор #31 -: Февруари 14, 2010, 10:12:36 am »

много харесвам как пише Елисавета Багряна, предполагам защото моето светоусещане прилича на нейното, поне така усещам от написаното:


*****
Стихии


Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -

в родния ми град?

 

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -

къщиците и градинките, и добитъка на хората -

в родния ми град?

 

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -

в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -

в родния ми град?

 

Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

*****

Април


Слънчев сноп от прозореца влиза,

цветен сняг е земята покрил

като с брачна, данетелена риза -

дойде неусетно април.

 

Бог е мъдър и благ и прощава

всяка пролет на грешния свят.

А печлите сега опрашават

медоносния ябълков цвят.

 

Вечер лъха презморския вятър,

който всичките пъпки разви.

Аз обичам безумно и свято -

бог сърцето ми благослови.

 

Но е моята страст негасима

и безмълвен е жадния зов -

че той няма ни образ, ни име:

аз обичам самата любов.

 

*****

Interieur


Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно,

ти говориш тъй топло и предано.

Вън завива виелица снежна.

Аз те слушам, далеко загледана.

 

Лъхат леки и странни парфюми

от цветята, над мене надвесени,

и напомнят самички, без думи,

ча са вчера от тебе донесени.

 

Ти така всеотдайно си верен,

ти си мой неотменно и всякога -

и прости моя смях преднамерен,

мойто женско лукавство понякога.

 

Че и аз като тебе обичам -

безнадеждно и смъртно увлечена,

и често напразно заричам

да не ида на среща уречена.

 

Но когато зачуя, че идеш,

сякаш рязко, внезапно събудена,

там, от другия вход, без да видиш,

аз избягвам - смутена, зачудена.

 

И отивам при него покорна,

сякаш в тъмна хипноза омаяна.

И се връщам разбита и морна,

унизена и горко разкаяна...

*****

///последните куплети са най- силни, направо ме разплакват///
имаше още едно, което завършва така:

''Ще те изпратя със прегръщане
кога те видя в пътя вгледан
все повече си мой и предан
при всяко свое ново връщане.''

но не мога да го намеря
*****
Вечната


Сега е тя безкръвна и почти безплътна,

безгласна, неподвижна, бездиханна.

Очите са притворени и хлътнали.

и все едно - дали Мария, или Анна е,

и все едно - да молите и плачене, -

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не ще помръднат стиснатите устни -

последния въздъх и стон изпуснали.

И ето че широк и чужд е вече пръстенът

на нейните ръце, навеки скръстени.

 

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала.

Ще минат дни, години и столетия

и устните на двама млади, слети,

ше шепнат пак "Мария" или "Анна"

в нощта сред пролетни благоухания.

А внучката ще носи всичко: името,

очите, устните, косите - на незримата.

*****

Съдба


През улиците здрачни, през къщите, стените,

през плачещия ромон на есенния ден,

през този град, погребан в желязо и гранити -

усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.

 

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,

усещам ти рцете, протегнати насън,

усещам как се вслушваш за стъпките познати

и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

 

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат

и таглят мойта воля, ръце, нозе, очи.

И повече не мисля, и тръгвам, и не питам

в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

 

*****

на Дамян Дамянов:

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

*****

на Петя Дубарова:

Момчета


Внезапно разклонили мъжки вени

и вдигнали широки рамене,

красиви и все още несмутени

от тихо женско "да" и тежко "не",

 

превръщате с ръцете си изкусни

един велосипед във две крила.

Неволно ли докоснете ни с устни,

изчезвате. Не чакате "ела",

 

отново ваши стъпки се преплитат

със нежните ни стъпки по брега.

Пред нас животът, сочен като пита,

дъхти на мед, непипван досега.

 

А някъде и дене ме сънува,

жадува ме, прозрачна като мед,

във стихове ме търси и рисува

един усмихнат, влюбен в мен поет.

 

И счупя ли със свойта обич бяла

на детството си приказния храм,

аз своя път със неговия сляла,

най-светлата си песен ще създам!

*****

Посвещение


В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

*****

и още има, но стана много дълго :)

Активен


Не се излагай!! Провери си правописа!! Точно ТУК!!
''Не знам'' се пише отделно /за разлика от ''Неграмотен''/..

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #33 -: Февруари 14, 2010, 11:19:42 am »

П Р О Ш К А

Аз нямам право никого да съдя
в човешкия житейски земен път,
дори да искам злото да пропъдя
с болка в себе си ще спра на кръстопът.

Ще се запитам, аз дали съм права
към хората, към техните дела,
дали това е пътят към разправа
или съм заблудена и греша .

Мили, Боже, дай ми силна вяра
себе си да променя дори,
да притеглям с нова мяра
грешките за хорските беди!

Ще си простим, тъй както сме сгрешили,
че сме осъдили една душа
и по човешка воля сме решили
да чака пред заключена врата!

Прости, (тъй както аз прощавам),
за думите изречени от моята уста!

Бъди свободен в мисли и дела
с прошката, която аз ти давам !

Активен

marygadje

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 589
Re:Поезия
« Отговор #34 -: Февруари 14, 2010, 01:00:54 pm »

ВИНО И ЛЮБОВ, ПРАЗНИК НА ЛЮБОВ, ПРОШКА ОТ ЛЮБОВ.....

"Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта.
Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому какво си дал." /Н. Захариева/

НАЙ  - ВИСШЕТО ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Е ПРОШКАТА!ПРОСТЕТЕ И НЕКА ДА ВИ БЪДЕ ПРОСТЕНО!
Активен
Докато дишаш...надявай се!

strelicka

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4319
Re:Поезия
« Отговор #35 -: Февруари 14, 2010, 01:37:07 pm »

Никола Вапцаров



Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.



единственото стихотворение,което знам и на английски, научих го заради учителката ни по английски , която много обичах :blink:хубав спомен за цял живот
Активен
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #36 -: Февруари 14, 2010, 02:28:23 pm »

МОЛИТВА НА БОЕЦА

Милостиви Боже,
прахосах дните си в планове за какво ли не.

Само това не бях предвидил.

Но в този момент,
се моля единствено да преживея
достойно следващите мигове.
........................................
За всичко, което е трябвало

да се помолим... а не сме,

за думите, които е трябвало

да изречем... а не сме ,

за делата, които е трябвало

да извършим... а не сме,

... те моля, Всевишни,

за прошка.
Активен

abroad

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #37 -: Февруари 14, 2010, 02:47:26 pm »

Заключваха ме - счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш - никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!

Петя Дубарова, 1978

ДА БЪДА ЗИМАТА
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

Петя Дубарова



Активен

lazarova

  • Нов участник
  • *
  • Публикации: 287
Re:Поезия
« Отговор #38 -: Февруари 14, 2010, 04:29:25 pm »

Небесна, от къде идва всичко свързано със сцената при Висоцки? няма нищо в Лъв...верно, че не е бил по показността, а си е правил изкуството заради самото изкусвто ( за разлика от сегашните актьори, певци и т.н.), но все пак се чудя, защото не съм много наясно с много неща в астрологията.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #39 -: Февруари 14, 2010, 05:21:36 pm »

Небесна, от къде идва всичко свързано със сцената при Висоцки? няма нищо в Лъв...верно, че не е бил по показността, а си е правил изкуството заради самото изкусвто ( за разлика от сегашните актьори, певци и т.н.), но все пак се чудя, защото не съм много наясно с много неща в астрологията.

За него изкуството е било средството да изрази символично много неща, които са били забранени за казване в страната, в която е живял. Чрез творчеството си, той се е противопоставял на тогавашния режим. За сцената гледаме върха на 5-ти дом, намираме Рак тук, който се управлява от високо издигнатата Луна в Скорпион. Макар и в падение, Луната е хармонично аспектирана в голям воден тригон с управителите си - Марс и Плутон, което го прави боец (Марс) и изразител на волята на масите (Плутон).
Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #40 -: Февруари 14, 2010, 08:18:21 pm »

Късна среща

Каква съдба след толкова години

събра ни в този душен ресторант?

Звънят нелепо чаши и чинии,

гнети, пропукан, ниският таван.

 

Оркестърът гърми. И полилеят

се клати застрашително над нас!

Не мога аз щастливо да се смея

и с другите да пея с весел глас.

 

И ти, която някога обичах

с такава нежност, болка и тъга

и щастие единствено наричах,

усмихваш се отсреща ми сега.

 

Аз бавно вдигам чашата и пия:

спокоен, безразличен и студен.

Но как от теб, но как от теб да скрия

пожара, незатихнал още в мен?

 

Но как да заповядам да не бие

тъй силно неспокойното сърце?

Аз пак наливам чашата -  и пия…

Треперят леко моите ръце.

 

Защо тъй нежно грее твоят поглед?

Защо сълза в очите ти блести?

Нима неповторимата ни пролет

да възкресиш, да върнеш искаш ти?

 

Нима ти имаш сили да изровиш,

да съживиш мъртвеца във пръстта?

…Повярвал бих, повярвал бих отново

и в хората, и в теб, и в любовта,

 

ако сега, ей тук, пред всички други,

пред техните учудени лица,

пред погледа уплашен на съпруга,

пред погледа на твоите деца,



внезапно като в приказка прекрасна,

като в чудесен, фантастичен сън

целунеш ме задъхано и страстно

и тръгнеш с мен – в нощта,

                       в дъжда – навън.

 

* * * *
Колко трудно е да се убие

любовта, в сърцето корен впила?

Гледаш, неочаквано тя крие

несломима, страшна сила!

 

Колко лесно е да се убие

любовта, в сърцето корен впила?

Дума само, поглед може би й

стига -  да я видиш мъртва, мила…

 

*  *
 

Не ме лъжи, че си щастлива!

Кому е нужно туй сега!

Под маска весела не скривай

неугасимата тъга!

 

Не ме лъжи! Ти тайно плачеш:

аз скръб в очите ти съзрях!

Какво ли твойте думи значат?

Какво – фалшивият ти смях?

 

* * * * **
Не срещнах аз голямата любов!

А чаках я – и търсех непрестанно…

Не се откликна тя на моя зов,

над мен не грейна нейното сияние.

 

Пресичаха миражи моя път,

отровиха сърцето ми измами!

боли ме, че годините вървят,

че вече отминава младостта ми…

 

Тя може би е някъде край мен!

Тя може би зад сто моря блуждае.

Нима тъй ще умра, неозарен,

без любовта голяма да узная?

 

давид овадия! каквото и да кажем за неговото творчество ще бъде малко!
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Иво

  • Новак
  • Публикации: 35
  • Познанието се добива лесно за разлика от мъдроста
Re:Поезия
« Отговор #41 -: Февруари 14, 2010, 11:34:45 pm »



                   Колко си хубава!...

На М.К.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
 
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
 
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
 
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
 
Х.ФОТЕВ :kissd:
Активен
...И как да разбера кой съм аз?И дали наистина съм аз?И накрая ако се окаже,че аз не съм аз,а някой друг?Егати и системата!!!!

Иво

  • Новак
  • Публикации: 35
  • Познанието се добива лесно за разлика от мъдроста
Re:Поезия
« Отговор #42 -: Февруари 14, 2010, 11:37:18 pm »

                        Морето!...

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.
 
Х.ФОТЕВ :88:
Активен
...И как да разбера кой съм аз?И дали наистина съм аз?И накрая ако се окаже,че аз не съм аз,а някой друг?Егати и системата!!!!

Иво

  • Новак
  • Публикации: 35
  • Познанието се добива лесно за разлика от мъдроста
Re:Поезия
« Отговор #43 -: Февруари 15, 2010, 05:01:59 pm »



                Сонетите на Уилям Шекспир



Сонет № 38
На Музата ми как да липсват теми?
Ти дишаш и в стиха ми си излял
субстанция за хиляди поеми,
която осквернил би листът бял.
На себе си благодари, щом нещо
достойно в мен за четене съзреш.
Дори глупакът би римувал вещо,
щом ти му озариш ума невеж.
Бъди десета Муза, десет пъти
надминала властта на деветте,
и щом поет подири помощта ти,
дари го вечни рими да плете.
Че радва Музата ми днес света
трудът е мой, но твоя е честта.


Сонет № 39
Но как да те възпея аз не знам.
Нали си всичко най-достойно в мен.
Не зная аз кого възпявам сам
във тоя стих, на тебе посветен.
Да бъдем две различни същества,
с отделна обич, чувства и мечти.
Така ще имаш в моя стих това,
което заслужаваш само ти.
Раздялата е тежък гнет за нас.
Но често в часове на самота


Сонет № 40.
Любов, вземи ми всичките любови
и по-богата ли си отсъди
с по-истински, любов, любови нови
от любовта ми, дадена преди?
Щом от любов приемаш любовта ми,
че я използваш кой ще те вини?
Винил те бих, че себе си измами,
с това, що своенравно отклони.
Грабежът ти, крадецо мил, простен е,
макар че ме лиши от бедността.
Че от омразата по-силно стене,
отколкото от обич любовта.
Красива лъст, и злото те краси!
Убиваш ме със злост, но зло не си.



Сонет № 43

Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще го огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.


Сонет № 44
Да беше мисъл мудната ми плът,
не би ме разстоянието спряло.
Изминало би тежкия си път
до тебе мигновено мойто тяло.
И с радост бих стоял накрай света,
от тебе с бездна отделен тогава.
Вода и пръст прескача мисълта,
намисли ли си де да пребивава.
Но мисълта, че мисъл не, а тлен
е тежкото ми тяло, ме убива.
Щом от вода и пръст съм сътворен,
на времето в пътеката горчива
ще крача, от водата и пръстта,
попил сълзи, емблеми на скръбта.

 




Сонет № 47
Сърцето ми със взора сключи мир и
с услуги всеки другия теши.
Щом взорът ми очите ти подири,
въздишка щом сърцето ми души,
със образа ти взорът ми пирува,
сърцето с пир рисуван усладил,
а на сърцето взорът пък гостува,
любовни мисли с него споделил.
Така във образ или в любовта ми,
макар далече, винаги си с мен.
Нали не би надбягал мисълта ми?
Пък аз на нея, тя на теб е в плен.
Заспи ли тя, ликът ти пак услажда
сърце и взор в любовната им жажда.




Сонет № 48.

Колко грижовно, щом поех на път,
скрих зад прегради и вещта най-дребна,
та чужди да не я употребят,
преди на мен да стане пак потребна.
А теб, от всеки мой брилянт по-скъп,
теб, грижа, дето ми изпълва дните,
утеха моя, днес най-силна скръб,
тебе оставих плячка на крадците
и не те скрих зад никоя врата,
освен там, дето зная, че те има:
В най- тайното ковчеже на гръдта
излизаш-влизаш през врата незрима.
Уви, и там такава плячка мила
самата праведност би изкушила.


Сонет № 49
Във този ден, когато видиш ти
последния ми дребен недостатък,
когато любовта ти отлети
и бъдеш с мен безмилостен и кратък,
когато вместо с влюбени очи
ме срещнеш с ясен поглед, без боязън,
любов във тебе няма да личи,
а само хлад и скрита неприязън.
Но като знам във този черен ден,
че аз за теб не бях достоен, тая
ръка в закана към самия мен
ще вдигна, ала теб ще оправдая.

Ти имаш право с мен да си суров.
Не съм заслужил твоята любов.


Сонет № 50

О колко тъжно следвам своя път,
че всичките ми пропилени сили
едничкия покой ще донесат
да кажа: “С теб делят ни много мили.”
И конят ми под мене стъпва вял,
понесъл с мен товара на тъгата.
Той сякаш по инстинкт е проумял:
ездачът не харесва май ездата.
Не го раздвижва кървавата шпора,
която вбивам в хълбока вбесен,
а в отговор простенва от умора,
по-остра шпора впивайки във мен.
Че стонът му ми спомня моя ад:
пред мен скръбта е, радостта - отзад.



Сонет № 53

Кое е веществото, що гради те,
та с теб се движат сенки милион?
Едничка сянка ходи по петите
на всекиго, ти раждаш милион.
Адонис опиши- та той е сянка
и копие на твойта красота!
И на Елена дивната осанка
рисува теб в костюм от древността.
Виж пролетта и есента узряла.
Как твойта хубост в първата личи!
Във другата е щедростта ти цяла
и радва с форми хорските очи.
Във всяка външна хубост имаш дял,
но верността на друг не си предал.


Сонет № 56

Пак мощ сбери, любов, срещу мълвата,
че по си равнодущна от лъстта,
която днес е сита от храната,
а утре е със зейнала уста.
Така и ти, любов, пълни си взора,
докато не примигаш от любов,
а утре пак засищай без умора
със грейнали очи глада си нов.
Покоят ти да бъде океана,
брега оставил, дето всеки ден
пристъпват двама влюбени сред пяна
и гледат как се връща уморен.
Или да е във зимен ден мечта
за новия триумф на пролетта.



Сонет № 57
Твой роб съм и единствено живея
броейки страстните ти часове
и нямам ценно време да пилея,
нито дела, щом друг ме позове.
Гневът ми часовете не залива,
щом циферблата следвам със тъга,
и не наричам липсата горчива,
щом се сбогуваш с верния слуга.
Не пита даже мисълта горката
къде и по какви дела си днес,
а като роб унил седи и смята
какви щастливци с теб са там онез.
Тъй глупава е любовта, че на
каквото сториш, все си без вина.



Сонет № 59
Щом няма нищо ново и било е
всичко преди, как лъже се умът
и в напъни да каже нещо свое
дете родено ражда втори път.
Да можех слънцето назад да върна
с петстотин обиколки на света
и образа ти в древен стих да зърна -
нали застива в букви мъдростта -
и тъй да видя древните похвали
за тоя храм, от бога сътворен
по-точно ли в слова са го предали
или го славят точно като мен.
О, хвалели са, сигурен съм аз
по-недостойни теми с двойна страст.



Сонет № 61

Но ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди над моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания
в лъжа и ленност да ме уличи
и да измери моите деяния?
Не твоята любов над мене бди.
Уви, тя не е толкова голяма.
А моята любов до мен стои
на бодра стража, трепетна и няма.

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,
далеч от мен и в близостта на друг.




Сонет № 63

Срещу деня, когато като мен
не издържиш това жестоко бреме
и умре по нещо в тебе всеки ден,
и вае бръчки гибелното време,
когато твоя радостен живот
над бездните завърши своя полет
и мрак обземе слънчевия свод,
и тръпне в хлад ограбената пролет,
срещу Деня от днес воювам аз,
за да не би с косата си тогава
да те пожъне като тревен клас
от паметите тъмната забрава.

За теб воювам срещу този ден,
със моя чер писец въоръжен.


Сонет № 64

Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна,
и сушата протяга брегове
и граби свойта дан от океана,
и как през този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени
и времето от мен ще те отнеме.

А туй е смърт. Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.

Сонет № 66

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.


Сонет № 67

Защо и той живее в този грях?
Дали за да му бъде оправдание?
Но как така? Нима не го е страх
в пороците да влага обаяние?
Защо ли грабят мъртвите цветя
на бузите му живите творения?
Защо ли търси тази грозота
фалшиви рози, мъртви украшения.
Защо ли го роди под този свод
природата, която няма сили
и в другите да влее нов живот,
а черпи кръв от неговите жили?

Роди го, за да знае този свят
защо е нищ и как е бил богат.


 :clap: :clap: Амиии то нема нужда от коментар ;)Квото и да пиша,ще бъде малко или излишно :kissd: :kissd:
Активен
...И как да разбера кой съм аз?И дали наистина съм аз?И накрая ако се окаже,че аз не съм аз,а някой друг?Егати и системата!!!!

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #44 -: Февруари 15, 2010, 05:15:25 pm »

Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28286
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #45 -: Февруари 15, 2010, 05:20:47 pm »




отново евтим евтимов!
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #46 -: Февруари 16, 2010, 10:55:55 am »

Очите ми ме молеха да спра да гледам, очите ми твърдяха че съм луда ... луда за да ги карам да се взират и да те търсят там където отдавна не си и няма да те има !

Очита ми ми казваха че са те виждали и друг път, очите ми познават много преди мен и знаят как бързо се променяш и изчезваш и няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това което нямаш и което щях да видя ...

Когато ги затворих беше късно, защото те бях допуснала вътре в себе си ... и всичките ми думи и желания бяха приели формата на твоите движения !!!

Сега докато те изтръгвам от сърцето си си мисля - не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязвах нещо и трябваше да ги затворя за да видя !...
Активен

Diyana

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2705
Re:Поезия
« Отговор #47 -: Февруари 16, 2010, 11:27:53 am »

ЗИМНО ПРЕМИНАВАНЕ

Ще прекося
града
нощта
плача и зимата

и ще се скрия в думичката детство
така ухае тук
на бархетната нощница на баба
на ябълки и орехи и дюли
на сън и чиста радост
на липов чай
на грижа
на топлина и сигурност
ухае

През детството напряко ще премина зимата

Дора Господинова
Активен
Obscenis, peream, Priape, si non
uti me pudet improbisque verbis
sed cum tu posito deus pudore
ostendas mihi coleos patentes
cum cunno mihi mentula est vocanda

Diyana

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2705
Re:Поезия
« Отговор #48 -: Февруари 16, 2010, 11:31:52 am »

КРАСАВИЦИТЕ НА НОЩТА

Има цветя,
които цъфтят
едва през нощта.
Щом всички заспят,
обръщат глава към Луната
и се усмихват
на тишината в себе си.

От лунното светло
спектъра слънчев извличат,
в нощта покрай тях
на слънца заприличват.

Красавиците на нощта
са ги нарекли.
Откъсват се по тъмно.
Повяхват на разсъмване.

***

НЕЗАБРАВЕНА ПЕСЕН

От девет далечни, далечни гори
и от още толкова бурни морета
в живота ми още горчи,
още звучи песен,
от тебе подета.

Днес случайно в ефира я чух.
Застенаха всички дървета във мен,
с тътен глух се разляха моретата
и ме грабнаха в плен…
както някога.

Зад девет далечни гори и морета
погребахме нашите срещи,
но песента от тебе подета,
скита до днес по света,
без теб, безутешна.

***

НА РАЗСЪМВАНЕ

Неразсъмнало още –
разчуруликват се птичките;
пробужда се бавно денят,
а заедно с него и всичките
шумове на града.

Автомобилна врата се захлопва –
моторът дълго се дави;
нужни са няколко опита
докато най-сетне запали.

Засвистяват коли,
сякаш пришпорени,
по шосето до блока наблизо.
Вдигат съседите щорите.
В ритъм работен се влиза.

Птичата песен само заглъхва…
За нея се губи слух през деня…
От шумове градски облъхнат,
забравя човек песента от съня
на разсъмване.


Румена Коларова - Шиндлер
Активен
Obscenis, peream, Priape, si non
uti me pudet improbisque verbis
sed cum tu posito deus pudore
ostendas mihi coleos patentes
cum cunno mihi mentula est vocanda

Diyana

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 2705
Re:Поезия
« Отговор #49 -: Февруари 16, 2010, 11:36:32 am »

ДЪЛГО БЯХА СМУТЕНИ ПТИЦИТЕ

Дълго бяха смутени птиците
От нежността ти
Блъскаха се в утрото
С крясъци
И оставяха кървави спомени.
Събудена в изгрев
разстилах тяло
сред изкълвано синьо –
без да зная че до небето съм била така близо.
Обличах се,
и бавно
слизах по стълбите от таванската стая.
И отварях вратите
На долните стаи,
където спяха жените ти –непомилвани в мрака.
И отварях очите им
И докосвах телата им.
… ………………………………………….
На двора тихо зрееше крушата.

А ти беше вятър…

Нели Методиева
Активен
Obscenis, peream, Priape, si non
uti me pudet improbisque verbis
sed cum tu posito deus pudore
ostendas mihi coleos patentes
cum cunno mihi mentula est vocanda