Astrosite.org - Форуми

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Автор Тема: Поезия  (Прочетена 43457 пъти)

Nebesna

  • Гост
Поезия
« -: Февруари 12, 2010, 11:34:55 pm »

Юпитер е в Риби и ще премине много набързо през този знак. Не само, че съм станала състрадателна и плача от умиление пред всяка жива твар и при всяка проява на добро, но и душата ми търси "спасение" и утеха в поезията и изкуството. Какво ли ще става като влезе Нептун в Риби - не смея и да си помисля. Две планети ще ми аспектират Меркурий и Венера в Риби - Плутон в Козирог (секстил) и Нептун в Риби. Секстилът на тр. Плутон с Меркурий вече действа, а тр. Юпитер е в точен съвпад с него в момента.

Това е поезията, която ме впечатлява най-много:

Силните : http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104494

Моето право: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104491

Анонимна: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104505

Стъклена душа: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104492

Две страни: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-104650




Активен

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28252
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #1 -: Февруари 13, 2010, 03:44:09 am »

има тема за поезия и лично творчество.
 :blink: ;) , а всяко творчество е лично....
нептун в риби ;D ;D ще се удавим в сълзи ,ако сме стигнали до дъното на душата си,ако сме докоснали сърцата си ще станем по-добри ,готови за космическата прошка и любов и това ке бъде спасението ни през 2012......
света ще бъде друг.
нищо не е вечно освен изкуството , а то е космическа любов ! :blink:
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #2 -: Февруари 13, 2010, 08:08:27 am »

Харесвам стиховете на Мадлен Алгафар  http://www.youtube.com/watch?v=yL3f1kE7Bho

А ето и нещо, което може само да ни направи по-мъдри : http://www.youtube.com/watch?v=3_PRgdbIUvc&feature=related
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #3 -: Февруари 13, 2010, 11:57:11 am »

има тема за поезия и лично творчество.


Не ми давай тон в живота. Така съм преценила. Имаме тема и за транзитите, но ти нацвъка хиляда излишни теми...всеки знае, че нито едно събитие не идва само по една планета. Ще бъде най-добре да не пишеш тук с черния си удебелен шрифт. Аман от негативизъм.

Откакто ми каза, че те отвращавам, не влизам в диалог с теб и това е последния път, стой далеч от мен. Аз, ако някой ме отвращава, не се занимавам с него.
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 12:08:27 pm от Небесна »
Активен

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #4 -: Февруари 13, 2010, 12:10:21 pm »

Небесна, много хубава поезия.
Поезия за нежните женски души, които често биват неразбрани.
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #5 -: Февруари 13, 2010, 12:14:58 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си. Поезията му също е нестандартна и бунтарска. В никакъв случай не е блудкава, или сладникава, отличава се с огромна дълбочина. Освет това е певец, китарист и актьор, и умира млад.

Активен

Asol

  • Редовен участник
  • ***
  • Публикации: 4140
Re:Поезия
« Отговор #6 -: Февруари 13, 2010, 12:17:12 pm »

 :blink:
« Последна редакция: Декември 17, 2013, 06:14:28 pm от Asol »
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #7 -: Февруари 13, 2010, 12:24:32 pm »

Активен

supersonic

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #8 -: Февруари 13, 2010, 12:35:53 pm »


Внезапно

Внезапно
Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в приятелството
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)

Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...

Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива като меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...


Станка Пенчева

 
Активен

Divna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #9 -: Февруари 13, 2010, 12:38:46 pm »

Никога не съм вярва, че тази песен може да ме докосне така силно. Но откакто 4 години не съм си идвала в България, често си поплаквам, когато я слушам. http://www.youtube.com/watch?v=Wsut-rR76uc
Активен

marygadje

  • Ентусиаст
  • **
  • Публикации: 589
Re:Поезия
« Отговор #10 -: Февруари 13, 2010, 12:47:30 pm »

Неразделни Пенчо П. Славейков


Стройна се Калина вие над брегът усамотени,

кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,

и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:

"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,

ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -

грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -

писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -

"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -

тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Активен
Докато дишаш...надявай се!

Марая

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 28252
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Поезия
« Отговор #11 -: Февруари 13, 2010, 01:06:08 pm »

има тема за поезия и лично творчество.


Не ми давай тон в живота. Така съм преценила. Имаме тема и за транзитите, но ти нацвъка хиляда излишни теми...всеки знае, че нито едно събитие не идва само по една планета. Ще бъде най-добре да не пишеш тук с черния си удебелен шрифт. Аман от негативизъм.

Откакто ми каза, че те отвращавам, не влизам в диалог с теб и това е последния път, стой далеч от мен. Аз, ако някой ме отвращава, не се занимавам с него.

 :blink:  , много пъти се е случвало това от твоя страна. мислех си ,че не си видяла темата за поезията....

негативизъм от постовете ми към теб не лъха , ти просто яко се заяждаш и ако има нещо ми го кажи на лични ,моля те!
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 01:16:32 pm от Марая »
Активен

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30532
Re:Поезия
« Отговор #12 -: Февруари 13, 2010, 02:02:26 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си.

Как се сетихте за Висоцки при точно преминаване на Юпитер през Асцендента му.  :blink:
Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Uran

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6041
Re:Поезия
« Отговор #13 -: Февруари 13, 2010, 02:08:15 pm »

 Харесвам поезията му. Има дълбочина и голяма самота прозира от нея.

http://www.youtube.com/watch?v=GeC6CF7P4I0#
Активен

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6710
Re:Поезия
« Отговор #14 -: Февруари 13, 2010, 06:15:24 pm »

Философия на Любовта
Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
« Последна редакция: Ноември 18, 2010, 08:14:34 pm от sunrain »
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

sunrain

  • Пристрастен
  • ****
  • Публикации: 6710
Re:Поезия
« Отговор #15 -: Февруари 13, 2010, 06:16:59 pm »

Още нещо от него:

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

***
Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.

Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.
Активен
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30532
Re:Поезия
« Отговор #16 -: Февруари 13, 2010, 06:22:02 pm »

Мевлана Джелаледин Руми

Елате, елате всички, които и да сте
пътешественици, поклонници,
всички, които обичате раздялата - все едно.
Елате, даже когато сте престъпили
хиляди пъти своите клетви.
Нашият керван не означава отчаяние -
Елате и още веднъж елате.


***
Историята на любовта трябва да чуеш
от самата любов.
Защото тя е няма и говореща
едновременно.


***
Умът е неспособен да изрази Любовта.
Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта
и какво означава да бъдеш любещ.
Пътят на нашите пророци е пътят на Истината.
Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов;
умри в Любов, ако искаш да останеш жив.


***
Както кръжащите къдрици се вият на вълни по главата ми,
така се движа и извивам в свещен танц!
Танцувай, о сърце, бъди въртящ се вихрен кръг,
гори във пламъка - не е ли Той свещта?

***
Аз казах: "Твърд си като един от тях!"
"Знам, - отвърна той, -
че съм твърд за твоето най-добро,
не от озлобеност и омраза."
Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",
удрям го през лицето.
Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,
това не е овчарник!
Избърши си очите и разгледай
портрета на сърцето."


***
Освободи се от Аза с един замах! Бъди като меч
без следа от меко желязо; бъди като стоманено огледало,
отстрани всичката ръжда с разкаяние.

***
Тази душа получава от душата знанието,
а не от книги, нито от говорене.
Ако знанието на тайните нараства от празнотата
на духа, тогава сърцето е осветено.

***
Довери се на Аллах,
но първо вържи колената на камилата си.

***
Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?
При моята следваща смърт
ще създам крила и перушина като ангел;
после, понасяйки се по-високо -
нещо, което не можете да си представите -
ще стана ангел.


***
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.

***
След всяко "О, Господи!", което изричаш,
стои едно хилядократно "Тук съм".




Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Lillie

  • Маниак
  • ******
  • Публикации: 30532
Re:Поезия
« Отговор #17 -: Февруари 13, 2010, 06:31:04 pm »

Поезия
на Мевляна Джелаледин Руми

 
С пръсти устните си докосни

Целуни се от сърце.
Ако в Китай живееш
не поглеждай към Тибет или Монголия.
Ако Красивия да задържиш желаеш,
дръж себе си при себе си.
Щом Възлюбения искаш да целунеш,
с пръсти устните си докосни.
Красотата на всяка жена или мъж
е твоята красота.
Разрошената ти коса
често сянка хвърля върху този факт.
Художник идва да те нарисува,
но стои с отворена уста.
Тази красота от любовта ти е разкрита,
ала ще изчезнат всичките була,
ако само за момент твоята прикритост
пред щедростта ти се изправи и попита:
"Господине, кой си ти?"
В тоз момент
на Шамс лицето,
що живота ти променя,
удостоява те с
намигване.

 

Нощта на съюза

Това е нощта на съюза,
когато звездите се сипят
като ориз върху нас.
Небето се вълнува!
Луната-булка пристига!
Венера не може да спре да напява
нежните песни, които самата твори;
като славей напролет
опиянен от уханната роза.
Виж как Полярната звезда
не спира да гледа влюбено в Лъв.
Виж как Рибите надигат млечен прашец
от океанското дъно.
Юпитер язди на коня си към Сатурн и извиква:
“Старче, скачай зад мен!
Младостта е дошла!
Нека разнесем добрата новина!”
Марс мие своята кървава сабя,
и да гради се захваща
щедро даряващ живот като слънце.
Делвата на Водолея е препълнена с жива вода
и върху Девата щедро разлива.
Плеядите толкоз добри
не треперят от страх пред Везните
и защо Овена да бяга
изплашен от своята майка?
Когато от Луната стрелата на блясъка
прониза в сърцето Стрелеца,
той прекара нощта като Скорпион
страстно взрял се във нея.
На такъв фестивал не мисли - пожертвай Телеца
за да не ходиш с разкривена походка
в калта - като Рака.
Небесата са астролаб,
а реалността е Любовта;
вслушай се в това, което скрито е
във тези думи.
Шамси Табриз, на сутринта щом засияеш
тъмната нощ в ярък ден се превръща
единствено от светлината на лицето ти.

 

Жизнерадостност

Любовта отне всичките ми практики
и изпълни ме с поезия.
Опитах се тихичко да си повтарям:
Няма сила освен твоята,
но не можех,
трябваше да пляскам и да пея.
Аз бях уважаван, добродетелен, стабилен,
но кой би устоял
на този силен вятър
и да помни тез неща?
Планината съхранява ехото
дълбоко вътре в нея.
Така и аз гласа ти пазя.
Аз съм парче дърво хвърлено в твоя огън
и бързо в дим се претворило.
Щом видях те станах пуст.
Тази пустота,
по-красива от самото битие,
заличава битието.
Но все пак, когато битието дойде,
бори се и битие твори.
Небето синьо е.
Светът е сляп човек,
клечащ на пътя.
Но който зърне твоята пустота
вижда отвъд синьото и слепия човек.
Великата душа се крие,
като Исус или Мохамед,
движи се посред тълпата в град,
където от никой не е разпозната.
Да възхваляваш –
това е да възпяваш как някой
на пустотата се предава.
Да възхваляваш слънцето е
да възпяваш своите очи.
Възхвалата – Океанът,
това което казваме е кораб малък.
Така пътешествието ни продължава
в морето…
И кой знае накъде?
Да си носен от Океана
е най-големият късмет,
който може да се случи.
Това е събуждане изцяло.
Защо да тъгуваме, че сме били заспали?
Без значение е колко дълго
сме във несъзнателност живели.
Опиянени сме,
но нека вината си отиде.
Нека почувстваме движенията
на нежността около нас.
Усети движенията на нежността
около теб,
тази жизнерадостност.

 

Изгорял кебап

Неотдавна се възхищавах на вината,
сега скитам се в червения свят.
Неотдавна в огъня се взирах,
сега съм изгорял кебап.
Жаждата ме доведе до водата,
където отражението на луната
аз изпих.
Сега съм лъв, който гледа нависоко,
съвсем изгубен в любов
към това, което гледа.
Не задавайте въпроси за копнежа –
погледнете моето лице.
Душа опиянена, тяло от руини –
двете заедно седят безпомощни,
в кола разбита
и никой от тях
не знае как да я поправи.
А сърцето ми, бих казал,
прилича много на магаре
потънало в кална яма,
бори се и се окалва до уши.
Но чуйте ме:
Поне за миг не бъдете тъжни.
Чуйте как благословиите
сипят своите цветя
около вас.
Бог.



Активен
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

abroad

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #18 -: Февруари 13, 2010, 06:50:32 pm »

http://www.bukvite.bg

Стела Борисова Ташева

Раздел: Гражданска лирика   

Клише
 
I
Тя е на трийсет.
Даже трийсет и две.

Дълго черно палтенце,
хубави ръкавици.
Два пъти седмично
ходи на фитнес.
Тя е свободна
за духовно развитие.
Вечер, много чете
(за да не мисли).
Влюбва се често.
В (богати)
във екзотични мъже.
Женени още по често.

Тя е на трийсет
или трийсет и две.
Много изискана,
тиха и женствена,
със елегантни красиви ръце.
Ползва винаги
скъпа козметика.
Самочувствие-много добро
Има също високи претенции.
Тя не понася други жени
Независимо
колко годишни са.

Не е омъжена,
Не е само с един.
И очаква да бъде излъгана.

Иска да се омъжи.
Все още.


II
Тя е на трийсет.
Даже трийсет и две.

Нокти лакирани
в тъмночервено.
Небрежна.
Захабено лице и усмивка.
Практична.
Спи на пъстри завивки.
С наслада говори
за секс и мъже.
Шефа си мрази
съвсем откровено.

Тя е на трийсет.
Точно трийсет и две.
Работата си пренебрегва.
Нервна е.
Често крещи на мъжа си.
Дъщеря си
облича като нимфетка.

Над несемейните,
тя се надсмива.
Но и брака си счита
не съвсем сполучлив.
Няма време за
сложни диети...
И в очакване на момента,
в който само ще чисти
и готви
като баба на някой,
Търси смисъл и истина
в изневярата.

Иска да е омъжена.
Непременно.

III
И така ще е зле
и обратно е зле:
Няма правилен начин
да живееш в клише.
 
  © Стела Борисова Ташева Всички права запазени.
Публикувано: 2004-03-07
 
Активен

Nebesna

  • Гост
Re:Поезия
« Отговор #19 -: Февруари 13, 2010, 08:49:48 pm »

Това е хороскопът на Владимир Висоцкий-доста нестандратна личност за времето си.

Как се сетихте за Висоцки при точно преминаване на Юпитер през Асцендента му.  :blink:

Защото там е моят Меркурий. Но не само това. Уран ще направи скоро съвпад с неговия Марс (където е и рождения ми Сатурн). Транзитният Меркурий е точно върху неговото рождено Слънце, а тр. Марс в опозиция.
Активен